Георги Господинов: Бъдещето не ни е вече дом, търсим нови убежища

Георги Господинов

© Цветелина Белутова, Капитал

Георги Господинов



"Дневник" разговаря с писателя Георги Господинов за новия му роман "Времеубежище" и за човека в един рязко сменящ се свят. Корицата на книгата е с рисунка от Недко Солаков и с дизайн на Христо Гочев. Книгата вече може да бъде поръчана предварително от сайта на издателството и книжарниците.


Нов роман в разгара на извънредното положение и невиждана пандемия, не е ли твърде смело?


- Знам, че може да е чиста лудост. Няколко човека ме посъветваха да изчакам нещата да се оправят. Сякаш някога е имало идеално време за литература. Книги трябва да се пишат и излизат във всяко време, според мен, дори в такова. Особено в такова. Иначе значи да сме се предали твърде лесно. Поехме този риск с моите издатели от "Жанет 45" и на 29 април романът ще тръгне към читателите си.




Винаги съм вярвал, наречете го наивно, глупаво и сантиментално, че книгите произвеждат смисъл. Аз самият имам нужда от това всекидневно. Някъде четох, че от всички повърхности коронавирусът се задържа най-кратко върху хартията, само 3 часа. Поне от книгите няма защо да се боим.


А вписва ли се сюжетът Ви в този апокалипсис?


- Писах романа в света от вчера. Не съм предполагал това, което ще се случи. Миналото лято беше почти завършен, но исках да отлежи, да редактирам. Предадох ръкописа през февруари и започна да се случва всичко, което се случва. Тогава изведнъж си дадох сметка, в романа има две основни теми - изгубването на памет и дефицитът на бъдеще.


Как живеем в свят, в който бъдещето ни е отказано, а настоящето се разпада пред очите ни? Къде търсим убежище? Предчувствието за разпад витаеше във въздуха още докато пишех. Даваха ни се явни знаци. Но сега разпадът е пред очите ни. И това, което описвах като възможно близко бъдеще, донякъде вече е настояще. В романа по-конкретно се говори за "вируса на миналото", който се предава най-бързо през очите и ушите, споменава се испанският грип от 1918-а. Има един епизод, в който героите гледат днес финала на Световното по футбол от 1978-а сякаш се играе в момента. И ето че сега телевизиите започнаха да излъчват стари мачове. Онзи ден гледах финала от 2004-а.


Открехнете още малко вратата за нашите читатели към сюжета.


- Гаустин се завръща и поема нещата в свои ръце. Всичко тръгва от един негов проект и мечта - да възстановява миналото и спомените на тези, които губят памет. Той е този, който отключва минало и вярва в света от вчера. Прави клиника за минало, която се разраства. Впрочем такава терапия вече съществува. Стига се до улици и градове от друго време. Миналото тръгва да завладява света. Все повече хора търсят убежище в щастливите и спокойни години от 1960-те, 70-те или 80-те. И тогава се стига до европейски референдум за минало. Всяка държава е изправена пред своя избор. Какво ще избере България? А Германия, Испания, Италия, Швеция Докъде може да стигне това? Нови граници, визи, нов ред? И как се справя човек със собствената си самота в дни, когато познатият свят изчезва пред очите ти.


Как избрахте заглавието и защо тази дума?


- Защото описва едно състояние, необходимост или предчувствие, което все повече се сбъдва. Защото сме бездомни във времето. Това е краткият отговор. Това е и усещането, което имах, докато писах този роман. Бъдещето не ни е вече дом. За съжаление към този момент и настоящето не е. Ще ни трябват нови убежища. Много бих искал и този роман да бъде дом за няколко човека поне. В романа Гаустин прави тъкмо такива убежища във времето, в минали времена. Самата литература е вемеубежище, място, където да се спасиш, когато светът се срутва.


Всъщност думата времеубежище се появява още във "Физика на тъгата". Никой още не е измислил бомбоубежище срещу времето.


Георги Господинов: Бъдещето не ни е вече дом, търсим нови убежища

В синопсиса на книгата Ви четем: "Роман-изследване за това как се живее в ситуация на остър дефицит на бъдеще, преплитащ ирония, носталгия, сатира. Роман за дискретното чудовище на миналото, което ни очаква утре." Много песимистично е това - наистина ли смятате, че нямаме бъдеще?


- Всъщност в романът има доста смях и ирония. Понякога смехът, разбира се, е болезнен. Като човек, който обича миналото и света от вчера, този роман наистина не беше лесен за мен. Той е доста по-суров по отношение на това бягство назад. Обърнете внимание, че всички идеологии се легитимират през бъдещето или през миналото. А най-често и през двете едновременно. Обещаваме ви да бъдем толкова велики отново, колкото бяхме преди.


Бъдеще и минало се обещават най-лесно. Това е празният чек на пропагандата. Литературата подлага всичко това на съмнение. Чакайте малко, къде във всичко това е майка ми, баща ми, оня бездомник на улицата, дъщеря ми, аз самият. Какво се случва с болните от Алцхаймер например в едно полудяло и изгубило ума си общество? В романа има доста истории за хора, губещи паметта си. Ами това е една от най-разпространените, често премълчавани тежки травми в света днес.


Темата за миналото минава през много от книгите ви, през романите, поезията и разказите. Сещам се, разбира се и за "Сляпата Вайша".


- Това ме интересува. Интересуват ме книги, които изследват една тема, оглеждат я от всички страни, въвличат и читателя да мисли заедно с автора по нея. Аз, както и всеки, знам само парченце от онова, което се случва. В главите на читателите се разгъва истинският обем на всяка мисъл, на всяка книга. Романът е само покана към тях - хайде да помислим заедно, защото нещо се случва с нас. Нещо не е същото, нещо е започнало да се скапва. Оттук тръгват всичките ми романи.


Някои истории намират своето време по-късно, като "Сляпата Вайша". Темата за това как, гледайки с едното си око в миналото, а с другото в бъдещето, оставаме слепи за днешния си живот е трудна и важна тема. Особено днес и сега. Във "Времеубужище" има някои "нови и предстоящи диагнози", една от които е "Синдромът на Сляпата Вайша".


Казвате, че сегашното време не и е вече дом. Смятате ли, че децата ни също се чувстват неуютно? И как да им осигурим хубаво детство?


- Ето нещо, което е наистина важно. Какъв е домът, каква е детската стая на света, която оставяме на децата си. Как им показваме и разказваме този свят, без да убиваме чудото, но и без да ги дистанцираме прекалено от реалността. Светът се променя за години напред. Как растеш в години на криза? Как запазваш мечтата си по един свят, който е затворил пред очите ти. Един свят, който по цял ден брои жертви.


Слава Богу, мисля че децата ни са много по-силни, по-свестни и по-умни от нас. За по-добри, със сигурност. Гледам дъщеря ми как се справя в тези времена, тя е на 13. Ами справя се дори по-добре от мен. Чете, говори много с приятели, учи, не се е отчаяла, прави си планове, като всички деца, предполагам. Винаги съм вярвал, че в един самозабравил се свят единствено мисълта за децата ни може донякъде да възпре скоростта и слепотата, с която сме се втурнали нататък.


Как стана така, че паметта ни, лична и обща, си взе багажа и си тръгна? Как българите забравихме толкова важни уроци от миналото? Или може би целият свят ги забрави?


- Колкото по-малко памет, толкова повече обилие от минало, казва един от героите в романа. Завръщането на национализма днес, с присъщия кич и безвкусие не е само българска черта. В романа с повече хумор става дума и за това. Проблемът е, че развихме един вид плоска, сувенирна памет. Паметта не е ковьорче с хайдушки мотив, не е и хоро в планинско езеро. Паметта е смисъл и дом, в който можеш да влезеш и да си спокоен с него. Не да се биеш в гърдите и да мразиш непрекъснато. Паметта е да разбереш "тъгите на България" и тъгите на света. Да усетиш, през тялото си да усетиш, защо например "Отечество любезно" на Вазов (кой тук ще се изстъпи срещу Вазов по тази линия), та защо тази поема свършва така "И ние в тебе, майко, ще умрем чужденци".


Автор сте на книга с есета, която се казва тъкмо "Невидимите кризи". Видима ли е вече кризата днес?


- "Невидимите кризи" дойде след онази икономическа криза през 2008 г. Тогава исках само да кажа, че след видимите икономически кризи, винаги дебнат едни по-малко видими, но важни кризи на смисъла. Сега ми се иска да го кажа още по-категорично. Кризата с този вирус и идващата финансова криза са видими. Но заедно с тях идват други кризи - на смисъла, на тъгата, на отчаянието Трябва отсега да мислим по тях. Като възстановим икономиката, няма да възстановим автоматично изгубения смисъл. Това също иска много работа. И тук литературата знае повече, и изкуството. Никога не ги подценявайте.


По време на извънредното положение Вие сте извън България, но сигурно следите какво се случва тук. Според анализатори вече се чувства заплаха за демокрацията. Вие как мислите?


- Демокрацията, спомнете си, беше в опасност и преди извънредното положение. На много места по света след 2016 г., да речем, безпардонността и популизмът станаха най-силното политическо оръжие. Сега хората са притеснени от новото свръхследене (не че преди това нямаше), ограничаване на права, нови йерархии в обществото, разчистване на терена за локални диктатури. Има необходими мерки на ограничаване и това е разбираемо.


Онова, което можем да правим, е да развиваме чувствителност и готовност да реагираме, когато тези мерки спрат да бъдат временни или рязко преминават недопустими граници. Да не се върнем изведнъж в един свят на дълго затворени граници, подозрение към другия, произвеждане на врагове и преследване на вътрешни такива. И тук паметта е особено необходима, поне ние в Източна Европа имаме опит от недалечното минало, който предупреждава. Въпросът е не просто да оцелеем в тази криза, а да излезем от нея запазили човешката си същност и с известно достойнство, ако можем. Дори само заради децата, които стоят с нас в една стая и ни наблюдават.


Как се отразява такава ситуация на творците? Провокира или блокира?


- Толкова много неща има да се мислят, толкова много истински драматични истории се случват с човека сега. И толкова много неща ми се правят и пишат. Това е абсолютно предизвикателство към всеки творец. И изпитание към собствената ни чувствителност, свръхнатоварване и отваряне на сетива. Пишем за постапокалиптичния читател. За тези, които след време ще правят археология на всекидневието по нашите приписки, които сме оставили.


Как бихте коментирали прогнозите, че светът вече няма да бъде същият?


- Светът вече не е същият. Струва ми се важно, като започнем да излизаме от стаите си, да улучим мярата, с която знаем какво точно от вчерашния свят да пренесем. И какво да оставим там завинаги, защото не беше съвършен. В предишния ми роман "Физика на тъгата" има една инструкция за прегръщане, отправена към постапокалиптичия човек. Вижте я, ако ви попадне книгата. Може би ще се учим отново да се прегръщаме, като се срещнем. Представете си само тази сцена, това е достатъчно, за да усетим колко уж малки, а ключови неща ще са сменени.


Личните ви страхове в този момент?


- Страховете ни винаги са конкретни и свързани с най-близките хора. Към тях връхлита тревожността, която никога няма съвсем ясни очертания и това не я прави по-лека, напротив. Свързана е с това колко дълго може да понесе това състояние на страх, изолация, самота и известна безнадеждност. Казано иначе, колко здрави са нашите вътрешни човешки и цивилизационни устои, преди да започнат да се разпадат. Това е дълга битка за човека в човека. И тук литературата има какво да каже.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Λllαν Νeemore
    Λllαν Νeemore
    Рейтинг: 768 Весело

    Я да някой нов ромски роман, роми като тебе много обича романтика.

    age of Λquarius!
  2. 2 Профил на Λllαν Νeemore
    Λllαν Νeemore
    Рейтинг: 768 Весело

    Извинявай, не исках да те обидя. Трябваше да кажа "индо-европеец" :)

    age of Λquarius!
  3. 3 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1270 Любопитно

    Ама защо такова кратко интервю? Можеше още, не ли?

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4720 Весело

    "Гаустин се завръща и поема нещата в свои ръце"

    Тичам да си го купя! Колко струва?!

    klimentm
  6. 6 Профил на koevip
    koevip
    Рейтинг: 125 Неутрално

    "Може би ще се учим отново да се прегръщаме, като се срещнем. Представете си само тази сцена, това е достатъчно, за да усетим колко уж малки, а ключови неща ще са сменени."
    Много ми стана от налудничавите идеи на този "писател". Точно това ще се промени за дълго време след пандемията.
    Хората в Европа няма да се целуват, прегръщат и ръкуват години след това.
    Така е когато стоиш у дома и си измисляш истории.
    Какво да се прави, каквито са читателите, такъв е и писателят.

  7. 7 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 1074 Разстроено

    Горните постинги дават доста ясен отговор защо сме дълбока европейска провинция...

  8. 8 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 30 Неутрално

    Миналото...по възможност социалистическото...нали така, Георги?

    "Първото, което ще направи е да заведе дъщеря си да види морето"....С тази имитация на интелигенция в обществото ни - толкова.

  9. 9 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 5043 Неутрално

    Така е, миналото е като пчелни килийки. Някои се отключват, други не.

  10. 10 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 5043 Неутрално

    Според мен бъдещето и миналото са симетрични проекции, с ос на симетрията "сега".

  11. 11 Профил на Yomega
    Yomega
    Рейтинг: 724 Неутрално

    Малко взе да ми омръзва това "Светът вече няма да е същия"...

    Аз пък си мисля, че след 2-3 години ще си спомняме за това като за първата информационна пандемия...или инфодемия както вече я нарекоха, и не не казвам че корона виуруса е само едно грипно вирусче, не е, но и пък светът прегря тотално по темата...

  12. 12 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1024 Весело

    До коментар [#5] от "klimentm":
    "Тичам да си го купя! Колко струва?!"

    Изникна ми нещо. Преди много години, май през 1991, хората се изпотрепваха на опашки за "Вечната Амбър". Един приятел, такъв четивен като сегашния премиер - и той. После цяла вечер седя умислен, докато компанията пиеше бири, и току си измърморваше: "Че какво, и аз може да я прочета, и жената ще накарам да я прочете, синът като порасне - и той ще я прочете..."

    Че ти си я купи де. Знаеш ли после кой ще я прочете... Аз, изнапримерно, от тоя писател нищо не съм докарал докрай.

  13. 13 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1712 Неутрално

    До коментар [#11] от "Yomega":

    Спокойно, същият ще е, само че сега е модерно всякакви да се изказват патетично. Колкото по-патетично, толкова по-добре.
    А иначе, точно тия думи интервюиращия му ги е сложил в устата на Господинов, той не ги казва той
    Истината е ...всяко чудо за три дни, светът е същия вече над 2000 години

  14. 14 Профил на Old Surehand
    Old Surehand
    Рейтинг: 126 Неутрално

    Изключително депресиран човек с мания по славното минало. Тяхното поколение наистина може би изживя най-големия катарзис - възпитани да са добри комунисти изведнъж бъдещето загуби смисъл за тях с падането на този строй. Особено за тези които не бяха спортисти. Точно такива не виждат смисъл в новите технологии, не са технократи. А точно спортът те учи на издържливост и преодоляване на загубите, а технологиите са бъдещето. Естествено е "някой" да му го е отнел. Но искам да му кажа, защото знам че ще го прочете - няма смисъл да депресираш хората с невероятни съждения, хубавото е че бъдещето ще дойде независимо от мнението ти. Дума дупка не прави, знам че си изкарвате хляба с приказки, но специално изречени думи не могат да променят реалността, т.е. магията не съществува Хари. И последно - тъгуваш не по миналото, а по начина как си се чувствал някога, та намери начин да се почувстваш пак така и няма да тъгуваш, а може по-хубаво да стане ако намериш нови неща които те карат да си щастлив...

  15. 15 Профил на parabelum
    parabelum
    Рейтинг: 501 Неутрално

    В лудницата има забавни луди. Такива, като "Наполеон", "Айнщайн", "Елвис". Техните прояви предизвикват смях и забавляват. Тяхната неадекватност е очевидна и затова е безобидна. Има, обаче, и опасни луди. Те живеят с нарцистичната увереност, че могат да обясняват нещата. Че виждат в дълбочина поцесите, а всъщност само леят кахърни метафори колко е сложен и безмислен светът. Както казваше един: "Светът е гаден и накрая умираш". Тези хора не намаляват кошмара, а го усилват. Лудницата затова е лудница, защото там тези хора са авторитети. Ето, казва си лудият, този е от духовния елит. Сега като му прочета книгата и ще се извися. Добрата новина е, че колкото по силен е кошмарът, толкова по.голяма е вероетността да се събудиш.

  16. 16 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2425 Весело

    Оооо - отдавна не бяхме чели интервю или откъс от този герой. Има няма три седмици. Разбирам, че толкова си можете, ама айде малко разнообразие, а? Утре кой ще е? Тео къв беше там, сигурно.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  18. 18 Профил на Old Surehand
    Old Surehand
    Рейтинг: 126 Неутрално

    До коментар [#17] от "Мъката на Моди":

    Да това е определението за трол - всеки чието мнение не ми харесва е трол. И от висотата на коя позиция успяхте да направите обобщението - на база на опита Ви, на база знанията Ви или просто обобщенията говорят за комунистическо минало. Ако да съм безкултурен означава да не харесвам глупостите на Франкфуртската школа - добре безкултурен съм. И ти честно ли искаш някой модератор да наложи цензура?

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  20. 20 Профил на Old Surehand
    Old Surehand
    Рейтинг: 126 Неутрално

    До коментар [#19] от "Мъката на Моди":

    Значи по твоята логика ако напишеш хейтърски роман, който троли цялото общество е ОК, но ако кажеш че хейтъра-автор на романа е хейтър ставаш трол? И като е на почит някъде си, значи е прав? Култа към личността умря отдавна, другарю. От друга страна категоричността на мнението ти по ефекта на Дънинг-Крюгер показва, че не трябва да бъде кредитирано и по-скоро си трол, говорещ по принцип, а не с факти или със знания. Та да поспорим - кое от написаното от мен не е вярно?

  21. 21 Профил на Chernomorski
    Chernomorski
    Рейтинг: 631 Неутрално

    Уважавам писателите и в частност Георги Господинов. Ще му прочета романа, но наученото за него от това интервю не ми вдъхва особени надежди. Мисля, че дори и през хумора на героите си да е погледнал на тази криза, песимизмът си проличава. И прибързаните изводи. Не знам дали обработва някакво парче земя, но за автор като него това е много препоръчително. Освен писането така ще има един много силен антидепресант, от който очевидно има нужда. И не само той, разбира се.

  22. 22 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1147 Весело

    До коментар [#19] от "Мъката на Моди":Значи по твоята логика ако напишеш хейтърски роман, който троли цялото общество е ОК, но ако кажеш че хейтъра-автор на романа е хейтър ставаш трол? И като е на почит някъде си, значи е прав? Култа към личността умря отдавна, другарю. От друга страна категоричността на мнението ти по ефекта на Дънинг-Крюгер показва, че не трябва да бъде кредитирано и по-скоро си трол, говорещ по принцип, а не с факти или със знания. Та да поспорим - кое от написаното от мен не е вярно?
    —цитат от коментар 20 на Old Surehand


    ++++++
    Пух и перушина се разхвърчаха от орлето.

  23. 23 Профил на Мъката на Моди
    Мъката на Моди
    Рейтинг: 145 Неутрално

    До коментар [#20] от "Old Surehand":

    Големи глупости говориш, приятел, но най-вече несвързани. "Прав", "крив", кой изобщо е поставял подобна полемика. Ти напълно забрави откъде тръгна разговора ти с мен, а тва стана, защото се припозна на принципа "гузен негонен бяга" в агитката на троловете, които визирах. Или забрави вече и си дрънкаш на парче?

    Сравняваш евентуален хейтърски роман с хейтърски пост в интернет форум? Ами всичко е въпрос на медия и стандартите й. Ако някой ти издаде хейтърския роман, щото издава такива четива, е ОК. Въпрос на стандарти на дадената медия, в случая евентуално издателство. Ако забеляза, преди най-досадно да ме адресираш с банализмите си, аз призовавах модераторът на ТАЗИ медия какво да стори с ТЕЗИ хейтърски коментари. После се включи ти с неадекватните си реплики.

  24. 24 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2425 Весело

    До коментар [#18] от "Old Surehand":

    Да, той наш Стюпид отдавна е в перманентен когнитивен дисонанс, защото си мисли, че Дневник са му длъжни и трябва да правят каквото той им каже. И на мен ми напомня едни минали времена, когато всеки член на ЦК можеше да влезе в произволен завод или учреждение и да започне да раздава заповеди на ръководството, че и направо на отделните служители. Човекът е доста объркан.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  26. 26 Профил на suhi
    suhi
    Рейтинг: 66 Неутрално

    Проф. Никола Георгиев имаше една статия за романотърсачите в бълг. л-ра... Българският писател като пишел роман се питал - аз роман ли пиша или нещо друго?... Иначе "романи" се появяват периодично, но май нямаме опитна читателска публика за този жанр... Затова четем до 50 страница, както се чете удължено стихотворение...след това четем отгоре като разказ, а накрая търсим на какво ни прилича...

    suhi
  27. 27 Профил на Old Surehand
    Old Surehand
    Рейтинг: 126 Неутрално

    До коментар [#23] от "Мъката на Моди":

    "Припознал", ха ти натроли целия форум на Дневник и от там си получи два коментара. Иначе, желая ти успех дано си развиеш потенциала.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK