Явор Николов, ветеринар: За да ограничим чумата, трябва превантивно да се заколят прасетата в някои райони

Снимката е архивна

© Дневник

Снимката е архивна



Областната епизоотична комисия в Перник реши цялата територия на област Перник да бъде обявена за санитарна зона, за да не се допусне заразата от африканска чума по свинете в региона. Перник е една от трите области, заедно с Кърджали и Кюстендил, останали незасегнати до този момент. В областта засега няма регистрирано огнище на чума нито по диви, нито по домашни свине. Няма и големи свинекомплекси. Това е първо подобно решение за България, досега останалите области обявяваха мерки след регистриране на болни животни. "Дневник" потърси д-р Явор Николов от областната колегия на Българския ветеринарен съюз в Перник за коментар на развитието на кризата с чумата по свинете:


Африканската чума е в България от юли, а вирусът вече засегна сериозна част от страната, влезе в свинекомплекси, а стотици стопани, които отглеждат прасе в двора, трябваше да заколят животните си. Всеки ден се обособяват нови санитарни територии със специални мерки за хигиена и обеззаразяване. И въпреки това сякаш не се стига до овладяване на ситуацията. Защо?


- Причините за толкова сериозното и бързо разпространение на това заболяване са в самата му същност – то е силно заразно, пренася се изключително лесно, срещу него няма ваксина или лечение, а начините му за разпространение са много.




Един от основните начини на заразяване е с контакт, но не разбирайте, че става дума само за директен контакт на прасе с прасе. Става дума и за всякакви биологични секрети и екскрети от свине - кръв, екскременти... всичко това може да бъде пренесено по всякакви начини.


Пренасянето може да стане и индиректно чрез заразени дрехи, ножове, автомобили и други. Болестта се предава и чрез замърсени материали, опаковки и остатъци от храни, които са били заразени с вируса. Всяко нещо, което е било в контакт, дори индиректен. Вирусът оцелява и в различни продукти, които не са термично обработени. И ако човек изхвърли отпадък от такъв продукт, ако с него се нахрани прасе, отново имаме разпространение.


Болестта може да се пренесе включително през фуражите.


Често хората ползват произведеното от собствените си ниви, то директно стига до домашните животни, а може преди това в нивата да са се хранили и болни диви прасета например.


Но големият проблем според мен дойде и идва най-вече от това, че хората изхранват животните с кухненски отпадъци. Макар това да е забранено от закона, понякога храните и фуражите съдържат също части от други хранителни продукти, остатъци от храна от столове или домашна храна, която също може да е била заразена. Дивите свине пък имат достъп до бунища и битови отпадъци.


Животните могат да се заразят още от консумация на животинско месо и продукти, пренасяни от туристите, както и кухненски отпадъци. Планинарите по-скоро рядко могат да пренесат болестта с дрехи и обувки, освен ако не са в пряк контакт с мъртво животно или негови остатъци.


Ловците също са много важно звено в борбата с разпространението на заразата и при тях също трябва да се спазват строги правила, както по време на лова, така и за обработка на месото, пренасяне на убитото животно, обеззаразяване на контактните материали.


Всичко това са предпоставки за бързо и сериозно разпространение на заразата. И я прави трудно овладяема.


Но как всичко това влиза в индустриалните свинекомплекси, където би трябвало да има сериозна хигиена, ясен произход на фуражите и т.н.?


- Няма червена лампа, която да светне всеки път, ако някой работник, който например има прасе вкъщи, влезе в свинекомплекса, без да е изпълнил стриктно всички предписания. Или ако сред фуража попадне малко заразена храна.


Отново трябва да посочим силната заразност и това, че е достатъчна например една заразена опаковка от храна, в която е имало вирус, за да се предаде болестта.


Какви все пак са стъпките, по които може да се стигне до овладяване на ситуацията?


- За съжаление няма универсално и лесно решение. Основното е хората и то всички по веригата на разпространение, да разберат, че единственият възможен начин за ограничаване на заболяването е да се създадат празни пространства. За момента в тях да няма прасета, които да разпространяват болестта. Представете си го като при пожар – трябва да се осигури място, което не гори и не предава огъня нататък.


Всичко това не трае безкрайно дълго, след известен период отново ще могат да бъдат отглеждани прасета за лични нужди при спазването на нужните изисквания и хигиена. Хората трябва да проявят малко търпение и разбиране.


Но трябва да мислим не само за собствената си черга. В случая, както постъпва област Перник с обявяване на санитарна зона и без да е регистриран случай на болно животно, се прави опит да бъде прекъсната веригата и да не се разпространява нататък.


Според вас досегашните мерки адекватни ли са, навременни ли са?


- И държавните органи, и ние – ветеринарните лекари, правим каквото трябва. Занимаваме се с проблема и в извънработно време, ходим, обясняваме, проверяваме. Но тези мерки, пак казвам, трябва да включат всички по веригата. Освен дейността на ветеринарите и на служителите на министерството на земеделието, е нужно сриозно участие на стопаните, ловците, кметовете на населени места, а и всеки един потенциален разпространител на заболяването. Тук е възможно да се къса връзката - при стиковането на всички.


Казвате, че трява да има повече мерки при ловците и стопаните. Какви?


- При ловците има много важни стъпки, които всеки от тях трябва да предприеме. Ловците са много важно звено в борбата с разпространението на заразата. Всяко диво прасе, което е открито мъртво, е потенциален източник и трябва да бъде докладвано. Прави се лабораторен анализ.


Продуктите от дивата свиня също трябва да бъдат изследвани. Самото пренасяне на прасето, всичко, което е влязло в контакт с него – автомобили, дрехи, обувки, ножове, трябва да бъдат обеззаразявани.


Тук пробойните наистина са много. В гората също не трябва да се оставят части от отстреляното диво прасе. Дивите парсета да не се влачат през гората, оставяйки кървава диря. След един лов на диво прасе, не бива да се влиза в контакт с домашни свине и дворове. Но под контакт отново не трябва да се разбира само директно да се занесе дивото прасе в двора с питомното, а всичко, целият инвентар, да бъде дезинфекциран, дрехите да бъдат прани при висока температура, обувките да се обеззаразяват, всичко.


При домашните парсета това заболяване е доста по-видимо, отколкото при дивите. При тях симптомите са по-ясно различими. Хората вече разбират, че при този начин на разпространение, не се знае дали прасето, което е било здраво до снощи, на сутринта вече няма да е проявило болестта. И сякаш разбират, че е по-добре да заколят здравото животно и да могат да използват месото му безпроблемно, отколкото да чакат да дойде до тях заразата.


Но трябва да се наблегне сериозно и на дезинфекцията. Тя дори е елементарна – например с натриева основа. Разтвор на сода каустик от 2% - на всеки сто милилитра, два милилитра. Този елементарен разтвор убива вируса. И всичко, за което има съмнения, може да бъде обработено.


А къде се къса нишката при стопаните на домашните прасета? И защо хората не ги регистрират? Защо властите все още не знаят колко са реално животните в "заден двор"?


- По закон всички животни трябва да бъдат идентифицирани с ушна марка и да са в информационна система, която съдържа всички данни, включително за лекуващия лекар, прегледи, заболявания.


Пропуск е на стопаните, че не го правят. Но това е задъжение на собствениците, ние няма как да ги вкараме под строй да си го изпълнят. Ние нямаме възможността постоянно да обикаляме всички къщи и дворове, в които можем да предположим, че някой си е купил едно или две прасета.


Не можем да сме полицаи и охранители. Да, случва се, когато отидем в дадена ферма и видим, че наред с останалите регистрирани животни са се появили и нерегистрирани, съветваме хората да ги запишат.


Преди време ветеринарните лекари сменихме системата си на работа – преди бяхме на участъкова система, обхващаше строго фиксирана територи, за която отговаря даден ветеринарен лекар. Това вече не е актуално и имаме индивидуални ангажименти към стопаните чрез подписване на индивидуални договори.


Стопанствата, за които отговаряме, често са пръснати, не можем да ги обходим и тях, и другите около тях, да огледаме всяко, включително и тези, които не са се обърнали към нас и не са сключили договор с ветеринар.


Да не би да е твърде усложнена процедурата по регистрация и това да отблъсква хората?


- Административни пречки и спънки за регистрация според мен няма, процедурата е съвсем елементарна. Ако стопанинът няма открит обект, а повечето вече имат такива открити обекти, трябва само да заявят пред областната дирекция по безопасност на храните с една типова бланка с личните данни, че искат да им бъде издадено разрешение за откриване на нов животновъден обект и да им бъде издаден номер. Няма опашки, няма чакане, такси, нищо.


След това този номер се дава на ветеринаря, с който се сключва договор и по него се отразява електронно всяко нещо, което се случва в този животновъден обект – купени животни, родени, болни, здрави, продадени, заклани... Всяка манипулация. Освен това откриването на такъв обект е еднократно, не се прави всяка година. Единственото, което трябва стопанинът да направи, е да звънне на ветеринар и да поиска той да дойде и да му маркира прасето.


Казвате, че една от основните причини за разпространение са дивите прасета. Те толкова ли са подвижни, не седят ли в един ареал, където имат нужните храна и условия? И как болестта излиза от него?


- Трудно може да бъде ограничено и предвидено движението на едно диво животно. Практиките показват, че дори животни, които са отглеждани в затворени големи резервати – бизони в САЩ например, които са обгрижвани, хранени, ограничавани с електропастири и огради, пак екземпляри от тези стада могат да бъдат видени излезли от тези зони. Подобна е и ситуацията при дивите прасета, които особено в размножителния си период са по-активни и са склонни да минат немалко разстояние.


А защо понякога биват намерени единични болни диви прасета, а не например цяло заразено стадо?


- Това е естествен подбор – ако имаш сили, вървиш със стадото, ако не - изоставаш и умираш. Освен това животните добре усещат ситуацията и сами изолират болните индивиди или се изолират сами. Друга възможна причина е и че не се заразява цялото стадо едновременно и наведнъж – може да се зарази едно животно, то да предаде болестта на друго и да умре. Но няма да умрат всички едновременно и на едно място. Измирането не става на стада.


Можем ли да дадем някаква перспектива кога кризата може да бъде овладяна все пак, има ли някаква ясна перспектива как се развива подобна епидемия?


- Времеви хоризонт трудно може да се даде, това заболяване в други части на Европа не са успели бързо, за няколко месеца да го ликвидират. Практиката не поставя обозрими и конкретни времеви рамки. Но колкото по-бързо впрегнем общите усилия – на държавата, ветеринари, местни власти, стопани и ловци, ако всички заедно участваме в този процес, толкова по-лесно това ще се случи. В крайна сметка хората трябва да знаят, че кризата е преодолима с общи усилия.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK