Гауденц Б. Руф, меценат: Трябва да има повече изкуство, което да те кара да мислиш

Гауденц Руф

© Надежда Чипева

Гауденц Руф



За мнозина би прозвучало невероятно, че един дипломат може да отвори вратите на резиденцията си, за да излага съвременно българско изкуство, но бившият посланик на Швейцария Гауденц Б. Руф прави именно това във втората половина на 90-те години. Където и да го е завел пътят му, той е организирал изложби и е купувал произведения за колекцията си - Етиопия, Латвия, Сърбия. Когато се пенсионира, той решава да се посвети на хобито си - съвременното визуално изкуство. Иска да учреди награда и прави това през 2007 г. в България. До 2011 г. наградата се присъжда всяка година, а от 2012 г. наградата "Гауденц Б. Руф" пренасочва дейността си към финансиране на произведения на съвременни български автори и на събития, които представят българското визуално изкуство в България и чужбина.


Руф е истински меценат - от 2012 г. годишният фонд на наградата е 18 хил. евро. Той вече има богата колекция от съвременно българско изкуство, а през 2014 г., когато излага част от нея в Софийска градска художествена галерия, той дарява 24 от показаните произведения и серии от творби на фонда на галерията. Сега Руф се оттегля от България, но само в ролята си на меценат. Миналата седмица той беше в България за откриването на две изложби - FINALE в галерия "Структура" и Thank you Mr. Ruf! в галерия Credo Bonum. Участниците на FINALE са млади български художници до 40-годишна възраст, които са подбрани на конкурсен принцип. Thank you Mr. Ruf! отдава почит към един швейцарец, който свърза 25 години от живота си с българското изкуство.


"Дневник" разговаря с Гауденц Б. Руф за пътя му към България, за съвременното изкуство и проблемите пред него и за меценатството.




Като колекционер и човек, свързан с изкуството, пред какви пречки се изправят съвременните артисти?


- Положението на съвременните артисти никога не е било особено леко. Но в страните на Запад, включително в моята, има много възможности за младите - стипендии, ателиета, които могат да използват. Но ако до 35-годишна възраст не са направили кариера, не са станали разпознаваеми, те обикновено се преориентират към нещо друго. Всяка година десетки, стотици студенти завършват академията в Цюрих, а от тях се реализират по-малко от 10%. Рано или късно хората осъзнават, че се нуждаят от доходи, защото да живееш само от изкуство е много трудно.


Публиката за съвременно изкуство в България е изключително малобройна. На какво се дължи това?


- Гледам на тези процеси отвън, но смятам, че в средното образование не се обръща достатъчно внимание на процесите във визуалните изкуства - историята и развитието им в днешно време. В Швейцария това е част от учебната програма. От съвсем малки децата ги водят по галерии за съвременно изкуство, а тук е застъпено почти единствено класическото такова. В България трябва да има повече изкуство, което да те предизвиква. Да те кара да мислиш. Да променяш своите възприятия, политическото си мислене.


Произведение от изложбата в галерия "Структура".

© Надежда Чипева

Произведение от изложбата в галерия "Структура".


В България сте известен с това, че докато сте били посланик в края на 90-те години, организирате изложби в резиденцията си. Правили ли сте го и другаде?


- Донякъде. България беше третото ми назначение като посланик - преди това заемах тази длъжност в Етиопия и Латвия. Правих го в Етиопия, въпреки че там нещата никак не бяха леки - имаше много строг комунистически военен режим. В Естония също беше сложно, но поради други обстоятелства. Комунистическият режим тъкмо беше паднал и още нямахме нито резиденция, нито посолство. Имаше чудесно латвийско изкуство, но нямаше как да го изложа в голям мащаб. След България отидох в Белград. Резиденцията там е доста по-голяма от тази в София. Организирах събития, основно за местни артисти, но моментът беше драматичен. Слободан Милошевич загуби изборите за пръв път и бях прекалено зает с политика, а изкуството изисква време - да го почувстваш, да го осмислиш.


При това положение защо наградата "Гауденц Б. Руф" беше учредена точно в България, а не някъде другаде?


- Етиопия беше твърде далеч. А и когато се намираш в държави, в които се развиват драстични процеси на промяна, като тези в Източна Европа, се привързваш към тях. Колебаех се между България и Сърбия, защото и на двете места бях създал много добри приятелства и контакти. Като пенсионер реших да се върна към хобито си - съвременните визуални изкуства. Обърнах се към приятелите си и в двете страни. И независимо дали ще повярвате, или не - българите реагираха по-бързо. Те бяха много положително настроени към идеята и мислеха конструктивно. Бяха наистина активни. В Белград бяха по-колебливи. Всъщност цялото нещо се роди за няколко месеца - сайтът и всичко останало.


В началото това беше един експеримент, защото нямахме никаква представа по какъв начин ще тръгне проектът в България. Представете си. Идва някакъв швейцарец, който, наистина, е бил известно време в страната и поема тази инициатива. Може би хората ще си кажат, че той е идиот? Но отзвукът беше наистина голям - първата година кандидатстваха над 200 артисти. С журито обаче следвахме определена линия и не проявявахме интерес към традиционното изкуство, защото в България вече имаше достатъчно от него. Артистичната общност бързо разбра какви са нашите критерии и следващата година кандидатите вече бяха около 100. Нещата останаха на това равнище, което беше напълно достатъчно. Артистите проявяваха интерес, а младите бяха ентусиазирани, защото всеки можеше да участва. Винаги съм чувствал, че те са на моя страна. Пет години по-късно се пренасочихме към финансиране на проекти. Междувременно голяма част от хората, които първоначално бяха скептични, вече ме бяха приели.


Гауденц Руф

© Надежда Чипева

Гауденц Руф


Пред какви проблеми е изправено съвременното българско изкуство?


- На първо място е средата, защото тук има големи таланти, но те отиват да работят навън, тъй като там са по-успешни. Също и политиката на правителствата, която пряко се отразява в бюджета. Да, вие имате културно наследство, за което трябва да се грижите. Това струва доста пари и не бива да бъде пренебрегвано... Но са необходими повече усилия и за изкуството, което се създава днес. Вече засегнахме въпроса за публиката. Освен образованието тук има и друг фактор - по времето на социализма модерното изкуство, така да го кажем, е било унищожено и след това не е било възстановено.


Другото са колекционерите. Българите са преживели толкова кризи през последните 30 години, че са изключително внимателни къде влагат парите си. Инвестирането в съвременно изкуство е рисковано занятие. То не е безбожно скъпо, но хората си задават въпроса дали то наистина си струва парите, или, с други думи, дали ще могат да го продадат на някой по-късен етап. Големият проблем е липсата на достатъчно вяра, че в България се създава добро изкуство. Ако чужденците идват тук и купуват, тогава и българите ще си кажат: "О, щом те го правят, тук трябва да има нещо, така че ще го правим и ние."


Какво се промени през последните 20 години?


- България влезе в крак със световните тенденции. Когато дойдох тук през 90-те години, можеше да си кажеш: "Това е типично българско". Усещаше се влиянието от социалистическия реализъм. Имаше типични черти - по-слабата абстрактност, характерни цветове. Днес това до голяма степен е изчезнало и българските артисти работят с всякакви медии - видео, инсталации, картини. Те вече са добри във всички сфери на изкуството и това е огромна крачка напред. Естествено, че аз разпознавам България. Но трябва ли изкуството да се разпознава като българско, швейцарско, латвийско? Не съм сигурен.


Произведение от изложбата в галерия "Структура".

© Надежда Чипева

Произведение от изложбата в галерия "Структура".


Сега се сбогувате с България...


- Това е сбогуване с наградата "Гауденц Б. Руф" и с инфраструктурата покрай нея - имам секретарка, уеб сайт, работа по съдържанието, финансиране... Всичко това намира своя край, но това не означава, че ще обърна гръб на България. Имам прекалено много стари приятели, с който сме били заедно 25 години. Така че винаги ще се завръщам тук и сигурно ще да продължавам купувам. Въпреки че да си колекционер на моята възраст е малко рисковано, защото събираш неща, а все някой ден ще напуснеш тази планета и с тях трябва да се случи нещо. Преди няколко години изложих част от колекцията си в СГХГ и дарих половината от произведенията на галерията с ясното съзнание, че не мога да държа всичко в дома си. Така направих един жест, тъй като повечето пъти, за жалост, дарители са самите артисти, а не колекционерите. Артистите даряват, защото се притесняват, че работата им ще изчезне. За да бъдат в галериите за следващите поколения. А не би трябвало да е така.


В Швейцария това отдавна се е превърнало в традиция. Някои големи колекционери дори са толкова амбициозни, че строят собствени музеи. Това на пръв поглед изглежда чудесно, но проблемът е, че е по-лесно да построиш една сграда, отколкото да я поддържаш, а те в повечето случаи подценяват този фактор. Не осъзнават, че в дългосрочен план, когато няма вече да са на този свят, техните наследници, рано или късно, ще осъзнаят, че това им струва по десетки хиляди евро годишно - дори само финансирането на екипа. Тогава възниква въпросът кой да плаща сметките и парите изведнъж спират. В Швейцария има много истории за богати индустриалци, които наемат известни архитекти и вдигат впечатляващи постройки. След няколко години те осъзнават въпросните отрицателни страни и се обръщат към общината в търсене на средства. Но общината вече плаща за достатъчно музеи и за нея това е прекалено голям разход. И те са принудени да свият дейността си.


Има и друга причина, поради която се оттеглям. Вече съм стар човек, а днес общуването е различно. Със социалните медии и с това как нещата се популяризират и публикуват. Това е един нов свят, който не е моят. Не харесвам социалните мрежи, общувам си с класически имейли. Теоретично имам профил във "Фейсбук", но го отварям веднъж годишно и не отговарям на съобщенията. Но има младо поколение, което се ориентира перфектно в този свят. Може би спонсорството трябва да бъде предефинирано по някакъв нов начин. Но тук нещата не опират до мен, а до представителите на по-младите поколения, които могат да използват пълноценно техническите възможности на времето.


Има ли нещо, което бихте искате да кажете на българската общност?


- Моето послание е: това беше експеримент. Тук дойде един чужденец, който поживя няколко години... Той говори малко български. Може да разбира и да чете, което е единствената му гордост. Това, което той правеше, изискваше средства и те не бяха огромни като количество. Но става дума за пример, който аз дадох и който може да бъде адаптиран към нуждите и възможностите на днешното време. И някой трябва да го направи!

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 1752 Неутрално

    "В Швейцария това е част от учебната програма. От съвсем малки децата ги водят по галерии за съвременно изкуство, а тук е застъпено почти единствено класическото такова."

    Във Фейсбук веднъж имаше публикация за изложба насред Африка за децата. Не си спомням страната, но ефектът си личеше по радостта на типично бедните деца от някой селски район в този континент...

    Така, че - изкуството не е привилегия. То е необходимост на човешките същества. И част от възпитателния процес.

    Не се знае... какво може да "роди" главата на човек в такава обстановка. Би било интересно.

    Също както в България и други страни, не толкова популярни в това отношение. Въобще преподаването на изкуство в училище е не по-малко важно от уроците по математика. Да не говорим колко е приятно.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10289 Неутрално

    Чудесен човек, колекционер и проятел на България

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 2071 Неутрално

    Трябва да има истински философи, но за съжаление политиката е всичко.

  4. 4 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1517 Неутрално

    Човекът вероятно е с най-добри намерения, но нека ме извини - тези глупости и вехтории, които колекционира, са доста далеч от изкуство. Разгледа колекцията. Претенциозни псевдо-произведения. Няма лошо, щом това го кефи...

    Наскоро посетих изложба на Хуан Миро. Там също имаше доста щуротии, но повечето бяха наистина красиви и абсолютно всички с някаква идея в тях. Докато тези... Границата явно е доста тънка, но определено се забелязва, когато е премината.


    Впрочем в Белоградчик има изложба на съвременно наивистично изкуство. Авторите са от целия свят. Препоръчвам я, много добри работи има, за разлика от въздуха под налягане на господин Руф.

    Извинете ме, господин Руф, но явно ви лъжат, че правят изкуство!

  5. 5 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1761 Неутрално

    "В Швейцария това е част от учебната програма. От съвсем малки децата ги водят по галерии за съвременно изкуство, а тук е застъпено почти единствено класическото такова."

    Идеята децата да се въвеждат в съвременното изкуство е спорна,защото е спорно дали "съвременното изкуство" е изобщо изкуство. Може да се спори, че преподаването на децата в училище или на студентите в академията на съвременно изкуство е един вид промиване на мозъци, защото е против спонтанната и естествена нагласа на човека. А тя предпочита "класическото" изкуство, както го е дефинирал меценатът.

  6. 6 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1349 Весело

    "- Моето послание е: това беше експеримент."
    Това казва всичко за ролята на Гауденц Б. Руф в историята на българското изкуство ...

  7. 7 Профил на selinda
    selinda
    Рейтинг: 499 Неутрално

    До коментар [#5] от "princess_x":

    Ако така са разсъждавали гърците например, е трябвало да правят само архаично изкуство, защото то е утвърдено и изкуството на предците им. Гърците са правели съвременното изкуство на тяхната епоха. Да се обяснява как съвременното изкуство не изкуство е промиване на мозъци, което гарантира формирането на ограничено съзнание. Това образование се практикува тук още от началото на социализма, което е довело до там, че в академията има също толкова преподаватели, колкото и студенти. Повечето хора, които искат да живеят в своето време отиват да се образоват другаде.

  8. 8 Профил на selinda
    selinda
    Рейтинг: 499 Неутрално

    Показателно е, че един швейцарец подкрепя изкуството в България, а не български бизнесмен. На българските бизнесмени интересите им стигат до скъпи коли, кичозни апартаменти, обикновено направени по "тяхна идея" и най-много да станат собственици на футболен отбор.

  9. 9 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1761 Неутрално

    До коментар [#7] от "selinda":

    От коментара ви личи, че нямате никаква представа какво точно означава терминът "съвременно изкуство", чието значение е различно от буквалното съвременно изкуство, т.е. изкуството, което се прави в нашето съвремие. Тъй като не са ви ясни тези различия, е безпредметно да продължавам спора с вас.

  10. 10 Профил на selinda
    selinda
    Рейтинг: 499 Неутрално

    До коментар [#9] от "princess_x":

    Добре, обяснете моля!

  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1761 Неутрално

    До коментар [#10] от "selinda":

    В интернет е много лесно даде намери информация:

    "Sociologist Nathalie Heinich draws a distinction between modern and contemporary art, describing them as two different paradigms which partially overlap historically. She found that while "modern art" challenges the conventions of representation, "contemporary art" challenges the very notion of an artwork. She regards Duchamp's Fountain (which was made in the 1910s in the midst of the triumph of modern art) as the starting point of contemporary art, which gained momentum after World War II with Gutai's performances, Yves Klein's monochromes and Rauschenberg's Erased de Kooning Drawing."

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1761 Неутрално

    "A common concern since the early part of the 20th century has been the question of what constitutes art. In the contemporary period (1950 to now), the concept of avant-garde may come into play in determining what art is noticed by galleries, museums, and collectors.

    The concerns of contemporary art come in for criticism too. Andrea Rosen has said that some contemporary painters "have absolutely no idea of what it means to be a contemporary artist" and that they "are in it for all the wrong reasons.""

    Един пример за съвременно изкуство, което изобщо НЕ е изкуство са нещата (фибран, плексиглас и китайски чаши), които представиха България на венецианското биенале.

  13. 13 Профил на selinda
    selinda
    Рейтинг: 499 Неутрално

    А не разбрах какво от цитираните автори доказва, че съвременното изкуство не е изкуство, нито, че преподаването му е промиване на мозъци. Социоложката Натали Хейнрих прави разграничение между модерно и съвременно, относно което има и доста други мнения, докато една галеристка обяснява, че има художници, които знаят какво правят, като тя самата излага едни от най-популярните съвременни художници в Америка.


    До коментар [#12] от "princess_x":





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK