Димитър Илиев, преподавател: Дори протестът да се измори, недоволството срещу Борисов няма да се уталожи

Димитър Илиев. Снимката е от открит урок в Паничище, а на дъската е изписано - Μελέαγρος Γαδαρηνός, Мелеагър от Гадара, старогръцки поет епиграматист.

© Личен архив

Димитър Илиев. Снимката е от открит урок в Паничище, а на дъската е изписано - Μελέαγρος Γαδαρηνός, Мелеагър от Гадара, старогръцки поет епиграматист.



Доктор Димитър Илиев е преподавател по старогръцки и романски езици в Катедрата по класическа филология към Софийския университет "Св. Климент Охридски", дигитален хуманитарист и преводач от класичекки езици, английски и френски. Той беше част от над 30 университетски преподаватели, които в началото на август излязоха с обща позиция, в която подкрепиха протеста, поискаха оставката на кабинета на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев и с която казаха: "Защото повече не може да живеем така!" "Дневник" разговаря с него за актуалната политическа обстановка и за това накъде ще тръгнат протестите.


Не всеки ден толкова много университетски преподаватели се обединяват в общи действия. Кое конкретно ви провокира да реагирате?


- Винаги когато е имало голямо брожение в обществото, университетски преподаватели и интелектуалци са реагирали. Това го имаше и 2013 година, имало го е и през 90-те години. Явно обаче трябва да стане много голямо раздвижване, което да провокира цялото общество, така че да се заемат позиции "за" или "против". В такива случаи винаги се намират активни хора, които да излязат с позиция.




Поводите бяха два: националната конференция на ГЕРБ и това, което се случи по време на нея. От друга страна моментът, в който правителството реши да премахне за една нощ блокадите навсякъде, след като ги беше търпяло известно време. Последното създаде впечатлението за опит за втвърдяване на курса и началото на една борба на нерви и на инат, която не се знаеше докъде може да кулминира. Както сме написали в писмото си - това беше провокация, която целеше да се стигне до напрежение, което не се случи.


Може би фактът, че ние реагирахме, без да искам да си придаваме важност и значимост на това, което направихме, но и обществената реакция на това, което се случи, някак си предпази и помогна да не се стигне до по-голяма ескалация. В момента сме в статично положение и нещата могат да продължат доста дълго време, без отстъпки от нито една от страните.


Докога може да продължи това статично положение?


- Управляващите се надяват това положение да измори протеста и да го изхаби. Вероятно ще се появяват разногласия, ще започнем да се чудим хората, които искаме оставка, как и какво да направим, ще се появят може би някакви раздори за това какъв е най-правилният начин да се действа.


Но недоволството няма да се уталожи, защото това недоволство е трупано в продължение на поне десет години, ако не е и повече. То няма да изчезне просто защото протестът се е изморил. Дори да се стигне дотам, той ще избухне с нова сила наесен, когато нещата няма да бъдат по-добри, защото неминуемо ще се стигне до здравна или икономическа криза. И те ще бъдат доста тежки.


Полезен ход за всички би бил, в това число и за ГЕРБ, защото ако продължат да управляват, те ще излязат от зимата изключително съсипани. Дори има някакви гласове, според които протестите сега могат да направят услуга на ГЕРБ, да дадат управлението и някой друг да обере негативите от него.


Друг е въпросът, че по една или друга причина те не искат. Може би има някакви други интереси, за които ние не знаем и които ги държат. Не мисля, че това правителство има изцяло собствена воля и то решава кога да подаде оставка или не.


Бойко Борисов отдавна щеше да я е хвърлил, както е правил няколко пъти досега, защото той не обича да е непопулярен. Той се страхува от това и от това, че има протести срещу него и че полицията може да употреби насилие. Хвърля панически пачки на едно или друго съсловие в опит да увеличи своята популярност.


Защо все пак управляващите проявяват такова упорство и не подават оставка?


- Не съм в състояние на едро да казвам какви са причините за неща, за които обществото не знае много добре. Очевидно е, че тези хаотични действия, които се предприемат, защото някой, който не виждаме публично, насочва правителството натам. Защото тези сигнали се променят всеки изминал ден, не че Бойко Борисов по принцип е безкрайно последователен, но изглежда така все едно някой на заден фон, който ние не виждаме, го навигира. Всъщност това е едно то нещата, които правят протестите легитимни, защото доказва или поне показва някакви видими симптоми на това, че съществува т.нар задкулисие.


Ако управлението в България, независимо дали става въпрос за Бойко Борисов, Орешарски или тройната коалиция, беше по-прозрачно и действаше на принципа, че това, което виждаш, е това, което получаваш, мисля, че общественото недоволство нямаше да бъде чак толкова голямо. То се трупа именно защото се вижда, че дефицитите, които имаме като общество, нещата, които не са уредени, се дължат по-скоро на липса на воля и факта, че правителството работи за нечий интерес, който не е интересът на гражданите. Не е толкова фактът, че нищо не се случва и нямаме позитивни развития. Те остават на заден план на фона на общото чувство за превзета държава.


Какво отличава тези протести с тези от 2013 година?


- Базата на тези протести е малко по-широка. Това се видя, включително и по хората, които подписаха нашето писмо. През 2013-2014 година нашето съсловие беше по-разделено, имаше хора, които бяха много категорично против протести и окупация, сега подписаха писмото, подкрепиха го и казаха браво - така трябва да се прави.


Освен това, като изляза по улиците, виждам хора, които са извън моя социален балон, това е хубаво и така трябва да бъде. Един протест трябва да покрие целия спектър и да се даде възможност за изява на тези, които имат социални проблеми. Защото в България има хора, които живеят по тежък начин и те са жертва именно на тази корупция и безперспективност. Може би базата на протеста ще продължи да се разширява, забелязвам, че протестните цикли са на 6-7 години и всеки път сякаш го правим по-добре и сме поумнели. И сега така се получава. При предишните протести през август имаше една шепа хора, които бяха останали в София и другите градове, докато сега продължават протестите, сравнително масово, което е добре за отпускарски сезон.


Как ще коментирате, че сред основните искания е това за оставката на главния прокурор?


- Това е едно развитие в положителна посока, но е и най-трудно осъществимото искане. В момента, в който правителството подаде оставка, протестът може да забрави за главния прокурор. Там не е много ясно как ще се случат нещата, защото в новата българска история няма такъв случай досега. Това ще е много трудно и ще е много мъчително.


При протестите при избирането на Иван Гешев имаше много хора, които не разбираха какъв е проблемът, темата им беше абстрактна. Сега темата за оставката на главния прокурор се опакова с искането за оставка на правителството и получи по-широка общественост. Но дали до момента, в който остане само това, ще остане същата енергия, която да предизвика тази оставка.


Какъв беше катализаторът искането за оставка на главния прокурор да стане основно искане на протеста?


- Такова искане има от лятото на миналата година, но в този конкретен протест поводът беше влизането на прокуратурата в президентството. Добре, че се случва така, че самият главен прокурор прави неща, които в най-добрия случай изглеждат скандални, в най-лошия случай изглеждат карикатурни - припомням акцията в детски център "Биберон". В един момент колкото и да е силен този човек, той сам се компрометира, и то в очите на широк кръг хора, които изведнъж разбират колко е важно такъв човек да не бъде на толкова ключов пост. Проблемът ще става все по-видим, защото е невъзможно той да бъде спрян, ще продължи да бъде активен по един хаотичен и леко глуповат начин.


Предвиждате ли други акции на университетската общност?


- В очакване сме да видим как ще продължат да се развиват протестите, започваме да се консолидираме една група колеги, които имаме сходен начин на мислене, и ще видим. Може нещо да се очаква, но не е ясно още какво.


Общността, която се сформира покрай сегашните събития, е по-голяма от тази, която беше 2013-2014 година. Имаше хора, които и сега се отдръпнаха и които сега не искат да имат нищо общо с Мая Манолова, срещу която са протестирали през 2013, защото се опасяват, че ще се върне БСП на власт и прочие. Но те са по-малко от тези, които сега се присъединиха и поискаха оставка на Бойко Борисов, а през 2013 не искаха оставката на Пламен Орешарски.


Протестът трябва ли да има лидер?


- Това е много сложен въпрос. И да, и не. Протестът се опитва да бъде, това не го виждаме само покрай протестите, виждали сме го и при други граждански инициативи, опитваме се да бъдем хоризонтални, центробежни, да няма лидер, по възможност нищо да не се слага под никаква шапка, да не се яхва. Но при това ниво на организационна култура, което е много ниско, не знам дали липсата на лидер ще доведе до нещо положително, или ще започне едно безкрайно лутане. От друга страна, ако изведнъж се появи ясен и силен лидер и организира по някакъв начин протеста, ще отнеме част от енергията на протеста, защото не всички биха искали да се движат под знамето на този лидер.


Но при всички положения протестите трябва да водят към това да се оформи адекватно политическо представителство впоследствие, за да може след успеха на протеста, да има за кого да гласуват хората. Това представителство трябва отсега да може да дава заявки, че при бъдещи предсрочни избори то ще знае какво да се прави, за да не се стига до поводи и за следващи протести, какви реформи да прокарат и да поемат отговорността за това.


И това е важно да се случва, но не означава, че тези политически сили трябва да са непременно начело на протестната вълна. Винаги ще има част от протеста, която няма да припознава тези сили. Обединяването против е лесно, проблемът идва след това и обединяването за какво сме и какво се случва след това е много трудно.


И хората, които претендират, че знаят какво, трябва да са изключително убедителни, активни и умни в своята агитация, но докато все още протестираме против, не е задължително да изискваме всички да сме на една позиция какво трябва да се случи в България. Позитивната позиция какво трябва да се случи се гради адски бавно, не знам кога ще имаме такава, може би още един два протестни цикъла трябва да преминат, за да се случи. С честотата, с която сега се случват нещата, значи още 14 години. Моето поколение вече няма да е активно в този момент.


Тази трудност да се определи накъде отиваме, този страх от яхването на протеста, откъде идва?


- От една страна, от вродения скептицизъм на българина по някакъв начин да не бъде излъган да направи нещо, което не иска, или да застане под знаме, което не му харесва. От друга страна, покрай това, че през последните 30 години се нагледахме на една поредица от подмени и промени, която действа изключително демотивиращо на гражданската енергия.


Преди дни си говорихме с приятели как голяма част от тези, срещу които протестирахме през 2013 година, са кадри на СДС - това СДС, за което нашите родители са ни водили на протести и са се борили. След това какво се случи - оттам се пръкнаха Волен Сидеров, Лютви Местан, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Пламен Орешарски. Как няма да си скептичен, как няма да се плашиш, че някой ще те яхне и ще използва твоята гражданска енергия като ракетоносител и ще се превърне в поредното разочарование.


Как ще коментирате хода на премиера Бойко Борисов да обяви "рестарт" на държава чрез свикването на Велико народно събрание?


- Постъпленията за свикване на Велико народно събрание (ВНС) точно сега е напълно излишно упражнение, което, от една страна, цели да отклони вниманието от по-належащите проблеми на страната и искания на протеста. Протестът първо и преди всичко иска оставките на правителството и главния прокурор, а едва след това можем да започнем да мислим как да поправим системните проблеми, направили възможно всичко това, срещу което се протестира днес.


И дали това непременно минава през ВНС, или може да се случи по някакъв друг начин - горчивият опит на 1990-1991 година показва, че тогавашното ВНС протака спешното провеждане на реформи, докато властовият и икономически ресурс се преструктурира по изгодния за управляващите тогава начин. Знаем какво последва: източване на предприятия, опорочена приватизация, мутри, хиперинфлация. На второ място, едно ВНС, доминирано от партиите на статуквото и техни удобни бъдещи патерици като движенията на Слави Трифонов и Мая Манолова, може да произведе такива промени в конституцията, които да премахнат дори досега налични механизми за обществена промяна, вместо да създадат нови.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK