Андон Балтаков, директор на БНР: Радиото е подложено на спорадичен тормоз, средата е токсична

Андон Балтаков

© Юлия Лазарова

Андон Балтаков



С две постановления от март и април бившето правителство на Бойко Борисов намали бюджетите на обществените медии - Българското национално радио (БНР), Българската национална телевизия (БНТ) и Българската телеграфна агенция (БТА), с основен мотив - необходимостта от финансиране на допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването в борбата с пандемията от разпространение на коронавирус. Единствено обаче радиото не получи помощ от кабинета за разлика от БТА - 2.75 млн. лв., и БНТ - 20 милиона лева. По този повод "Дневник" разговаря с директора на БНР Андон Балтаков, който се обърна към бившите управляващи и нарече политиката им "тенденциозна", а сега ще търси разговор и със служебното правителство във връзка с орязаните субсидии.


Видео от разговора с Балтаков можете да видите тук.
Още по темата за финансирането на обществените медии четете по-късно в "Дневник"


Как се стигна до намаляването на бюджета на БНР и какви ще са последствията?




- Това, което се случи с бюджета на БНР, не съм го и сънувал в най-лошия си сън по отношение на това дали държавата може да се намесва във финансирането на една обществена медия в период, когато той вече е одобрен. Възмутително е, че се стигна дотук без никаква комуникация или обсъждане с мен като ръководител по отношение на това дали е възможно да направим това лишение. То е с мотив, че на държавата трябват пари да се справя с пандемията от коронавирус. Ако държавата няма пари, за да финансира болните и лечението на ковид-19, ако Националната здравноосигурителна каса се задъхва, за да обезпечи финансово лечението на хората, които са болни, да, ние ще направим тази организация, това е граждански дълг на всекиго - да бъде част от обединените усилия в борба с пандемията.


Но държавата си позволи да изземе пари от Българското национална радио и след това абсолютно безпардонно отпусна бюджетен трансфер за 20 млн. лв. за БНТ и за 2.75 млн. лв. за БТА. Един държавен бюджет, който е в недостиг, както ни беше обяснено в постановлението - за да се финансира борбата с пандемията - не може да си позволи това нещо. Това би трябвало да следва икономическата логика, а сме свидетели на двойни стандарти.


Притесни ме комуникацията с Министерството на финансите, която тече още от миналата година, за финансите на БНР и липсата на ангажираност за състоянието, което е доведено БНР. Състоянието, което не от вчера, а от 2009 година, когато бюджетът на БНР е намален от 58 млн. на 42 млн. лева. Това е едно изключително драстично намаляване на бюджета на радиото.


В продължение на 10 години, радиото е държано в постояннен финансов недостиг.



В този период БНР създава нови радиостанции, нови програми, дигитално се навлиза в една нова ера, но парите остават такива, каквито са. Когато започна моя мандат, заварих радиото в една изключително печална финансова ситуация, с дефицит 5.5 млн. лева. Този дефицит в момента е изчистен. Радиото постоянно е било държано от един вид ръка, която те стиска, да не можеш да дишаш.


Аз не мога да започна да си изпълнявам иновационната програма, с която ме избраха като генерален директор. Това, което знам и мога да направя, всъщност нямам никакви средства да го направя. И това е най-ужасното.


Как си обяснявате това отношение към БНР?


- За мен това е специално отношение към БНР. Надявам се новият министър на финансите да излезе пред обществото и да обясни как са се отпускали тези 20 млн. лева на телевизията и къде е бизнес планът за инвестиции на БТА за над 2 млн. лева. (Обяснението на правителството на Борисов за отпускане на тези средства бе решението БТА до края на годината да започне да предоставя услугите си безплатно - бел. ред.)


Вие изпратихте писмо до бившия вече премиер Бойко Борисов, в което нарекохте политиката на държавата "тенденциозна". Получихте ли отговор?


- Отговора го получих вчера. Писмото е изпратено на 11 май, пристигна в БНР на 12 май. Отказвам се да анализирам и коментирам нещата, които са написани в него, те вече са без значение. Бих искал да седна с новия министър на финансите, за да обсъдим ситуацията и да видим кой е най-добрият начин финансовата стабилност на БНР да бъде възвърната.


Как ще се отрази недостигът на БНР на работата на радиото?


- Успяхме да направим така, че засега да няма съкращения на заплатите на хората. Първото намаление от 450 хиляди лева, ще "възстановим" от парите за капиталови разходи, а за второто от 388 хиляди лева ще вземем от бюджета за изплащане на радиотаксите към НУРТС. Това е организацията, която ни предоставя предавателните услуги, за да пуска нашият сигнал по УКВ и средни вълни до нашите слушатели. Идеята там е, вместо да платим през декември тази година, да преведем средствата по фактурата от ноември в първите пет дни на януари 2022. По този начин натоварваме бюджета за 2022 година с близо 600 хиляди лева, но ще успеем да запазим заплатите и издръжката.


Андон Балтаков, директор на БНР: Радиото е подложено на спорадичен тормоз, средата е токсична

© Юлия Лазарова


Как се работи в такава среда, по ваши думи - на "двоен стандарт" и "тенденциозна политика", и къде е границата на компромиса?


- Трудно се работи в такава среда. Като ръководител аз имам опит и от други култури. Навсякъде има несигурност, навсякъде има фактори, които те карат периодично да променяш направлението, което си поел като ръководител.

Но никъде няма такова нецивилизовано отношение към ръководител, каквото виждам тук. И това е най-ужасното, липсата на цивилизован диалог.

Искрено вярвам, че нещата ще отиват на по-добре, най-малкото защото БНР - и аз като ръководител - сме дали заявка, че сме достатъчно открити. Искаме с хората, които работят с нас и са наши партньори, било то от гледна точка на законотворчество, управление на финанси или просто са наши контрагенти, да имаме взаимно уважение и доверие. Журналистиката се гради на доверието.


Тази липса на уважение е проблем на властта, на средата, какви са причините?


- Аз съм в България от година и половина и мога да говоря като наблюдател на процесите. Мисля, че това са наслагвания. Държавата, която оставих, обществената култура и диалог, който съществуваше дори през така бурните 90 години, имаше някаква форма на взаимно уважение и цивилизованост. Диалогът беше на по-високо ниво. Крайно време да се върне нормалното общуване между хората, защото иначе ще се стигне до ядрен разпад на културата. Ние вече го виждаме - на улиците, в магазините, в агресивността в училищата.


Как може да се върне това, което наричате нормално общуване?


- Трябва да започнем може би с медийно образование, за да може хората да започнат да мисля по-критично и по-аналитично по отношение на информацията за собствениците на медии, за източниците на информация.
В момента има безкритично отношение към различните източници и квазиизточници на информация. Има хора, които не могат да направят разлика между медии, които предлагат подвеждаща или лъжлива информация и стойностни медии. Говорим за различните сфери на обществото, които медиите би трябвало да започнат да ограмотяват.


Това трябва да започне от най-ранна детска възраст - децата, младежите, професионалистите.
За мен журналистиката е като банковата система. Основата в банките е кредитът, т.е. доверието.

В момента имаме хиперинфлация на новини, тъй като всеки си мисли, че е новинар и журналист. И е достатъчно да си стои вкъщи и в леглото и да прочете нещо, да го сложи във фейсбук или в собствения си блог и да започне да залива интернет пространството. В момента то е плътно с елементи на шум и е много трудно човек да отсее къде в този шум е правилният звук.


Андон Балтаков, директор на БНР: Радиото е подложено на спорадичен тормоз, средата е токсична

© Юлия Лазарова


Тук новините се поднасят и без контекст. Това също е вид предизвикателство към журналистите, които искат да правят достоверна и качествена журналистика.


- Много често започвам да казвам, че 112-ото място, което ни отрежда "Репортери без граници" за нивото на свободата на словото в България, е проблем с две страни - от една страна са държавата, правителството, външните фактори, но от друга са самите журналисти. Достатъчно подготвени ли са хората, които практикуват професията журналист. Използват ли всички инструменти, които са научили във факултета по журналистика или там, където са учили това, което занаят. Докато бях в САЩ, си намерих наръчника по радиожурналистика на Би Би Си. Там са изброени основни въпроси, които всеки журналист трябва да си задава.

Огромният проблем е, че вече никой не задава основните въпроси. Особено като чета печатните издания в България, ежедневници, много рядко виждам истинска журналистика, направена като по учебник. Всичко е някаква сензация, цветни снимки, дори не знам към кого е насочен този вестник, към каква аудитория.
Основен елемент в пресжурналистиката се е превърнала дописката, която е от 15 реда, пет изречения, в които липсват контекст. Ние като журналисти трябва сериозно да се погледнем в огледалото и да се замислим какво правим, за да бъде обществото с по-добра медийна среда.


В българската медийна среда има и много сериозно противопоставяне между самите журналисти и сякаш има умора в самите тях да се борят за журналистиката?


- Изпитах това и на гърба си. Не поех този пост, за да се боря за нов закон за радио и телевизията, да развявам знамето на независимата обществена медия. Дойдох тук като технократ да управлявам БНР, но средата ме принуди да започна да се боря. Виждам къде са пречките, за да упражнявам професията, да изпълня договора, който съм подписал.


Какво стана - управляващите се уплашиха от реформата на обществените медии или имаше друга причина за неприемането на проекта, той предвиждаше ново финансиране на медиите?


- ГЕРБ нямаха волята да приемат този законопроект. Същевременно показаха - за закона за БТА, който беше приет - че когато искат и трябва нещо да се случи, то се случва. Нямаше воля да бъде приет един изменен Закон за радио и телевизията, който да отдалечи БНТ и БНР от някаква форма на политическа намеса в управлението и контрол върху финансирането.


Ако беше приет, щеше ли да има подобна криза с финансирането на БНР?


- Най-малкото следващата година всички ние щяхме да имаме гаранция. Когато едно правителство стигне дотам, че да взима парите от държавната администрация и под този знаменател се оказват обществените медии, това означава, че хазната наистина има проблем.


Бихте ли настоявали пред следващите управляващи да бъде приет проектът на Закона за радио и телевизия?


- Не. За мен това е мъртъв закон. Колкото повече време минава и колкото повече епизоди имаме, свързани с независимостта на управлението и финансирането на БНР, толкова по-убеден съм, че трябва да бъде изработен и приет един тотално нов закон. Защото фактът, че БНР в момента се третира като т.нар. бюджетна организация, позволява много на държавата да се намесва във финансирането.

Това, което трябва да направим в България, не е да откриваме топлата вода. То е направено вече някъде. Трябва да проучим какъв модел ще работи за българската действителност. Сегашното положение е неустойчиво, не гарантира независимостта на БНТ и БНР от бъдеща намеса в нашата работа.


Освен тази индиректна намеса, откакто сте начело на БНР, имало ли е и какви са били другите форми на натиск?


- Натиск не бих казал, но форма на вторичен тормоз има постоянно. БНР и аз персонално бяхме подложени на спорадичен тормоз. Трудно е един ръководител да работи в среда, която някой се опитва да отрови постоянно.


Преживял съм много, видял съм различни типове кризисни ситуации, но съм се убедил в едно - никой не може да победи истината. За мен това е достатъчно - да бъда уверен в правотата си, в поведението и ценностната си система.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK