© Личен архив
Доротея Панова
"Дневник" се допита до психолози за ефекта от продължаващото извънредно положение, при което е почти задължително да останем вкъщи, а социалните контакти - такива, с каквито бяхме свикнали допреди месец, са напълно ограничени. Днес публикуваме отговорите на Доротея Панова е фамилен психотерапевт от "Център за емоционално фокусирана терапия"
Как въздейства принудителната изолация на психиката и какви последствия може да има?
- Продължителната изолация и липса на социално общуване усилва тревожните и депресивни състояния. Невъзможността да се срещаме с близките си хора засилва усещането за самотност в ситуация, когато имаме огромна нужда от подкрепата на най-близките. Това е още по-трудно за хората, които живеят сами. Необходимостта да се лишаваме от дребните удоволствия на ежедневието, като да изпиеш едно кафе с приятел или да излезеш на разходка сред природата, засилват тези състояния. Дългото оставане вкъщи може да доведе до апатия, липса на желание въобще да се излиза, а излизанията да предизвикват напрежение, дезориентация и някои чисто физиологични неразположения като умора, главоболие и замайване,
Може ли да е опасна, за кого и защо?
- Всички психологически и психосоматични неразположения, които сме имали, има вероятност да се засилят и потенциално хронифицират. Например, ако по принцип при повече напрежение човек има трудности със заспиването, сега тази трудност може да се превърне в по-сериозни проблеми със съня. Нормално е да сме напрегнати, да се безпокоим, да се страхуваме - това е здравият разум, който ни казва да спазваме препоръките за социална дистанция.
Ситуацията е с много неизвестни и ако въобще не се тревожим, това би било отричане на реалността. Важното е безпокойството да не се превръща в постоянна тревожност, а страхът в паника, и вместо да ни предпазват и помагат, да пречат. Това е и моментът, когато трябва да се потърси психологическа помощ.
Има ли времеви праг, след който може да се създаде проблем?
- Оставането вкъщи се отразява различно в хората в зависимост от начина им на живот и доколко карантината го е променила. Безспорен факт е, че за всички е трудно, но за хората, свикнали с много активно и натоварено ежедневие, рязката промяна и дългото оставане вкъщи може да се окажат голямо изпитание.
Може ли човек сам да си помогне, за да разтоварва психиката си?
- В последно време много се говори как трябва да използваме времето вкъщи, за да развиваме нови умения, да се усъвършенстваме и да правим всички неща за които не сме имали време. И ако не го правим, значи не сме достатъчно дисциплинирани.
Истината е, че всички ние в момента преживяваме колективна травма и това ни носи съпътстваща тъга, загуба, страх за близките ни хора, безпокойство какво ни очаква в бъдеще и как ще се промени животът ни. Нервната ни система и психиката се опитват да се справят с чувството за заплаха, което витае във въздуха, и често сякаш замръзваме емоционално в опит да се справим с цялото това предизвикателство.
Хората се борят със загуба на финансова стабилност, тревожност за здравето, страх от неизвестното, активират се минали травми и загуби. В тази ситуация е нелепо да говорим за дисциплина и развиване на нови умения. Обсесията за продуктивност въпреки всичко и на всяка цена може да бъде доста опасна и да има обратен ефект, т.е. да се чувстваме още по зле, че не се справяме и не сме достатъчно продуктивни.
Това, от което имаме нужда в момента, е повече разбиране, нежност и състрадание към себе си, имаме нужда да приемем трудните емоции, които бушуват в нас, да сме тук за себе си и за хората, които обичаме, за да преминем заедно през това предизвикателство вместо да се чувстваме зле и виновни, че не се справяме достатъчно добре и нямаме "правилната мотивация" .
Какви са спецификите при децата в основните възрастови групи?
- Най-трудно е за семействата с малки деца. Докато тийнейджърите все пак разполагат с някаква форма на виртуално общуване и социален контакт с приятели и съученици, за малките деца виртуалното общуване не е вариант. Освен това, те не умеят да боравят времева перспектива и не могат да разберат колко е една седмица или месец, така че преживяват ситуацията като завинаги.
В този деликатен момент, когато информацията е изключително важна, и при изобилието от мнения и напътствия в социалните мрежи и всякакъв род медии, как човек да отсее на кои специалисти да се довери при нужда от
психологическа подкрепа?
Има съсловна организация, която е Българската асоциация по психотерапия. Тя гарантира за професионалната квалификация на своите членове.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
sbaleev
Рейтинг: 585 НеутралноАз се чувствам в страхотна форма на духа и не само на дух, по време на карантината- чета, свиря на една тарамбука, занимавам се с децата ми, водя уроците си онлайн, а заплатата ми тече..
Бъдете дисциплинирани!
Nedyalko Lazarov
Рейтинг: 786 НеутралноДнес станах по-образован. Научих още една звучна българска дума - “обсесия”. Гууд фор мене.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
lpi31580057
Рейтинг: 1159 Неутрално"Център за емоционално фокусирана терапия"
искам и мен да ме "терапира" някоя миска,... емоционално, де
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
niki
Рейтинг: 1218 НеутралноПри Социализма нямаше едим психолог. Хората бяха спокойни, щастливи и продуктивни. Капитализмът създаде професията психолог, защото хората избудаляват.
nikiniki
Рейтинг: 1218 НеутралноОказа се, че Капитализмът е изключително примитивен обществен строй и Маркс е много прав.
nikiowen
Рейтинг: 1317 Неутралносмислено интервю. хареса ми, че да изискваш от себе си трупане на знания и умения по време на стрес може да има обратен ефект. но пък не значи че не трябва да пробваш
дерибеев
Рейтинг: 3304 ВеселоДо коментар [#2] от "sbaleev":свиря на една тарамбука
всеки коментар може и ще бъде използван срещу васА комшиите как са с духа
дерибеев
Рейтинг: 3304 ВеселоДо коментар [#9] от "niki":
всеки коментар може и ще бъде използван срещу васЕстествената човешка алчност прави всеки строй примитивен.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
Stargate
Рейтинг: 998 НеутралноМоже да има, ама може и да няма. Може да мога да летя, ама може и да не мога да летя. :-)
john_3volta
Рейтинг: 1350 ВеселоДолу продуктивността! Представяте ли си 9-ата симфония изсвирена за 3 минути?
pamela
Рейтинг: 1506 НеутралноКакъв стрес? Работата от къщи ми харесва повече. Разредиха се и разните заседания да обсъждаме едно-друго, защото онлайн предполага по-добра организация, повече стегнатост и липса на излишни приказки.
PavelCZ
Рейтинг: 1898 НеутралноДо коментар [#8] от "niki":
E PLVRIBVS VNVMКак не Ви писна да повтаряте едни и същи лъжи под 2 статии вече. Поне да не бях живял при социализма, да не знаех...
Имаше си психолози и психология, хората си имаха нужда, но се срамуваха, да не ги помислели за луди. И не, не бяхме щастливи. Имахме чувството, че сме затворници в границите на голям концлагер. Нямаше стоки, а и парите бяха малко. За кола и апартамент се чакаше ред, а към края привърши и тока и бяхме на режим. И макар властта да се опитваше да ни остави и безпросветни и без контакти със Запада, все се процеждаше по малко светлинка и знаехме как се живее там. От което тъгата ставаше още по-голяма.
За това и хората бягаха там. Да не си мислите, че от абстрактна любов към демокрацията. Не, мнозинството искаха чувството, че са свободни и по-добър материален живот. Идеалистите бяха единици - както винаги и навсякъде.
Сега да сте разбрал някой да е побегнал към Русия, Северна Корея или Китай ?
tsvetko_51
Рейтинг: 2166 НеутралноПоздравления за г-жа Панова.
Много смислени и практично насочени съвети.
И наистина, бодряшките съвети, които ни атакуват от всички страни, като спортисти, които спортуват в къщи, други които ни съветват да четем, пишем и въобще едва ли не да станем по-добри и да зажвеем/открием как е по-добре да отанеш в тихия семеен уют, на пръв поглед не са лоши, но те могат да помогнат само на хора, които и без това са си добре.
Нямат финансови проблеми, имат си свой социален кръг, контактите в който носят удовлетворени, хумор и когато в техните среди няма болни, ами да, ще преживеят сравнително лесно тези ограничения, даже на някой може и да му стане по-добре.
Но я да си представим човек, който е останал без доходи, има проблем с храната, за сметките да не говорим, социалния му кръг е тесен или е от хора в неговата ситуация и на вичко отгоре той или негови близки са болни, как ще очакваме такива хора да започнат да правят гимнастика и да открият чара в четеното на философкса литература.
Но не стига всичко това, ами и да бъдат укорявани или сами да се укоряват, че не се справят - обсесията за която става дума в текста - това ли ще им е от полза?
tsvetko_51
Рейтинг: 2166 НеутралноДо коментар [#17] от "PavelCZ":
Не съм проследявал текстовете на "ники" и затова, аз му сложих +, защото реших, че са иронични, а не дидактични:).
Не че е фатално, но ми стана смешно.
Вероятно вие сте прав.
Роси
Рейтинг: 7938 НеутралноС една дума, ако оживеем от вируса, ни чака стрес и психическо разстройство.
Роси
Рейтинг: 7938 НеутралноС една дума, ако оживеем от вируса, ни чака стрес и психическо разстройство.