Проф. Даниел Вълчев: Конституционният съд увеличи тежестта си в баланса на властите

Даниел Вълчев

© Юлия Лазарова

Даниел Вълчев



Най-важният аспект на последното решение на Конституционния Съд - №3 /2020 г. е, че въвежда практика да изоставя стари тълкувания на Конституцията и да приема нови по един и същи въпрос. Така, напр. ако бъде отново сезиран, КС би могъл да намери различно тълкуване от това в решението от 2003 г. за необходимостта от Велико Народно събрание за някои промени на Конституцията - този е един от изводите в интервюто с проф. Даниел Вълчев. "Дневник" разговаря с него по темата.


Как оценявате важността на решението на КС?


- Това решение на Конституционния съд е едно от най-важните в историята на този орган. Неговото значение далеч надхвърля повода за образуването му - едно от делата за т. нар. "царски имоти", висящо пред състав на Върховния Касационен Съд. Няма да се спирам сега на строго юридическите последици от решението, които съвсем не са маловажни. Те тепърва ще бъдат предмет на анализи и вероятно ще предизвикват дискусии. Ще обърна внимание само на три въпроса, които според мен заслужават специален коментар, тъй като всички те (макар и в различна степен) засягат не само теми от строго правен характер, но са и с важни последици за публичния живот в страната.




Ако трябва да обобщя в няколко думи - с това решение КС разшири собствените си правомощия и така значително увеличи своята тежест в баланса на властите.


Ще повлияе ли това решение на изхода на делата за царските имоти?


- Няма да бъде сериозно да правя анализ на сложни граждански дела, които не познавам в детайли. Въз основа на публично достъпната информация бих могъл да каже следното. Държавата е завела ревандикационни искове (по Закона за собствеността това са искове на собственика да си върне своя вещ от лице, което я владее без да има основание за това - бел.ред.) срещу наследниците на българските царе Фердинанд и Борис III. С тези искове държавата претендира, че е собственик на различни недвижими имоти, като твърдените основания за тази претенция са най-общо две групи.


Първо, твърди се, че българските царе Фердинанд и Борис III (респективно техните наследници) никога не са били собственици на тези имоти, като се търсят аргументи в юридическия характер на цивилната листа на царете в съчетание или не с твърдения относно правния статут на т. нар. Интендантство.


Втората и по-солидна група твърдения са, че макар и станали собственици, към един по-късен момент те са престанали да бъдат такива, най-общо по две причини - заради отчуждаване по силата на нарочния закон, приет през 1947 г., (независимо от това, че през 1998 г. той е обявен от КС за противоконституционен) и/или на основание на изтекла придобивна давност.


Ако влезем в дълбочина, вероятно ще се окаже, че по всяко от висящите дела има редица усложнения, от значение за преценката на съда.


Дискутираното решение на КС не би могло да предреши изхода на висящите граждански дела. То обаче дава отговор на един от най-важните (с оглед претенцията на държавата) въпроси - какво е правното значение на Решение № 12/1998 г., с което Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис III и на техните наследници е обявен за противоконституционен. Даденият отговор е, че от момента на влизане в сила на настоящата конституция през 1991 г. този закон ("фактически", ако следваме стилистиката на КС) е престанал да е част от българския правен ред. Иска ми се да вярвам, че това решение ще окуражи съдилищата да решат тези дела по наистина справедлив начин.


Но нека пак да кажа - значението на това решение на КС далеч надхвърля цитираните спорове. С това решение КС разшири собствените си правомощия и така значително увеличи своята тежест в баланса на властите.


Това не е ли малко пресилено?


- Преценете сами. Нека да започна с един на пръв поглед незначителен въпрос от процесуално естество. С определението си за допускане на искането на състава на ВКС, КС промени досегашната си практика, според която състави на ВКС и Върховния административен съд (ВАС) могат да сезират КС само с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, тоест с искане за обявяване на противоконституционност на закон, но не и с искане по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, тоест с искане за абстрактно нормативно тълкуване на конституционни разпоредби. Трябва да признаем, че досегашното разбиране намира известна подкрепа в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Такава позиция застъпиха в особено мнение към определението за допускане и трима от конституционните съдии.


Не оспорвам, че в този случай КС беше в правото си да промени своята практика и съм изложил аргументи в тази посока в моето правно мнение по делото. Но макар и принципно допустима, промяната в практиката означава нещо много важно - занапред състави на ВКС и ВАС могат да сезират КС с искания за абстрактно нормативно тълкуване на Конституцията. По този начин значително се разширява кръгът от субектите, на които е призната тази възможност, а това може да доведе до по-голям брой конституционни дела и по-големи възможности на КС за създаване на тълкувателна практика. Стига, разбира се, върховните съдии да се възползват от възможността.


А кои са другите въпроси, които определяте в този аспект като важни?


- Вторият въпрос, който според мен заслужава специално внимание, е застъпената в решението теза, че няма и не може да има решение на КС без правни последици и в резултат на това - изводът, че част от решенията на КС имат обратно действие (действие ex tunc). Както е известно, по правило решенията на КС действат занапред (ex nunc) (аргумент чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията). Имайки предвид това положение, в теорията са поддържани различни виждания за правното действие на решенията на КС, с които се обявяват за противоконституционни закони с еднократно действие.


Според някои популярни мнения тези решения имат само установителен характер (В. Мръчков, Я. Стоилов и др.), а според други - исканията за установяване на противоконституционност на такива закони са дори недопустими, защото решението по тях не би имало правен смисъл (П. Пенев).


В дискутираното от нас решение КС приема, че всяко негово решение има правни последици, с аргумент, че в противен случай КС не би могъл да упражнява "основното си предназначение". Това пък до голяма степен предпоставя извода, че част от решенията на КС имат действие ex tunc (обратно действие).


Какви проблеми ще реши това, че част от решенията на КС ще имат обратно действие във времето?


- Според мен в тази част решението ще предизвика почти толкова проблеми, колкото решава. Тези проблеми следват не толкова от самия извод за действие ex tunc, колкото от недоизяснените понятия, с които КС борави, както и от възприемането на момента на влизане в сила на действащата Конституция като критерий за вида правни последици от решението на КС.


В новото решение КС затвърждава словосъчетанието "закони във формален смисъл", което няма очевидно съдържание и обем и е било исторически натоварвано с различен смисъл. Самият КС го е употребявал и по-рано, визирайки законите за бюджета (Решения № 17/1995 г., № 1/2011 г. и № 8/2012 г.). В новото решение КС отново говори за "закони във формален смисъл", приравнявайки последиците от тяхното обявяване за противоконституционни с последиците от обявяването за противоконституционни на ненормативни актове на НС и на президента. Причината за това е, че според КС "закон във формален смисъл" означава закон, който (макар и формално да се нарича така и да е приет в съответствие със стандартната законодателна процедура) не съдържа общи правни норми.


Използването на словосъчетанието "закони във формален смисъл", за да се означат едновременно законите за бюджета и законите, които не съдържат общи правни норми, е в някаква степен объркващо. Бюджетните закони наистина установяват правни норми с ограничено във времето действие, но това далеч не се отнася за всички установявани от тях норми. Наред с това наличието на ограничен времеви хоризонт на действие само по себе си не превръща една обща правна норма в норма от друг вид.


КС не дава еднозначен отговор и на въпроса кои от останалите закони (извън "законите във формален смисъл") имат еднократно действие, какъв е критерият за такава преценка, какви групи са те и има ли различие в последиците от обявяване за противоконституционен на такъв закон от съответната група. Създава се впечатление, че по отношение на всички тях отнемането на правната им сила действа занапред.


Така се стига до три вида последици от решението на КС за обявяване на закони с еднократно действие за противоконституционни :

- за ненормативни актове, приети преди 1991 г., действието е подобно на действието на установително съдебно решение, с което се прогласява нищожност;


- по отношение на същите актове, но приети след 1991 г., действието е близко до действието на конститутивно съдебно решение, с което се унищожава правен акт, но пък с обратно действие към 1991 г.;

- и по отношение на закони, които са нормативни актове, действието е на общо основание като при конститутивно решение за унищожаване на правни актове, тоест ex nunc (действие занапред - бел. ред.).

С други думи вие не мислите, че в тази част решението е добро?


- Не казвам, че направените в решението правни изводи са логически или юридически невъзможни. Само подчертавам, че според мен те ще доведат до важни последици. От една страна, въпросите как различаваме онези закони, които са закони само във формален смисъл и как те се съотнасят с останалите закони с еднократно действие (които съвсем не са еднакви), остават не докрай изяснени. За сметка на това пък последиците от решението за обявяване за противоконституционен на подобен закон стават твърде различни.


А оттук - ролята на КС при преценка във всеки конкретен случай значително ще нарасне, тъй като от квалификацията, която той би дал на един закон, ще зависи от това коя от доста различните правни последици при постановяване на евентуално решение за противоконституционност ще настъпи.


Третият въпрос, за който споменахте, че е изключително важен, също ли е свързан с увеличаване на тежестта на КС?


- Той е най-важният в този аспект. С последното си решение КС преуреди материята на Решение 22/1995 г., приемайки, че решенията, с които се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ закон, нямат възстановително действие. Това само по себе си е спорно, но е въпрос на отделен коментар. Централният от гледна точка на моята теза въпрос е различен.


С това решение КС прие, че е свободен (нека да цитирам) да изоставя "стари интерпретации" и да възприема "нови виждания относно съдържанието на отделни конституционни норми".


Но в самото решение са твърди, че това не е прецедент?


- Да, сочи се Решение № 4/2012 г. Случаят обаче е твърде различен. Там става въпрос за еволюиране на практиката на КС в две решения за обявяване на противоконституционност на закон (тоест решения по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), а не в две решения за абстрактно нормативно тълкуване (тоест решения по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията), какъвто е случаят.


С новото решение КС открива възможност за нови тълкувателни решения по въпроси, които досега се считаха за трайно решени поради наличието на решения за абстрактно нормативно тълкуване. Някои от тези въпроси бих определил като ключови за публичния живот в страната - например кои въпроси са от изключителната компетентност на Велико Народно Събрание (Решение № 3/2003 г.).


В контекста на новото решение на практика се открива пътят към преосмисляне на правомощията на ВНС. Това само по себе си не е нито нещо добро, нито нещо лошо. То обаче би могло значително да повлияе върху публичния живот у нас и поради това на ново, още по-силно основание издига ролята и увеличава тежестта на КС в баланса на властите.


Смятате че ще има спорове относно последиците от решението на КС?


- Нека още веднъж да формулирам своята теза: Решение №3 /2020 г. на КС тепърва ще бъде предмет на коментари и вероятно на спорове. Едно обаче е безспорно - казвам го за пореден път - с това решение КС разшири собствените си правомощия и значително увеличи своята тежест в баланса на властите като затвърди ролята си на позитивен конституционен законодател. Това, макар и в известно противоречие с идеите на създателите на европейския модел на конституционен контрол, нито е противоконституционно, нито е непознато в света.

Значи има подобни решения и в други правни системи?


- Ще припомня два класически случая за подобни решения. С решението по делото Мълбъри срещу Медисън (1803 г.) Върховният съд на САЩ си самовъзлага контрол за конституционност на актове на законодателната власт. А с решението по делото Коста срещу Енел (1964 г.) Съдът в Люксембург поставя началото на тезата за примат на правото на ЕС над националните правни системи вкл. и над конституциите на държавите-членки и така по същество разширява своите юрисдикционни възможности.


Българският КС и преди е приемал решения, с които е увеличавал своята институционална тежест - например с решение № 3/2003 г. той постанови, че Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание, подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд. С последното си решение КС направи още една, доста голяма според мен, крачка в тази посока. И е важно това да бъде ясно артикулирано и разбрано.


Да обобщим ли, че това може да е за добро, като имаме предвид доста произволното законотворчество на българския парламент?


- Трудно е да се отговори еднозначно. По правило един силен орган за конституционен контрол е нещо добро. Дали социалната и институционална среда на 42-ия паралел ще засили ефекта от това правило или ще го намали, предстои да видим.


* Даниел Вълчев е професор в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и от миналата година е декан на ЮФ. Адвокат в Софийска адвокатска колегия. Бил е депутат и председател на Комисията по европейска интеграция в парламента (2001-2005 г.), вицепремиер и министър на образованието и науката (2005-2009 г.). Проф. Вълчев е ръководител на проекта "Юридически барометър" - гражданска инициатива за анализ
на състоянието и развитието на правния ред.


Още по темата - четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 921 Неутрално

    Много интересен коментар на Вълчев, който по принцип ми е крайно несимпатичен. Изключетелно "тънка" материя, изцяло за просветени в тази област, но с много политически подтекст.
    Усещането е за някаква квази-инстанция със собствени правомощия, която видно от решението не е съвсем юридически авторитетна.
    В КС има хора, които са много добри юристи, но някои имена са със съмнителна правана репутация, като Влахов , например..
    От всички, изброени като дали становище в КС, повече от половината са с силно червена окраска, а някои от тях са средно качество и като юристи.
    За съжаление, много от можещите и знаещите в тази област, изобщо не са питани, а на Васил Мръчков е несериозно да му се взима мнението като меродавно...

  2. 2 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 3726 Неутрално

    Много добро интервю на Даниел Вълчев!
    Финалът е много силен!
    :-)

    I Want To Believe
  3. 3 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 4067 Любопитно

    По-добре късно...отколкото никога ! Може да се приеме и че съвестта е играла някаква роля , но най-вече невъзможността да удържиш влакът по надолнището......

  4. 4 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1415 Неутрално

    "Най-важният аспект на последното решение на Конституционния Съд - №3 /2020 г. е, че въвежда практика да изоставя стари тълкувания на Конституцията и да приема нови по един и същи въпрос."

    А следващият състав на КС ще приеме ново решение, което отхвърля решението на този.

  5. 5 Профил на ironhorse
    ironhorse
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    - и по отношение на закони, които са нормативни актове, действието е на общо основание като при конститутивно решение за унищожаване на правни актове, тоест ex nunc (действие занапред - бел. ред.).

    Този правен извод на проф. Вълчев въобще не кореспондира с Решение 3/2020, и е буквално грешно. Ще цитирам част от Решението на КС:

    "По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

    Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие."

    Това означава, че при правен спор по действието на текст от закон да речем с дата 13.03.2013 (пример данъци) отнесен до съда и в развитие по дело да речем през 2015, и по време на делото КС е сезиран, делото спира.
    КС ако обяви текста за противоконституционен примерно през 2019г., то съдът няма да приложи нормата на текста действала към 13.03.2020, нито пък нормата, която е действала преди тази от 13.03.2020, т.е. имаме правен вакуум, който НС лседва да уреди със закон.
    Така, че Решението на КС за обявяване на текст от закон за противоконституционен има две форми на действие:
    - при повдигнат и заварен спор има обратно действие, т.е. ex tunc
    - при повдигане на правен спор пред съда под действието на отменен като противоконституционен текст от закон, Решението на КС отново ще има обратно действие, т.е. ex tunc

    Доказателството е лавината от дела, които вече завършват във ВКС срещу събраната такса от 20% от фотоволтаичните централи през 2014/2015, с текст от Закона за бюджета, който е отменен от Конституционният съд.

    Така че, РЕШЕНИЯТА НА КОНСТИТУЦИОННИИЯТ СЪД имат обратно действие!!!, а не само за напред.

    Това решение е толкова съдбовно, и толкова добро за демокрацията, че още не може да се оцени, и защото държавата е в шок от решението.

    ЧЕСТ И ПОЧИТАНИЯ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ СЪДИИ ВЗЕЛИ ТОВА ИСТОЧИЕСКО РЕШЕНИЕ:

    Бойко Борисов и ГЕРБ са еманацията на корупцията и мафията в държавата.
  6. 6 Профил на ironhorse
    ironhorse
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    написано - 13.03.2020
    да се чете 13.03.2013

    Бойко Борисов и ГЕРБ са еманацията на корупцията и мафията в държавата.
  7. 7 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1415 Неутрално

    Вълчев е много сладкодумен и много умен, но е доказал през годините, че е фурнаджийска лопата. Сега се противи на решението на КС за царските имоти, за да угоди на Баце, който иска да натрие носа на царя, че навремето, когато бил главсек, го унижил по някакъв дребен повод. Вълчев доказва с това интервю, че всяка теза може да се обвие в юридическо словоблудство до степен, че да изглежда правилна.

  8. 8 Профил на evtimvz
    evtimvz
    Рейтинг: 1006 Неутрално

    Вълчев е един интелигентин и добронамерен човек и юрист. Не виждам нещо противоречиво в досегашните му действия. Но трябва да се занае, че всички ние сме хора с недостатъци и положителни качества. Въпросът е в какво степен човек може да постави общественото над личното. В този коментар, обаче, той е обективен.

  9. 9 Профил на Анти Шишковци
    Анти Шишковци
    Рейтинг: 496 Неутрално

    Делян Мамин - следващ премир!
    Конституционната демокрация е система, гарантираща противовес на властовото мнозинство - нещо, непознато на българина, свикнал от векове на правото на господаря. Когато обаче в една система няма противотежести, няма и баланс. Щом няма баланс, системата се обръща само на една страна. На българите изглежда това не им прави впечатление и масово не им пука. С настоящата коронавирусна криза, чиито икономически ефекти тепърва ще нараняват много дълбоко, съвсем няма да им пука. Когато си вторачен в това да се пребориш за Насъщния, не се оглеждаш много-много какво става около теб. И макар справедливостта в едно общество да е най-важното мерило, че това общество може да живее нормално, да разчита, че винаги има един арбитър, който е недосегаем за каквито и да е интереси и да не позволява на едни да се възползват от други под претекст "държава", докато всъщност става въпрос за силно частни интереси, то в България устремно вървим наобратно и вече с много бързи крачки. Вървим там, където уж 45 години стигаха. Вървим натам, където не искахме да отидем през лятото на 2013 година!

  10. 10 Профил на palivec
    palivec
    Рейтинг: 316 Неутрално

    И този урод нечестив станал професор. Създателте на филма ''Покаяние'' правят сталинския палач с физиономия от елементи от мутрите на Химлер, Берия и компания и се е получил мутантът от снимката по-горе.

  11. 11 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1105 Неутрално

    Уникално - сам да си разшириш правомощията, като елегантно препикаеш Конституцията.

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж
  12. 12 Профил на Lilith
    Lilith
    Рейтинг: 2120 Весело

    "Проф. Даниел Вълчев: Конституционният съд увеличи тежестта си в баланса на властите"

    Професор Вълчев твърди, че орган, натоварен с правото, задължението и отговорността да бди за синхронизирането на законите, другите нормативни документи и наддържавните съглашения и правни норми, които ще се имплементират на местна почва, се бори за власт? И даже, че се е преборил??

    Какво пропускам???

  13. 13 Профил на palivec
    palivec
    Рейтинг: 316 Неутрално

    Днес така наречените професори се плодят като въшки. Титлите са измислени за да се открои едно малцинство. Когато ,както вървят нещата ,един не много далечен ден ше се наложи по необходимост титлата '' не-професор.

  14. 14 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6806 Неутрално

    ВНС - напълно излишна институция

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  15. 15 Профил на 4i4oti
    4i4oti
    Рейтинг: 1535 Неутрално

    Удоволствие ми е да следя коментарите на проф. Вълчев. Съжелявам, че малцина от "атомните глави" са на неговото интелектуално ниво.

  16. 16 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3995 Неутрално

    До коментар [#15] от "4i4oti":

    " Удоволствие ми е да следя коментарите на проф. Вълчев. Съжелявам, че малцина от "атомните глави" са на неговото интелектуално ниво."

    Ами четете му направо трудовете в областта на общата теория на правото, този за " Валиднст и легитимност в правото" и други ! Макар че лично аз бих ви препоръчал подобни статии, студии и монографии на наши цивилисти, като например Банковата гаранция на Кристиян Таков, Възражение за неизпълнен договор и право на задържане на Конов, Разваляне на двустранните договори поради неизпълнене на Русчев ! всички те пишат все въпроси, по които и Велчев !

  17. 17 Профил на 4i4oti
    4i4oti
    Рейтинг: 1535 Неутрално

    До коментар [#16] от "samoedin":

    Ценя повече лектора отколкото материята.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK