AC/DC за новия си албум: Откровени сме и това на всички им харесва

© Associated Press

Съвсем наскоро AC/DC издадоха новия си албум POWER UP. Продуцент на албума е Брендън О'Брайън, който стои зад проектите Black Ice от 2008 г. и Rock Or Burst от 2014 г. По този повод "Дневник" публикува интервю на "Вирджиния рекърдс" с бандата.

В последните три години те нямаха съвместни участия заради здравословни и междуличностни проблеми. Сега отново са заедно, водени от съоснователя и лидер на групата - китариста Ангъс Йънг. Брайън Джонсън пее след четигодишна пауза, причинена от тежки проблеми със слуха, заради които не участва в последното турне. Басистът Клиф Уилямс се завръща, макар през 2017 г. да обяви окончателното си оттегляне от сцената.

Барабанистът Фил Ръд също прекъсна за около година работата си с групата, след като през 2015 г. беше осъден и изтърпя домашен арест за поръчителство за убийство и притежание на наркотици. На мястото на другия съосновател на групата - Малкълм Йънг, с ритъм китарата във втори албум е племенникът му Стиви Йънг.

- Новият ви албум Power Up излезе, групата е отново заедно; как се стигна до това?

- Ангъс Йънг: Всичко стана, когато събрах много материал за албума. Всичко случи доста бързо след това. Знаех, че Брайън е работил с много слухови специалисти и хора, които са му помогнали с голяма част от технологията за слуха му. Трябваше само да се свържем с Брайън, Клиф и Фил, а също и с племенника ми Стиви, и просто да питаме всички дали биха искали да участват в този проект. Идеята зарадва всички и това беше добре.

- Брайън Джонсън: Както можете да се досетите, беше специално. Няколко години преди това, предполагам, всички си мислеха, че с бандата е свършено. Никога не сме работили така по време на турнета, но работата е там, че имаме страхотна приятелска връзка, както и заради съвместната работа през всички тези години. Аз съм в нея 40 години, а момчетата по-дълго, трябва само да влезем в стаята заедно и всичко се нарежда.

Беше истинско и това се усеща. За мен сякаш имаше електричество в стаята. Говоря само за себе си. Просто се чувствах много щастлив, много щастлив. Очевидно е тъжно, че Малкълм не беше с нас, защото наскоро беше починал. Но ние знаехме, че този албум от самото начало ще му отдаде почит.

Мисля, че всички в стаята имаха това усещане, дори продуцентът Брендън О'Брайън.Отношението ни беше - хайде да направим това за Малкълм, и беше хубаво.

Можете ли да ни кажете повече за процеса на създаване; кога бяха написани песните?

- Ангъс Йънг: Много от тях бяха написани точно преди последния албум, в който Мал всъщност участваше -Black Ice. Преди този албум с Малкълм бяхме прекарали доста добри години. Бяхме много заети. Имахме малко студио и просто продължихме да въртим песни. Имахме толкова много, че дори когато отидохме да правим Black Ice, просто имахме кутии със записи. Всички са добри песни за AC/DC.

Обикновено, когато правите албум, си казвате: "Ето тук се намирам в момента" и работите по нещо отскоро. Но в този случай, просто исках да се върна и да видя какво сме правили с Малкълм. Реших, че трябва да взема тези песни и да ги вкарам в албума, който искахме да запишем, но заради онази причина... по всяко време, когато искате да запишете нещо, винаги сте се се фокусирали върху настоящето.

Просто знаех, че имаме много добри материали, и си помислих, че Малкълм определено би искал те да излязат.

Много от тях си бяха с нас още по време на турнето - интро, текстове, припеви - всичко си го имаше. Така че единственото нещо, което трябваше да довършвам, бяха краищата или някакъв детайл, или да забележа нещо и да си кажа: "О, да, вероятно щяхме да сменим това нещо и може би да направим онова". Но винаги си мислех за това как Мал би погледнал на нещата.

Винаги съм бил настроен по този начин, дори когато съм работил по собствени идеи. Винаги. Малкълм беше моята публика, той беше критикът. Той беше човекът, от когото имах нужда, за да ги довърша. Така че всичко, което съм прави, го правех за AC/DC, за това, което той би сметнал за добро за бандата.

Той също се държеше така с мен. Щеше да сподели идеите си, но нямаше да се изтърси и да каже, че просто ще пуснем тази песен, онази джаз мелодия или нещо подобно. И аз се държах така. Знаехме, че когато идваме с идеи, не се занимаваме с дребни импровизации, а искаме добри, солидни идеи за текстове, рифове, припеви, интра, такива неща.

Основното е това. Имало е случаи, в които от песните е имало само стих и припев, например, но тогава съм ги адаптирал така, че да следват пътя, по който аз и Малкълм бяхме тръгнали.

Имате ли любими парчета от албума?

- Брайън Джонсън: Е, разбира се, защото са толкова много - имаме високо мнение за всички тях, честно казано, от 1 на 12. Тази, към която продължавам да се връщам, е Through The Mists Of Time. Прекрасно е да я пея. Текстът е брилянтен. В миналото всичко има смисъл, всичко се нарежда. Уцелва всички показатели. Докато я записахме, звездите явно са се подредили правилно, защото тя просто те издига. Наистина.

Както казах преди, все още настръхвам, като я чуя, и аз не знам защо. Предполагам, че бихте могли да я наречете любимата ми песен, ако това означава, че нея слушам най-много.

- Ангъс Йънг: Да, както каза Брайън, Through The Mists Of Time е песен, която е направо пътуване във времето, ако я слушаш за пръв път.

- Брайън Джонсън: Да.

- Ангъс Йънг: Аз лично никога не навлизам толкова дълбоко в нещата. Просто когато работех, просто мислех и съчетавах неща, след като Мал беше дал някои фрази и идеи. Просто гледах и си казвах: имам основата и посоката.

Даже навремето, когато си говорехме, винаги се отвличах - примерно видя художествена програма или нещо подобно, в която говорят за Мона Лиза, картината с усмихнатата жена и дали се усмихва наистина. Имам предвид - тя каква е всъщност? Това е най-големият въпрос за тази картина, която, знаете, омагьова много хора.

С много други картини е било същото, например като момичето със сините обеци. Питаш се, това истинско ли е? Използвал ли е този тип някакво устройство, примерно фотоапарат преди да е имало фотоапарти, че изглежда толкова реално. Има много загадки при тази и при други картини, такива неща.

Има и малко черен хумор с Пикасо. Мисля, че една от съпругите му спира да го тормози, за да изпълни желанието ѝ - портрет. Той го нарисувал като абстрактна картина. И мисля, че след това мисля, са се разделили. Толкова ѝ харесала картината...

- Разкажете за работата с Брендън О'Брайън.

- Брайън Джонсън: Лека е. Като работиш с Брендън О'Брайън, той е пълен с живец, радост и енергия. При него винаги всички работят. Никой не сяда, когато Брендън е наоколо. Мен ще ме качи в стаята да пея. Той ще заведе момчетата долу да пробват или да репетират нещо, а щом аз приключа с пеенето, той ще иде при тях. Ще иде и ще им каже: "Хайде!"

Хубаво е, че ни държи свежи. Песните са винаги свежи. Той никога не позволява да се задържим на нещо твърде дълго. винаги ни дърпа към следващото нещо. Брилятен е. Сякаш е част от групата. И е много, много добър музикант. Знаеш, той има адски добро ухо за всичко, затова ми е приятно да съм около него и да работя с него. Мисля, че момчетата биха казали същото. Забавен е, весело хлапе.

- Ангъс Йънг: Брендън наистина е много добър продуцент, но също така искам да кажа, че е надарен, както каза Брайън. Той е много музикален, което е важен фактор, защото познава музиката, познава различните инструменти. Страхотен е с китарата. Знае бас, барабани и пиано. И какво друго, клавири?

- Брайън Джонсън: "Хамънд"-ът.

- Ангъс Йънг: Големият "Хамънд". Всичките ги знае. Той е многостранен талант. Добре е да работите с някой, който си познава музиката. Освен това е наясно с цялата ни кариера, от ранните дни. Още откакто дойде Брайън, той познава цялата работа, която сме свършили.

Понякога казва нещо и аз си казвам, "Чакай сега, какво правим?" А той: "Виж, ако изслушате всичките си записи, момчета, ще видите, че се правили нещо подобно и преди". И си давам сметка, че е прав. Той го посочва и това означава, че е добър професионалист. Много е уверен в работата си.

Освен това, другото нещо, което харесвам в него, е, че не се бои да си изцапа ръцете. Ако няма инженер, той просто ще ида да си намести микрофоните, както иска, или ще нагласи звука, без да му е проблем. Ще подреди барабаните, помага на Фил да събира нещата си.

И също така ни разсмива.

- Брайън Джонсън: Да.

- Ангъс Йънг: Забавлява ни, така че, както каза Брайън, не е скучно. Държи ни заети.

- През цялата си кариера сте създали много мощна музика, с позитивни и приповдигнати текстове - имали ли сте някакви отзиви от почитатели (особено през тази трудна година), които са намерили утеха в нея?

- Брайън Джонсън: Две седмици, след като сингълът излезе, бяха невероятни. Всички, които ни писаха, просто споделят колко са щастливи и как това ги е вдигнало. Мисля, че и преди... нали знаете, докато живеем и се срещаме с хлапета, с хора, които идват и благодарят, че сме им помогнали да издържат колежа. Толкова много лекари, които казват: "Ей, човек, пуснахме Back In Black преди операцията, или Highway To Hell."

Разговаряли сме с хора от армията, които ги слушат, докато скачат с парашут през нощта. Изумително е до колко различни хора стига. Спортистите казват какво слушат в съблекалнята преди да излязат, за да се надъхат. Обикновено - AC/DC, така че е много хубаво.

Хубаво е да знаем, че сме помогнали да хората да минат през нещо. И все още ни слушат, така че се надяваме това да стане и с албума. Би било хубаво.

- Ангъс Йънг: Спомням си, че Малкълм веднъж каза... Мал беше голям фен на "Ман Юнайтед".

- Брайън Джонсън: Да.

- Ангъс Йънг: Харесваше ги. Един път по време на мач за европейска купа или нещо такова...

- Брайън Джонсън: Да.

- Ангъс Йънг: ... И те играеха като гости. Той каза - и те играят, с "Байерн"...

- Брайън Джонсън: "Байерн Мюнхен", да.

- Ангъс Йънг: "Манчестър" излязоха и той казва: "Пуснали са някаква странна музика", но сякаш не можеше да се сети коя, но звучала много леко. И след това "Байерн" излязоха под звуците на Highway To Hell. А той казва: "Опа, "Манчестър" си намериха белята!"

- Имате много верни почитатели по целия свят. Сякаш вашата музика свързва и обединява хората от различни страни, езици и култури. Какво е чувството да можеш да свържеш толкова много различни хора чрез силата на музиката си?

- Ангъс Йънг: Не знам дали това е късмет или какво, наистина, но мисля, че е възможно, защото сме уцелили с музиката, звука и стила си Късметлии сме да сме на една вълна с толкова много хора. Иска ми се да знаех защо.

- Брайън Джонсън: Да.

- Ангъс Йънг: Тя обикаля по целия свят. Но мисля, че това е, защото хората чуват музиката, чувстват я. Мисля, че това им дава усещане за единство. Всички те усещат връзка с нея, с това, което правим като група.

Мисля, че това е отговорът. Настройват се на тази вълна, когато чуят нещо подобно.Има много хора, които казват: "Вие сте моята група". Хубаво усещане е.

- Брайън Джонсън: Да, и аз така мисля. Когато разсъждавам, мисля, че става въпрос просто за откровеността на групата и музиката. Просто е. Има много страни, но просто сме честни. А това всички го обичат.