Михаил Екимджиев: ЕК забеляза криминалния лобизъм, превърнат в национален спорт

Михаил Екимджиев

© Дневник

Михаил Екимджиев



"Дневник" разговаря с адвокат Михаил Екимджиев за първия годишен доклад за върховенството на закона в Европейския съюз, който беше обявен днес.


След Механизма за сътрудничество и проверка, който не отпада, и първият доклад за върховенството на закона в ЕС посочи известните от години проблеми с безотчетността на главния прокурор, ниското доверие в независимостта на правосъдната система, ниското качество на почти 40% от законодателството. Оптимистично ли е за българските граждани, че Европейската комисия е забелязала тези проблеми?


- Обнадеждаващо е, не бързам да кажа оптимистично. Има известен нюанс. Свидетели сме на един качествено нов механизъм, който за разлика от първоначалния, който действаше само за България и Румъния и беше базиран изключително на технически въпроси, за първи път се фокусира върху ценностите.




Несъмнено, базисна ценност на демократичното общество е върховенството на закона. Но тук, за разлика от предходните доклади, има един по-различен ракурс. Най-общо докладът може да бъде обобщен така: хроника на изгубеното време и хроника на завладяната държава.


Има и някои съвършено нови нюанси. Например въпросът за качеството на законодателството, но не толкова калпавото, профанското, а онова софистицираното, продукт на черното, краминалното лобиране. То е продукт на мозъчни тръстове, които съставят норми, действащи стратегически в ущърб на обществения интерес и в частен интерес.


На фона на всичкото безобразие, което се случва в България с върховенството на правото, въпросът за лобизма беше останал някак си в сянка през последните години. А той се оказва изключително важен и трябва да бъде припомнен, защото политиката на нашата държава по отношение на лобизма е изключително лицемерна.


Под предлог да не се въвеждат порочни, аморални практики на официалното лобиране, каквито съществуват по цял свят, в България не са въведени никакви правила за официалното лобиране, никакви регламенти за прозрачност. Затова дивият, черният, криминалния лобизъм се е превърнал в национален спорт.


Съвсем конкретно в доклада е посочено как абсолютно нелогично от нормотворческа техника и законодателна логика най-често в преходните и заключителните разпоредби на закони, уреждащи материя, която няма нищо общо с тези лобистки текстове, най-често между първо и второ четене се появяват ни в клин, ни в ръкав текстове, уреждащи съвършено различна материя, които не са били поставяни на обществено обсъждане. И по този начин се осъществява това сенчесто законодателство. За което нашите съдии нямат рефлекса, нямат културата да отказват да спазват текстове от закони, които откровено противоречат на конституция, на международни договори, на правни принципи.


В този доклад са посочени и изключително високите и непосилни в някои случаи държавни такси за достъп до съда, липсата на електронно правораздаване, с изключение на призоваването.


Изрично се споменава "Апартаментгейт" и затварянето на очите от антикорупционната комисия.


- Това е част от проблем, който е многократно констатиран. Създават се множество репресивни органи с огромни правомощия на самите институции и особено на техните ръководители и впоследствие се оказва, че резултатът от тяхната дейност е твърде съмнителен от гледна точка на обществения интерес. Първо няма достатъчно приключили дела с влезли в сила присъди за политици и представители на управляващите на достатъчно високи нива.


Под съмнение е поставена ефективността на комисията с дългото име - КПКОНПИ. Поставени са доста въпроси във връзка с т. нар. гражданска конфискация. И от личен опит мога за спомена, че по отношение на дейността на комисията се очакват и решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, които биха били една допълнителна оценка на този тип дейност. Защото в България, за разлика от европейските правозащитни стандарти, няма стремеж за търсене на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и конфискуваното имущество.


А когато се опира до гражданска конфискация, нещата стават съвсем неудържими. Защото в начините на установяване на стойността на придобитото имущество, в практиката на комисията и съдилищата няма никаква логика, няма ясни критерии и това се очертава като тежък правозащитен проблем.


Какъв знак ни дава Брюксел?


- Този доклад дава нова насока и тя е ясна - че ЕК ще наблюдава спазването на ценностите в Европейския съюз. Защото не бива да се забравя, че за разлика от всички други съюзи ЕС е единственият, който възниква не само на базата на икономически интереси, а и на споделени ценности, изкристализирали от античността, през Средновековието, Ренесанса, през Реформацията, за да се стигне до днес. И действително стремежът е Европейският съюз да бъде организация от държави, които се съобразяват с тези ценности. Затова беше декларирано, че спазването на върховенството на закона ще бъде обвързано с отпускането на европейски средства.


Допускате ли, че е възможно този доклад да доведе до спиране на еврофондове за България?


- Европейският съюз, за добро или лошо, не е Съветският съюз. Там решенията не се вземат еднолично, не са толкова твърди, категорични. Те са продукт на дълго, демократично обсъждане. Именно заради това понякога цялата система за функциониране на ЕС изглежда доста бавна, бюрократична, неефективна. Но в края на краищата всяка инертна система, веднъж задвижена, работи. И това се видя както в кризата с бежанците преди десетина години, така и с изпитанието Covid-19.


Така че, да, смятам, че може да се стигне и до спиране или намаляване на финансирането на такъв тип хулиганстващи държави, в каквато, за съжаление, се превръща и България заедно с Полша и Унгария, срещу които вече текат наказателни процедури. Решенията се вземат трудно, но това е нова процедура и там очевидно ще се върви на принципа на пробата и грешката, както и на неизбежните компромиси, защото това е политиката - изкуство на компромиса. Когато данъкоплатците в Западна Европа разберат, че са ограбвани, могат да упражнят натиск върху своите политически лидери да вземат решения на европейско ниво.


Дори това да се случи и правителството да подаде оставка, това няма да повлияе на главния прокурор, който е в центъра на критиките на този доклад. Дори Съюзът на съдиите призова ВСС да започне процедура за неговото отстраняване. Какво трябва да се случи, за да се задейства някакъв демократичен мехънизъм и спрямо този висш представител на съдебната власт?


- Част от въпроса Ви е реторичен. Във фокуса на една от критиките за правния статус на фигурата на главния прокурор е това, че е изключително трудно по демократичен път процедурно той да бъде заставен да напусне или да бъде отстранен дори при очевидни престъпления или нарушения от негова страна. Има напластявании с години зависимости при формирането на Висшия съдебен съвет, от който зависи инициативата за вземане на такова решение. И когато се добавят изискванията за квалифицирано мнозинство за вземането на тези решения, се вижда, че натискът трябва да е изключително силен.


Но знаете ли какво ме обнадеждава? Всички мислещи хора знаят, че Гешев беше едно политическо назначение. Характерно за тези назначения е, че могат да бъдат политически отзовани. Тоест задкулисните кукловоди, които поставиха Гешев, ако в един момент бъдат принудени да се оттгелят или самосъхранително да предприемат някакви мерки, те ще го накарат да подаде оставка. Разбира се, това под натиска и на нашите протести, и на Европа.


Този доклад ще влее ли енергия в протестите, като се има предвид, че управляващите обявиха, че докладът е много хубав и всичко е точно?


- Първо, аз се надявам истинските журналисти и медии да дадат едно автентично тълкуване на доклада. Неизбежната последица от него ще е съпротивата на европейските граждани техните данъци да отиват в едно корумпирано, бандитско управление. Този натиск ще бъде все по-осезаем от страна на държавите с протестантска култура, които са известни със стремежа си към спестовност, с прозрачност при харченето на всеки евроцент. А това е вече национална култура на една значителна част от Европа, особено Северна Европа, скандинавските държави.


Разбира се, че протестите трябва да продължат. Чудесно е навременно е искането на Съюза на съдиите за оставка на Иван Гешев.


Ще използвам повода да призова Висшия адвокатски съвет или по-активните адвокатски колегии, каквито са тези в Пловдив, във Варна, в София, да започнат стъпаловидна стачка - първо със символични действия, после с отказ от явяване пред специализираните наказателни съдилища. Ако и това не доведе до резултат, тогава да се търси вариант за общ бойкот от страна на адвокатите на всички дела от общ характер с участие на прокурори, чрез което да се покаже, че адвокатурата като институция и отделните адвокати не искат да бъдат съучастници в придаването на формална легитимност на саморазправата на прокуратурата с хора с бизнес в полза на "Осемте джуджета", на Пеевски или на някой друг.


Смятам, че моралните качества, които всеки адвокат по закон трябва да притежава, са достатъчно легитимно основание за една такава позиция. За мен е много интересно какво би се получило, ако наказателното правораздаване по най-тежките дела бъде блокирано за неопределено време. Това ще бъде сериозен стимул за натиск по отвошение на главния прокурор и елиминирането на това престъпно управление на прокуратурата в обществен интерес, в интерес на правосъдието и на българските граждани.


Пловдивската адвокатска колегия винаги е била много критична и активна. Готова ли е да даде началото на такъв процес?


- Не бих могъл да говоря от името й. Но бях изключително впечатлен от нейната активност и авангардност. За разлика от инертността и колебливостта на Висшия адвокатски съвет.


Но след като съдиите си позволиха да направят това при техния консерватизъм, при това, че сега ще бъдат разпнати от жълто-кафявите медии, затова че са се намесили. Въпреки че за всеки юрист е ясно, че според международните стандарти и етични правила, както и според практиката на съда в Страсбург и съда на ЕС - всеки съдия и особено ръководителите на съдилищата, не само могат, но имат професионален и морален дълг да вземат отношение по правозащитни проблеми и по правонарушения, които кореспондират с обществения интерес от предоляването им. Това е първа категорична стъпка от една значителна група български съдии към преодоляване на това малодушно мълчание, прикривано като независимост или като консерватизъм.


Това е истинското поведение на един съдия в обстановка, в която върховенството на правото всекидневно бива потъпквано от юридически неандерталци и пигмеи.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK