Мартин Михайлов: Не мразете заведенията, и вас може да ви затворят без аргументи

© Юлия Лазарова

Мартин Михайлов се определя като "упорит оптимистично настроен ентусиаст", който вярва, "че разбирателството е постижимо", а любимото му време от денонощието е между 1 и 5 през нощта. Той стои зад "Терминал 1" и "Строежа" в София и е повече от две десетилетия в бизнеса с клубове, организиране на събития, мениджър на групи, промоутър... Михайлов е и критичен глас срещу отсъствието на яснота за решенията, засягащи тежко клубната сцена у нас. Разговаряме с него, веднага след като здравното министерство реши нощните заведения отново да затворят - засега до 12 ноември, заради пандемията.

Чуйте "Как ще се забавляваме" - новото издание на подкаста на "Дневник". Разговаряме с Мартин Михайлов, Георги и Галя Лозанови, Рут Колева и Светослав Тодоров.

Нощните клубове пак са сред първите затворени и предполагам, че не сте изненадани. Чухме аргументите на властите, а имате ли ваши против техните? Какви?

- Разбира се, че не сме изненадани. Каквото и да се случва в държавата, винаги ние сме първи под обстрел и когато трябва да се даде жертва, това да сме ние. Започва се от нощните заведения и не се заблуждаваме, че бързо може да прерасне към всички останали.

Да, при всички случаи се чувстваме дискриминирани. Най-малкото, заповедта на здравния министър идва без никаква доказана аргументация. Не може просто да си представиш хипотеза, че в един клуб хората се заразяват доста по-лесно, отколкото във всички други пространства. Знаем и за статистика, при която много голям процент от заразените тръгват от малки офиси, където хората са заедно и близко повече време и не е ясно как и дали се дезинфекцира, работи ли вентилационна система и т.н. Това са условия, които за един клуб са задължителни, независимо дали сме в пандемия.

Получи се, че един бранш беше посочен като виновен и принесен в жертва, за да се намали обществено напрежение, но това въобще не се случва. Най-вероятно ще стане като в другите държави - затварянето на заведенията няма да озапти разпространението на коронавируса, а вероятно ще скочи.

Не беше редно един човек да каже, че желае другият да спре да работи и да се препитава, за да може първият да се чувства по-сигурен. Ако първият иска, а вторият приема подобно нещо, то искащият трябва да обезщети втория по някакъв начин.

- Това сплотява ли вашия сектор или вече се усеща вътрешно напрежение между вас?

Сплотява ни и това се усеща по събиранията ни. Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България в момента събират много нови членове и организациите стават все по-силни и всеобхватни.

Това е излишна злоба от хора, които доскоро - месец или месец и половина са били посетители на тези заведения. По Черноморието никой не се притесняваше да разпуска колкото се може повече. Не мисля, че това е честно.

Защото все пак ние сме част от икономиката - няма значение дали сме 100 или 300 хиляди души. Без работа ще останат съпътстващи фирми - охранителни, почистващи, рекламни и всякакви доставчици, както и технически екипи, изпълнители и промоутъри. Дори таксиметровите шофьори спряха нощните си смени, когато ни затвориха през пролетта. Наемодателите очакват приходите си и дори да си мислите, че те са богати, щом имат хубава сграда в центъра на града, всъщност не знаете къде другаде инвестират нашите средства и как - като затварят нас - ще ощетят някой пети или шести по веригата.

Освен това работещите в заведенията са много активни потребители, младите бармани, сервитьори, управители изкарват пари и бързо ги харчат, вливат ги в икономиката. Тези клиенти ще бъдат изгубени.

Как се натрупаха тези критики към нощните заведения?

- Започнаха много неприятни сравнения - лекарите казват, че няма да работят, докато работят заведенията, собствениците на заведения ще кажат "Защо работят фитнеси, а стадионите са пълни?", от стадионите ще отвърнат "А какво правим с моловете?", всички говорят за опасностите от заразяване в градския транспорт...

Ще останат работещите онлайн, но те доста по-късно ще усетят, че няма вече с кого и с какво да търгуват, защото някой трябва да произвежда.

Тези дни се появи статистика, представена от РЗИ, че заведенията са под №10 в списъка по опасност от разпространяване на заразата.

Имаше една спекулативна информация за изследване и то от началото на юни, когато всъщност нощните заведения бяха под забрана да работят, а после много от тях така и не отвориха врати или заработиха с много малко хора. Там бяхме поставени на първо място по разпространение на коронавируса сред служителите с 42%. Всъщност, тези данни са извадени от само две заведения от две огнища, а това няма как да е представителна извадка.

Да обясним с пример как работите. Ако имате заведение за 1000 души, а заради изискванията намалявате капацитета до 750, колко идват реално - 500?

- Не, идват, вероятно, половината от това. Нека обясня за капацитета. Никога не се е говорило за някакви проценти - правилото особено за нощни клубове е 1 човек на квадратен метър, а при другите заведения е брой седящи места на масите. Сега ние сами го ограничихме наполовина и пак не успявахме да запълним с посетители. От 2 юли насам никога не сме достигали не само наложения капацитет, но и този, който си наложихме сами. През последните две седмици стана още по-тежко - много трудно събираме и 30% от тези 50%, за които говоря.

Това звучи като криза, която преминава за вас във фаза оцеляване?

Така е. Предишния път оцеляването беше някаква хипотеза, сега вече говорим за този сценарий като реалност.

При първото затваряне натрупахме задлъжнялост - към държавата, доставчици, подизпълнители и партньори... Опитахме да замразим тази задлъжнялост, включително заради средства, които очакваме, но те не постъпват по различни договори. Удържахме някак 3 месеца, отворихме и продължиме да работим на загуба, но с поддържане в готовност на нашите мрежи в очакване ситуацията да се подобри. През септември тази задлъжнялост започна да намалява. Същевременно продължихме да трупаме дългове, но вече според новите ни бизнес планове за бавно наваксване, но все пак - наваксване.

В тези планове има и етап на реинвестиране. Част от тези реинвестиции са в мерки заради COVID-19, за препарати, дезинфектиране от сертифицирани фирми, които издават протоколи. Лично съм минавал да проверя дали дезинфекцират навсякъде, посочвал съм пропуснати помещения или плоскости... Няколко пъти сме тествали персонала си с PCR и кръвни тестове. Крайният резултат е качествен, но струва пари - може би в рамките на 7-10 хиляди лева. За да знаем в каква ситуация е заведението, случва ли се нещо в него и дали услугата ни е безопасна.

И в този момент идва поредната забрана?

- Именно. И то от днес за утре. След няколко обещания от сегашния и предишния здравен министър, че ще има по-дълго предизвестие. Без да сме спечелили и една стотинка и като сме натрупали страшно много дългове.

Колко ще оцелеят така? Има ли опасност напролет да няма клубове?

- Да, има голяма вероятност страшно малко да оцелеят. Въпросът е за наличен капитал. Дори да им опростят наеми, не е сигурно, че самите наемодатели ще се съгласят да изчезнат приходи, на които са разчитали. Пазарът не търпи вакуум. На мястото на изчезналите клубове ще се появят нови инвеститори. Заведения, на които все още е позволено да работят, вероятно ще заемат нишата на забранените.

Но има и вероятност при засилваща се пандемия много хора просто да не излизат по заведения?

- Да, по частни чатове все по-често се организират частни партита. Няма гаранция, че хората, които идваха при нас - независимо дали са се "струпвали" 300 души в заведение за 900 - сега няма да се събират 60 души в апартамент за 30. А там няма вече контрол, няма и кого да накажеш.

Хрумват ли ви някакви нови идеи, за нови форми на забавление?

- Не, нямаме такива идеи, защото в момента изцяло сме заети с овладяване на последиците от тази внезапна забрана, пренареждане потоците от средства, да се свържем с всичките си партньори и т.н. Да, забраната е 14-дневна, но трябва да допуснем като съвсем реална възможността да не можем да работим до март 2021 г.

© Юлия Лазарова

Спряхте всички планове?

- Абсолютно. Досега въвеждахме противоепедимечни мерки, изчислявахме кои събития са по-рентабилни. Събрахме нови екипи за креативната част. Започнахме да мислим отстъпки, по-атрактивно предлагане... Изобщо, опитвахме да задържим и малкото хора, искащи да продължат да идват. А това отнема много, много от времето ни. И сега всичко това отпада.

Колко време отнема подготовката на едно по-сериозно събитие?

- Поне два месеца. От много години планирането отнема от 3 до 6 месеца преди събитието и сега се наложи да планирам около 2 месеца напред. И трябва да ви кажа, че няма решение, което да се открои - разговарям с колегите и те също се чудят могат ли и как да организират нещо, което е за 150 души, а се допускат само 40.

А нещо като "микроклубове" или места за семейни тържества?

- Не знам още дали и какво биха позволили властите в тази посока. Мисля, че имаше ограничение при семейни тържества за присъствие на не повече от 20 души, при конферентно събитие - до 30. Може и да се използват помещенията за подобни неща - поне да не се трупат хората по домовете - но не знам дали и на това няма да се погледне с лошо око. А аз съм отговорник на юридическо лице, подлежащо на всякакъв контрол и санкции.

На първо място призовавам да не ни мразят. Всеки може да попадне в нашата ситуация. Разбирам, че има напрежение и то трябва да се изпусне. Но сме обвинявани без да се предоставят доказателства, че сме виновни. Не вярвам, че затварянето на клубовете внезапно ще намали броя на заразените.

Трябва да се проследява откъде е тръгнало заразяването - ами ако е от малък офис, където хората престояват дълго време и се разболяват повече, а в един клуб за 900 души са се заразили 30? Кое е по-опасното? Можем ли да спрем да работим и да не се събираме? До 1-2 години ще се докараме до куп проблеми, включително защото скоро много хора може просто да нямат тези 100 лв за тестове и платени прегледи. Моите служители поне, няма да ги имат от следващата седмица.

С кого от управлението си говорите? С каква честота? А с общините? Или просто научавате за решение и влизате в кризисна комуникация?

- Има разговор и това е резултат на кризата от пролетта. През последните около две години постигнахме в Българската асоциация на заведенията, на която съм сред учредителите и съм в Управителния съвет, да имаме диалог с правителството и местната власт и да има резултат от представянето на нашата позиция. Получихме внимание, председателите ни участват на срещи на различни нива и с различни специалисти, сигналите и позициите ни се зачитат.

През пролетта внезапно затвориха заведенията и тогава това бе донякъде разбираемо. През лятото обяснихме как работим, как сме част от по-големи вериги, поръчки, доставки, резервации... Поискахме заради това, ако се стигне до ново затваряне, да има поне 2 седмици предизвестие. Съгласи се министър Ананиев, сега и министър Ангелов каза ,че няма да се решава нищо без консултации и обсъждане с нас. Такъв разговор с участието и на вирусолози, епидемиолози и специалисти се е случвал няколко пъти с двете водещи асоциации, това е честно, справедливо и открито. Беше ни обещано, че ще можем да работим, ако още си намалим капацитета - оказа се, че слизаме на 12.5% и ние се съгласихме. Два дни по-късно и със заобикаляне на договореното ни забраниха кметовете. Използва се друг подход, а ние с кметовете такава уговорка за предизвестие нямаме.

© Юлия Лазарова

Преминахте към предложение да ви компенсират - за тези 2 седмици държавата да поеме 80% от заплатите и 100% от осигуровките на служителите ви. Защо?

- Вече няма как да задържим персонала си. Част от него вече е бил на борсата и там получават минимална помощ. В новата заповед се говори само за 14 дни и ако държавата ги компенсира, включително с осигуровки, ние ще ги запазим като служители. Но иначе не можем да ги задържим, защото продължаваме да трупаме дългове. Това е единственото ни искане. Срещнал съм се с моите служители, поговорихме да стиснем зъби и да видим ще има ли решение за тези две седмици, защото налагащият забраната е редно и да предложи някакво решение, реална помощ. Ако знае, че няма да работим до пролетта, да го каже.

Имаше съобщение от вашите среди, че работодателите са готови "да поемат първите разходи". Какво означава това?

- Наеми, режийни разходи... През лятото работихме с бъдещи очаквания и не ни остана ресурс да реагираме сега. При спрени приходи ние тепърва имаме задължения да платим заплати за октомври, но след това просто няма да можем.

Къде е пределът на търпението на колегите ви? Ще се стигне ли до протести?

- Първо, диалогът трябва да продължи и да не чакаме да изтекат тези две седмици, а няколко дни преди това да се разберем какво се случва. Няма да чакаме до 12 ноември, както е записано в заповедта на здравния министър. Трябва да видим новата ситуация в следващата заповед - може да призоват властите да останем затворени, за да не се създава излишно напрежение и предпоставки за повече заразяване. Но може и да кажат, че ще предложат компенсиране - това, което не чухме в изявлението на кметовете, те дори не изразиха загриженост за нас.

Ако сме спокойни, че ще можем да си покрием минималните разходи, може да останем затворени и да дадем идеи за по-добър резултат. Но при затваряне без компенсации, няма да ни остане избор. В момента никой не говори за протести, но такива действия лесно могат да дойдат на дневен ред. А ние сме хора, които се занимават с организиране на събития и с контакти с много хора, които ни симпатизират.