Владимир Градев: Синодът тълкува канона толкова превратно, колкото му отърва

Проф. Градев

© Надежда Чипева, Капитал

Проф. Градев



Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност културология на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и философия на религията в Нов български университет. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Неотдавна участва в конференцията "Папа Франциск в България", организирана от Института на БАН за изследване на обществата и знанието и Атлантическия клуб. На нея говори за мисията и методите на папата.


Какво е значението на посещението на папа Франциск в България? Кои негови послания смятате за най-важни?


- Преди всичко радостта от самото идване на папа Франциск в България. Можахме да го видим отблизо, непосредствено да усетим неговата човешка топлота и доброта, сигурен съм, че тъкмо те ще останат най-силно в сърцата на хората.




Не по-малко съществени, разбира се, бяха и всички послания, които той отправи към нас, а от България и към целия свят. Основното послание беше, такова беше и мотото на визитата, за мир. И този мир е възможен, каза ни папа Франциск, когато хората, а всички хора имат еднакво достойнство пред Бог, имат също това достойнство и в нашия свят, тук долу на земята. Когато това се случи, тогава ще има и мир, а той е винаги над конфликтите и противоречията, които не трябва да бъдат загърбвани, а решавани чрез искрен и честен диалог както между народите, така и между религиите.


Показа ни също, че няма нищо страшно в това, че сме различни, че това не трябва да ни плаши, разделя, затваря в себе си, а напротив, да ни радва и обогатява, да ни кара да излизаме от себе си и да общуваме помежду си, а когато има проблеми между нас, да търсим в един, както вече казах, открит и честен диалог причините за тях, както и пътищата за тяхното решаване.


Накрая с вниманието, което ни оказа, с усилието, което ни оказа, при своята вече напреднала възраст, с времето, което ни отдели, при своята свръхнатоварена програма, той ни даде и морален компас, като със своята скромност и всеотдайност ни показа, че да излезем от себе си, за да се погрижим за другите, е много по-съществено и смислено от фиксирането ни все в собствения ни интерес и комфорт, както и че се обогатяваме истински само когато сме отворени един за друг и взаимодействаме помежду си.


Изненадаха ли ви и с какво думи и жестове на българския патриарх Неофит и на Св. синод? Как ги тълкувате?


- Лично аз намерих думите и жестовете на патриарха за чисто протоколни, а посрещането, това е моето впечатление, посрещането - за формално и студено, не почувствах искрено гостоприемство в него, още по-малко братска, християнска любов. На този потискащ, предполагам не само за мен, фон още повече изпъкна непринудеността на папа Франциск, неговото топло, човешко докосване, с което топи всички ледове. Спомняте си как целуна само панагията на патриарха.


А за патриарха най-съжалявам за това, което той пропусна да направи - какъв образ и за него и още повече за България щеше да бъде само, ако той лично, както впрочем и протоколът го изисква, беше придружил папа Франциск в "Св.Александър Невски", все пак става дума за патриаршеската катедрала. Но най-вече какъв ярък образ щеше да обиколи света, какво силно послание щеше да даде нашата страна, ако двамата бяха влезли заедно в "Св. Александър Невски". Беше пропиляна уникална възможност.


Папа Франциск при патриарх Неофит

© Vatican Media

Папа Франциск при патриарх Неофит


Има ли някакъв пропуск на светските власти при поканата и подготовката на посещението, който се е отразил на решението на синода?


- Църквата е отделена от държавата и е независима. Синодът е автономен, взема сам своите решения и си носи отговорността за тях.


Щеше ли да бъде нарушение на канона патриархът или представител на синода да участва в Молитвата за мир?


- Не, по никакъв начин. По време на голямата молитва за мир в Асизи през 2002 г., след атентатите от 11 септември синодът изпрати свой представител, който тогава се моли за мир с представителите на всички останали религии. Нима тогава синодът престъпи канона? Не, по-скоро сегашният синод тълкува канона толкова превратно, колкото му отърва. Знаете кой чете така Евангелието.


Как да си обясним думите на митрополит Николай, че всички искат обединяване на църквите, но това не бива да стане под ръководството на Рим поради заплахата папата да посрещне Антихриста?


- Като думи на невежество и фанатизъм. На това може да се каже само: "О, свещена простота"! Няма друго обяснение. Когато впрочем започваше молитвата за мир, заваля силно. В този момент навярно митрополитът е решил, че небето потвърждава думите му. Аз пък си спомних, че по време на молитвата за мир в Асизи заваля също толкова силно и тогава папа Йоан Павел се засмя и каза, че дъждът носи Божия благослов, който ще умножи плодовете на молитвата ни. Намерих християнския смисъл в тези думи и се молих за това.


Патриарх Неофит пред папа Франциск говори за историята и каза, че тя все още не е безпристрастно анализирана и не са направени нужните изводи. "А е възможно да се окаже, че в онзи миг, в който историята на Вселенската църква се е преплела с историята на българската държава, се крият някои от отговорите на въпросите, които ни занимават и днес", казал патриархът. Как разчитате това?


- Опитът за историческо обосноваване на сегашното поведение на синода беше несръчен, свидетелстваше единствено за липсата на по-дълбоко историческо познание и мислене.


Какво послание отправи висшият клир на православната църква?


- На тесногръдие и затваряне в себе си, на отдалечаване от нашия народ и неговите добродетели.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK