Франсоа-Анри Дезерабл, писател: Действителността също е фикция

Франсоа-Анри Дезерабл

© Francesca Mantovani

Франсоа-Анри Дезерабл



Франсоа-Анри Дезерабл е роден през 1987 г. в Амиен (Северна Франция). През 2013 г. публикува сборника "Покажи главата ми на народа" - разкази за последните мигове на гилотинираните по времето на Френската революция. Следва "Еварист" (2015 г.), романизирана биография на Еварист Галоа, гениален математик, загинал на двайсетгодишна възраст в дуел. През 2017 г. публикува романа "Някой си господин Пекелни" - своеобразно литературно разследване по следите на загадъчен литературен герой от автобиографичната книга "Обещанието на зората" на Ромен Гари. Романите му, публикувани от издателство "Галимар", са отличени с много литературни награди и са преведени на повече от десет езика.


Дезерабл гостува в България като участник в Софийския международен литературен фестивал. Разговорът с него, с модератор Еми Барух, е на 13 декември от 19.00 часа в Мраморното фоайе на Националния дворец на културата.


В романа ви "Някой си господин Пекелни" фокусирате разказа върху третостепенен персонаж на Ромен Гари. С какво той предизвика въображението ви?




- Озовах се най-случайно във Вилнюс, на улица "Голяма Похуланка" 16, където Гари е живял като дете заедно с майка си. Той разказва за това в автобиографичния си роман "Обещанието на зората". И там говори за този загадъчен съсед, господин Пекелни, който прилича на "тъжен мишок" и който го карал да обещае, че когато стане "важен човек", ще произнесе неговото име пред "силните на света". Когато четох "Обещанието на зората" на седемнайсетгодишна възраст, бях силно впечатлен. И когато застанах пред тази сграда, дълбоко скритото в паметта ми име на Пекелни изведнъж се върна. Едно име, което отдавна трябваше да е забравено, не беше изчезнало само защото един писател го беше споменал в някаква книга. Това говори много за могъществото на литературата. Така реших да издиря този господин Пекелни, за когото не знаех почти нищо.


В книгата така и не става ясно дали и до каква степен е застъпено биографичното. Фикционална или реална версия на вас четем?


- Има едно изречение на Борис Виан, което много обичам: "Тази история е вярна, понеже я измислих". Не правя стройна йерархия между действителност и фикция: фикцията се примесва с действителността и я обогатява, подчертава я, напоява я, за да я направи поносима или поне по-малко непоносима.


Сякаш в края на романа създавате усещането, че след всички въображаеми версии на живота на господин Пекелни реалният човек престава да има значение за вас. Кога разказаната история става по-важна от реалността?


Корицата на "Някой си господин Пекелни".

© Издателство

Корицата на "Някой си господин Пекелни".


- Какво е действителността? Не съществува една действителност. Има само различни възприятия на действителността, които се променят според хората. Ако ви разкажа историята на някоя преживяна в детството ми случка, всъщност не ви я разказвам такава, каквато наистина ми се е случила, а каквато спомените ми са я пресъздали. Разказвам ви я не в минало свършено време, а в минало превърнато. Действителното – онова, което смятаме за действително, също е фикция.


Може ли работата на писателя да се сравни с тази на детектива? Защо и как?


- За да напиша "Някой си господин Пекелни" и да открия дирите на този човек, разполагах с твърде малко елементи – знаех само онова, което Ромен Гари беше написал в глава VII на "Обещанието на зората". Не бях толкова детектив, колкото палеонтолог, който открива една кост от динозавър на изследвания терен и само на базата на тази кост се опитва да възстанови целия скелет.


Какви проблеми виждате във Франция днес? Има ли някакви положителни или негативни тенденции в последните години?


- Притеснително ми е, че ще подмина този въпрос, но той е твърде обширен, а имам твърде малко място, за да развия отговора си тук.


Какво трябва да е отношението на писателя към процесите, които се случват в съвременността?


- Писателят няма никакво задължение да пише за своята епоха, той не е деловодител на реалността. Някои го правят, други не. Но макар да казвам това, все пак точно писателите улавят най-добре пулса на епохата. Понякога, за да разберем света, е по-добре да препрочетем Омир, отколкото сутрешния вестник.


Бихте ли разказали с няколко изречения за съвременната литературна сцена във Франция?


- Съвременната френска поезия е много богата. Имаме големи автори с вече много важно, признато и изучавано творчество (Патрик Модиано, Пиер Мишон, Жан-Филип Тусен, Жан Ешноз, Ерик Шевияр, Ани Ерно, Ерик Ренар...) и множество много талантливи млади писатели, които сега се появяват на литературната сцена, ще цитирам само няколко имена - Жан-Батист Дел Амо, Мигел Бонфоа, Клеман Бенеш, Мария Пурше.


Какво ви вълнува като писател в момента?


- Голяма част от работата ми като писател преминава преди всичко в четене. Онова, което ме вълнува, е да откривам нови гласове: стилът, това е писмовната теситура на един глас.


Разговора от френски преведе Зорница Китинска.

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на true_original
    true_original
    Рейтинг: 456 Неутрално

    ако действителността е фикция означава, че злото , което причиняваш на невинните също е фикция напр. на децата и поради това не следва да бъде наказвано.

    абсурдно елементарни тривилани глупости на модерен тийнейджър (или желаещ да остане такъв)

  2. 2 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2704 Неутрално

    Фикция му е акъла на тоя. Реално такъв няма. То и затова всичко му е фикция - като не може дори да броиш на пръсти и живота ти е фикция. Но пък е тази фикция си най-големия според самия себе си. Е, фикционално най-големия, но като няма риба и фикционалната риба е риба.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10009 Неутрално

    Интересно, за разбирането си за света е взаимствал часто от теорията на Галоа

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на conventi0nal
    conventi0nal
    Рейтинг: 713 Неутрално

    До коментар [#1] от "true_original":

    +++

    Високопарни празнословия

  5. 5 Профил на Nil satis nisi optimum
    Nil satis nisi optimum
    Рейтинг: 1159 Весело

    "Има само различни възприятия на действителността, които се променят според хората."

    Това е интересно. Отиваш на лекар със счупен креак и той ти казва, "според моите възприятия няма счупени крака..."

    Не поставям нищо - нищо, над преценката на собствения си разум.
  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2979 Весело

    До коментар [#1] от "true_original":


    До коментар [#2] от "Deaddark":


    До коментар [#3] от "penetrating":


    До коментар [#4] от "conventi0nal":


    До коментар [#5] от "Nil satis nisi optimum":

    Такова "виждане" за нещата не е ново. Нарича се солипсизъм. Вижте в тълковният речник какво значи...

  7. 7 Профил на Nil satis nisi optimum
    Nil satis nisi optimum
    Рейтинг: 1159 Весело

    До коментар [#6] от "deaf":

    Знам, но това "виждане" е опровергано още от свети Тома Аквински. Виж в енциклопедиите кой е и кога е живял ;-)

    Не поставям нищо - нищо, над преценката на собствения си разум.
  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2979 Неутрално

    До коментар [#7] от "Nil satis nisi optimum":

    +++

  9. 9 Профил на true_original
    true_original
    Рейтинг: 456 Неутрално

    До коментар [#1] от "true_original":До коментар [#2] от "Deaddark":До коментар [#3] от "penetrating":До коментар [#4] от "conventi0nal":До коментар [#5] от "Nil satis nisi optimum":Такова "виждане" за нещата не е ново. Нарича се солипсизъм. Вижте в тълковният речник какво значи...
    —цитат от коментар 6 на deaf


    чувАли сме !

  10. 10 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 715 Неутрално

    Интересни мисли има този младеж.

    От отговорите на въпросите веднага може да си проличи нивото на литературната сцена във Франция. Бих казал, че е доста различно от това, което виждам/чета от България.

    Съответно, въпросът на Иван за съвр. лит. сцена във Франция е по-скоро излишен. Това е въпрос огромен и не подлежи на нормален и кратък отговор в един такъв формат.

    И добре е, че Иван е прочел книгата все пак.

    И няколко доброжелателни критики, ако мога да си ги позволя!

    Нека при следващи интервюта да не виждаме въпроси за състоянието на обществото или за негативните/позитивните тенденции в същото това общество.

    Литературата е достатъчно огромна сама по себе си, престанете да се занимавате/ или да занимавате хора, които Ви дават интервюта с неща, които е много трудно да бъдат обхвани от един човек, още повече, в случая този човек е роден през 1987 година...
    Съсредоточете се в литературата. Там има толкова много. Ако разговорът отиде в тази посока естествено, добре. Но такива общи въпроси, няма смисъл от тях.

    А относно идеята, че действителността е фикция, това не е нищо ново.
    Пещерата при Платон какво е?

    Но да кажем, че тук може би не мястото за обсъждане на някакви сериозни философски концепции. Но доста филми "изследват" тази идея. Ето на прима виста няколко такива.


    1) Мементо - Човек, който едва ли не няма краткосрочна памет, но пък има някакви спомени от дългосрочната си памет( че някой убива съпругата му пред него) И как тогава се оправя, като не си спомня кой е самият той?
    Тоест, тук имаме развитие на концепцията, че човек понякога не е това, което си мисли, че е!

    2) Матрицата - Нео търси нещо, но и той не знае точно какво. После идва съобщението "follow the white rabbit" и като следствие, имаме проверка колко всъщност е дълбока дупката. И какво открива там...че животът е една симулация, компютърна програма...
    Тоест, концепцията тук е, целият ти живот е една огромна лъжа!

    3) Inception (мисля, че на бълг го преведоха като Генезис) на Кристофър Нолан.
    Какво ако определени аспекти от сънищата ни могат да бъдат контролирани от нас самите, от тези, които ги сънуваме? защо понякога времето на съня и времето в/на сънуването са толкова различни.
    И как може въобще да разберем,обективно, че сме спрели да сънуваме. Или как можем да разберем, обективно, че сме започнали да сънуваме.

    Тоест, концепцията тук е, че ти въобще не знаеш кой си, къде си, какво си и най-лошото, не знаеш нито началото, нито края...

  11. 11 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 892 Неутрално

    това момче по-скоро е мизерабъл.

  12. 12 Профил на aldoushuxley
    aldoushuxley
    Рейтинг: 416 Неутрално

    Да, французите имат традиции в изкривяването на реалността и отричането на истината като ценност (Фуко, Алтюсер). Българският народ пък в мъдростта си е стигнал до велик извод: "НЕ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ НА ЧЕРНОТО БЯЛО".

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2979 Весело

    До коментар [#10] от "rwn":

    Човекът може би е само един аватар,който започва да живее истински след края му?

  14. 14 Профил на artdaisy
    artdaisy
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Материята (мозъкът) е средата в която функционира човешкото съзнание! В материалния свят няма добро/лошо, красиво/грозно, студено/топло и т.н., и т.н. – това са понятия създадени от човешкото съзнание, помагащи на човека да се ориентира в заобикалящият го свят! Човек не може да измери дължината на светлинните вълни – цветът се „ражда“ в човешкия мозък, като това е скалата по която съзнанието се съобразява с физическите величини в природата... Съзнанието е нематериално и е резултат от взаимодействието на материалните сили, но не е самата материя! В този смисъл космосът е една фикция, възприятие на физическите сили, на материята в нашето съзнание – т.е самото то (съзнанието) е фикция...

  15. 15 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 715 Неутрално

    До коментар [#10] от "rwn":Човекът може би е само един аватар,който започва да живее истински след края му?
    —цитат от коментар 13 на deaf


    Не зная!
    Но един философите, към които слова се обръщам често е Джордж Бъркли.
    Не е лесно четенето му, поне не и в началото, после, става по-лесно. Но той има една такава концепция „Esse est percipi“ тоест, простичко казано, съществуването е усещане.

    Значението не съществува отвъд това, което ние възприемаме. Това е ключовото при неговата философия.

    Всичко около нас не съществува per se, а е по-скоро въпрос на възприемане.
    Реалността е идея в умът на възприемащия, нищо повече.

    Матрицата, този филм е базиран донякъде на тази концепция. Някакви неща (заобикалящата реалност) въобще не са това, което нашия мозък ни казва.

  16. 16 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2979 Весело

    До коментар [#15] от "rwn":

    Все пак феноменът на човешкото тяло може да се ПИПНЕ.

  17. 17 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2979 Весело

    До коментар [#14] от "artdaisy":

    Струва ми се,че съзнанието е само още едно средство за по-добро общуване между хората. Нищо друго. А и съзнанието е незначителна част от човешкото същество. Всичко останало е инстинкти,нагони,рефлекси...

  18. 18 Профил на Stoik
    Stoik
    Рейтинг: 519 Неутрално

    Да седнеш да пишеш книги през 20-те години на 21-ви век -- е, по-голяма простотия и графоманство не могат да съществуват!!!

  19. 19 Профил на ⎮
    Рейтинг: 1724 Неутрално

    До коментар [#15] от "rwn":

    "Матрицата, този филм е базиран донякъде на тази концепция. Някакви неща (заобикалящата реалност) въобще не са това, което нашия мозък ни казва. "

    Глупости! Откъде знаеш, че "заобикалящата реалност не е това, което нашия мозък ни казва"?

    Did you know ... that no-one ever reads these things?
  20. 20 Профил на ⎮
    Рейтинг: 1724 Неутрално

    "Действителността също е фикция"

    Не е страшно, че поет мисли така. Страшното е, че мнозинството хора напоследък са съгласни.

    Did you know ... that no-one ever reads these things?
  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK