Мариана Писарска, НМД: Пандемията влоши и психичното здраве на децата

Мариана Писарска

© Личен архив

Мариана Писарска



Независимият доклад "Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата", който Националната мрежа за децата (МНД) представи за десета поредна година в края на април, постави обща оценка Среден 3.09 за работата на държавата и институциите през 2020 година в грижата си за децата. Същата е средната оценка и за изминалото десетилетие.


За изводите в мониторинговия доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни в 9 области (Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, отдих и свободно време), "Дневник" разговаря с психолога Мариана Писарска, директор "Политики за децата" в НМД.


За десета поредна година мониторинговият доклад на Националната мрежа за децата "Бележник" поставя ниска оценка за работа на държавата и институциите при грижата за децата. Какъв е вашият коментар?




- Политиките за децата не са изведени като национален приоритет в България. От първото издание на Бележника през 2011 г. досега са управлявали 7 правителства, 3 от тях - служебни. За съжаление, в много от проследяваните от Бележника области като благосъстояние, детско здравеопазване, правосъдие за деца, закрилата от всички форми на насилие, гарантиране на техните права, виждаме влошаване на ситуацията. Това се дължи на липсата на цялостна визия както за настоящите деца и млади хора, така и за следващите поколения, което всъщност е и липса на визия и хоризонт за цялото ни общество и държава.


Като говорим за визия, освен целево отделяне на финансови средства и необходими инвестиции, говорим също така и за реформи и развитие на необходимия капацитет на всички системи, които са пряко свързани с благосъстоянието на децата в България.


Кои са основните проблемни области? Откъде да се тръгне, коя е първата стъпка, която държавата трябва да направи, за да се подобри грижата за децата?


- Данните в Бележника сочат, че през 2019 г. 411 100 деца в България са живели в риск от бедност и социално изключване. Това са 33.9% от българските деца. И това е трайна тенденция в последното десетилетие.


Според индекса на човешкия капитал на Световната банка за 2020 година дете, родено сега в България, ще развие своя потенциал като възрастен едва 61%, и то при условие че завърши пълния цикъл образование и получава пълноценен достъп до здравеопазване. Трябва да се извършат решителни действия за прекъсване на порочния кръг на бедността и социалното изключване сред децата и семействата.


Крайно време е да се приеме Национална стратегия за детето, която ясно да очертава визията, приоритетите и очакваните резултати за във всички области на детското благосъстояние. Необходимо е увеличаване на финансовите инвестиции във всички сфери, които засягат децата, и най-вече здравеопазване, социални услуги, образование. Ако децата ни са здрави, силни и образовани, те ще изградят стабилно и проспериращо общество. Необходими са политики за повишаване доходите на родителите от заетост и успешно съчетаване на кариера с качествена грижа за децата.


Трябва да се преприемат решителни мерки за преодоляване на недостига на места в яслите и детските градини, както и премахване на финансовите и социалните бариери пред включването на децата в предучилищното образование. От ключово значение е повишаването на компетентността и мотивацията на специалистите, работещи с деца и родители.


Необходимо е провеждане на реформа в системата на детско правосъдие, като се развиват възможностите за възстановително правосъдие и ефективна социално-психологическа работа с цел навременно предотвратяване на противозаконните прояви.


Трябват адекватни политики за предотовратяване и нетърпимост към всички форми на насилие над деца. Развиване цялостна система на територията на страната за комплексна подкрепа, защита и грижи за децата, жертва на насилие. Не на последно място решителна реформа в Системата за закрила на детето, за да изпълнява ефективно своите функции за защита правата на децата.


В пандемията децата бяха едни от най-потърпевшите - от една страна те бяха обявени за най-рискови, защото боледуват безсимптомно и са преносители на коронавируса, от друга не им даваха да се доближават до бабите и дядовците си, да ходят на училище. Как влияят подобни ситуации върху подрастващите?


- Децата и пандемията от COVID-19 е водещата тема в тазгодишното издрание на Бележника. Децата понесоха тежки щети вследствие на начина, по който бяха управлявани мерките за ограничение на разпространението на вируса. Пандемията всъщност направи още по-видими пропуските и липсата на координация между отделните системи, ангажирани с децата и подкрепата на семействата.


Наблюдава се влошаване във всички сфери на живот - финансово-икономическото състояние на семействата с деца, ограничаване на достъпа и намаляване на качеството на образованието, влошаване на детското психическо и физическо здраве, сериозно влошаване на достъпа до здравни грижи, повишаване на нивата на риска от изоставяне и домашно насилие и др.


Много деца не тръгнаха на училище и почти цялата година изкараха пред компютрите - това пречи не само на усвояване на материала, но е предпоставка и за психологически проблеми след това. Взе ли държавата това предвид?


- За съжаление възникнаха сериозни рискове за детското психично здраве, които останаха "незабелязани" или неглижирани от страна на държавата. Социалната изолация, повишената тревожност на родителите, поради нововъзникналите предизвикателства, загубата на близки хора, преумората и стресът от дистанционното обучение, всичко това доведе до влошаване на психичното здраве на децата.


Каква е вашата оценка за онлайн обучението и защо вече се появи въпросът "да не си учил онлайн" като синоним на неграмотност?


- Макар и в началото на пандемията цялата система да успя за сравнително кратко време да организира неприсъствената форма на обучение, до края на годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства и стабилна интернет връзка, липсата на достатъчна подкрепа за децата със специални потребности, децата от маргинализирани групи, които нямат подходяща домашна среда за учене. Дистанционното обучение не бе оползотворено достатъчно успешно за развиване на умения на 21 век и на дигитална и медийна грамотност. Моделите за преподаване в училище бяха по-скоро механично "пренесени" в онлайн средата, а краткото време, в което децата се връщаха в класните стаи, беше използвано за "ударно" провежданена тестове и контролни, за да се навакса с необходимия брой оценки.


Как едно дете може да се предпази от насилие у дома, особено в момент, когато вратите на обществените заведения са затворени?


- Данните в Бележник 2021 сочат, че сигналите за насилие над деца у дома са се повишили с над 20% в сравнение с 2019 г., а регистрираните случаи на домашно насилие над деца - с 25%. Децата и възрастни, трябва да знаят, че съществува Национална телефонна линия 116 111, която е специализирана само за деца жертва на насилие. На нея може да се звъни денонощно. Разговорът се води от специалист, който според конкретната ситуация се свързва веднага с полицията, прокуратурата и компетентния отдел за закрила на детето за адекватна и навременна реакция. Данните от линията за 2020 г. сочат, че семейството е мястото, където децата са насилвани най-много - 560 сигнала.


През 2020 година 1802 е общият брой на децата жертва на престъпление, регистрирани в МВР и това е трайна тенденция през годините. Има и много случаи, които остават анонимни. Голям проблем е липсата на единна информационна система за регистриране на случаите на насилие над деца, незабавния обмен на данни и координираните действия между различните отговорни институции.


В същото време професионалистите и социалните услуги, ангажирани с интервенцията и подкрепата на деца, преживели насилие, бяха сериозно затруднени в контекста на пандемията, но и на продължаващата пропаганда и дезинформация по отношение на закрилата на детето, активно провеждана от 2019 г. с подкрепата на редица псевдопатриотични формации.


За насилие в интернет-пространството може да се подаде сигнал на safenet.bg. Наскоро Комитетът по правата на детето на ООН излезе със специален коментар за правата на детето в дигитална среда. Според този документ защитата на децата онлайн следва да е част от националните политики по защита на децата. В тази връзка трябва да се въведат мерки за защита на децата от рискове, включващи и киберагресия и онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба. Държавите следва да разследват престъпления във връзка с подобно поведение и да осигуряват компенсация на децата жертви. За съжаление в България този въпрос не е достатъчно и адекватно обсъждан.


Достига ли детето до качествено здравеопазване?


- България е единствената страна в Европейския съюз, в която продължава да няма Национална многопрофилна детска болница. Въпреки че децата са здравноосигурени от републиканския бюджет, универсалният пакет не покрива всички здравни проблеми, с които децата могат да се сблъскат - има заболявания, обикновено тежко протичащи или хронични, чието лечение струва скъпо и е труднодостъпно. В тези случаи се налага родителите или хората, които се грижат за децата, да търсят различни начини за осигуряване на достъп до лечение, които са свързани с много бюрократични процедури, обикаляне по различни здравни заведения, огромен финансов ресурс, с какъвто най-често семействата не разполагат.


Специалният Фонд за лечение на децата беше закрит и неговите функции бяха прехвърлени в Националната здравноосигурителна каса. Прави впечатление намаляването на общия брой подкрепени деца спрямо годините, в които тази дейност се извършваше от Фонда за лечение на деца, като за сметка на това продължава иницирането на публични кампании за събиране на средства за лечение на деца в България и чужбина.


В Бележника тази година представяме част от анализ, който се базира на данни за бюджетните разходи, насочени към деца и семейства. Данните обхващат периода от 2017 г. до 2021 г. Конкретно в сферата на детското здравеопазване делът от общите разходи за деца и семейства остава непроменен през целия период - само 13%, в сравнение в сферата на образованието, където делът е 61%, и то основно заради увеличението на учителските заплати.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK