Стефани Лалева от протестите в Лондон: Искам този път хората да не се задоволят само с оставки

Снимката е предоставена на "Дневник" от Стефани Лалева

© Дневник

Снимката е предоставена на "Дневник" от Стефани Лалева



    • Като малка винаги съм знаела, че нещо не е като хората.
    • Хората не емигрират, когато нямат пари, а когато нямат перспектива.
    • Когато чуваш постоянно някое име, явно човекът прави нещо грешно.
    • Политиците ще се махнат, Ок, ще дойдат следващите, но и те ще са същите.
    • Не само оставки, трябват цялостни промени.
Стефани Лалева е на 21 години, живее в Лондон от шест години и е организатор на протестите в столицата на Великобритания, с които се искат оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, както и възможност за електронно гласуване. Иначе е студент, завършила е бакалавър по социология, записала е магистратура "Интернационален маркетинг" в университета "Кингс Колидж" и има много риторични въпроси. "Дневник" разговаря със Стефани Лалева за протестите, нуждата от промяна на системата през погледа на една 21-годишна жена и... мечтата за завръщане в България.


Как започнаха протестите в Лондон?


- В четвъртък вечерта (става дума за 9 юли, когато беше първият протест в София след като по-рано през деня полицията и прокуратурата влязоха в президентството - бел. авт.) ми се обадиха мои приятели от България и ми казаха да разпространявам, макар че всичките ми приятели са там, а аз съм сама в Лондон.




Аз си казах, че искам и аз да протестирам, но си имам задължения, които не мога да оставя. Сетих се, че имаме посолство тук и ще е символично да подкрепим. Създадох събитие във Фейсбук и в петък отидох пред посолството в 12 на обяд заедно с още две момчета. Постояха с мен няколко часа и си тръгнаха.


Снимката от първия протестен ден в Лондон, когато Стефани е сама часове наред

© Стефани Лалева

Снимката от първия протестен ден в Лондон, когато Стефани е сама часове наред


Аз през този ден стоях около 10 часа, като имате предвид, че нямаше тоалетна, духаше и беше студено. Не си позволих да оставя "фронта", ако случайно някой дойде. Как би изглеждало да отиде някой на протест и организаторката да я няма?


По-късно един познат ми писа, че за същия ден има друго събитие, но е от седем вечерта. И наистина в 19 часа дойдоха петнайсет човека, близки приятели на другия организатор: Филип. Много се зарадвах и се разбрахме да обединим сили, да направим обща страница и да публикуваме информация. От тогава съм всеки ден пред посолството.


Снимката на Петър Арнаудов е от протеста в петък, 10 юли

© Петър Арнаудов

Снимката на Петър Арнаудов е от протеста в петък, 10 юли


С останалите протестиращи познавахте ли се до преди това?


- Никого не познавах. Всички мои приятели и познати се прибраха в България заради пандемията от коронавирус. С някои от останалите протестиращи сме един набор или пък поне са от София, но не ги бях виждала през живота си. И всеки ден виждам нови лица, тоест не се събираме едни и същи.


Идват хора от различни точки на Лондон, а този град е огромен и се пътува много време до посолството, идват и хора от извън Лондон. Някои са студенти, други вече работят, трети вече имат деца, които са родени извън България, но искат да си живеят отново в България. Аз напълно разбирам това: ако някой ден имам деца, бих искала да живеят там, да видят хубавите неща, които аз съм видяла... като природа и село! И вкусна храна! И други неща, които много ми липсват.


Има и хора, които са възрастни, като една двойка, която дойде от Брайтън, но не мога да преценя колко точно възрастни, а и не искам да ги обидя. Но със сигурност има хора, които са живели през "онова време". Не че аз знам нещо за комунизъм и социализъм, освен това, което съм учила по социология.


Някой забеляза ли, че сте пред посолството?


- О, да, слезе и посланикът Марин Райков. Аз си помислих, че ще ни се скара и изгони, но той се представи и каза, че иска да провери, дали всичко е наред с нас. А пък аз му отвърнах, че, ако беше, нямаше да съм тук. Той заяви, че уважава нашата позиция и че е представител на всички българи в Англия. Идваше и през следващите дни да чуе исканията ни. Обеща, че, ако му дадем нещо писмено, ще го изпрати до България и няма да остане в чекмеджето му. Тогава протестиращите свалиха едно написано на чаршаф "Оставка" и му го дадоха символично.


Даже полицаите ни питат, въпреки че официално съм се свързала с общината, в която сме. Всеки ден си говоря с тях и не само си вършат работата, но и си говорят с нас как мислим, че може да се променят нещата. Това ми е много интересно, защото в чуждестранните медии почти не се отразява какво се случва в България. А все пак не сме някоя незнайна държава, най-малкото сме в Европа. Но пък и в същото време не разбирам как Европейският съюз продължава да ни спонсорира, при положение че има толкова наказателни процедури срещу България, знаят и за проблема с корупцията, знаят и кои са на власт...


Снимката на Филип Кирацов е от протеста във вторник, 14 юли

© Филип Кирацов

Снимката на Филип Кирацов е от протеста във вторник, 14 юли


Защо Ви интересува политическата обстановка в България след като живеете в Лондон?


- Аз всъщност не живея в България от седми клас. Преди да дойда в Англия, живеех във Франция и затова като малка не съм живяла в България. Общо без да "мърдам" съм живяла седем години в България. Но, когато дойдох в Англия преди шест години, доста ми се отвори мирогледът за това какво се случва около нас и това, че даже и да правиш нещо малко, е важно да показваш, че се интересуваш.


Когато дойдох да уча и живея тук, самият град ме мотивира да се интересувам от това, което се случва не само в България, но и по света. Гледам да съм наясно, защото мисля, че е хубаво да имаш какво да кажеш, дори в най-обикновен разговор. Тук в Англия много често случващото се по света е предмет на разговор. Това бих казала, че ме "подбутна" да се интересувам повече от това, което се случва навсякъде, но най-вече в България: защото все пак аз съм българка и винаги ще съм, независимо къде живея, какво правя, аз чувствам България супер близка. Бабите и дядовците ми са в България, имам приятели, които са там, все още поддържаме връзка.


Може би, понеже си прекарах детските години там - най-хубавите, така да се каже - и имах много хубаво детство, мисля, че това ме кара да искам да знам какво се случва в България. Защото, ако може, бих се върнала един ден... Наистина! Това е целта на всички неща, които правя.


Имате ли отговор за себе си как се обвързват детските спомени с актуалната политическа обстановка?


- Мисля, че да. Когато бяха големите протести в България през 2013 г., аз не живеех там, но горе-долу разбирах какво се случва, и все пак не колкото сега. Вярвам, че дори когато сме малки деца или млади, обстановката около нас ни повлиява.


Смятам, че средата в една държава влияе много на развитието на децата. И аз като малка винаги съм знаела, че нещо не е като хората. Просто го усещах... А и винаги обичах да сядам на масата с големите. Още когато бях малка, много ми правеше впечатление начинът, по който се изразяват възрастните. То и това, което се случва в България, не е от вчера, то е от много години. Нали все се говори за 30 години, като аз за тогава нищо не мога да кажа, защото не съм била родена, но го знам като усещане, и през историческа информация.


Снимката на Стефани Лалева е от протеста в четвъртък, 16 юли

© Стефани Лалева

Снимката на Стефани Лалева е от протеста в четвъртък, 16 юли


Как отговаряте на критикуващи протестите в чужбина фрази като "Нали сте далече", "Промяната се прави отвътре, а вие сте напуснали"?


- Аз съм се сблъсквала с много такива коментари и по принцип не влагам усилия да отговарям, защото моята цел е друга: аз искам нещо да се постигне и си гледам да "бутам" моята цел.


Но все пак - това, което искам да кажа на хората с такива коментари е, че, когато човек отиде зад граница, той не отива там, защото търси пари. Хората не емигрират от една държава, когато нямат пари, а когато нямат перспектива.


Факт е, че България е сред държавите в Европа с най-голям процент на емиграция. Но защо, аз това искам да попитам! Защо е така?! Статистиката е пред очите ни и това показва, че една държава е счупена и нещо не работи като хората.


А според мен статистиката дори не е особено изчерпателна. Бакалавърската ми работа беше свързана с българите в Англия, нарекох я "Значението на малките победи: емигрантски опит и разкази на българските жени в Лондон".


Доста време четох и търсих информация за българи зад граница, а нея почти я няма. Според мен причината е, че има страх да се разбере реално колко са избягалите от България: това не става, защото изведнъж са обеднели, а постепенно, защото перспективата изчезва.


Снимката на Стефани Лалева е от протеста в четвъртък, 16 юли

© Стефани Лалева

Снимката на Стефани Лалева е от протеста в четвъртък, 16 юли


За мен беше абсурдно да няма информация за българите в Англия, защо сме тук, кои сме и т. н. А когато има липса на информация, това дава шанс на медиите и политиците да говорят неща от типа на "те идват да ни вземат работата, хайде да ги изгоним".


Когато говорите за протестите и политическата обстановка в България, усещате ли като слабост това, че все пак това са събития, които не изживявате на мястото, което се състоят?


- И да, и не. Да, физически не съм там и това ме кара до известна степен да се чувствам безсилна. Но аз имам семейство и близки хора, които са там и всеки ден се противопоставят на това, което се случва в България: било то корупция или ниски заплати, или ниски пенсии.


Аз не съм лично там, но тези хора са ми близки до сърцето и аз страдам заедно с тях. Когато виждам баби и дядовци, които плачат, страдам от това, защото те са мои сънародници, ние сме едно цяло. Аз не виждам разлика между нас. Живеейки в Англия и виждайки хармонично общество, поне горе-долу, хората тук, когато имат обща цел, идват и я постигат.


Сега ме мотивира, че виждам същото нещо и в България, независимо от хората, които се опитват да провокират. Аз вярвам в това, че можем да се обединим, ако имаме обща цел, независимо от това кой откъде е.


Стефани Лалева от протестите в Лондон: Искам този път хората да не се задоволят само с оставки

© Цветелина Белутова


Казахте ми по-рано, че искате да се постигне "нещо". Имате ли по-точна формулировка какво е това "нещо" и оставки ли са рецептите за него според Вас?


- Много държа да кажа, че оставките са само първата стъпка. Трябва още много, много, много неща да се случат и това е лично мое мнение. Аз не съм говорител на другите протестиращи в Лондон. Това си е лично мое мнение, живеейки от години в чужбина, какво съм видяла, какво работи според мен, какво може да се случи в България.


На първо място, трябва да имаме правова държава. В момента тя не е такава: има правила, има закон и има хора, които са над този закон, а това не трябва да бъде така: господин еди-кой си познава прокурора, звъни му и вече проблемите му се решават. Не може в държава в Европа да съществува това.


Когато една държава е правова, няма значение кои са на власт. Аз тук в Англия знам само кой е премиерът и другите не ги чуваме. А защо не ги чуваме, защото няма причина - те си вършат работата. Когато чуваш постоянно някое име, на някои политици, явно правят нещо грешно. Те, ако си вършеха работата и бяхме правова държава, нямаше да знаем за тях.


Трябва да има върховенство на закона в България. Извадила съм си една статистика (тя е на неправителствената организация Wolrd Justice Project - бел. авт.): по върховенство на закона в България сме 53-то място в света! След Сенегал, преди Косово. Това е недопустимо!


Снимката е на Ана-Мария Молнар

© Ана-Мария Молнар

Снимката е на Ана-Мария Молнар


Според друга статистика България е на 111-то място по свобода на словото. Сега... не че нещо... ама това нормално ли е? Това възможно ли е за една държава, която уж е в Европейския съюз, уж е демократична... Мен малко ме плаши това.


Докато нямаме правова държава и не сме всички равни пред закона, оставката няма да бъде достатъчна. Видяхме какво се случи след протестите през 2013 г. - подадоха оставка, имаше временно правителство, избори и се върнаха същите хора. Под друго име, но иначе същите хора.


Ние си даваме гласа в чужбина, но някой от България плаща за още 50 гласа за някакъв негов кандидат. Това защо продължава? Струва ми се, че в България се похарчиха достатъчно средства за електронно правителство и електронно гласуване: извадила съм си статистика и са над 2 млрд. лв., и пак не се е случило. Защо не се е случило?


Тези все някога ще подадат оставка, но не са само те и затова не е достатъчно да слязат някакви политици от власт. Корупцията е на локално ниво в общините, в полицията, във всяка една част от обществото. Политиците ще се махнат, Ок, ще дойдат следващите, но и те ще са същите докато не се изкорени цялостно корупцията и мафията.


Но все някой трябва да управлява, нали?


- Да, и аз си мисля, че, ако този път се гласува истински, ще е по-добре. Но това няма как да стане без да се електронизира процесът. Така че: не само "Оставка", но и трябва да се направят цялостни промени. Тези пари, които досега са дадени, трябва наистина най-накрая да дадат резултат.


Как виждате края на тези протести?


- Аз трябва да съм малко реалист... Много от нещата, които бих искала да станат, но наистина това, което бих искала, е не само някои хора да си тръгнат от власт, а да има цялостна промяна в системата ни и в начина, по който се случват нещата в държавата ни.


Снимката е на Ана-Мария Молнар

© Ана-Мария Молнар

Снимката е на Ана-Мария Молнар


Наистина искам този път хората да не се отказват, да няма задоволяване с оставка. Защото не е само до това. Този филм сме го гледали, както се казва. Не е достатъчно и не искам хората да си мислят, че моята цел на този протест е да атакувам някакви конкретни политици или партии. Чела съм за различни партии, но не съм партиен човек. Не виждам нито една от партиите, които в момента имат позиции в България, да са способни да променят нещо.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK