Христо Иванов: "Демократична България" ще създаде компетентна прослойка, която да тласне страната напред

ХРИСТО ИВАНОВ

© Надежда Чипева, Капитал

ХРИСТО ИВАНОВ



Три години след учредяването на "Да, България" партията има представителство в местната власт основно в София чрез "Демократична България" - обединението, в което участва. За следващите парламентарни избори коалицията е отворена за политически формации, отделни структури и хора, които са готови да работят за свободна, европейска, модерна и амбициозна страна. Сред тях са партиите, които исторически принадлежат към демократичната общност, обяви лидерът на "Да, България" и съпредседател на обединението Христо Иванов.


В интервю за "Дневник" той каза, че най-вероятно ще се кандидатира за още един мандат като лидер на "Да, България" на конференцията на партията тази година, тъй като има още работа по изграждането на партията. Основната задача била у нас да се създаде "прослойка - готова, компетентна и мотивирана, държавно, а не корупционно, с по-широки интелектуални и културни хоризонти, която да може да тласне страната напред".


Каква е вашата равносметка за трите години от създаването на "Да, България"? Какво успяхте и не успяхте да направите и какво предстои?




- Три години са доста кратък период за някаква завършена равносметка. Научихме много неща заедно, видяхме колко е трудно да се върши политическа работа, да се носи отговорност за други хора, допуснахме грешки, постигнахме своите пробиви. Успяхме да формираме ценно партньорство заедно с нашите приятели от ДСБ и Зелено движение - "Демократична България". Това, което е важно за мен, е, че се придържаме към основната кауза, заради която се ангажирахме политически - да държим в политическия дневен ред стратегически важни теми: има ли законност в днешна България; какво става с нашите свободи, нашата демокрация; как да бъде оздравена българската държавност, можем ли да бъдем по-амбициозни за страната си. Заедно с партньорите ни в "Демократична България" работим тези теми да не се загубят от смисловия център на българската политика. Всеки ден си казвам, че не правим достатъчно за това, но като виждам колко дразним господарите на статуквото и техните медии, знам, че все пак има някаква полза от усилията ни.


Сред критиките към вас е, че сте активни само когато има избори. Какво ще прави "Демократична България" през 2020 г.?


- Това не е точно така, но съм съгласен, че трябва повече. Нека все пак държим сметка, че сме извънпарламентарна опозиция с ограничен ресурс. Също така не мога да кажа, че медийната среда у нас се характеризира с висока проводимост за нашите послания. Въпреки всички укори, които могат да ни бъдат отправени, ние очевидно продължаваме да бъдем трън в петата на силите на статуквото и дъвка в устата на проправителствените медии и за мен това е най-важната индикация. Определено заемаме място в българската политика и без нас картината не излиза.


Тази година е интересна - тя е пауза между две напрегнати години с два вида избори (през 2021 г. ще има парламентарни и президентски избори). Ние сме наясно, че тези 12 месеца са ключовият момент, в който ние да се подготвим за тези важни битки. Работим с пълни сили за това.


На местните избори сякаш останахте основно на софийски терен. Как ще разширявате влиянието си в страната? Ще търсите ли партньорство и с други партии и разширяване на "Демократична България"?


- Местните избори бяха важен стрес тест за нашите организации. "Да, България" продължава да създава нови, които работят със структурите на нашите приятели от ДСБ и Зелено движение, формира се амалгама от хора, които все повече споделят обща политическа идентичност. На база на изводите и резултатите от 2019 г. по места, предстои следващ етап от организационна консолидация на обединението с оглед задачите ни през 2021 г.


Иначе и "Да, България", и "Демократична България" не са самоцелно съществуващи формации, които да обслужват някаква партийна номенклатура. Искаме да бъдем инструмент за хора с определена политическа и ценностна нагласа да упражнят влияние върху политиката на страната. Нашата цел е да помогнем за тяхното структуриране във влиятелен фактор в българския политически живот. Не мога да кажа, че колективната роля на този тип хора в българския политически живот е адекватна. В западните общества гръбнакът на обществото в една демокрация е т.нар средна класа. Това са носителите на идеята за държавност, които възприемат гражданството като ежедневно усилие. В България средната класа тепърва трябва да заема това място на политическия терен и аз се надявам ние да бъдем полезни в този процес. Тя трябва да пренесе идеята за европейска, свободна, модерна българска държавност, защото в момента тя линее, европейска е с уговорки, все по-малко е свободна и е лишена от амбиция и воля за своето оздравяване и развитие. Хората с такъв профил са концентрирани в определени географски центрове, включително извън границите на страната, което само по себе си е проблем на България.


Нашето разширяване на първо място е спрямо всички тези хора, спрямо гражданите, които се осъзнават като носители на демократичните ценности; заедно с тези хора ние трябва да убеждаваме останалите, че има смисъл да се работи за това България да е свободна, европейска, модерна и амбициозна страна. Този процес обаче не може да е конюнктурен - той е сложен, отнема време и ние сме готови да го инвестираме. В този смисъл моделът на нашето разрастване е идейно разширяване и формиране на общност за съвместно правене на политика, а не "Хайде да направим някаква комбинацийка за тези избори". И ние сме готови и отворени за разширяване на този формат с формации, отделни структури или хора, които споделят тази политическа кауза.


Има ли такива формации?


- Не искам аз да давам подобна оценка. Ние сме отворени за взаимодействие с формациите, които исторически принадлежат към демократичната общност или които сега се заявяват като част от нея. Аз държа на названието "демократична общност" и смятам, че друго като "градска десница" е по-скоро ограничаващо. Готови сме на диалог и на централно ниво, и по места, и с отделни фигури или групи в рамките на това пространство и сме го доказали. Важно е да сме способни да се фокусираме върху важните оценки и цели, които ни обединяват, а не да се спъваме в нюансите, които могат да ни разделят. Така че използвам това интервю като възможност да кажа: "Ние сме отворени да работим с всеки за каузата демократична България. Всеки, който е сериозен, ще види в наше лице добър и коректен партньор".


Освен слабостите в съдебната система какви други проблеми в страната ще посочите и какви решения ще дадете?


- Централната тема е модерна и европейска българска държавност, която гарантира свободата на гражданите и възможностите им за развитие в България. Съдебната реформа е инструмент за това да има повече свобода, повече инициатива и повече възможност за хората да реализират своя потенциал; инструмент да имаме институции, които могат да ни гарантират равенство пред закона.


Живеем във време на безпрецедентен технологичен преход. Светът се разделя отново на печеливши и губещи, но вече и според способността на съответните общества да се адаптират бързо към технологичните революции, които се случват. Несигурността, която обхваща света в последните години е резултат и от ефектите на този преход. Как България ще се адаптира, как ще се възползва от възможностите и как ще се предпази от рисковете - това са изключително важни политически въпроси. Те за съжаление не съществуват в българската политика, но ние се опитваме да ги наложим. Затова например дигиталният преход е наша централна тема. Въпросът за електронното управление е въпрос за революция в публичната администрация, ударното й модернизиране чрез промяна на самата логика на процесите на взимане на решения и на носене на отговорност за постигане на много по-голяма ефективност. Администрация, която не тежи на врата на страната като воденичен камък, а е способна да планира, да партнира на бизнеса и гражданите и да бъде фактор за развитие.


Друг пример е енергийната революция. България продължава да бъде в тежка зависимост не просто от Русия, от един енергиен източник, а от един енергиен, икономически и политически модел, който се чуди дали е в средата на 20-и век, или трябва да се върне във времената на руския царизъм. Енергийната зависимост от Русия е зависимост от руския модел на правене на политика. Ние трябва да използваме енергийната революция, за да излезем от зависимост от когото и да било и да дадем реална независимост и възможност за развитие на нивото на отделните бизнеси и домакинства.


В този период на несигурност националният ангажимент към сигурността на страната трябва да се засили. България трябва да престане да бъде абсолютен вносител на сигурност и да започне да произвежда сама гаранциите за свободата и независимостта си. Ето защо темите, свързани с националната сигурност и отбраната, са централни за нас.


Изключително важна тема е човешкият капитал. Това е и демография, и образование. България за първи път в най-новата си история има сериозна диаспора и това е капитал, който трябва да се развива. Нещо повече, много от българите, които живеят в страната, са с единия крак в чужбина. Това е ново състояние, което българската държава трябва да се научи да обслужва и да го превърне в източник на развитие, а не в трагедия.


Списъкът може да продължи, но всяка една от тези теми се свежда до това – да изградим модерна, европейска държавност, която гарантира свобода и развитие.


Според Вас ще се стигне ли до нови промени в Конституцията, засягащи съдебната власт?


- Смятам, че те са неизбежни. Според парламентарната аритметика в момента отговорът е "абсурд", но аз съм убеден, че в следващите седем години ще има конституционни промени, свързани със статута и структурирането на прокуратурата и в други области, свързани с гарантирането на законността. За да се удържи сегашното положение, ще трябва да се инвестира все повече политически капитал и ресурс в това България да става все по-малко свободна. Цената за това Иван Гешев да довърши мандата си като главен прокурор, който продължава да обслужва по същия начин безнаказаността на българската олигархия, ще става все по-висока и вярвам, че в даден момент обществото ни ще събере сили да каже "не".


Т.е. прогнозирате, че отчетността и контролът върху главния прокурор ще бъдат гарантирани в Конституцията?


- Прогнозирам, че ние като общество ще трябва да проведем дебат как българската прокуратура да стане отчетна на българския избирател. Не говоря за преки избори, но трябва да има поредица от механизми, които да гарантират, че главният прокурор - както и да се казва той - ще знае, че българският избирател е негов работодател, а законите важат и за него. Това може да се постигне чрез редица промени - някои от тях конституционни, други – законови, трети - въпрос на политическа практика. Или ще решим този проблем и ще се върнем към амбицията да бъдем модерно, развиващо се европейско общество, или ще затънем много зле.


В Столичния общински съвет "Демократична България" винаги ли ще бъде опозиция или има вариант да подкрепя смислени предложения на ГЕРБ?


- Ние сме опозиция на мнозинството на ГЕРБ, ВМРО и "Атака", но не сме деструктивни. Политическото ръководство на "Демократична България" поддържа интензивен диалог с общинските съветници и мога твърдо да ви кажа, че всяко разумно решение, независимо кой го лансира, ще бъде критично обсъдено и ако бъдем убедени, че то е работещо - ще бъде подкрепено.


Нещо повече, ние предлагаме решения. Така например "Демократична България" предложи цялостен пакет от мерки за дигитализация на администрацията на София, в т.ч. и бюджетен разчет, и търсим подкрепата на мнозинството. Имаме поредица предложения в областта на транспорта, по отношение на правилника на СОС и др. Т.е. не само сме готови за подкрепяме, но и да търсим подкрепа. В момента обаче по тези наши инициативи се натъкваме на мълчание.


Трябва да кажа, че за да има конструктивни отношения между едно мнозинство и опозицията, трябват усилия от двете страни. Има определен дефицит на диалогичност, граничещ понякога с арогантност. Освен доста безвкусното на моменти поведение на мнозинството по време на заседанията на СОС бих подчертал, че до Нова година се натрупаха 14 питания от наши съветници, на които не се отговаря в срок. Без тази информация те не могат да си вършат работата, включително да изработват конкретни решения. Искам да призова г-жа Фандъкова тези питания да започнат да получават адекватни и срочни отговори. Не бива дейността на нашите представители да се разглежда като някакъв дразнител. След толкова години в управлението на общината и след заявките за промяна, честно казано, очаквах малко повече от този мандат на г-жа Фандъкова. Но оставам с надеждата нещата да тръгнат по-добре през новата година.


Тази година изтича мандатът на ръководните органи на "Да, България". Ще се кандидатирате ли отново за лидер?


- В първата половина на годината ще има Национална конференция, на която ще бъдат заменени всички национални органи на "Да, България", чиито мандати изтичат. По отношение на мен - нормата на износване на хората в нашата политика и особено в нашия сегмент е много висока. Това си казва думата. Аз обаче имам още работа и по отношение на изграждането "Да, България", по отношение на консолидирането на "Демократична България" и вероятно ще потърся доверие за още един мандат. Същевременно мисля, че една политическа формация завършва формирането си, когато избере своя втори лидер, така че ще считам, че съм си свършил работата напълно едва когато предам щафетата.


Как ще подготвяте и лансирате млади хора в политиката?


- Българската средна класа или активните граждани притежават в много ниска степен колективно ноу-хау как се прави политика в България. Политизацията - да се ангажираш политически, е нещо, което трябва да се наложи като част от живота на активните граждани, ако искаме да бъдем свободни носители на суверенитет. Свободата, дадена, извоювана или просто "изпаднала" в ръцете ни по волята на историческата случайност, е нещо, което трябва да се отбранява и разширява всекидневно от мнозинството граждани. Към момента единствената известна технология за това е в рамките на демократичен процес с партии. Обществото ни е в нездраво състояние, защото политическото ангажиране изглежда нещо непрестижно и мръсно, а партиите са буквално заклеймени като зло. Много трудно е да се намерят хора с качества за политическа работа, да се запазят тези хора, да се удържи тяхната мотивация. Причина за това е и натискът, под който са поставени. Хората откровено се страхуват да се ангажират политически. На местните избори беше много трудно да бъдат мотивирани качествени кандидати да влязат в надпреварата.


У нас - извън мастодонтите на статуквото - има твърде малко хора с управленски и политически опит в публичното управление и политиката. Това е различно от корпоративните умения и опит - аз не ги поставям под съмнение, но те не са директно приложими в публичната сфера. Хората, които би трябвало да изнесат на гърбовете си българската свобода и демокрация, да наложат по-амбициозна визия за развитие за страната, ги няма като структуриран обществен фактор. Нямаме прослойка - готова, компетентна и мотивирана държавно, а не корупционно, с по-широки интелектуални и културни хоризонти, която да може да тласне страната напред. Създаването на такава държавотворна прослойка е най-голямата ни задача. У нас входът към политическата система за хората от средната генерация на 35-45 г., които искат и могат да наложат свободен и демократичен модел, е практически затворен. А ако тези хора няма къде да влязат, България няма утрешен ден, защото ще имаме само кадри, произведени в месомелачките на миналото на ГЕРБ, БСП и ДПС. Ние трябва да създадем инструмент за рекрутиране на такава прослойка, която може да изнесе бъдещето на страната на гърбовете си.


Това ли е най-голямото предизвикателство пред България?


- Най-голямото предизвикателство пред България е човешкият капитал. Вероятно най-тежкото наследство от комунистическата епоха е декапитализирането на човешката база в България от гледна точка на способностите за самоорганизиране, самоуправление, формиране на доверие и спазване на норми в по-големи общности (т.нар. социален капитал). В момента все повече всичко зависи от Бойко Борисов с джипката или който дойде на негово място. Това е огромен проблем. Ние като общество имаме твърде малко рефлекс, решимост, умения и воля да се самоуправляваме и затова отдаваме живота си на концесия на някакви хора и закономерно получаваме ГЕРБ, БСП и ДПС. А ако искаме да имаме свободна, европейска и амбициозна България, трябва да се самоуправляваме. Усилието на "Демократична България" е да започнем заедно да градим инструмент, който да създаде предпоставките за това самоуправление. Както се вижда, нито ще е бързо, нито ще е славно, нито ще е лесно, но трябва да устоим. И първото, което трябва да научим, е на повече търпение едни към други и към различията си в името на това, което ни обединява - волята за свободна и модернизираща се България.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK