Мартин Котее, "Фридрих Науман": Поляризацията е изключително вредна за демокрацията

Мартин Котее

© Фридрих Науман

Мартин Котее



Мартин Котее е регионален директор на фондация "Фридрих Науман" за Източна и Югоизточна Европа. В продължение на 10 години, Котее е част от американска консултантска компания за стратегически комуникации в Берлин. Преди това е бил говорител за федералния президент на Германия Хорст Кьолер по време на мандата му от 2004 до 2010 г. Мартин Котее е бил директор на комуникациите и говорител на германската Партията на свободните демократи (FDP). Започва кариерата си като журналист в немската секция на Световната служба на Би Би Си. По-късно става парламентарен кореспондент в Германия и работи като заместник-ръководител в първата частна новинарска станция в Германия. "Дневник" разговаря с него по повод официалното представяне на "Черната книга на правителственото разхищение" за 2020 година.


Какво е важно да се знае за новото издание на "Черната книга"?


- Трябва да призная, че ние гледаме на "Черната книга на правителственото разхищение" като на нашето бебе във "Фридрих Науман". В Африка казват: "за отглеждане на дете е необходимо село", а това важи в голяма степен и за шестото издание на "Черната книга": без помощта на толкова много отдадени, знаещи и ангажирани разследващи журналисти от цяла България, нямаше да е възможно.




Отново успяхме да съберем 15 истории за неефективно или съмнително изразходване на парите на българските граждани, включително такива, за които има индикации за корупция или конфликт на интереси. Като посочваме тези случаи, приканваме българите да изискват прозрачност и отчетност от властите. Вярваме, че българите имат право да знаят как се харчат парите им. В това издание проследихме и случаи от предишни години, които вече са повече от 50. Телевизионната журналистка Генка Шикерова и операторът Мирослав Михайлов пътуваха из страната, за да подготвят поредица от видео истории, разкриващи какво е станало с миналите случаи на разхищение.


Освен това успяхме да привлечем и макроикономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, за да направи оценка на разхищението и да обясним на българските граждани как парите им като данъкоплатци могат да бъдат похарчени по-добре и да послужат за подобряване на живота на хората.


Какъв мислите, че е ефектът на подобни разкрития върху хората? Колко време отнема да се провокира реакция, да се отворят очите на гражданите за корупцията и разхищението на държавни пари?


- Интересът към "Черната книга" нараства с всяка година. Всеки, който иска копие, може да изпрати съобщение през фейсбук страницата на изданието и такова ще му бъде изпратено. Искам и да благодаря на всички български медии, които промотират книгата. Тази подкрепа е изключително важна за нас.


Апелираме и читателите да ни насочат и сигнализират за случаи на корупция и неефективно харчене на пари, за да ги разследваме с нашия екип от журналисти и автори. Всички граждани имат право да бъдат чути и те могат да ни помогнат да документираме случаи на злоупотреба с парите на данъкоплатците, както и да изискват от местните и националните власти да ги коригират. Разбира се, това начинание е дълго, но ние сме ангажирани с него.


Злоупотреба с парите на данъкоплатците се случва на всички места. Само погледнете моята родна страна Германия: немската версия на Черната книга, която вдъхнови българското издание, съществува вече повече от 45 години.


Каква промяна забелязвате в България след първото издание на "Черната книга"?


- Иска ми се да вярвам, че много от представителите на местната и изпълнителна власт са наясно с това, че "Черната книга" съществува и това им действа възпитателно - не биха искали да бъдат включени в нея. В смисъл, кой иска да бъде анти герой?


Има много позитивни примери. Например, във Враца, където благодарение на отличната работа на разследващ журналист, прокуратурата започна разследване, а общинският съвет се задейства и спря проекта, за който тя беше писала и развали договора. Това е чудесен пример за силата на медиите и ние разказваме тази история в Черната книга 2020.


Различни ли са реакциите в България и в Германия спрямо случаите на корупция?


- Силата на немската "Черна книга" е в нейната достоверност. Нейното влияние и въздействие е огромно - заради нея могат да бъдат спрени проекти, свързнаи с неефикасно харчене на пари. Издател на немската "Черна книга" е Немската асоциация на данъкоплатците - неправителствена организация, финансирана с дарения на гражданите.


"Черната книга" в Германия не се фокусира върху случаите на корупция, а повече върху историите за глупави и неефективни разхищения. Заради изданието имаше много промени в законодателството, приети от Бундестага през годините.


Тук, в България, ние от Фондация "Фридрих Науман", каним разследващи журналисти да пишат за случаи на корупция и съмнително изразходване на средства. Някои от тях трябва да използват псевдоними. В крайна сметка изпращаме копие от книгата до институциите, които са замесени. От тях зависи да извършат проверка и да променят начина си на работа. Междудругото, бихме били повече от щастливи, да си партнираме с адвокати, които да водят дела пред съда по някои от казусите.


Какво е необходимо, за да може журналистиката в държава, която не е известна със своята медийна свобода и плурализъм, да се ползва с повече доверие?


- Мисля, че професионалните журналисти трябва да могат да се радват на независимост, за да изпълнят своята роля. Това означава също, че медиите, за които работят, трябва да бъдат независими от външна намеса. И разбира се, трябва да защитите медийния плурализъм, като се уверите, че няма неправомерна медийна концентрация в една ръка.


За това са ви необходими строг закон за конкуренцията и силен консенсус в политиката и обществото, че свободната преса се нуждае от правила, които всички да спазват. Така може да се стигне до положителна промяна.


Какви са вашите очаквания за 2021?


- Тази година е ключова за българския политически пейзаж. Парламентарните и президентските избори ще променят политическата среда. В парламента може да влязат нови политически проекти.


Българите държат в ръцете си ключът към промяната, така че силната избирателна активност ще бъде важна. Надявам се пандемията да не пречи твърде много на избирателния процес. Ако видим какво се случи със съседните държави, в които наскоро се проведоха избори, страхувам се, че коронавирусът е не само вреден за здравето, но може да бъде вреден и за демокрацията. Да се надяваме на най-доброто, но нека бъдем подготвени и за друг вариант.


Поляризацията, каквато в момента наблюдаваме в САЩ, е смъртоносна заплаха за демокрацията и всички ние трябва да дадем всичко от себе си, за да предотвратим разпространението на този рак в Европа. По отношение на българската медийна ситуация: 2021 г. ще покаже какво означават на практика промените в собствеността на медиите в двете най-големи частни телевизии. Има причини да бъда внимателен.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK