Петър Вълчанов и Кристина Грозева за "Бащата": Имахме нужда да направим този филм

Кристина Грозева и Петър Вълчанов, архивна снимка

© Георги Кожухаров

Кристина Грозева и Петър Вълчанов, архивна снимка



Включеният в официалния конкурс на 54-ото издание на международния кинофестивал в Карлови Вари (28 юни – 6 юли) български игрален филм "Бащата" достойно защити авторитета на създателите си Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Той предизвика интереса на чешките и международните медии, а също и на престижното издание "Варайъти", което го нарече "филм - терапия, смесваща смях и скръб".


В центъра на повествованието стои постепенното и нелеко приближаване на двама мъже един към друг. Васил (Иван Савов) е художник и е баща на Павел (Иван Бърнев), който пък е фотограф. Внезапната загуба на Виолета, съпруга на единия и майка на другия, събира двамата в момент, когато шокът от загубата на близкия човек е в своя пик. В същото време по твърдение на близка приятелка на починалата тя не спира да й звъни по телефона


Разплитането на възела от противоречиви контакти между баща и син протича на фона на смешно-тъжни картини от ежедневието. Свежият ироничен поглед на режисьорите и сценаристи към малките човешки "дефекти" на участващите в действието внасят усещане за съпричастност към героите. Битовите им проблеми са изпитание, от което всеки се спасява, както може.





Специално за "Дневник" в Карлови Вари режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов споделиха:


Петър Вълчанов (ПВ): Заснехме филма през есента на 2017 година. Това беше сезонът, който трябваше да съответства на историята. Постпродукцията започна в началото на 2018. Дадохме си известно време, за да се отдалечим от материала. През 2018 ни се наложи за известно време да спрем, защото снимахме осемте части на детския сериал за БНТ "Островът на сините птици". Това малко ни отвлече от конкретната работа по "Бащата".


Кристина Грозева (КГ): Преди фестивала до последно правихме промени по филма.


Колко време писахте сценария?
КГ: От самата идея до написването на първия вариант минаха около четири години. Всъщност основната част от работата бе свързана с участието ни в Biennale College Cinema, формат за подпомагане на нискобюджетни филми към международния кинофестивал във Венеция, където проектът ни бе избран с още 11. В България спечелихме субсидия за нискобюджетен филм, спечелихме и пари за развитие от програмата "Медия".


Колко време продължиха снимките?
ПВ : Четири седмици.


Споделяте, че с "Бащата" временно сте прекъснали намерението си да продължите с предварително замислената трилогия, от която "Урок" и "Слава" вече триумфираха по света.


ПВ: Да, майка ми почина и след погребението по съвети на роднини и съседи ние с баща ми посетихме индийски гуру. Беше смешно и абсурдно.


Значи погребението е реално. Истина ли е също, че е имало гласово съобщение от майка ти, оставено на телефона на съседката?


ПВ: Да, това са все реални моменти и те ни инспирираха. Също така баща ми, Вълчан Петров, който е художник, ни разреши да ползваме картините му и това придаде известен колорит. Но за разлика от героя ни той не е имал комунистическо минало, не е правил стенопис в Димитровград. Много от нещата във филма са измислени.


КГ: Когато майката на Петър почина, по лични причини нямахме възможност много да скърбим. Но дойде един момент, когато се оказа, че имаме нужда да се заровим в тази история, защото тя сама напираше да излезе. Имахме нужда да направим този филм.


ПВ : Освен това обичаме да вземаме от натурата. Както е с рисуването впрочем.


Иван Савов и Иван Бърнев в ролята на бащата и сина във филма "Бащата"

© kviff.com

Иван Савов и Иван Бърнев в ролята на бащата и сина във филма "Бащата"


Във филма има много възрастни хора.


ПВ : Да, синът има коса, по-бяла от тази на баща му.


Този баща неистово се самообвинява за смъртта на жена си. Защо харесвате пределно мотивирани хора, които яростно следват целта си?


КГ: Крайните характери, граничните изживявания са много кинематографични. Харесва ни да ги изследваме.


Времето във филма е някак си застинало. Все нещо се случва, а всъщност нищо не става.


КГ: Да, има един стар самолет, останал от някога, и той виси някъде, не се знае откога; има и един бюст, на който някой от почитателите на гуруто е закачил венец. Струва ни се, че в България има някакво миксиране на епохите. Нещо там от миналото се саморазпада, а ние му слагаме цветя, връзваме му панделка. Правим се, че всичко ни е ОК.


В дните след погребението няма нищо, което реално да се движи.


КГ: Да, показваме живеенето в безвремие. Това специално сме го търсили.


Много се говори по мобилни телефони и това е интересна находка. Имате даже цял персонаж (съпругата на Павел), изграден единствено от гласа на Маргита Гошева.


ПВ: Да, комуникацията днес е по-специфична. Ето аз самият съм бил в Карлови Вари преди 19 години и тогава нямах мобилен телефон. Бях първи курс в НАТФИЗ и заедно с Драго Шолев бяхме снимали студентски упражнения на тема "Шок". Людмил Стайков ни зарадва и ни каза, че тъй като няма други готови филми, трябва да отидем на фестивала с нашите. Беше през 2001 г.


КГ: Колкото повече средствата за комуникация ни улесняват, толкова по-трудна става тя. Колкото по-достъпна е на първо ниво, толкова повече се затруднява близостта между хората. Днес винаги може да си вдигна телефона и да се кажа нещо на някого, и важно, и не толкова важно. Но разликата между двете започва да се размива. Не се усещаме така цялостно, както преди.


Телефоните са средство за упражняване на натиск. Жената на Павел непрекъснато му звъни, звънят му от студиото...


КГ: Тези устройства са като малки "биг брадърчета", няма как да избягаш от тях, няма къде да се скриеш.


Иван Бърнев в кадър от "Бащата"

© kviff.com

Иван Бърнев в кадър от "Бащата"


Героите действат и от страх. Бащата се страхува какво ще е бъдещето му без жена му, синът пък се страхува, какво ще е бъдещето му със собствената му жена.


КГ Да, малко уплашени герои, но без страх от Бога.


Жените не се виждат във филма, но те доминират.


КГ: Да, въпреки че ги няма, те са тези, които дърпат конците.


ПВ : За нас беше предизвикателство да имаме два ярки женски образа, които да не присъстват визуално. Майката я виждаме единствено на снимки, а съпругата на Павел само я чуваме.


Както обикновено, вкарали сте много хумор в отношението към героите и средата. Бихте ли могли един ден да направите абсолютно драматичен филм без никакви закачки?


КГ: Това би ни било много скучно. Да работиш само в сериозното или само в комедийното ми се струва някак по-лесно. Ние обичаме да смесваме нещата. Учителите ни Георги Дюлгеров и Людмил Стайков са ни учили така.
ПВ: В живота, понеже нас това ни вълнува, комичното може да подсили трагичния патос или обратното, драматичното може да предизвика комичен ефект.


В този филм търсите причините за състоянието на нещата днес. Но вие самите живеете в това, което пресъздавате. Какъв е изходът от безизходицата?


КГ: Длъжни сме да бъдем оптимисти. Опитваме се да го покажем и във филма. Финалът ни е оптимистичен, ражда се нещо ново, което, надяваме се, би могло да преобрази нещата. Изходът е в надеждата.


Бащата и синът да се сближат?


КГ: Да, по своя си начин.


Как избрахте актьорите Иван Бърнев за сина и Иван Савов за бащата?


КГ : Ние, когато пишем сценариите си, първо решаваме кои ще са актьорите.


ПВ : Хубаво е да ги имаме, защото така виждаме филма.


КГ: Обичаме мислещите, идейните актьори.


ПВ : Искаме да виждаме тяхното отношение, реакцията им към това, което правят, защото тогава има творчески процес.


Значи ролята на бащата беше писана специално за Иван Савов?


КГ: Иван Савов е прекрасен актьор, който винаги е стоял в главите ни за тази роля. Двамата с Бърнев си подхождат, приличат на баща и син, а имат и интересни взаимоотношения в реалния живот. Стари приятели са, съветват се взаимно.


От това, което виждаме във филма, ние сме смесица от някакво минало, доста грозновато изчезващо, а пък настоящето ни е пълно с недоизяснени неща. Всичките тези залитания по ясновидци, по лотарии Така ли ги виждате нещата - някаква незавършеност с някаква незапочнатост?


ПВ: Липсва приемственост между минало, настояще и бъдеще, някак си накриво се вклиняват едно в друго и от това се пораждат противоречия и абсурди, които хората са започнали да считат за нормални.


КГ: На самотек са оставени нещата.


От една страна, няма вече на какво да се опреш, а от друга – това, в което вярваш, се оказва фалшиво. Труден период.


КГ: Някакви устои и ценности се стопяват и разрушават, а все още няма нищо насреща.


Колко са общо фестивалните ви награди?


ПВ : "Слава" има 50 награди, а "Урок" - към 40.


У нас често звучат заклинания да не се правят "фестивални" филми.


ПВ : Това са заучени фрази, идващи от хора, които нямат никаква представа как се случват нещата.


КГ : Фестивалите са местата, където се събират почитателите на киноизкуството. На премиерата на филма тук имаше над 1500 души, на втората прожекция – над 300, а предстои и трета. В публиката имаше всякакви хора, които обичат киното.


Ако "Бащата" не беше включен в официалния конкурс на този фестивал, нямаше да има интервю с вас във "Варайъти", нямаше да го има глобалния ефект от филма.


ПВ : Така е. Жалко, че навънка филмите ни имат повече публика, отколкото у нас.


КГ: Типично за българина е да вика на хубавото лошо и така да обърква ценностите.


ПВ : Фестивалите са прекрасни места, на които можеш да видиш различна публика и качествени филми.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12081 Неутрално

    Звучи интересно, въпреки доста експлоатирания сюжет...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3456 Весело

    "Петър Вълчанов и Кристина Грозева за "Бащата": Имахме нужда да направим този филм"

    Сега следва да направят филм за "Бащицата".

  3. 3 Профил на Момчил Карабулев
    Момчил Карабулев
    Рейтинг: 1489 Неутрално

    Островът на сините птици беше разочарование, но не заради режисурата им, а заради сценария и слабият диалог.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK