Етгар Керет: За да си творец, трябва да си отчаян

Етгар Керет

© Скрийншот, YouTube

Етгар Керет



Текстът е препубликуван от "Портал Култура". Заглавието е на "Дневник".


Новият сборник с разкази на любимия на българската читателска публика израелски писател Етгар Керет "Авария на края на галактиката" излиза в поредицата "Кратки разкази завинаги" на "Жанет 45", която се роди преди десетилетие именно със сборник на Керет - "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог". Новата книга, която предстои да излезе до дни, съдържа 22 разказа, плюс един по-особен като жанр и невключен в съдържанието.


Авария на края на галактиката
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Преводът за първи път е директно от иврит - на Жозеф Бенатов (всички предишни сборници на Керет са преведени от английски от Милена Варзоновцева). Четейки тези нови разкази, можем да направим множество препратки и към предишни произведения на писателя - не само литературни, а дори и към филмите, създадени от него и съпругата му Шира Гефен. Има го духът на "Медузи", както и духовете на Марголис, Гещернак, Кнелер и множество други любими герои, макар и под други имена тук - връзката е асоциативна, а не пряка.


Има и много деца - от чувствителни, наблюдателни, тъжни до лигави и неприятни. Има по-малко абсурдизъм и повече мрак - тази книга излиза в оригинал две години преди пандемията, но как само е съзвучна със сегашната ситуация, как само! Има го и този странен парадокс, който Керет владее до съвършенство - да бъдем поставени в ситуация да съчувстваме дори на Хитлер като дете...




Ще започна цитат от въвеждащия разказ от сборника ("Предпоследният път, когато ме изстреляха от топ") - "Разбери, че за да си човек снаряд, не е необходимо да си гъвкав, бърз или силен, достатъчно е да си окаян и самотен". Той е в ДНК-то сякаш на цялата книга.


- Мисля, че това изречение казва какво смятам, че ти е нужно, ако искаш да си писател или въобще творец. Защото за да си творец, трябва да си разочарован от живота или достатъчно отчаян, за да се опиташ да създадеш нещо, което не съществува, тъй като това, което съществува, не ти е достатъчно. И при мен като при човека снаряд сякаш е така - всеки път, когато пиша разказ, не знам какво ще се случи, как ще завърша историята, какво ще открия за себе си, ще е болезнено.


Но в същото време се надявам, че в тази ситуация имам преимущество, защото съм способен да видя живота си отгоре В моето жилище най-важната част е балконът. Балконът е идеалното място за един писател - защото си едновременно вътре и вън, много си близо до животите на другите хора (аз живея на първия етаж), но същевременно не си в играта: можеш да ги чуваш, да ги гледаш, но в същото време да не си въвлечен, не си застрашен, не изпитваш алчност, защото не се предполага, че ще спечелиш нещо от това, което наблюдаваш.


В този сборник срещаме няколко различни типа разкази, включително такива, които ни влияят повече като атмосфера, отколкото като история. Тук ще цитирам конкретно разказа Pineapple Crush, който по нещо прилича на филма ви "Медузи" от 2007.


- Да, бих казал, че този разказ е малко като мъжка версия на "Медузи", защото този път протагонистът е мъж. И тук също действието се развива по крайбрежието и смятам, че някак си пристанището е място, което позволява близостта между непознати. Да пушиш заедно с някого на пристанището е като да споделяш тайна, дори човекът, с когото споделяш цигарата, да е непознат.


Това е територия на споделена интимност - пушите от един джойнт, ръцете ви се докосват всеки път, когато си подавате цигарата един на друг. Този разказ показва как посредством нещо базисно, макар и незаконно, може да се получи нещо много романтично и интимно.


Сякаш друг епизод от същата история е и разказът "Цветето със златно сърце", но там акцентът пада другаде


- За мен има нещо в "Цветето със златно сърце", което прави разказа история за това какво е да живееш на място, където не можеш да се дистанцираш от политическата реалност. Много често хората, които живеят в Тел Авив, си мислят, че живеят в Ню Йорк, в Уилямсбърг, в Бруклин и че са много готини и гледат точните филми, и слушат правилната музика, отглеждат си бради, за което ходят при точния бръснар, и за тях цялата история с палестинците, които страдат и се борят да имат своя независима държава, е нещо много далечно.


Така че тук е голямото несъответствие - срещата между страна от първия и страна от третия свят в един и същи град. Та точно такъв разказ исках да напиша - за обикновен млад човек, който се отправя в търсене на един джойнт, а всъщност излиза от балона си, от зоната си на комфорт и се изправя срещу реалността, с която ще трябва да живее до края на живота си.


Този сборник е писан преди пандемията от COVID-19 (в един от разказите дори се споменава третият мандат на Тръмп), но едновременно с това той носи един особен дух на самота и изолация, който е изключително актуален.


- Напълно съм съгласен, че книгата носи духа на пандемията и обяснението е, че много, много просто. Когато си атакуван от вирус, не вирусът отслабва тялото ти, той просто се възползва от тази слабост. Вирусът винаги атакува слабите ни места. И смятам, че всички неща, пред които ни изправи пандемията, си бяха тук и преди нея. И преди пандемията си живеехме на място, където богатите имаха надмощие над бедните, в свят, в който правилата непрекъснато се променяха, поставяйки ни вскидневно в ситуация да не знаем кое е позволено и кое не. И преди пандемията живеехме в един вид изолация - всеки в собствения си балон, общувайки основно през екрани


Може би ако човечеството беше различно, щяхме да реагираме по различен начин на тази пандемия сега. Но пандемията като цяло е просто един вид препятствие, поставено на пътя. И начинът, по който го преодоляваш, ти казва повече за теб самия, отколкото за препятствието. Ако си силен, ще го преодолееш, ако можеш да скачаш нависоко, ще го прескочиш, ако имаш необходимите инструменти, ще прокопаеш тунел под него Пандемията сама по себе си е по-малко интересна от начините, по които човек реагира на нея. Често казваме, че това което ни се случва, не е наш избор, че болестта ще реши


Но това не е вярно. Живеем във времена, в които имаме много информация и можем да обменяме много опит Пандемията може да ни обедини - нас, цялото човечество, чрез загриженост за безопасността на другия, за да можем да продължим напред. Но от друга страна, тя може да е и нещо много алиениращо и настройващо ни срещу другите.


Гривесто дете-коте
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ето примера с Доналд Тръмп, който публично обвиняваше китайците Сред основните неща в живота ни се нареди това да страним от непознати, защото може да са заразени. Тоест, всеки, който изглежда различно, вече е потенциален враг. Така че пандемията може да предизвика и ксенофобия, и хармония и разбирателство между хората - всичко е въпрос на интерпретация. А книгата ми говори за пандемията дори преди пандемията, защото тя не говори конкретно за COVID-19, а за това как стоят нещата с човечеството днес - какви са нашите тревожности и дезориентации в настоящия момент. Защото когато пандемията ни удари, всички тези емоции се засилиха, но не тя ги създаде.


В най-краткия разказ в сборника - "Нощем" - една златна рибка, подобно на мечока от тръбите на Кортасар, тайно обитава жилищните ни пространства и промеждутъците от денонощието. Но тя май не е толкова хуманистично настроена към нас, колкото мечокът.


- Става дума за това, че си невидим или неразпознат от семейството, или въобще от света около теб Но това, което рибката обича най-много, е да гледа репортажите на CNN за атентати и природни бедствия. Можеш да мислиш за тази рибка и като гледаща новините за пандемията по цял ден, пандемията като природна катастрофа Може би рибката чака природата да отмъсти на човечеството, поставяйки го в стъклен аквариум.


И като сме тръгнали по линията на асоциации с кодовете на поп културата от ХХ и началото на ХХI век - ето друг един любим разказ от "Авария на края на галактиката" - "Зайчеви по бащина линия": една от сцените с децата, спасяващи баща си, превърнал се в заек, доста напомня на сцената с онези деца от "Извънземното" на Спилбърг, които прелитаха на фона на Луната с велосипедите си.


Асамтой
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- Да, в английския превод примерно заглавието е друго - "Татко с картофено пюре", но на иврит то звучи наистина чудесно, защото е в рима Истината обаче е, че това заглавие - "Зайчеви по бащина линия" - аз го взех от самия живот. Защото имам много големи предни зъби и когато хората ме питат на баща си ли приличам повече, или на майка си, аз отговарям, че зайчестото ми е по бащина линия. Баща ми, също като мен приличаше малко на заек и малко на костенурка. А аз винаги асоциирам хората с животни. Така че думите от заглавието съм ги изричал много пъти през живота си.


Навярно и затова в минисериала ви за агента на недвижими имоти, който бе заснет във Франция на френски, още в началото на първия епизод се появява огромен заек.


- А, статуята на големия заек. Това е най-странната история на света. Имахме статуя в това огромно пространство и в самото начало (главният герой показва ново жилище на заможна бяла двойка на средна възраст с немирно черно дете, осиновено от тях), но тази статуя беше на маймунка. И точно когато щяхме да заснемем тази начална сцена, главният актьор ми каза: "Ама ние имаме черно момче в сцената и с тази маймунка в стаята всеки би си помислил, че правим расистки асоциации". Аз му отвърнах, че не виждам нещата по този начин, но той каза, че не би се чувствал удобно, ако оставим статуята в сцената. И аз казах: "Окей, но какво ще поставим вместо маймунката?".


Изведнъж на вратата се чука
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

И тогава се оказа, че имаме заек. Той се съгласи, че никой няма да асоциира момчето със заек, и така сменихме маймунката със заек По принцип в замисъла на този сериал имаше нещо доста политически некоректно - беше отворен за шеги с всякакъв адресат. Но екипът беше доста резервиран още от самото начало - дори шеги за белгийците, които не умеят да правят вино, им идваха вповече. В момента обаче, в който включих и шеги за евреи, всички се почувстваха съвсем спокойни. Разбраха, че шегите ми не са срещу тях, а са просто начинът, по който си се отнасям неуважително към целия свят, и нещата се оправиха


Но навсякъде е различно - мисля, че това, по което ние - евреите и българите - си приличаме, е, че чувството ни за хумор е изцяло възвратно, връщащо нещата в нашия двор. Собствената ни шега винаги е за наша сметка, винаги се надсмиваме над себе си. Докато в САЩ или Франция, мисля, много често хуморът може да е много дистанциращ - да е за сметка на хора, които не са като теб. За еврейския хумор имам една максима - че евреинът никога не хаби шега за някой, който му е чужд. Ние винаги се шегуваме с хората, които наистина обичаме.


И отново за зайците - сетих се за един гигантски призрачен заек в един естонски пълнометражен анимационен филм, в който съвсем не се разказваше за зайци. Попитах единия от създателите му как се е появил този заек там, а той отвърна, че това и за него е пълна мистерия. Такъв заек ли е едноименният разказ "Авария на края на галактиката", или той си се появява напълно планирано на части между другите разкази?


- Този разказ не е точно автономен разказ в общоприетия смисъл, а си е една размяна на имейли между двама души, единият през цялото време се заяжда с другия. И сметнах, че ще е най-правилно да го разположа по този начин (с включени между няколко от другите разкази въпроси и отговори), защото това е и начинът, по който тече кореспонденцията по електронната поща - със съответните паузи между въпрос и отговор: изчакваш какво ще ти отговори другият, през това време подготвяш и своите аргументи в спора, като в промеждутъка можеше да прочетеш някой друг разказ, или два


Но този разказ също така е свързан и с някои много ранни детски спомени, които имам. Помня от детството си Деня за възпоминание на жертвите на Холокоста - всяка година на този ден всички вестници пишеха само за това, по телевизията само за това говореха, само песни, посветени на жертвите на Холокоста, се пееха, оцелели разказваха своите истории А родителите ми (и двамата са оцелели от Холокоста) наистина се ужасяваха от тоя ден, защото не можеха да избягат от най-тежките спомени, които носеха


И като дете аз бях гневен на държавата за този Ден за възпоминание - мислех, че е ден, създаден единствено за да измъчва родителите ми. Като дете аз виждах нещата едноизмерно, от моята си камбанария, и не правех опит да разбера цялата история, но още тогава смятах, че на хората, преживели Холокоста, трябва да им се даде "извинено отсъствие" от Деня за възпоминание, да им се даде шанс да забравят И така създадох този персонаж в разказа (Михаил Варшавски, който спори с администратора на Стаята на загадките за това трябва ли тя да работи в Деня на Холокоста) - той е един от най-налудничавите, неприятни и несговорчиви персонажи, които някога съм създавал, но в основата му има и много от моето 6-7-годишно Аз.


В крайна сметка, на финала на тази кореспонденция по имейл става ясно, че извънземните ни изоставят. Бог също си е отишъл от Рая, оставяйки ангелите да прекопават облаците в един по-следващ разказ Има една идея повече песимизъм в тази книга май. По-рядко се срещат сякаш и абсурдистките моменти, характерни за предишните ви разкази, в които в едно-две изречения именно абсурдът спасява героя


- Да, има го чувството на самота и изоставеност от това, че тези външни сили, които искаме да вярваме, че са отговорни за всичко, всъщност не са. И този път, мисля, достигаме до разбирането, че хаосът е в крайна сметка това, с което разполагаме. Че можем да измисляме и разказваме всякакви истории за него, но не можем да търсим отговорност от някой "мениджър" за това, което е. Не мисля, че тази книга е по-песимистична, но едновременно с това мога да кажа, че има нещо по-ясно и изчистено в нея като визия - при вида на неприятни неща разказът този път не извръща глава от тях, както е ставало понякога преди.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chironex
    chironex
    Рейтинг: 159 Неутрално

    Ясно, значи всички творци са отчаяни. Къде го намерихте тоя индивид бе

  2. 2 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4140 Неутрално

    Така е, всички сте отчаяни, пафкащи от "майката на майките", и взимащи заеми, от мен, по всяко време на денонощието.... Десетки пъти ми се е случвало, все поети, писатели, музикантини... Едва издържам вече...
    Не е смешно...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  3. 3 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 1772 Неутрално

    Аааа благодаря, предпочитаме да сме богати като Баце ни, като Лили, и някои други в странство.

  4. 4 Профил на Michael JordanFriend4295
    Michael JordanFriend4295
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Колкото повече огладняваш,
    толко повече опростяваш.

  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    Кви глупости си приказват “творците” за “творбите” си е тяхна, човешка, работа. Хубавото е че човек може да ги игнорира и да види кво са изтворили. Една приятелка преди време ми го препоръча и аз, знаейки вкусовете на приятелката, си избрах да почна с най-краткия разказ, 2-3 страници, с привлекателното заглавие “Матка”. Дочетох го до края и не пробвах другите. Човекът си пада по оригиналния ... и безсмислен абсурд. На някои може и да им хареса... хората четат какво ли не ... що не и за майчината си матка... whatever floats your boat

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#1] от "Chironex":

    “ Къде го намерихте тоя индивид бе”
    ——
    Как къде —в Израел

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Весело

    До коментар [#6] от "Gretel":

    Огромния заек е САЩ.....нали "Gretel"....!
    Хайде кажи ДА.... :)...!

    Bukalemun
  8. 8 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Весело

    До коментар [#5] от "Gretel":

    Една приятелка преди време ми го препоръча и аз, знаейки вкусовете на приятелката, си избрах да почна с най-краткия разказ, 2-3 страници, с привлекателното заглавие...
    =======
    Но ти си добро момиче, нали... :)...?
    Добре че не подражаваш на приятелката си.....която май прилича на 'пепеляшката' в оня виц.....

    Bukalemun
  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#7] от "eti mehter":

    “ Огромния заек е САЩ“
    ——
    Я устъй ти заека, ами кажи докъде си със колежката ... оная, дет знае кво е “лесбийка”... ти явно си свиваш устата, че иначе вече да сте я пребили с камъни.

    Апропо, на турски имате ли различни думи за rabbit и hare?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Весело

    До коментар [#9] от "Gretel":

    Ами виж си Л. С....
    Тя ми разказа вица за пепеляшката....

    Bukalemun
  11. 11 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Любопитно

    До коментар [#9] от "Gretel":

    rabbit и hare?
    =====
    ?

    Bukalemun
  12. 12 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#8] от "eti mehter":

    май прилича на 'пепеляшката' в оня виц”
    ——
    Не знам виц за пепеляшки, ама със сигурност не е това което си мислиш. Жената е учителка по химия и отглежда коне на фермата си. А какви книжки й се нравят, си е нейна работа

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  13. 13 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#11] от "eti mehter":

    Нямате значи. Гугъл ми върна “ tavşan ve tavşan?”

    И не се ушумолявай за колежката!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  14. 14 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Неутрално

    До коментар [#12] от "Gretel":

    Hare не е tavşan....
    А с колежката сме ок.
    Тя сама си слага червената линия..... :)....

    Bukalemun
  15. 15 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#10] от "eti mehter":


    “Тя ми разказа вица за пепеляшката...”
    ——
    Сега го видях това ...Голяма палавница! Ако знае руски ще й препоръчам “ Исторические корни волшебной сказки” на Проп. Там златната рибка не слага ограничения на джуджетата ... и забележи — това са ИСТОРЧЕСКИ свидетелства. Сигурно може да се намери и на английски

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  16. 16 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#15] от "Gretel":

    Има я:)
    https://www.amazon.com/Morphology-Folktale-V-Propp/dp/1614278008/ref=sr_1_3?dchild=1&keywords=vladimir+propp&qid=1608004849&sr=8-3

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  17. 17 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Неутрално

    До коментар [#15] от "Gretel":

    Колежката е рядък пример....без майтап....
    Лично за мен е чест да работя с такава девушка.....колкото разкрепостена....толкова и стегната.....
    Дори и след третата чашка....

    Bukalemun
  18. 18 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3195 Весело

    За да станеш творец, трябва да се гръмнеш от отчаяние - после сядаш и твориш.

    При толкова различни творци, с толкова различни идеали и творчество, вдъхновения и музи - нЕкъв антиталант натегач да ми дри(ка е'но шаблонче за изкуството - аре беги се гръмни.

  19. 19 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3477 Неутрално

    До коментар [#16] от "Gretel":

    Между другото....мерси за линка...

    Bukalemun
  20. 20 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 611 Весело

    Мниго си е готин пича. На който не му харесва, да не чете. То май на доста нищо не им харесва. Могат да пробват с "Винету" все пак.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  21. 21 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 727 Неутрално

    ХАХАХХАХАХАХХАХ

    Колко вярно.

    The best way to predict the future is to invent it.
  22. 22 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    До коментар [#17] от "eti mehter":

    “ да работя с такава девушка”
    ——
    “ девушка”, а? Едва ли можеш я напи дотам, че да ти каже кво мисли за вас там. Ако все пак стане, ти не се обиждай. Рускините, те, не са баш хомо сапиенс, а две породи:“полу”: полу-човек, полу-куче, това са женените, и страдащо полу-куче, това са тия “без мужа”. Не пожелавам на никоя да е от втората порода, искрено. Но пък e ясно, що ма усеща като лесбийка ... Ако бях, щеше да е моя на секундата... они хозяина нутром чувствуют. При това “я стихи читаю красиво” ... ма ти си нямаш нахабер ко значи това. :)

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK