Адела Пеева, режисьор: Младите документалисти днес са малко и бързо преминават в игралното кино

Адела Пеева

© София филм фест

Адела Пеева



  • Ирина Акташева и Христо Писков получиха награда за цялостно творчество, а всъщност не можаха да реализират повечето си проекти
  • Ако не беше спрян, филмът "Понеделник сутрин" щеше изцяло да промени посоката на българското кино
  • Филмът ми "Да живее България" е пример за вид цензура
Новият филм на популярния документалист Адела Пеева - "Мълчание с достойнство", разказва за един от знаковите режисьорски тандеми в българското кино - този на съпрузите Ирина Акташева и Христо Писков. Гласовете им дълго биват заглушавани по време на комунистическия режим - филмът им "Понеделник сутрин" (1966 г.) е показан на голям екран цели 22 г. след заснемането му. Въпреки цензурата двамата намират сили да продължат и оставят следа в българското кино с "Като песен" (1973)", "Слънчев удар" (1977) и "Лавина" (1982).


В "Мълчание с достойнство" историята на Акташева и Писков върви паралелно с темите за цензурата по времето на комунизма и взаимоотношенията между властимащите и интелигенцията по онова време. Филмът се превръща в своеобразно продължение на страницата в интернет за българските жени кинорежисьори.


Пеева е автор на множество награждавани филми, сред които са "Чия е тази песен?" (2003) и "Да живее България" (2017). "Дневник" разговаря с нея за героите на новата й творба, за неслучилата се "нова вълна" в българското кино и за съвременната документалистика. Премиерата на филма е тази вечер в 19.30 ч. в кино "Люмиер ЛИДЛ" в рамките на "София филм фест"




Защо избрахте да разкажете историята за достойното мълчание и заглушаването на човека на изкуството в лицето на Ирина Акташева и Христо Писков?


- Случайно. Никога не съм си мислела така: "Тръгвам и ще направя филм за една песен или за нещо друго". Бях при Ирина Акташева по повод сайта за жени-режисьори, който направих, за да взема интервю от нея. Когато приключихме с интервюто, вече знаех, че ще се върна и ще се опитам да направя този филм. Бях впечатлена от разказа ѝ и от нея - тя е невероятно силна личност. Когато започнах да се ровя, намерих и други материали за нея и Христо Писков. Стана ми изключително важна и любопитна темата за властимащите и творците. Как и защо са им спирани филмите? Властимащите ги е било страх. В този период киното е било единствената медия със силно влияние и гласност. Затова са вербували хора от киното да сътрудничат.


Това са двете основни линии в "Мълчание с достойнство" - тяхното творчество и отношението на властта към тях. Но филмът не е само за Ирина Акташева и Христо Писков. Той е за едно поколение, в което влизат и Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Христо Ганев, Бинка Желязкова. Те оформят една група, която не е покорна и не е с властимащите, въпреки че всички изповядват тази идеология. Те не са против социализма, но представата им за това, което той трябва да бъде, не се припокрива с това, което се случва в действителността.


Какво е да отнемеш на един творец възможността да се занимава с изкуство? Това сякаш е лесно при киното, защото то изисква много ресурси.


- Някой го нарече "жива смърт", "живи погребани". Във филма операторът Емил Христов казва: "Те бяха пребити хора." Не са били по лагери, не са били малтретирани. Но не са работили това, което искат. Когато са им спрели филмите, една група от десет души, заедно с Бинка Желязкова и Христо Ганев, са останали без работа в киното за десетина години.


Бихте ли разказали повече за цензурата в областта на българското кино по време на режима?


- Във филма участва Павел Писарев (генерален директор на "Българска кинематография" от 1971 до 1976 г. - бел. ред.), който е бил от групата на властимащите и не се притеснява да говори. Той твърди, че по негово време не са спирани филми, което е така - филми не са спирани официално. Но по негови думи е съществувала йерархия и когато един сценарий бива отхвърлен на едно от първите нива (а сценариите на Акташева и Писков са били отхвърляни постоянно), творческите колективи не са ги допускали до по-горните нива, защото се е знаело, че и там ще ги спрат.


Получава се омагьосан кръг: Писарев не ги е спирал, но и те не са достигали до него. Затова документи за спрени филми няма. Всичко е ставало тихомълком - пускат филма за два-три дни, казват, че няма публика за него и го махат. Имало е страх и голям цинизъм. Тодор Живков, твърди Писарев, му е казал: "Виж сега, ние ги спираме, те пак правят същите филми. Затова ги пробутвай. Кинаджиите искат ядене, пиене и пари."


Според критѝка Неда Станимирова поради страха, че нещо може да се каже против системата, властимащите са виждали крѝтика навсякъде. Язовирната стена, която се пропуква (в "Смърт няма" от 1963 г. - бел. ред.), е социализмът, който се разпада и ще загине. И спират филма.


Какво е мястото на "Понеделник сутрин" в българското кино?


- "Понеделник сутрин" е част от една вълна през 60-те години, която минава през Чехия, Полша, Франция. Ако "Понеделник сутрин", който е направен през 1966 г., не беше спрян, той щеше изцяло да промени посоката на развитие на българското кино. Може би сега щяхме да говорим за друго българско кино. И нашето кино със сигурност щеше да има своя школа по същото време, когато са създадени емблематичните в кинематографията на социалистическите страни - полска, чешка, унгарска школи. И за нас, за нашето кино щеше да се говори от друга гледна точка, щеше да има съвсем друг мащаб.


През 2010 г. Ирина Акташева и Христо Писков получиха награда за цялостно си творчество, а всъщност по-голямата част от филмовите си проекти те не можаха да реализират. Такава е съдбата им.


Ирина Акташева и Христо Писков на терен

© Продуцентска къща

Ирина Акташева и Христо Писков на терен


Какво става, когато идеологията завладее изкуството?


- За да завладее изкуството, идеологията трябва да е завладяла и подчинила човека. Хората правят компромиси, защото трябва да се яде, да се оцелее, но това не трябва да се отразява върху тяхната ценностна система. И през годините на социализма българското игрално кино има много върхове. И това невинаги са били филми, които се съобразяват с идеологията. Когато филмът се съобразява с идеологията, вече не говорим за изкуство, говорим за принадлежност, за конюнктура.


Има ли цензура днес?


- Може би филмът ми "Да живее България" е пример за един вид цензура. Той е направен преди три години със субсидия от Националния филмов център и с участието на Българската национална телевизия (БНТ) като копродуцент. Според договора за копродукция БНТ е телевизията, която разполага с правото да го излъчи първа, но това и до днес не се е случило. Не мога да разбера дали смятат, че е засегнат патриотизмът, или им се струва, че национализмът се показва прекалено много. Но това е един филм, който и до днес не излъчват. Лошото за "Да живее България" е, че в договора пише, че първото показване по телевизия трябва да е при тях и не мога да го дам другаде.


С "Да живее България" обикаляхте по кина, училища, където правихте дискусии след прожекциите. Документалното кино е изключително трудно за разпространяване. Изключенията са малко. Как би могло да се промени това?


- Да, изключенията са малко. "Да живее България" беше показван на екран в няколко кина в продължение на повече от три седмици и така, изпълнявайки изискванията на Американската филмова академия, влезе в листата за българското предложение за наградите "Оскар". Мисля, че една от основните причини е в самото документално кино - то се нуждае от повече съвременност и по-малко история. Напоследък са прекалено много филмите на историческа тематика.


Освен това смятам, че за самото българско кино трябва да се говори с много повече уважение. Особено за тези филми и за тези творци, които са имали тежък творчески път. Тежък, защото са им спирани филмите, те самите са били уволнявани и оставяни без работа години наред. В един от задочните си репортажи Георги Марков споменава "Понеделник сутрин" и казва, че "този филм бе може би най-страстният апел за честност, появил се на българския екран."


Как бихте описали режисьорския почерк на Акташева и Писков на някой млад кинорежисьор, който не е гледал техните филми? А на някой зрител?


- Стилът и почеркът на Ирина Акташева и Христо Писков е повлиян от Новата френска вълна на 60-те години и Жан-Люк Годар - свобода на актьорите, все едно че нищо не се снима, и от руското кино на Марлен Хуциев - документална стилистика, психологическа вглъбеност, топла ирония. Изтръгване от калъпа на соцреализма "но всичко трябва да бъде истинско, правдиво."


На зрителя бих могла да кажа: "Филмите на Ирина Акташева и Христо Писков, като послание и като стил, са "страстен апел" за честност, правдивост и истинност. Отличават се и с изключителен кастинг."


Какви са общите Ви впечатления от работата на младите български режисьори в областта на документалното кино? Имена, тенденции, изразни средства...


- За съжаление, младите документалисти не са много. А и тези, които се появят, не след дълго отиват в игралното кино. Ще спомена четирима колеги, които раздвижиха въздуха в документалното ни кино през последните години и му донесоха международни признания. Създадоха си и фенове в българската публика. По реда на появяването на филмите им това са Андрей Паунов, Светослав Драганов, Илиян Метев и Тонислав Христов. И четиримата имат свой оригинален почерк и амплоа и филмите им са на съвременна тематика. И четиримата са вече в игралното кино.


Ако ви поканят да се включите във филм-омнибус, вдъхновен от коронавируса, и имате на разположение 15 минути, какво бихте снимали?


- Разказ за една баба и един дядо, които коронавирусът, карантината и забраната за пътувания сварват на "Летище София" на път към Италия за рождения ден на 3-годишната им внучка. Пътуването не може да се състои. Рожденият ден е проведен виртуално, а ежедневието им оттук нататък е обсебено от пандемията - тревогата за внучката им там далеко зад границата, разговори за това как и кога ще я посрещнат, безуспешни опити да превъзмогнат ограниченията за пътуване, планирайки сложни маршрути през други държави

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1906 Неутрално

    Уважение за Адела Пеева!
    Харесвам хора, които не се влачат по течението, имат гръбнак и физиономия, както и смелост да ги отстояват срещу сивият поток, който ни залива отвсякъде!!!

  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1860 Неутрално

    Уважение и от мен.
    Филма "Да живее България" е убийствено силен, а колко ли хора са го гледали?

  3. 3 Профил на Leix
    Leix
    Рейтинг: 44 Неутрално

    Българите вече много повече пътуваме и сами имаме възможност да се убедим що за хора живеят на Балканите. Но преди 15 години когато това не беше така и все още бяхме лесна плячка на пропагандата, филма на Пеева "Чия е тази песен" за мен лично беше като eye opener.
    Респект.

  4. 4 Профил на Lorak
    Lorak
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Българите вече много повече пътуваме и сами имаме възможност да се убедим що за хора живеят на Балканите. Но преди 15 години когато това не беше така и все още бяхме лесна плячка на пропагандата, филма на Пеева "Чия е тази песен" за мен лично беше като eye opener.Респект.
    —цитат от коментар 3 на Leix


    Филмът "Чия е тази песен" е наистина страхотен, аз редовно го препоръчвам на свои приятели и особено на чужденци, които искат да разберат по-добре Балканите.

    Само една критика имам към г-жа Пеева - за да бъдат гледани нейните филми трябва да бъдат по-широко достъпни, а дори не знам къде могат да се намерят в интернет. Старите филми (точно както "Чия е тази песен") са изтрити навсякъде заради авторски права.

  5. 5 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 420 Неутрално

    в по-ново време документалните български филми са далеч по-добри от игралните, и според мен заслужават повече пари и внимание, дори това да остави някои актьори и режисьори без доход. просто абсурда на българското съвремие е доста благодатен за който има очи да го види и покаже...

  6. 6 Профил на sulio_parvi
    sulio_parvi
    Рейтинг: 401 Неутрално

    Айде вижте пачаврата с какви филми е започнала карирата си па понле я хвалете филми за ятяци. И после уж имала два спрени филма. Тя е като всички останали бок яци-"творци,които рязко взеха завоя на 10.11.1989 и пак са наредени на трапезата с текущите политкоректни тези. Да ама творците преди 1989-та поне бяха майстори на пропагандата, а на съвременните пропагандисти филмите им са досадни. А тази вместо да вземате напоително интервю я питайте как баш у най зрелия социализъм я ПРАТИХА да учи кино в чужбина.

  7. 7 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 673 Неутрално

    ами щом и аделка се има за режисор .... интиресен финомвен са ора като нея... а горицитариня фюлм е чиста проба шмекериа. аделка то бива бива да сиповъхностна и самолъжовна ама чак толкоз?? и тоая бълвоч се набива в главите на студенциата ... после що от унитата излизали завършени лайнари...

  8. 8 Профил на Trayan
    Trayan
    Рейтинг: 945 Неутрално

    До коментар [#6] от "sulio_parvi":

    Адела е завършила в Белград, по причина, че семейството ѝ живееше там. Има забранен филм, казва се "В името на спорта" от 1983 година и непоказван по време на комунизма. Това са факти. А вашето са злоба и лъжи. Поне излезте с името си, не се крийте анонимно.

  9. 9 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 673 Неутрално

    До коментар [#8] от "akj28686965":

    а още нещо за нея можите ли да кажите?

  10. 10 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1224 Неутрално

    Моите уважения към тези двамата, но чак да ги оплаквам, защото "не са били по лагери, но и не са работили това, което искат" не ми звучи убедително. Доста много хора,милиони, не са работили това, което искат и всъщност са мечтаели да работят това, което са работели Акташева и Писков - нещо там из киното, в приятните среди на киното и образно казано на жълтите павета. на мен лично ми е по-интересна историята на христо Ганев...
    Колкото до изказаната идея, че младите документалисти набързо преминавали в игралното кино, г-жа пеева или е неадекватна, или е нагла, защото игралното кино не е по силите на утвърдени режисьори да го правят, какво остава за млади документалисти да намират средства и да правят игрално кино, вместо документално. Само на другаря Ушев държавата даде кинти за някаква глупост, която да направи този плакатист





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK