© Личен архив Весела Фламбурари
Младен Владимиров
Българските деца са на последно място по подкрепа, която усещат от родителите си и на последните места по подкрепа, която чувстват, че получават от близките си. Това показват данните от скорошно проучване на Световната здравна организация, проведено сред 227 441 ученици на възраст 11, 13 и 15 години от 45 държави. За България в национално представителното проучване са обхванати 5 242 ученици от 5, 7 и 9 клас от цялата страна. Едни от най-важните резултати за българските тийнейджъри, които докладът разкрива, е че те са на първите места по тютюнопушене, употреба на алкохол и канабис и ранно започване на сексуалния живот.
За коментар "Дневник" потърси психолога Младен Владимиров, който има 15-годишен опит, свързан с индивидуалното и семейното консултиране,
Кои са най-големите проблеми на тази възраст?
- Както показва изследването, съвременните тийнейджъри имат екзистенциална самота. Не намират подходящите социални връзки и взаимодействия, от които имат нужда. Възрастта на пубертета е социалната възраст, в която групата на връстниците е основният фундамент за личностно развитие. Т.нар "референтна група" или група на връстниците е огледалото на младежите, в което те се оглеждат. Невъзможността да намериш такава група, която да ти дава необходимата обратна връзка води до проблеми с идентичността, изкривена самооценка, преживяване за неуспех, самота.
Съвремените млади хора преживяват самотата си чрез социални мрежи, онлайн игри в мрежа, търсене на силни усещани чрез психоактивни вещества, промискуитет (практиката на безразборен избор; най-често терминът се употребява за сексуалните контакти - бел. ред.). Възможни са и развитие на хранителни разстройства като орторексия и анорексия.
Как си обяснявате факта, че не усещат да имат подкрепа от приятелите си?
- Приятелите вече са на клик и лайк разстояние. Това обаче не е достатъчно. Мрежите не могат да бъдат пълноценен заместител на липсващия друг, на връстника и неговото присъствие. Мрежите имат и свойството да създават нереалистични представи, често пъти изкривени, пипнати с филтър или преекспонирани.
Съвремените деца са със силно изразена индивидуалистичност. Доста по-интроспективни (водени от своите чувства) и доста по-слабо емпатични (разбиращи и свързващи се с чуждите чувства и преживявания) . Все по-често сме свидетели на деца, очевидци на насилие или тормоз над техен съученик, на когото не само не помагат, но дори и вадят телефони да снимат, вероятно защото желаят преживяват повторно "удоволствието" от видяното насилие и страдание.
Доколко децата робуват на амбициите на родителите си? Могат ли да отсеят своите желания и кога започват да ги губят и да ги препокрият с тези на родителите си? Това ли е причината като пораснат да не знаят какво чувстват, какво искат?
- Все повече български семейства избират да отглеждат едно-единствено дете. Причините са различни, но последиците за детето могат да са негативни. Освен, че израства само в дома си, а както споменахме то се чувства самотно и извън него, често родителите се превръщат в свръхобгрижващи, свръхпротективни и амбициозни по отношение на детето си. Изборите за неговото бъдеще се правят предимно от родителите. Тези избори не са на база добро познаване на детето и неговите силни страни, а на база новите трендове в развитието.
Така се родиха антиваксърите, децата-вегани, пъровлаци, които задължително се записват на ментална аритметика и роботика, главно с идеята да стнат в бъдеще прекрасни ИТ инженери. Все още традиционно седмокласниците "избират" своята гимназия, защото мама и татко искат нея. Все по-често и извънкласните занимания за плод на родителски проекции и неосъществени родителски амбиции.
Къде се коренят причините за скъсването на връзките със семейството?
- Днешните тревожни родители са тревожните деца на прехода. Те израснаха във време на насилие, бързо сменяща се политическа, икономическа, социална действителност. Някак си това ги формира да не планират много дългосрочно, да живеят ден за ден, да разчитат единствено на себе си. Развиха недоверие към околните, а от там и към случващото се със собственото им дете.
През последните години се наслушахме на идеи за родителски контрол в училище, камери в детски градини, отхвърляне на закони, свързани с детето, стратегията за детето, конспирации за чипове, вредни ваксини, норвежко влияние и т.н. Необходимо е да прекарате само един ден в онлайн група на родители и ще видите колко ирационални страхове демонстрират. Тези родители се захубиха в случващото се, в света на фалшивите новини, в липсата на подкрепа, в постоянно променящата се образователна, социална и здравна действителност. Трудно е да си спокоен и пълноценен родител, а само такъв може да отгледа спокойно, дисциплинирано и самоуверено дете.
Виж видео 
