Уволненият преподавател от УНСС Мартин Осиковски: Има дефицит на добросъвестно свободно слово

Мартин Осиковски

© Скрийншот от

Мартин Осиковски



Преподавателят от УНСС доц. д-р Мартин Осиковски бе уволнен дисциплинарно миналата сряда. Като причина за това бе посочено "уронване на престижа на учебното заведение". На 2 април т.г. в качеството си на кандидат - депутат от ГЕРБ Бойко Борисов посети висшето учебно заведение, за да нагледа строежа на нов корпус. По този повод в профила си във Фейсбук Осиковски написа, че изборната визита на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е обидна за автономията на учебното заведение. В същата публикациая Осиковски припомни, че заради т.нар. най-нов корпус през 2019 г. бивши министри на Борисов са докарали университета до безпрецедентна финансова и имиджова криза. През пролетта на 2019 г. УНСС беше заплашен със запор на сметките си заради неиздължени суми от държавата към строителя на новата сграда. В крайна сметка премиерът Борисов се намеси и държавата отпусна обещаните пари. Това беше и причината да посети учебното заведение по време на предизборната обиколка, на строителните си успехи.
"Дневник" разговаря с Мартин Осиковски по повод на уволнението му и състоянието на медийната среда в България.


Казвате, че бунтът е индикатор за способността на академичните общности да бранят независимостта си. Вашият бунт от 2 април израз на тази способност ли беше, или жест, с който искахте да я събудите?


- Постъпката ми от 2 април беше изцяло лично действие, с което наистина не съм преследвал нищо повече от това да остана чист пред съвестта си и да постъпвам така, както тя ми диктува. Много бих се радвал, ако тази постъпка доведе до някакви благоприятни резултати в бъдеще, и много бих се натъжил в обратния случай. Но тук няма нищо повече от лично действие по съвест. В никакъв случай не съм ангажирал колеги и/или институции с думите си.




Университетите, студентите и академичните общности по-скоро изглеждат пасивни или в най-добрия случай неубедителни в подкрепата си за гражданските протести през последните години. Имате ли обяснение за това?


- Не бих казал, че българските университети винаги в последно време са изглеждали пасивни или неубедителни по отношение на гражданската си активност. Ако все пак възниква такова впечатление, то може би се дължи отчасти на една пълзяща забрава за първичната природа на университета като свободна общност на преподаватели и студенти и, оттук, на постъпателното му превръщане (по линия на текущи образователни политики) в обслужващо звено - в своеобразна производствена точка на кадри за трудовия пазар.


Връзката "бизнес-образование" е нещо хубаво, когато се отстоява с мяра. Когато обаче всичко се превърне "просто в бизнес", тогава, струва ми се, възниква риск от настъпване на тази пасивност или неубедителност, за която питате във въпроса си. Университетите са институции на Просветата в най-широкия смисъл на тази дума - те не бива да се превръщат във фабрики за кадри.


Вие сте доцент и административните позиции, които имахте в УНСС, също са впечатляващи. Какъв знак е зачеркването на всичко това с акта на уволнението Ви? Какъв сигнал изпраща към колегите Ви?


- За това най-добре биха могли да си дадат сметка те самите. Аз в никакъв случай не бих искал да говоря от тяхно име. Ако бях на тяхно място, вероятно бих изпитал силно неудобство.


Каква очаквате да е реакцията на ректора на УНСС след огласяването на петецията във ваша подкрепа, огласена вчера?


- Това не мога да прогнозирам по никакъв начин.


Достатъчно ли ще е евентуалното ви възстановяване на работа, за да реабилитира удара върху академичната независимост в България, който беше нанесен с уволнението Ви?


- От моя гледна точка - боя се, че не, тъй като подобен развой на събитията прониква много дълбоко в общия климат, в цялостния "метаболизъм" на академичната екосистема изобщо. Това е само мое разбиране и може би преувеличавам. Но така усещам нещата.


Като един от най-авторитетните и подготвени преподаватели по журналистика у нас със сигурност сте наблюдавал с болка потъването на медийната свобода в България до 112-то място според Индекса на Репортери без граници. Какво е Вашето обяснение за това пропадане?


- При никакви положения не бих се съгласил, че съм от най-авторитетните и подготвени преподаватели по журналистика у нас - познавам колегите си добре и те многократно ме превъзхождат. Но съм преводач на Милтъновата "Ареопагитика" - един текст, който в журналистическите учебници често се сочи за отправна точка в европейската история на идеята за свобода на изразяването.


При всички условности, с които следва да се приеме подобно клише, заслужава си да се припомни следният Милтънов призив: "Дайте ми свободата да знам, да говоря и да споря на воля според съвестта си преди всички други свободи".


Проблемът със свободата на словото у нас винаги съм разглеждал в контекста на тези знаменити думи. Според мен той е проблем на съвестите, а не на възможността или невъзможността да кажеш или напишеш нещо.


А как си представяте "изплуването" на българската медийна среда от срамната позиция, в която е поставена? Възможно ли е?


- Това са дългосрочни проблеми, които имат решения, но за които се изисква огромно търпение и огромно постоянство. Не съм убеден, че разполагаме с такива. Във всеки случай, ако решение има, то е свързано преди всичко с работа на образователен терен - от входа на началните училища до изхода на университетите.


Първа жертва на авторитарните режими е свободата на медиите. След това идва ред на свободата на словото, а после и на всички останали свободи. Това, което се случи с Вас, знак ли е, че вече е дошъл ред за финална атака срещу свободата на изразяване в България?


- Не. По-скоро мисля, че преминаваме през болестно състояние. Сигурен съм, че ако успеем да се справим с болестта, ще развием достатъчно силен имунитет, който успешно ще ни предпазва в бъдеще.


Носи ли българската журналистика вина за това, че допусна феноменът #ЖипкаTV, че допусна тя да излъчва толкова дълго?


- Не бих искал да отправям упреци към колеги, не желая да вменявам вина никому - и без друго се чувствам твърде претоварен вътрешно. Вместо това бих искал да кажа просто, че от възстановяването на добросъвестната свобода и благоприличието всички ще спечелим много - ние, родителите ни, децата ни, децата на децата ни.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK