Александър Нанау, режисьор: Източноевропейските държави още не са преодолели травмата от комунизма

Александър Нанау, режисьор: Източноевропейските държави още не са преодолели травмата от комунизма

© HBO Europe



Преди пет години пожар в румънския клуб Colectiv уби 64 души - заради неспазване на изискванията за безопасност и заради вътрешноболнични инфекции впоследствие. Тази трагедия разтърси Румъния до такава степен, че гневът от корупцията, довела до нея, свали тогавашния премиер Виктор Понта. Филмът "Колектив" следва министърa на здравеопазването Влад Войкулеску и екипа на журналиста Каталин Толонтан от спортния вестник Gazeta Sporturilor в търсене на истината.


Фестивалната премиера на "Колектив" бе на Венецианския филмов фестивал и на фестивала TIFF в Торонто през 2019. Филмът получи награда за най-добър международен документален филм на 15-ия филмов фестивал в Цюрих и бе част от специалната програма на Сънданс в началото на 2020 година.Филмът e копродукция на студиото на Нанау - Alexander Nanau Production (Румъния), на HBO Европа, в лицето на Ханка Кастелицова, директор документални продукции за региона, и люксембургското студио Samsa Film. Премиерата му за българска публика на платформата HBOGO беше вчера.


Александър Нанау е немско-румънски режисьор, роден в Румъния, преместил се със семейството си в Германия като малък, учил режисура в Академията за филми и телевизия в Берлин (DFFB) и после завърнал се в родната си страна. За своите 40 години той вече има 23 международни награди за документалистика. През 2010 г., когато Александър е само на 30, документалният му филм "Светът, според Йон Б." му носи награда "Еми".





- Как започнахте да работите с разследващия екип на Каталин Толонтан?


- Решихме да направим филм, след като пожарът доведе до протестите в Румъния - беше ясно, че това е точка на пречупване. Искахме чрез филма да разберем връзката между властта и гражданите, защото стана видно, че за пръв път след революцията младото поколение иска да си отвоюва обществото от корумпираната политическа класа. Започнахме да търсим чрез кои герои ще е удачно да разкажем историята по пътя на наблюдението - да видим тази връзка между властта и гражданите през техните очи. Каталин Толонтан и и екипът му вече бяха започнали да разследват властите и да доказват лъжите им. Решихме, че би било добър избор да видим какво се случва в Румъния по това време през техните очи.


- Беше ли трудно да ги убедите да ги следвате по време на работата им?


- В началото не искаха. Казаха, че нюзрумът трябва да бъде защитено пространство, че трябва да пазят информацията и източниците си. Но после Толонтан ми се обади и каза "Работим по нещо голямо, не знам дали ще излезе правилно или грешно, но е голямо". Тази промяна в мисленето му, разбрах после, се дължи на това, че младото поколение не чете толкова много вестници и не разбира важността на пресата, на журналистическата работа. Може би за тях ще бъде важно да видят поне на филм как работят журналистите.


- Във филма вие се фокусирате върху начина, по който функционират медиите и институциите, не толкова върху емоционалната част. Как процесът на работа на властта може да бъде направен интересен за аудиторията?


- Труден въпрос - не знам как. Във филма най-важното са героите. За да разбереш как и какво вършат те, трябва да разбираш контекста, в който работят, инструментите, които използват. За мен беше важно да разбера и процедурите в един нюзрум - от момента, в който журналистът получава информацията, през това как я проверява, как се среща с изобличители, какво означава да се публикува нещо и каква отговорност върви с него.


Но това може да бъде показано по интересен начин, само ако имаш интересни герои. Хората се интересуват от други хора, не толкова от институциите. Едно е филм за кино, друго е информационен репортаж - тяхната цел е да информират. Затова те са чудесни за телевизия, за да дават информация на обществото.


- А тогава каква е целта е на филма за кино?


- Филмът за кино е поведението на хората. За постоянството и ценностите им, за това как се борят за това, в което вярват. Това се отнася и за професионалния им живот - как преодоляват бариери.


- Споменавал сте, че едно травмирано общество е много податливо на пропаганда и лъжи. Имате ли идея как то може да преодолее такава голяма травма като пожара?


Александър Нанау, режисьор: Източноевропейските държави още не са преодолели травмата от комунизма

© HBO Europe


- Мисля, че травмата и на лично, и на обществено ниво може да бъде преодоляна най-добре, като разберем как се е случило въпросното събитие. Един травматизиран човек, който е имал изпълнено с насилие детство, ще се излекува, когато разбере, че хората, които са го образовали и упражнявали насилие спрямо него, не са го правили заради него самия, а проблемът е бил у тях.


С травмата на обществото е същото. Можеш да преодолееш случилото се, като го разбереш. 9 септември 2001 г. е един от най-популярните примери - никой не разбра какво се е случило, защото имаше толкова много лъжи и манипулации. Реакцията на САЩ тогава беше просто да нахлуят в Ирак и това бе добър пример за манипулирано и лъгано общество. Казаха "Ирак беше, трябва да идем в Ирак", само за да откраднат много пари и да продадат много оръжия. Президенството на Буш нападна Ирак и оплеска целия Близък изток.


- В началото на филма, когато цитирате лъжите на институциите, го правите само със звук, на черен екран, без да показвате лица. Защо избрахте този подход?


- Защото лицата са много добре познати на румънците. Би било прекалено лесно вината да се фокусира върху определен човек, политицитите, лекарят, престъпниците, отговорните. Но мисля, че е по-важно да се разбере механизмът на манипулацията. Тези гласове за мен са нещо, което всеки зрител трябва да свърже с гласовете, които се опитват да го манипулират в неговото общество. След 10 години политиците ще се опитват да манипулират по същия начин. И ако покажеш лицата им, ще бъде лесно да се каже: "А, тези бяха". Но по-важното е за кино аудиторията да разбере защо след пожара и шока, такива гласове станаха манипулативни. Това е кино инструмент, за да покаже на зрителя как работи манипулацията. Днес е един политик, утре ще е друг.


- Дали протестите след пожара имаха устойчив резултат? Като се вземе предвид, че същата партия се върна на власт само година по-късно.


- Една година е много малко време за обществото да се развие. То се развива много по-бавно, отколкото един човек. Имаше и голямо разочарование. Както се вижда във филма, първият министър на здравеопазването на временното технократско правителство беше също мошеник и също се опитваше да прикрие корумпираната компания, която разреждаше дезинфектантите. Хората загубиха вяра. Дори в правителството да е имало 1-2 души, които наистина са се опитали да направят нещо, това правителство не постигна нищо. От тях се очакваше да донесат промяна, но не го направиха. Имаше хора като този пръв министър на здравеопазването, който виждате във филма, който бе мошеник. Беше правителство с премиер, вкарал такива хора във властта. Всъщност беше смесица от липсата на достатъчно време и разочарованието от кабинет, който имаше ясен мандат да донесе промяна, а всъщност просто си седяха там една година и не промениха политическата класа.


- Филмът ви започва с това как хората изразяват недоволството си и търсят правата си - нещо, което трудно се случва в Източна Европа. Вие имате гледната точка и на външен човек. Какво е впечатлението ви - каква е точката на пречупване на източноевропейците, какво трябва да се случи, за да кажат "Това не се търпи повече, нещо трябва да се промени"?


- Трябва да спрат да уважават по фалшив и грешен начин поколението на родителите и бабите и дядовците си. Тези общества са формирани от тези поколения и за съжаление, цялото образование в Източна Европа е фокусирано върху това да пречупи младите хора, да ги подчини на властта и на отглеждащите ги. Докато не преодолеят респекта си към поколението, което забърка тази каша, нищо няма да се оправи. Докато се случва това, докато това образование продължава, политиците ще могат да ги манипулират.


- Мислите ли, че в Румъния има младо поколение, готово да направи това?


- Да, със сигурност, но то живее в мехур. Мехур от хора, които са по-добре образовани, с родителите, разбрали, че трябва да спрат да пречупват децата си. Но повечето още са образовани в училища със система от комунистическите времена и същите учители.


- Разкажете ми как Вие се върнахте да живеете в Румъния.


- Реших го, защото исках да разбера по-добре обществото, в което растях до десетгодишен. Първите десет години от живота на всекиго са много важни и ме движеше любопитството към едно общество, което напуснах и никога не разбрах изцяло.


- Ако трябва да препоръчате филм от съвременното румънско кино на българската аудитория, кой ще бъде той?


- Един от най-добрите примери е друг документален филм, на Радо Жуде, посветен на антисемитските движения в Румъния - The Dead Nation. Бих казал, че в последните пет години това е най-доброто, което съм гледал от румънското кино.



Но ако ме питате кой е най-важният филм, бих казал "Четири месеца, три седмици и два дни". Мисля, че е най-добрият от новата вълна. Представя по почти перфектен начин комунистическото общество, което все още съществува в нашето общество - начинът, по който хората се отнасят един с друг.



- Не е ли странно, че тридесет години след падането на комунизма, голяма част от съвременното изкуство все още се занимава с тези времена и неуспеха да се преодолее травмата от тях?


- Не, не е странно. Не можеш да преодолееш травмата, ако не работиш по нея. А бившите комунистически държави не са се справили с това - няма я в училищната програма, не се учи какво се е случило на поколенията в комунистическите години. Мисля, че е нормално, че хората искат да се справят с нея, да разберат как са били обучавани и все още биват обучавани от родителите си. Намирам го за естествено. В Германия например в училищата учат какво е станало, какво са Нюрнбергските процеси, имало е обмисляне на това в какво нацистките родителите са сбъркали. Това в бившите комунистически държави го няма - никой не осъди комунизма. И никой не накара следващото поколение да бъде образовано за това каква наистина е била комунистическата система.

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на WWW
    WWW
    Рейтинг: 819 Неутрално

    на чия ясла сте г-н Александър Нанау?

    на БНД ли?

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8133 Любопитно

    Не знаех, че в Румъния е имало комунизъм ?

    karabastun1@abv.bg
  4. 4 Профил на WWW
    WWW
    Рейтинг: 819 Неутрално

    Не помня кои политик беше казал в Русия (отдавна) - Не пипайте артистите, проститутките ... те служат на всяка власт.

  5. 5 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    На повечето им се иска да е един вечен комунизъм в Източна Европа, такъв е манталитетът на матрияла ...

    Предразсъдъците са за ограничените.
  6. 6 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3402 Неутрално

    И ужасно се наслаждават на травмите, както изглежда. Като в любимата ми поговорка: I don't suffer from madness -- I enjoy every minute of it!

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  7. 7 Профил на hashtag Нормална държава
    hashtag Нормална държава
    Рейтинг: 2677 Неутрално

    При нас още е комунизъм, ама е прикрит като ГЕРБ.
    Не ми вярвате? Имаме държавна лотария, скоро и държавни бензиностанции... Само наши хора са във властта, и не пускат кокала без бой. Има свързани приятели, читави хора, а поръчкуратурата удря само враговете на народа. Тя е и народен съд.
    Класически комунизъм,

  8. 8 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5900 Неутрално

    Травмата от комунизма и съвецкият модел не затихва защото бива "подържан" от продажни тролове,политици и система робуваща на имперският манталитет на Кремъл!!!Колкото по-малко ред,светлина и правила се спазват толкова повече олигархията и крадците печелят .Умело финансирани и подсрекавани от помещика.....

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  9. 9 Профил на dejmos
    dejmos
    Рейтинг: 2638 Неутрално

    "Но повечето са образовани в училища със система от комунистическите времена и същите учители"
    Мдааа.. има талъсъми в тези училища. В България се справяме добре, над 3000 училища са закрити. Сега са празни и таласъмите небогат да кошмарят . Има още училища , и те немедлено да се съборят.

  10. 10 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3978 Неутрално

    За някои страни комунизмът е травма, а за нас — носталгия и мечта, която сме на път да превърнем в реалност.

  11. 11 Профил на Модераторът е безполезник
    Модераторът е безполезник
    Рейтинг: 181 Неутрално

    добре че Сенсей Доналд засега удържа фронта
    —цитат от коментар 2 на Saint of Me


    "засега" ... Ха! Прокрадна се една лека струйка отрезвяване сякаш, всред потока самоцелен оптимизъм и безропотно възвеличаване. Явно все пак ефектът от грандиозните гафове на "Сенсей Доналд" е докоснал макар и подсъзнателно фанатизираното съзнание...Щото досега внушението беше, че "Сенсей Доналд" с лекота е създал цяло легаси, което ще тури перманентен край на тоз зловреден "умнокрасивитет", пък сега изведнъж се чувства едно съмнение, едно усещане за зор и временност...

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1355 Неутрално

    Много прозорливи коментари. Трябва да гледам и филмите,които препоръчва.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  14. 14 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2517 Неутрално

    При нас още е комунизъм, ама е прикрит като ГЕРБ
    скоро и държавни бензиностанции...
    —цитат от коментар 7 на Ksharp


    Виж в колко държави има вериги бензиностанции дето имат и държавно участие!

  15. 15 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2517 Неутрално

    Травмата от комунизма и съвецкият модел не затихва защото бива "подържан" от продажни тролове,политици и система робуваща на имперският манталитет на Кремъл!!!Колкото по-малко ред,светлина и правила се спазват толкова повече олигархията и крадците печелят .Умело финансирани и подсрекавани от помещика.....
    —цитат от коментар 8 на Willy Messerschmitt


    Мани ги!

    Сега се разскачаха за "мирните протести" в САЩ!
    Умнокрасивци сър

  16. 16 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 833 Весело

    До коментар [#14] от "simChо":

    Бе то ясно, ама новата фирма "Петрол" ли пак ще се казва?

    И като съм тръгнал да питам, бензинджийниците ясно, там ще се граде сгодно, щото то държавно, на кой му пука, Ама кога ще отворят пак ТКЗС-тата и АПК-атата?
    Че денем ще ходим да лежим под трактора, пък вечер с магарето и каруцата да краднем каквото може.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8951 Неутрално

    НАЙ-ТРУДНО СЕ ПРОМЕНЯ СЪЗНАНИЕТО! Особено, ако не полагаме усилия за това.

  18. 18 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2517 Неутрално

    До коментар [#14] от "simChо":Бе то ясно, ама новата фирма "Петрол" ли пак ще се казва? И като съм тръгнал да питам, бензинджийниците ясно, там ще се граде сгодно, щото то държавно, на кой му пука.
    —цитат от коментар 16 на Ebeneezer Goode

    Не знам какво ти е ясно - но ето част от веригите бензиностанции с държавни капитали

    OMV - Österreichische Mineralölverwaltung

    ÖBIB, formerly ÖIAG (31.5%) държавна австрийска структура
    IPIC (24.9%) държавна - International Petroleum Investment Company (IPIC) of Abu Dhabi принадлежи на Емирство Абу Даби 100%
    Employee share programs (0.4%) трудов колектив!

    Ромпертор (Петролеум) пък е 100% контролиран от държавната ОМВ

    Magyar OLaj- és Gázipari Részvénytársaság, Hungarian Oil and Gas Public Limited Company
    34.62% - Foreign investors (mainly institutional)
    15.24% - Hungarian state (MNV Zrt.)
    10.00% - Maecenas Universitatis Corvini Foundation - най-вече държавната ОМВ
    7.14% - OmanOil (Budapest) Limited - 100% държавна- собственост на Емирство Оман!
    4.90% - OTP Bank Plc.
    1.24% - OTP Fund Management
    4.45% - ING Bank N.V.
    3.31% - UniCredit Bank AG
    0.65% - MUFG Securities EMEA Plc.
    6.79% - Domestic institutional investors
    3.58% - Domestic private investors
    8.08% - MOL Plc. and MOL Investment Kft. (treasury shares) - с преобладаващ държавен капитал!

    Бритиш Петролеум


    The British government sold 80 million shares of BP at $7.58 in 1979, as part of Thatcher-era privatisation. This sale represented slightly more than 5% of BP's total shares and reduced the government's ownership of the company to 46%. After the worldwide stock market crash on 19 October 1987, Prime Minister Margaret Thatcher initiated the sale of an additional GBP7.5 billion ($12.2 billion) of BP shares at 333 pence, representing the government's remaining 31% stake in the company.

    In November 1987 the Kuwait Investment Office purchased a 10.06% interest in BP, becoming the largest institutional shareholder. The following May, the KIO purchased additional shares, bringing their ownership to 21.6%.

    В момента Бритиш Петролеум е с господстващо държавен капитал - Кралство Великобритания и Северна Ирландия + Емирство Кувейт!

    Agip
    Agip (Azienda Generale Italiana Petroli)
    Основен собственик в нея ЕНИ

    Eni S.p.A The Italian government owns a 30.303% golden share in the company, 3.934% held through the state treasury and 26.369% through the Cassa Depositi e Prestiti

    Мога да ти давам и още примери!
    Та не знам какво си разбрал ама май е необходимо да ти повторя - много от веригите бензиностанции са и с държавен капитал!

  19. 19 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2517 Неутрално

    НАЙ-ТРУДНО СЕ ПРОМЕНЯ СЪЗНАНИЕТО! Особено, ако не полагаме усилия за това.
    —цитат от коментар 17 на Роси


    Те искат все да са на хранилка - ей това им е съзнанието!
    Умнокрасивци сър

  20. 20 Профил на block
    block
    Рейтинг: 1037 Неутрално

    румънците поне малко от малко си измиха очите като пръснаха тиквите на семейство чаушеску. тука това пропуснахме да го направим и ще си патим още...

    че на правешкия цървул паметник му вдигнали... ами някои хора си заслужават съдбата.

  21. 21 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 2343 Неутрално

    Най-лошото нещо , което може да се случи на една страна, на един народ е да попадне под комунистическо робство.

  22. 22 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    Още не сме преодолели травмата от комунима, и настана време да преодоляваме травмата от примитивния капитализъм, в който ни натикаха. От трън та на глог, че е по-висок. Добре, че сега имаме възможност да се спасяваме в чужбина, защото тази хунта, която държи властта от няколко десетилетия,не ни остави друг изход. Такава корупция, шуробаджанащина и не справедливост цари в тази страна, че повечето хора хващат пътя и не се връщат. Тази страна е мащеха за народа и майка за богоизбраните болкуци, които държат властта и парите.

  23. 23 Профил на vgv5864O498
    vgv5864O498
    Рейтинг: 74 Неутрално

    По-скоро травмата от премахването на комунизма.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK