Николай Неделчев, колекционер: Зад фалшификатите в изкуството в България има престъпна екосистема

Николай Неделчев

© Анелия Николова

Николай Неделчев



На 17 юни организаторите на изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива", която бе открита на 30 май в галерия "Структура" в София, потвърдиха, че някои работи, включени в експозицията, наистина са фалшиви. Собственикът на колекцията в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад проекта и включва реставратор, както и този на галерия "Структура" обявиха, че неволно са подвели публиката и са станали жертва на "злоумишлени действия".


"Дневник" разговаря със собственика на колекцията, представена в изложбата, рекламиста Николай Неделчев.


Каква е вашата версия на случилото се?




- Преди малко повече от година ми се обади реставратор, когото ползвах за реставрирането на по-голямата част от голямоформатните неща в масло от тази колекция (на произведения от българския модернизъм - бел. ред.) доц. Стефан Белишки. Той ми каза, че има познат, който има работи, които могат да ме заинтересуват. Предложи да ми даде контакт и след като му отговорих положително, ми изпрати телефона на Александър Александров, който има антиквариат в центъра.


Отидох в антиквариата, където той ми показа неща, които не бяха в стила, който търсех. Дадох му указания какво търся, като ключовата дума беше Гео Милев. След седмица се видяхме отново и той ми показа папка с над 35 неща. Сред авторите бяха Гео Милев, Сирак Скитник, Мирчо Качулев и Харалампи Тачев. Избрах 18 неща. Това, което ми направи впечатление, беше, че тези работи освен на външен вид и на особености в стила, които наподобяваха на тези автори, имаха печати от две издателства. Едното беше "Везни", за което се знае, че е на Гео Милев. Другото беше издателство "Хемус". Тоест моментът, че някой ги е намерил случайно и така са попаднали в галерията отпада. Това е направено с цел измама.


Къде бяха разположени печатите?


- Повечето бяха разположени отзад, а на една работа печатът беше отпред. Следващият въпрос, който вероятно искате да ми зададете, е защо не ги проверихте. Къде да ги проверя? Изобщо къде в България може да се провери автентичност на изкуство и как? Оказа се, че в България има една частна лаборатория, която може да извършва такава дейност, но тя се използва по желание на нейния собственик основно за анализи на антични предмети, а не за картини.


16-те произведения, закупени от антиквариат на ул. "Иван Асен", са свалени от изложбата и на тяхно място са сложени техни снимки

© Анелия Николова

16-те произведения, закупени от антиквариат на ул. "Иван Асен", са свалени от изложбата и на тяхно място са сложени техни снимки


Съществува и възможност към музеите да се сформират специални комисии, които да оценяват различни произведения на изкуството...


- И как ги оценяват? Като ги гледат. Като навлязох в темата с фалшификатите, в първите два дни бях страхотно омерзен. Започнах да разсъждавам по темата за цялата тази престъпна екосистема, която функционира от толкова много време. Трябва да си дадем сметка за това какви са брънките в тази верига. На първо място са хората, които създават тези фалшификати - художници, говори се дори за ученици. Тези хора не биха могли да рисуват без методическо наставление на специалисти - изкуствоведи или хора с голяма култура в областта на изкуството. Втората брънка са търговците. Третата, която е много важна, са колекционерите. Но както се оказва, тя е много мълчалива. В България колекционирането е доста потайна дейност.


При мен проблемът с фалшификатите излезе, защото с изложбата направих публичен акт. Широко разгласих изложбата. В лошата новина има и една добра - стана скандал и някой чу, че в България се случват такива неща. Ето, в една изложба има фалшификати, създадени с цел измама. А последната брънка от веригата са хората, които дават сертификати. Защото това също е бизнес и има хора, които живеят от това. Чувал съм, че за една средна заплата могат да издадат сертификат за всяко нещо.


Тоест всички фалшификати са купени от един човек?


- Да. Искам само да напомня, че тук има съмнения за 3 или 4 неща, а ние сме свалили всичките 16, защото има такива съмнения и смятам, че не е редно да подвеждаме хората. Освен това те трябва да бъдат запазени като веществени доказателства в разследването. Вече сме внесли жалбата в прокуратурата. Предстои да внесем такава и при началника на сектор "Културно-исторически ценности" в Главна дирекция "Национална полиция" - главен инспектор Ангел Папалезов.


В съобщението, което разпространи галерията, се казва, че съществуването на пазар за фалшиви сертификати е обществена тайна. Случвало ли се е да ви предлагат произведения с фалшиви сертификати?


- Аз съм колекционер на съвременно изкуство, на живи български автори. За жалост, един от малкото. Когато започнах да колекционирам преди повече от 10 години, в рамките на 2-3 години се занимавах с т.нар. стари майстори. Една от причините, поради които спрях, беше, че се сблъсках с фалшификати, подкрепени със сертификати, които твърдяха, че произведенията са оригинални.


Но основната причина беше, че със съвременното изкуство подкрепяш живи хора, а не наследниците на един гений или търговците му. Тази изложба е по-скоро изключение на фона на моите интереси. На мен ми стана любопитен един период, за който се знае малко и авторите са познати на една шепа хора, които обаче твърдят, че авторите са много познати. Но кой е чувал за Анна-Люля Симидова-Праун или за Иван Абрашев? И така попаднах на този феномен, наречен пазар на фалшификати.


Николай Неделчев

© Анелия Николова

Николай Неделчев


Има ли експертно становище за произведенията до момента?


- Не, в тази ситуация следващата стъпка е да се сформира екип от професионалисти, примерно от реставратори. Хора, които да направят анализ. И за тези работи, които са автентични, да се издаде официален документ. Тоест да се направи нещо, което да остави памет.


Казахте, че доц. Стефан Белишки ви е препратил към този антиквар...


- Той ме свърза, но не ми го е препоръчвал. Просто е чул, че антикварят се хвали, че има такива неща. Той дори не ги беше виждал. Видя ги, когато дойде на изложбата, но не знам дали въобще ги е разпознал.


Кой е виждал тези произведения, преди те да бъдат официално изложени в галерията?


- Виждали са ги няколко човека. Ирина Генова, която е част от проекта и написа текстовете. Мария Василева, Борис Данаилов. Мисля, че дори Бистра Йосифова, когато е идвала в ателието ми.


И на никого не му е хрумнало, че това може да са фалшификати?


- Не. Това са рисунки. При по-изискани и изкусни неща може да се видят рисунък, полагане на мазки... Но тук аз не ги видях. Признавам. Ако има някаква грешка или нещо, за което се обвинявам, това са тези софтуери, с които се сравняват различни картини. Казах си: "Как е възможно да не знам за тях?" Това е моята грешка. Аз и галерията се извинихме за това, че сме подвели хората и сме изложили неща от такъв тип.


Вчера в интервю по Българската национална телевизия казахте, че сте водили дебат дали точно тези произведения да бъдат включени в изложбата.


- Не беше дебат, а разговор. И той не беше заради качеството им, а заради количеството на работите, които включихме в изложбата. Нещата ставаха прекалено много, така че можехме спокойно да не ги излагаме.


Кой е антиквариатът?


- Не му знам името, но мога да кажа къде се намира. На ул. "Цар Асен" 11. ("Дневник" посети антиквариата във вторник следобяд, но антикварят отказа да коментира, докато тече разследване.)


Имат ли въпросните фалшификати документ за произход?


- Те нямат нищо. Купени са така, както си говорим. Кой ще ти даде произход в антиквариат? Ако чуете версията на антикваря, ще се разплачете. Някакъв клошар му донесъл папката, после негови колеги се намесили... Това не ме интересува. Прокуратурата трябва да стигне до истината за този човек. За мен е важно да разбера откъде и как са дошли тези неща? Какъв е пътят им и кой ги създава?


Един от фалшификатите

© Анелия Николова

Един от фалшификатите


Съзирате ли умисъл в тази работа?


- За да се създадат по произведения такива неща, които ги има в интернет - това е най-лесният начин да бъде доказано, че те са фалшиви и да бъде създаден скандал.


Не е ли твърде рисковано с рисунки без произход, купени от антиквариат, да се прави подобна изложба?


- Разбира се, че е рисковано. Но много шедьоври са открити точно в антиквариати. И са закупени за жълти стотинки. Това, на което разчитат измамниците, е страстта на колекционера. До този момент няма никакви такива рисунки. Изведнъж ги виждаш и си казваш, че това си заслужава.


Докато подготвяхте изложбата, не ви ли попитаха къде са документите на тези произведения?


- Не съм мислил за това. Може би съм проявил лекомислие.


А експертите, които са подготвяли изложбата?


- Какво могат да направят те? Това е създадено по доста добър начин, за да бъдеш измамен. Защото имаш подпис. Имаш и печат. И то на две издателства, които са ключови в тези кръгове. Затова става дума за чиста проба измама.


В интервюто по БНТ казахте още, че произведенията са купени за 3500 лв. Това не ви ли накара да се усъмните?


- Не, защото за тези автори още няма пазар. С изключение на Сирак Скитник може би. И до някаква степен на Дечко Узунов и Иван Ненов. Но много от тези автори са непознати.


Колко струва Крум Кюлявков, да кажем? Или работа на Иван Абрашев? Това не е пазарът на Златю Бояджиев. И на Владимир Димитров-Майстора. Или на Георги Божилов-Слона. Който и колекционер да питате колко струва една работа на Слона, той ще ви каже.


Имате голяма колекция и споменахте пред БНТ, че възнамерявате да подложите картините от масло на експертиза. Защо ще го направите чак сега?


- Първо, защото, както вече казах, в България няма техническите средства. Второ, този процес отнема години. Обикновено това се прави за картини с много по-голяма стойност, защото е скъп процес. В България няма как да се направи спектрограма. Най-близко е в Сърбия и Хърватия. Затова не сме го правили досега. А при сертифицирането просто някой застава пред картината и на базата на стила, използваните графични елементи, композицията определя дали едно произведение е автентично. Той може да си измисли, че е така. И слага един подпис.


Един от фалшификатите

© Анелия Николова

Един от фалшификатите


Тоест за вас начинът, по който се правят оценките на подобни произведения на изкуството в България, категорично създава много въпроси? И това отваря вратата за фалшификации?


- Някои от хората, които правят сертификати, са част от този процес.


Вероятно имате контакти с други колекционери. Обсъждали ли сте тези проблеми с тях? Или тази тема е табу?


- Абсурд. Аз не съм част от Съюза на колекционерите в България. Несистемен играч съм и колекционирам съвременно изкуство. Нещо, което за съжаление е маргинално. Кръгът от колекционери, с който общувам, е много тесен. Светлин Русев беше един от хората, с които се виждахме от време на време. Има още двама-трима, с които си обменяме идеи.


И те не са попадали в подобни ситуации?


- Разбира се, че са попадали. Но се говори под сурдинка. Говори се за едни търговци. За едни хора, които издават сертификати. Говорят се много неща. И какво от това? Но шумът, който сега се създаде, може би е доброто в тази ситуация, която изглежда лошо. За да се заговори за този проблем.


Вие лично подавали ли сте сигнали?


- Какви сигнали? Аз не колекционирам от 5-6 години.


Още когато сте колекционирали.


- Аз просто съм виждал такива неща. И си казах: "Край." Два-три пъти като се сблъскаш с такива ментета и ти разказват някакви истории. Казваш си: "Защо да участвам в тази работа?" И от 5-6 години не съм купувал една работа. И не искам да купувам неща на стари майстори. Пращат ми от време на време фалшификати на Георги Божилов-Слона. И понеже познавам дъщеря му, й ги пращам. Правят се все по-добре. И Кольо Карамфилов, на когото съм бил приятел и съм бил до него до смъртта му, сега го фалшифицират. Отвратително.


Не ви ли хрумва, че има органи на реда? И когато ви пратят такива неща, трябва да се обърнете към тях?


- Не. Докато не се опариш, както аз... Но в момента започвам този разговор. Това се случи на мен. Хайде да говорим открито.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK