Виктор и Борислав Чучкови за "18% сиво" и останалите цветове в българското кино

Виктор и Борислав Чучкови

© Георги Кожухаров

Виктор и Борислав Чучкови



На 24 януари по българските кина тръгва вторият филм на Виктор Чучков-син. "18 % сиво" по едноименния роман на Захари Карабашлиев разказва за пътешествието на младия Захари от Лондон до Берлин, след като жена му го напуска, в което са замесени голямо количество случайно попаднал в него хашиш и пъстра галерия от колоритни персонажи. Главните роли са поверени на Руши Видинлиев и Доля Гавански, но зрителите ще видят на екрана и много чуждестранни актьори, сред които ветеранът на британската театрална сцена Рон Кук, който си е партнирал на големия екран с имена като Ал Пачино, Джони Деп и Жулиет Бинош.


Филмът е на "Чучков брадърс", а продуцент е Борислав Чучков. През годините братята Чучкови се утвърдиха като продуценти на световно ниво и участваха в заснемането на заглавия, които получиха редица награди: "Уестърн" (копродукция с Австрия и Германия), румънският "Защо аз", вдъхновен от действителната история на първия румънски прокурор, осмелил се да се изправи срещу корупцията в страната, както и турският The Announcement. "18 % сиво" е копродукция с Германия, Северна Македония, Белгия и Сърбия. Музиката във филма е бащата на братята - проф. Виктор Чучков.


"Дневник" разговаря с Виктор и Борислав Чучкови за "18% сиво", чиято предпремиера е днес във Варна, за българското кино и неговото финансиране и за това какво е са правиш филми в България.




Защо се спряхте тъкмо на романа на Захари Карабашлиев и по какъв начин подходихте при неговата киноадаптация?


Виктор Чучков: При първото прочитане на романа намерих в него теми и въпроси, чиито отговори поисках да намеря, които ме провокираха. Неща, които свързвах по някакъв начин с моя живот и с моята чувствителност към любовта и света. Исках да направя филм от това. Според мен книгата на Захари Карабашлиев засяга големи теми, които вълнуват много хора, но това не е достатъчно, защото филмовият сценарий е нещо съвсем различно от литературата, неслучайно има такава категория на оскарите - за най-добра адаптация. Процесът на адаптиране беше дълъг и труден, оказа се сложно и да намерим подхода за адаптация, но всичко това е процес. Научихме много неща. Първо с Борко решихме да преместим действието от Америка в Европа. Постепенно сценарият заживя свой живот и намери своите автори - сценаристи - Хилари Нориш и Доля Гавански, които адаптираха романа и го пресъздадоха наново в силен филмов сценарий. Историята придоби нов прочит на романа, в който казваме много неща и от нас. За модерния човек, за Европа сега.


Борислав Чучков: Защото е жив и в него намерихме нещо, в което се влюбихме. В крайна сметка всичко е въпрос е на любов. Не сме сядали да правим аналитична дисекция с група научни работници и маркетинг експерти какви приходи би могъл да реализира филмът или на кой фестивал ще отиде. Най-малкото, това никой не може да ти го гарантира.


Плакатът на "18% сиво".

© Чучков брадърс

Плакатът на "18% сиво".


Виктор Чучков: Никога не съм мислил, докато го правя, за това как ще се хареса или как да се нагласи за фестивалните предпочитания. Просто следвах сърцето си, интуицията и не правех компромиси със себе си.
Вълнува ме темата за хората, които не живеят там, където са родени. В предишния ми филм "Тилт" героите мечтаеха да живеят в чужбина, да опитат някъде другаде. Така че "18% сиво" ме грабна и с това, че по-голямата част от историята се развива извън България. И отново става дума за мечтите на хората.


Борислав Чучков: Много точно! За мечтите... Не за това къде хората живеят, а за това какво искат. Или както се казва във филма: "Човек си мисли, че винаги е по-добре там, където не е."


Какво губи една книга при пренасянето й на големия екран и какво печели?


Борислав Чучков (смее се): Само печели. Точка! Шегувам се. Това са две различни произведения. Нито филмът, нито книга губят по някакъв начин. Мисля, че и двете печелят. Нормално е да има хора, които не са чели книгата, и след като гледат филма, да посегнат към нея.


Работите с голям международен екип и снимате в седем държави. Пред какви трудности се изправихте?


Борислав Чучков: Трудности винаги има и те не са малко. Независимо дали искаш, или не, всяка продукция си идва със своите проблеми. Но в случая по-скоро спечелихме от това, че работихме с хора, с които не бяхме работили преди това. Страхотни професионалисти. Невероятни европейски актьори като Рон Кук, Самуел Финци, Сузане Вюст, Орландо Сийл, Норман Боуман, Маделин Канон, Йокей Емерс, Борис ван Северен. А колкото до трудностите, тях ги има навсякъде. Защо да се занимаваме с тях?


Виктор Чучков: Това беше много труден филм, но пък от друга страна, за какво са ни лесни проекти. Труден не само за мен като режисьор, но и за нас като продуценти. Щастливи сме, че имахме цялата любов на всички хора, които се включиха и ни се довериха, другите продуценти, копродуцентите, екипа на филма и прекрасните актьори, с които заедно изградих ярки образи. Намерих нови сътрудници, изградих нови приятелства, които се надявам да продължат и в новите проекти. Снимането на филм е огромен процес и преживяване, което остава в теб за цял живот. След "Тилт" смятах, че вторият ще е по-лесен, а той се оказа в пъти по-сложен. На моменти се изправяхме пред препятствия, които ни се струваха непреодолими. Вероятно подсъзнателно ни харесва да се занимаваме с предизвикателства.


Борислав Чучков (смее се): Истината е, че сме мазохисти.


Виктор Чучков: Действието не се развива в България, което означава международно финансиране, международен актьорски състав и производствен екип на филма. Но основната трудност беше в адаптацията на романа. Вим Вендерс казва, че не би се захванал с адпатация, а други режисьори обичат да адаптират и им се получава чудесно, но и не знаем до каква степен им е лесно. Да направим сценария ни отне доста време. Завършихме го буквално в последните месеци преди снимките, но след това разполагаш ли с добър сценарий, лесно привличаш добрите актьори. А ние искахме те да са на много високо ниво. Всички актьори, които играят във филма - от Англия, Германия, Австрия, Белгия, като добавим Руши Видинлиев и Доля Гавански - английска актриса с български произход, се чувстваха напълно сигурни в сценария. Тогава нещата тръгнаха от само себе си. Много съм благодарен на оператора на филма Ненад Бороевич - за красивата визия, а и че издържа да снима в толкова държави, да ми вярва и подкрепя през целия процес.


Кадър от снимачния процес на филма.

© Чучков брадърс

Кадър от снимачния процес на филма.


Във връзка с тежкия работен процес по "18% сиво" преди време казахте, че бихте искали действието на следващия филм, който режисирате, да се развива в четири стаи. Какво смятате към днешна дата? И девет години ли ще трябва да чакаме за следващия ви филм?


Борислав Чучков (смее се): Аз много искам.


Виктор Чучков: Искрено вярвам, че няма да се наложи да чакаме девет години за следващия ми филм. Но и през цялото това време ние не сме спрели да правим кино. С продуцентската си компания осъществихме доста копродукции. Това са 7-8 филма с големи успехи по света. Може би имаше период, в който "18% сиво" беше леко забавен, леко отлаган. Имахме нужда да узрее. Доста трудно е да излезеш извън България – като продукция, снимки, финансиране, както и да излезеш от локалното мислене, защото нито историята, нито филмът са локални. Осигурихме половината финансиране от Националния филмов център и Българската национална телевизия, но Борко (бел. ред. - Борислав Чучков) намери още толкова финансиране от всички останали копродуцентски държави. За четирите стаи си мисля, че вероятно съм го казал, когато съм бил в някакъв момент на отчаяние – че всичко става трудно, може би дори никога няма да стане. В някои моменти се страхувах, че този филм никога няма да бъде заснет. Сигурно тогава съм пожелал да направя лесен филм - организационно, в четири стаи. И вероятно бих режисирал и такъв. Защото за мен най-важното е силната история. "18% сиво" е мащабен филм и предразполага към нещо друго.


Борислав Чучков: Това е несериозно. Ние не правим филми на ужасите, в които една хлебарка да гони героите в четири стаи.


Виктор Чучков: В четири стаи може да се разкаже прекрасна семейна история.


Борислав Чучков: Има невероятни камерни филми. И разбира се, ако попаднем на подходящ сценарий, който да работи, или самите ние успеем да го сътворим с наши съмишленици, това би било много радостно за мен. Но ние не си поставяме нещата по този начин - да си кажем, че сядаме и измисляме филм в четири стаи. Иначе бих добавил, че графиците ни много се разместиха, тъй като филмът "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов и Димитър Стоянович, в който Руши Видинлиев също играе главната роля, трябваше да бъде заснет след "18% сиво", но снимачният процес беше изместен преди това. Предстоящият филм на Валери Йорданов, който в момента е на етап постпродукция, също трябваше да се снима преди "18% сиво", но по много причини това се случи едва през миналото лято. Постоянно вървят и други проекти. Просто в тях Виктор не е режисьор.


Предстоят промени в закона за филмовата индустрия, за които са сформирани работни групи. Какво трябва да се промени в закона според вас?


Борислав Чучков: Едно от най-важните неща, с което закъсняваме спрямо цяла Европа и дори спрямо Балканите, са така наречените финансови стимули. Те са въведени навсякъде и ние самите се възползвахме от това в Белгия, където държавата рефинансира 50% от всяко евро, което си изхарчил, обратно във филма. Това няма нищо общо с националните фондове за кино. В Северна Македония в момента дори обсъждат дали да не вдигат процента, тъй като са доволни от резултатите. В Сърбия също има финансови стимули, с което привличат чуждестранни продукции. Това би се отразило положително на "Ню Бояна Филм Студиос", които са изключително важни, понеже така се поддържат и създават нови технически кадри. Ние не можем да правим кино само със сценарии. Нуждаем се от професионалисти във всички технически области в създаването на киното. И слава Богу, че "Ню Бояна" са тук. Защото през 90-те години, да кажем, се снимаше по филм и половина на година и ако те не бяха дошли, никой нямаше да знае как да включи два прожектора. Другото е, че просто трябва да се отделят повече пари за кино. Те могат да бъдат събирани под каквато и да е форма. За това съществуват хиляди примери. В Англия става чрез лотария, тоест взимат се от хазарта.


Доля Гавански в кадър от филма.

© Чучков брадърс

Доля Гавански в кадър от филма.


Виктор Чучков: Мисля, че на първо място, трябва да има финансирене на повече български филми, но не това да бъдат нискобюджетни - само за увеличаване на бройката. Трябва да има възможности те да бъдат на високо европейско ниво, като художествени качества и продукция, да бъдат по-смели. Трябва да се стимулира развитието на нови таланти и не последно място, да се създадат по-добри условия на утвърдените режисьори да могат да работят повече и при по-добри условия, както се случва в цяла Европа. Само така ще се създаде среда за по-големи успехи. Всичко останало е в ръцете на работната група и разбира се, на парламента, зависим от тяхното желание и разбиране на важността от силно присъствие на българската филмова индустрия. Вярвам на моите колеги, че са обсъждали различни възможности. Знам, че са предложили много подходящи промени. Става въпрос за огромно количество детайли в закона, които са остарели с времето и пречат на създаването на български филми. Промените в закона трябва да се направят от парламента. А вече прекалено дълго се бави тяхното приемане.


Борислав Чучков: Ще добавя, че тъй като финансовите стимули привличат чуждестранни инвеститори, тази стъпка ще се отрази добре не само на българското кино, а на цялата икономика. Мярката няма нищо общо с художествени критерии. Това е чисто финансова схема, която привлича пари от чужбина, които да бъдат изхарчени в България. Трябва да се правят и много повече български филми. Както Виктор каза, младите хора трябва да имат възможността да стартират.


Виктор Чучков: И не само младите. Хората от тази сфера трябва да могат да работят. Някои режисьори правят филми през 7-8 години. Киното не е любителско занимание, а професия. Затова и трябва да се работи постоянно, възможно най-често.


По какъв начин може да се подобри разпространението на българските филми в чужбина?


Борислав Чучков: Не искам да излезе, че постоянно мрънкаме за пари, но какъв да е начинът? С пари.


Виктор Чучков: Но и не може да се промени само с пари...


Борислав Чучков: Отиваш на фестивала в Кан и само като видиш руснаците какво правят, за да си продават филмите, разбираш как става тази работа. Изградиха стена от вода, на която да прожектират заглавията си. Когато бяхме предложени с "Тилт" за номинация за "Оскар", каква беше разликата между нас и нашите съседи сърби, например? Те разполагат с автоматична субсидия от 50 хил. долара, за да отидат и да си промотират филма. Имаше хора от Академията, които ни споделиха, че за първи път гледат български филм. Разликата с много от другите държави е, че като отвориш "Холивуд рипортър", има големи страници, рекламиращи техните национални кандидати за "Оскар". И са организирали 50 прожекции, които да дават възможност на всеки желаещ от Академията да го гледат. А ние можем да си позволим едва 3.


Разбира се, от голямо значение е какви филми произвеждаме, но в никакъв случай не трябва да си представяме, че ако правим филми, в които чуждестранен журналист идва в България и през цялото време говори на английски, те ще са успешни навън. Напротив, по-често локалните истории пробиват в чужбина. Но се нуждаем от в пъти по-активна и силна промоция на нашата продукция, което се прави с пари. Германия има специална организация, която дава възможност на дистрибуторите в други държави, които искат да купят германски филми, да кандидатстват и да получат субсдидия и дофинансиране. За да може бюджетът за реклама да е достатъчен. И така съответната държава да популяризира германското кино.


При нас се наблюдава известен напредък, но той е свързан по-скоро с това, че българските културни центрове организират тук-таме прожекции. Бих дал за успешен пример Българския културен институт в Рим. Неговият директор Жана Яковлева организира фестивал на българското кино, на който за една седмица се показват абсолютно всички български филми, произведени през предната година. С посещаемост от 500 до 1000 души на ден. Това е въпрос на традиции и не може да се случи за един ден. Както тя го прави в Рим, така това трябва да се случва във всяка една отделна държава. И да съществуват стимули за дистрибуторите, които разпространяват българско кино.


Виктор и Борислав Чучкови

© Георги Кожухаров

Виктор и Борислав Чучкови


Виктор Чучков: Прожекции и много добра дейност се правят и от културните ни центрове в Лондон и Виена.


Борислав Чучков: Но трябва да е много по-мащабно.


Виктор Чучков: На българското кино освен добрите филми, което е най-важното, му трябва и по-добро финансиране, защото напоследък се налага една съвършено погрешна схема, че кино може да се създава и без пари. Когато един режисьор започва да прави първия си филм, например. Понякога и втория. Но реално погледнато, това не е без пари, защото той въвлича много хора, които идват да му помагат безвъзмездно. А те трябва да живеят от това, което работят, те са професионалисти. Имат семейства. Тези, които помагат с техника, също са направили инвестиции, които трябва да си връщат. Затова не може да се приема, че това е правило за създаване на кино. Понякога това е дисциплинаращо при първи филм, но и изключително ограничаващо творците. Хората могат да работят, защото в сърцата им има любов към киното, но в един момент само това не е достатъчно.


Преди прехода един от най-успешните жанрове в българското кино беше комедията. Защо през последните години се правят толкова малко комедии?


Борислав Чучков: Защото не се произвеждат по 40 филма годишно. Когато отново започнат да се произвеждат по 40 филма годишно, ще има и комедии, ще има и детски филми. Защото детските филми също липсват и се появяват прекалено рядко. През 2017 г. излезе "Лили рибката" на Ясен Григоров, а през 2018 г. - "Smart Коледа" на Мария Веселинова. Но в един момент имаше период, в който, ако не се лъжа, около 15 години не беше направен нито един детски филм. Комедията също почти липсва, но да не забравяме, че по времето на социализма това е бил единственият жанр, в който тихичко чрез смеха си можеш да критикуваш системата. Както в "Топло", и във всички тези любими филми на публиката.


Виктор Чучков: Днес разполагаме със свобода на словото, въпреки че то често е поставяно под въпрос - медиите постоянно пишат за това. Но не можем и да отречем, че реално го има. Вероятно това предполага, че ако се появява комедия, тя ще бъде за развлечение, а няма да бъде сатира. Обичам сатиричните комедии и бих се радвал, ако има такива, защото това е добър начин да показваш много сериозни неща от живота. Лично аз бих направил сатира или комедия. А може би нещо между тях двете и драмата. Дори в последно време съм си мислил за това.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Brad Mehldau
    Brad Mehldau
    Рейтинг: 492 Неутрално

    Като си спомня "Тилт" каква тъпня беше, а колко ми го хвалиха, и почти не ми се гледа това. Но надеждата, че някой ден ще започнем да правим по-хубаво кино, умира последна, та ще го пробвам, макар че много ме съмнява нещо да се е променило. Предпочитам да съм с възможно най-ниски очаквания така или иначе.

  2. 2 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 798 Неутрално

    Съдейки по чудесния роман на Захари Карабашлиев, филмът "18 % сиво" би трябвало да е, така да се каже, роуд муви, изпълнено с множество далечни реминсценции от миналото на героя. Далечни - и като време, и като разстояние.
    В този смисъл, очаквах филмът да е "американски" - като романа, защото САЩ са естественият декор не само за фабулата на Карабашлиев, но и за всяко истинско роуд муви.

    Дано трансплантацията на европейска почва да се е получила успешно и да не е ударила имунната система на романа.
    Имам своите притеснения в това отношение, надявам се искрено са безпочвени!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK