Раду Михайляну, режисьор: Европейското кино е в опасност

Раду Михайляну

© Георги Кожухаров

Раду Михайляну



Кинорежисьорът Раду Михайляну е роден в Румъния, но още през 1980 г. емигрира във Франция, бягайки от комунистическия режим. Автор е на филми като "Влакът на живота", "След живота", "Концертът" и "Изворът на жените", за които е получавал награди на фестивали като тези във Венеция и Берлин и които са били номинирани за отличия като "Златната палма" в Кан и "Златен глобус" за чуждестранен филм. През 2018 г. неговата филмова адаптация по романа "История на любовта" на Никол Краус беше част от конкурсната програма на "Синелибри", а тази година той пристигна в България, за да бъде част от журито на фестивала.


"Дневник" разговаря с Раду Михайляну за настоящето и бъдещето на европейското кино и филмовите адаптации по литературни произведения.


Една от основните теми във вашите филми е тази за идентичността. Защо е така? И по какъв начин се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от почти четири десетилетия живее във Франция?




- Наистина идентичността е една от темите, които засягам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм емигрант. Всеки един емигрант си задава въпроса за своята идентичност, защото, когато заминеш, трябва се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита постоянно: "Кой съм аз вътре в себе си?" Иначе от днешна гледна точка считам себе си за евреин, за румънец, за французин и за гражданин на целия свят.


Как стои европейското кино в контекста на глобализацията?


- Европейското кино продължава, подчертавам - засега, да бъде интересно. Но има голяма заплаха - то е в опасност, защото навлизаме в етап, в който културата се размива все повече в глобалната култура. Която на свой ред е подчинена на глобални интереси и много скоро ще бъде задвижвана от алгоритъм. В тази битка има опасност да изгубим своята откровеност, своята честност и това, което ни отличава от другите. В тази посока сега се водят много битки както на локално, така и на глобално ниво. Аз активно участвам в тях.


Една от тези битки е свързана с разпространението на европейското кино. По какъв начин то може да се подобри във времената на "Дисни"?


- Съществуват разнообразни механизми за защита. Една от възможностите е да се създадат квоти за инвестиции спрямо американските гиганти. Да ги задължим, когато имат приходи от една европейска държава, да реинвестират част от тези приходи в местната идентичност и култура. Другият механизъм е това, което наричаме "моралното право на автора" - творецът да има по-голямо право на избор и повече сила от този, който дава парите. Една трета възможност е самите ние да създадем силна мрежа на разпространение по целия свят. Така не само ще се защитаваме, но и ще можем да атакуваме.


За какво е успяла да се пребори досега европейската кинообщност?


- През миналата година спечелихме изключително важни битки по линията на две много съществени директиви на Европейския съюз. Знам за какво говоря, защото бях на предна линия. При Директивата за аудио-визуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях вече им е забранено да дистрибутират само американско съдържание в евопейските държави. Другата директива е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на съдържанието, което ползва, независимо дали това е песен, статия или филм. От другата страна, да кажем, беше "Гугъл". Те бяха отделили 30 млн. евро, за да направят така, че директивата да не бъде приета. Борихме се в продължение на 2 години и накрая спечелихме. Не е лесно, не е просто, но се движим напред. Бяхме всички заедно и в интерес на истината моите български приятели много помогнаха, за да убедят вашите евродепутати.


Раду Михайляну

© Георги Кожухаров

Раду Михайляну


Споменахте платформите като "Нетфликс". От известно време за техните филми се води разгорещен диалог - за участието им по фестивали, за разпространението им по кината...


- От много време винаги е имало филми, които излизат в салоните, и филми, създадени за телевизията. Понякога се случва някои от втория вид да отиват в Кан и в крайна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предназначени за телевизията. Сега просто се появява трета категория – филмите, създадени от платформите. В самата си дефиниция те не са кинофилми, но това не означава, че са лоши. Те могат да бъдат добри и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но само като изключение. В бъдеще платформите ще инвестират във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както вече 30-40 години го прави телевизията. В това няма нищо изключително.


Как изглежда българското кино отстрани?


- В артистичен аспект в България има изключително силно кинопроизводство. За съжаление обаче няма ясно установена политическа структура, която да позволява финансирането на качествените филми. Да, ние можем да помагаме – от Франция, от други държави. Но самата българска кинообщност трябва да успее да наложи на политиците един истински работещ механизъм за финансиране, както е в много европейски страни като Франция, Германия, Холандия.


Заснели сте филмовата адаптация по романа на Никола Краус "История за любовта" в САЩ. По какво се различава снимачният процес от този в Европа?


- В Европа се уважава мнението на автора, тъй като той е човекът с визията за филма, а в САЩ - най-вече този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и реализират изключителни творци. Но в САЩ правилата са изключително стриктни. Понякога на нас, европейците, ни е много трудно да се нагодим към тях. Аз го направих, защото съм отишъл да работя там. Но сега, когато водим преговори с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се адаптират към тукашните правила. От куртоазия.


Как се прави кино от литература?


- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкова повече то присъства в колективното въображение на хората. Много трудно е да привнесеш нова гледна точка и да промениш нечии представи, въображение, съзнание... Бих казал дори, че е ненужно да се сблъскваш по този начин с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкова известна и самият сюжет се поддава на заснемане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, съвсем естествено, е предателство спрямо литературата.


Какво ви занимава в момента?


- Това, което винаги ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще продължавам да водя битка срещу парите и глобализацията. А тази битка става все по-ожесточена.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2362 Неутрално

    Европейското кино е в опасност защото е смислено във времена в които огромната част от публиката иска само зрелища!
    Европейското кино е в опасност защото има послания в момент в който огромната част от зрителите искат взривове и кръв!
    Европейското кино е в опасност защото не желае да бъде просто и само продукт маркетинг и мърчън дайзинг!!!
    Както се пееше едно време в едно парче -Нормалните не оцеляват!!!

  2. 2 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1914 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Като го чета тоя мъдрец, леко съм скептичен, че е способен да направи нещо много смислено.

  3. 3 Профил на svoboden
    svoboden
    Рейтинг: 1515 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Ако е в опасност, защото никой не иска да го гледа, в какво точно е опасността!?

  4. 4 Профил на redguy
    redguy
    Рейтинг: 1101 Весело

    "Една от възможностите е да се създадат квоти за инвестиции спрямо американските гиганти. "

    Ахам. Дайте да дадем, дрогаре! За културата. Молем ви!

    Поредният, който реве за пари от ЕС, защото няма кой да им гледа филмите.

  5. 5 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2422 Неутрално

    Има спасение от опасността. Пирамидка от алуминиево фолио на главата при всяко излизане навън.

  6. 6 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2422 Неутрално

    Кво се е затюфкал като обран евреин. Да направи Комисарят Молдован 2, и ще ида да го гледам.

  7. 7 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1668 Неутрално

    "Една от възможностите е да се създадат квоти за инвестиции спрямо американските гиганти. "
    Ахам. Дайте да дадем, дрогаре! За културата. Молем ви! Поредният, който реве за пари от ЕС, защото няма кой да им гледа филмите.
    —цитат от коментар 4 на redguy


    Точно обратното. Въобще не говори за пари от ЕС и е много мръсно да лъжеш с вадене на изрази от контекста.

  8. 8 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1861 Неутрално

    да питам сички останали бес селенина и тамада: кога за послетно одихте на кино, независимо на къв фюлм?

  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2179 Неутрално

    "Да ги задължим, когато имат приходи от една европейска държава, да реинвестират част от тези приходи в местната идентичност и култура. Другият механизъм е това, което наричаме "моралното право на автора" - творецът да има по-голямо право на избор и повече сила от този, който дава парите. Една трета възможност е самите ние да създадем силна мрежа на разпространение по целия свят."

    Какво излиза, за първия вариант е да вземем парите на лошите американци, без да си задаваме въпроса, защо аджеба хората си дават парите за техните филми, а не за нашите шедьоври. Втората възможност е да ни се дават едни пари ( от нашите де), да си правим каквото си поискаме и да не ни пука гледа ли ни някой продукцията.
    Третия вариант е нормалния, но освен че някой, разбирай ние, данъкоплатците трябва да дадем първоначалните средства за изграждане на мрежата за разпространение, (като че ли досега в Европа не е имало няма и в момента такава мрежа), а кой ще влиза да гледа в тази мрежа родните шедьоври, един дявол знае, т.е. отново, освен първоначалните средства, ще трябва да плащаме непрекъснато за нейното издържане въпреки липсатана интерес.
    Едно време Фелини и Ко, английски, италиански, шведски и прочее талантливи филмови гиганти правеха филми, които се глдаха не само в Европа, но и по целия свят. Днес, маса световно-неизвестни филмови дейци искат някой да им дава пари за и да им осигури разпространение на продукция, която не става за гледане.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK