Нийл Фалън, Clutch: Да правя едно и също нещо 30 години звучи като ад

Нийл Фалън, Clutch: Да правя едно и също нещо 30 години звучи като ад

© http://www.pro-rock.com



Clutch са американска стоунър рок банда с почти тридесетгодишна история, която се простира от пънкрок през фънк метъл до блус. Последният им албум - Book of Bad Decisions, излезе през септември, а наскоро обявиха, че се захващат с издаването на серията от сингли Weathermaker Vault Series, започнала ударно с кавър на Evil на Уили Диксън, докато в същото време са на турне в Европа. "Дневник" се срещна с фронтмена на Clutch, Нийл Фалън, преди концерта им в Солун, за да поговорим за това какво да правиш, ако завариш адвокати в обора, как четирима на вид най-обикновени мъже правят рокенрол магии и колко недовършени романи човек може да държи в бюрото си.


- Наскоро обявихте, че започвате да издавате The Weathermaker Vault Series и първата от тях бе кавърът на Evil. Можеш ли да ни разкажеш малко по-подробно за това?


- Надяваме се да постигнем две неща – първо, Book of Bad Decisions тъкмо излезе, още няма и година оттогава, така че не сме готови да мислим за нов албум. Но имахме малко време у дома да напишем и да запишем нещо. Освен това изпробваме какво би станало, ако издаваме в дигитален формат. Не че се отказваме от винилите и всичко останало. Но начинът, по който хората консумират музика и я слушат, се променя. Повечето рок банди са заклещени в по-старото мислене – просто да издават физически албуми на всеки две-три години. Това, което правим сега, е по-флуидно. Издаваме тези неща и ако направим дузина, можем да ги направим и на албум. Намираме си работа.




- През юли предстои и третото издание на вашия фестивал The Earth Rocker. Как ви дойде идеята и как го организирате?


- Искаме да направим нещо местно, сами. Не с намерението да стане голям фестивал, като "Донингтън". Обикновено са 3-4 банди, в една ферма в Западна Вирджиния. Може да се опънат палатки, няма въртележки като в увеселителните паркове, но ако идваш за музиката, ще ти хареса.


- Започнахте като обикновена банда, но вече имате свой лейбъл, издавате други музиканти, сега и фестивала... Дали тези ви дейности като бизнесмени и организатори стават по-важни, или са просто страничен ефект от музиката?


- Музиката винаги е на първо място. Без това няма нищо друго. Интернет промени правилата на играта, защото преди това човек разчиташе на милостта на представителите на музикалните компании в Лос Анджелис и Ню Йорк, които решават кой какво да слуша. Сега всеки може да си слуша каквото иска.


Гърция е страхотен пример за това – казваха ни "Защо ще идвате тук, не сте продали никакви записи?". Когато дойдохме за пръв път, събрахме 3000 души. Така че – ето!


Но бизнес страната на всичко това си иска и процес на учене. Аз не съм бизнесмен, но имаме лейбъл мениджър, има го нашият мениджър, ние четиримата от групата. Можем да си поделим работата, но за мен творческият процес е първият и най-важният. Все още имаме време за него и да не се притесняваме за цифри и таблици.


- Какво промени работата под ваш личен лейбъл в сравнение с работата с големите компании? Повече свобода?


- Сега можем да решим какво да направим и кога да го направим. С големите лейбъли често влизахме в спор кога да бъде направен следващия албум – например, ние сме готови, но те – не. Това вече го няма. Честно казано, не си мислим, че като имаме свой лейбъл, ще направим платинени албуми. Знаем, че можем да стигнем до правилния брой хора. Мисля, че и хората отвръщат на това, защото знаят, че купуват директно от бандата, а не минават през посредник. А и ако направим грешка, ще си знаем кой е виновен.


- Заедно сте вече четвърт век. Поправи ме, ако греша, но в музиката, в текстовете, във видеата ви се усещат все повече блус и хумор.


- За 25 години всеки би се променил, надявам се. Независимо какво прави. Когато започнахме, бяхме много повече в хардкора, в хевиметъла, в пънкрока. Докато растеш, откриваш и много други видове музика и това няма как да не ти повлияе. Корените ни все още са там, но не мога да си представя да правя едно и също нещо в продължение на 30 години. Това ми звучи като ад! Предпочитам да поема риск и да се проваля, отколкото да правя едно и също нещо пак!


- Съдейки по фенската ви маса, около вас има специфична атмосфера - че не сте големи звезди, а просто готини хора, които харесват това, което вършат, и го правят по техен си начин. Как изглеждат нещата от ваша гледна точка?


- При нас винаги става въпрос за шоу – 75 минути на сцена. И когато свърши, вече не си на сцената. Познавам много артисти, които ВИНАГИ са на сцена. Много е дразнещо. И изглежда сякаш иска много енергия. Няма нужда да го удължаваш. В крайна сметка, всеки си обува гащите първо на единия крак, после на другия. И мисля, че това е добре, добър урок е да се посмириш отвреме-навреме.


- А какво се случва с The Bakerton Group? (Това е страничен проект на четиримата от Clutch - Нийл, Тим Султ, Дан Мейнс и Жан-Пол Гастер, чиито парчета обаче са само инструментали. Тя има издадени два албума, последният - през 2009 г.)


- В момента – не много. Толкова сме заети с Clutch, че няма много възможност да се занимаваме и с нея. Когато си кажем, че след година трябва да издадем албум, първата ни мисъл е за Clutch. Не казвам, че The Bakerton Group е изчезнала, но трябва да поседи на края на опашката.


- Когато решихте, да я създадете, каква беше движещата ви сила? Същите хора сте, така че защо ви беше необходим страничен проект с друго име?


- Музикално е различна... Мисля, че основната причина беше, че Жан-Пол, Тим и Дан пишат повече музика, отколкото текстове аз съм способен да напиша. За всяка песен в албум на Clutch, има 20, които си седят. Понякога ги слушам и си казвам "Не знам как да вкарам текст в това". Но музиката е хубава. Мисля, че беше добро упражнение за мен. В първия албум не участвах, но от втория свирихме на няколко концерта и беше много странно да свиря на китара и да си държа устата затворена. Беше хубаво, че го направихме, просто за да видя какво е. Но ми харесва да пиша текстове, просто съм адски бавен.


- Текстовете ти са толкова богати - мислил ли си някога да напишеш и книга?


- Мислил съм... но не съм го направил.


- И сигурно имаш недовършен роман в бюрото си?


- Десетки! Винаги съм се възхищавал на писателите – човек има празна страница и може да направи каквото си поиска с нея. Но я гледам и се чудя откъде да започна. В музиката имаш схема на римите, имаш темпо, припев и половината песен вече е готова. Това е нещо, което искам да направя, и се опитвам да се накарам, но съм изумен и от това колко дисциплина се изисква – да пишеш всеки ден по Х часа, или поне така трябва. Всички писатели, които познавам, правят така. Аз още не съм стигнал до там да се накарам. Почти като с физическите упражнения.


- Може би трябва да опиташ с поезия.


- Знаеш ли, обичам тези неща, но в крайна сметка винаги просто започвам да си драскам по листа.


- Какво четеш сега? Имаш ли време да четеш, докато сте на турне?


- Да, чета доста. Какво довърших тъкмо? Всъщност мразя да се отказвам от книги. Опитах се да чета "Сатанинските строфи" на Салман Рушди, но не можах, беше прекалена. Давах интервю за списание "Трашър" и се оказа, че човекът, който правеше интервюто, също така оглавява Департамента по творческо писане в Тексаския университет и има роман, наречен Remember Me Like This. Изумителен е. Обикновено чета научна фантастика и фентъзи, но това не е такова. То е просто фикция, базирана на реалноста. Много трогателен роман, красиво написан.


- Говорейки за истории, песните ви X-Ray Visions, Firebirds и In Walks Barbarella са трите части от историята на един герой. Barbarella щастливия край ли беше, или ще има още?


- Мисля, че е сладко-горчив край. Винаги съм харесвал текстове, които препращат едни към други. Осъзнах, че няма правило, което да забранява да се върнеш към герой от предишна песен, така че защо не? Не знам дали ще има и четвърта глава, но като дойде времето за нов албум, ще си задам този въпрос.



- Четиримата сте заедно от много време. Мисля си, че това е дори малко повече от брак, защото помежду си имате още и бизнес, и вдъхновение. Каква е рецептата четирима души да са успешно заедно толкова дълго?


- Мисля, че трябва да имаш колективна работна етика. Не може да накараш някой да върши цялата работа. Тази банда винаги е била демократична, не е имало човек, който нарежда какво да се прави. Необходимо е и чувство за хумор. Трябва да можеш да смееш на себе си, да си кажеш "Идиот бях" и да продължиш напред. Всички осъзнахме, особено с напредването на времето, че да си изкарваш прехраната с изкуството си е нещо трудно и рядко срещащо се. Така че го защитаваме яростно, независимо дали става въпрос за това да се грижиш за себе си, или за другите в групата. Познавам много банди или артисти, които се отдават на страстта си през уикенда, след като свършат работа. Това е гадно. Аз знам колко са умели, но по някаква причина не са получили шанс. Ние го получихме и си го пазим, внимаваме да не се издъним.


- Този шанс – въпрос на късмет, на обстоятелства, на това да срещнеш правилния мениджър ли е?


- Така мисля. Имаме страхотен мениджър, той е с нас от почти 20 години. Преди това сме имали и лоши мениджъри. Работили сме с наистина добри хора, и с лоши. Екипът ни сега е изцяло от добри хора. Трудна работа е и има процент късмет. Защото обстоятелствата, съдбата... никога не знаеш кой раздава тази ръка. Много банди нямат специални изключения по отношение на съдбата, на обстоятелствата. И двете играят роля, но предимно здравата работа.


- В предишно интервю казваш, че "животът в предградията" ти помага да мечтаеш и да пишеш по-интересни неща. До каква степен обикновените, скучни занимания помагат на вдъхновението?


- Две неща – едно, ако е животът е прозаичен и скучен, искаш да избягаш от това. Повечето хора го правят чрез музика, поезия, филми. Ако имам скучен ден, искам да си мисля за нещо вълнуващо.


Хубаво е да е тихо. Ако седна с тефтера и си кажа "Ето, сега ще пиша текстове", никога не се получава. Но ако примерно мия чиниите, нещо ми изскача в главата, и благодарение на телефоните, мога да си запиша нещо набързо и да се върна към него по-късно.


- Без да спираш да миеш чиниите?


- Да, човек трябва да си довършва работата!


- Сигурна съм, че съпругата ти е щастлива.


- Да, имаме си уговорка.


- Какво би направил, ако откриеш адвокати в обора си, както пееш в Ghoul Wrangler?


- Смешно е... Това е едно от нещата, които обичам в езика. В началото думата беше "алигатори" (alligators). Запитах се коя друга дума звучи така, и се сетих за litigators (вид адвокат). "Окей, адвокат... Това е дори по-страшно от алигатора. Я да сложа адвокати в обора!"


Вероятно бих ги помолил учтиво да си тръгнат и ако не го направят, ще трябва да постъпя, както във видеото.



- В How To Shake Hands обещаваш, станеш ли президент, да сложиш Джими Хендрикс на банкотата от 20 долара. Напълно одобрявам това. Но какво би искал ти от следващия президент?


- Имаш ли шест часа за убиване? Някаква вежливост, образование, нормалност - това би било добре. Не да се будиш всяка сутрин и да се чудиш в какво настроение е.


Да си кажа честно, САЩ най-накрая щяха да сложат Хариет Тъбман на банкнотата от 20 долара и, разбира се, преди около месец, онзи пич се отказа. Ако може да направи това, ще е хубаво. Тя е американска героиня. Гледаме тези лица от стотици години, така че... (Бел. ред. Хариет Тъбман е известна аболиционистка и суфражетка, участвала в Гражданската война.)


- Ако можеш да отидеш на чужд концерт, кой би бил той?


- Има много банди, които бих искал да видя, но вече ги няма. The Clash и така нататък. Никога не съм гледал Black Sabbath. Гледал съм Heaven and Hell, гледал съм Ози Озбърн, синът ми, който е хлапе, е гледал Black Sabbath! Те имат такова голямо влияние върху бандата, че би било хубаво да ги видим в оригиналния им състав. Но винаги сме били на турне или сме били на фестивали, на които и те са били предишния или следващия ден. Това би било приятно.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Суджук Герберите
    Суджук Герберите
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    И ние в БГ така, 30 години все същото.

    Голям апартамент купи, голяма сума не плащай!
  2. 2 Профил на qwerty 500
    qwerty 500
    Рейтинг: 2383 Неутрално

    Да кажем, че човека спира да яде и сере :)

    I`m addicted to the truth, it`s a dangerous love affair.
  3. 3 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 610 Неутрално

    30 години едно и също никак не е препоръчително. В днешно време и 10-15 години също са твърде много.

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  4. 4 Профил на LiberalToTheBones
    LiberalToTheBones
    Рейтинг: 1673 Неутрално

    Голяма банда !

    Nazis, commies, idiots, conservatives, preservatives... Stay away..
  5. 5 Профил на Mia san Bayern!
    Mia san Bayern!
    Рейтинг: 1653 Неутрално

    Защо да е ад.

    DANKE JUPP,DANKE BAYERN!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK