Андон Балтаков, бивш директор на БНР: Имаше опити да бъда саботиран, притеснявах се и за личната ми сигурност

Андон Балтаков

© Юлия Лазарова

Андон Балтаков



На 2 август Андон Балтаков, генералният директор на Българското национално радио (БНР) обяви, че напуска поста, като посочените от него мотиви бяха "дълбоко лични". Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за временно изпълняващ длъжността Милен Митев - юрист и директор на дирекция "Административна" в радиото. Сега регулаторът има три месеца да проведе конкурс за нов титуляр. Балтаков беше избран за директор през януари 2020 г., след скандала с опита за сваляне от ефир на дългогодишния водещ на сутрешния блок на програма "Хоризонт" Силвия Великова и последвалото безпрецедентно дълго спиране на ефирното излъчване на програма "Хоризонт" на 13 септември 2019 г. "Дневник" разговаря с него в деня след като СЕМ гласува оставката му.


Защо напуснахте БНР?


- Решението не стоеше на дневен ред до около преди месец, но ситуации, които са свързани с личния ми живот и начина, по който се развиват ситуациите в БНР и извън него по отношение на БНР, ми дадоха достатъчно аргументи, за да стигна до това решение. То не е нито емоционално, нито прибързано. Най-малкото защото аз като натюрел, професионалист и човек обмислям всичко, което правя в детайли, за да стигна до определено решение.




Три са факторите, които въздействаха за това решение:

  • Първият е свързан с личната ми сигурност.
  • Вторият е свързан с опитите от няколко месеца за саботаж на работата ми.
  • Третият е свързан с липсата на професионална подкрепа на журналистическата гилдия в България за това, което правя.
И трите фактора, може би са навързани къде с по-тънка, къде с по-дебела нишка. Но бяха достатъчно подплатени с факти от изминалите няколко месеца, за да стигна до това решение. Купих си билета на рождения ми ден на 15 юли. И обявих решението си в понеделник, защото изчаквах радиото да не стане новина, а това да бъде нормален преход, край на едно управление, дори и преждевременно, и колкото се може едно нормално начало за един нов ръководител и ръководен екип.


Какво имам предвид, когато говоря за личната ми сигурност? В периода 23-24 юни до 26-27 юни бях в Североизточна България на посещението на радиостанциите в Шумен и Варна и на фестивала "Варненско лято", чийто медиен партньор е БНР. Срещите, които направих с колегите в тези две програми, бяха свързани с реформата, която за мое голямо щастие приключи успешно в края на миналия месец. Тя е свързана с промяна на начина, по който се формира работната заплата и оценката на трудовото представяне на всеки един в радиото.


Реформа, която никой преди това не е успял да направи. Реших да посетя всяка една от радиостанциите и да посрещна въпросите, които колегите имат по отношение на тяхното бъдеще лице в лице или очи в очи, за да се разработи система, която да възнаграждава най-добре представящият се колега.


Когато се прибрах в неделя, отключвам си вратата на апартамента в центъра на София и виждам кални стъпки. Първоначално си помислих, че може би аз съм влизал и излизал, което не е типично за мен да оставям апартамента така. След това оставих куфара в една от спалните и видях, че гардеробът е отворен. Нищо не беше откраднато. Когато влязох в хола, видях оставена мръсна чаша с чай на барплота. И тогава ми стана ясно, че някой е влизал.


Подадохте ли сигнал в МВР?


- Някой е влизал в апартамента ми, но не можах да разбера как. Аз живея на втория етаж в центъра и прозорецът не беше счупен. Какво се оказа - влязъл или са влезли през терасата на апартамента. Първото нещо, което са направили, аз ще ви покажа и снимки, това е бил целенасочен взлом, а не опит на някой наркоман или бедняк да вземе някакви пари и вещи. Излезли са през входната врата, тъй като резервният ми ключ беше до вратата.


Ако някой е искал да открадне нещо, е можел да изнесе целия апартамент. Най-малкото - американския ми паспорт беше на достъпно място. Нито електроника, нито американски кредитни карти. Започнах да анализирам ситуацията и видях, че резервният ми ключ, с който очевидно са излезли, го няма. Както си бях с пакетирания куфар, го взех, отидох до радиото да си взема автомобила и заминах за Благоевград, където живее сестра ми. И така живях последната предизборна седмица - на куфар.

Не сигнализирах столичната полиция, защото знаех, че това щеше да бъде поето като опит да се компрометира радиото и генералния му директор, за търсене на някакви дивиденти. Консултирах се с няколко криминалисти, които ми казаха, че това, за което говоря, е опит за сплашване.
Междувременно се свързах със служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Говорихме много накратко и му обясних набързо.


Казах му, че се притеснявам и че телефонът ми се подслушва, и бих искал да се видим на живо. Той каза "да, разбрах" и разговорът беше дотам. Няколко дни по-късно информацията стигна и до министър-председателя Стефан Янев, с когото се видях на 4 юли в кабинета ми, когато той беше дошъл за интервю в БНР.


Аз го поканих, за да споделя притесненията ми. Не последва никаква реакция на самата държава. Най-малкото очаквах дори от куртоазия някой да изпрати човек, за да обясня какво се е случило и защо се притеснявам и най-малкото да ми даде категорично становище, че това не е заплаха. За мен това е атака, опит за сплашване. Аз не съм параноик, но ако аз не съм сигурен за собствената си безопасност, как да доведа семейството си тук.

Много съм разочарован от България, защото дойдох с искрени цели и желание да помогна с опита и връзките, които имам в световен мащаб, но нямаше желание за това.



След като близо седмица след срещата ми с министър-председателя не последва абсолютно нищо, реших да си направя подарък.


Както ви казах, има и други два фактора, които допринесоха за убеждението ми, че за мен няма място нито в БНР, нито в държавата. Усещането за липса на заинтересованост какво се случва с един ръководител, който е информирал най-високите нива в една държава, и липсата на каквато и да е реакция е за мен наистина обезпокояващо.


Как си го обяснявате?


- Нямам представа.


Имате ли отговор на въпроса кой би ви сплашил?


- Възможно е да са представители на икономически интереси, които са засегнати от моята политика на изключителна прозрачност и липсата на толериране на когото и да било и неучастието ми в каквито и да е схеми.


Имате ли конкретни съмнения?


- Имам съмнения, но няма как да ги спомена публично, защото нямам достатъчно факти. Разбира се, зад това може да се крият и политически интереси, недоволни от начина, по който управлявам БНР, и реформата, която бях започнал в цялата система. И третото, което много бих искал да е истина, е да се окаже, че това е някакъв опит за грабеж.


Този епизод в живота ми беше точката на преобръщане, на пречупване, на "оттук назад път няма". Аз си казах, че ако не мога да съм сигурен за себе си, не мога да съм сигурен за семейството си. Няма как да продължа да живея тук.


А какъв беше планът - семейството ви да дойде в България?


- Първоначално това беше планът, но от началото на годината все повече със съпругата ми се убеждаваме, че България не е мястото, където бихме искали да живеем. Аз съм й изключително благодарен, че 18 месеца с двете деца по време на пандемия изживяха и изтърпяха всичко това без моята подкрепа и присъствие.


Кой е вторият фактор за вашето решение?


- Вторият фактор, който тлееше, е опитът за вътрешен саботаж от определени групи в радиото. Става въпрос за няколко души, които по всякакъв начин се опитваха да попречат на реформите, които извършвах в БНР. Не само чрез разпространяване на невярна информация, което според мен е много недостойно, но и опити за въздействие върху членове на СЕМ.


Тези групи са от журналисти или служители?


- И журналисти, и служители.


Аз не очаквах, че може да има такава разграждаща организма система, която е решена да провали директора на всяка цена. Защото има група от хора, които са свикнали през годините, десетилетия дори да имат директно или недиректво влияние върху вземането на управленски решения.



При мен обаче принципът е различен. Решения се вземат след обсъждане, дискусия с експерти, а не с конкретни имена, които казват, че трябва решенията да се вземат с тяхно съгласие. Решенията ги консултирам с експерти, но ги вземам сам.


За хубаво или лошо генералният директор на БНР е единственото материално отговорно лице, което носи отговорност, дори наказателна. Всеки може да има мнение, да коментира и анализира управленски решения, но отговорността я носи само генералният директор, който по много закони - не само ЗРТ , но и за публичните финанси, е основното лице, от което се търси отговорност за действие или бездействие. Целият този саботаж на моята управленска концепция аз започнах да разбирам някъде април-май месец. Когато разбрах, че се разпространява невярна информация, има опити за всяване на страх в организацията. Това много ме изненада, защото съм изключително отворен човек, доскоро имах по три часа отворени врати всяка сряда.


Опитите да бъда дискредитиран и навън да бъда представен в светлина, която ме представя като недиалогичен, авторитарен дори... не ми го побира съзнанието как са го измислили. Може би е имало хора, които са се поддавали на подобни инсинуации. Това ми подейства изключително отрезвяващо къде се намирам, струват ли си моите усилия, трябва ли да продължа да плащам тази цена, за да бъда ръководител.


Всеки един от колегите ми знае, че аз не бях директор на всяка цена.


Как изглежда този опит за дискредитиране?


- Първо чрез разпространение на невярна информация за структурната реформа. Че искам да намалявам заплати, че съм искал да съкращавам хора, че съм искал да премахна допълнителните материални стимули (ДМС), че искам да закривам програми и предавания. При срещата с музикантите се изненадах от първоначалния антагонизъм. Там разбрах за разпространение на дискредитираща невярна информация вътре в организацията и създаване на имидж на генералния директор извън организацията като човек, който губи почва под краката си, няма подкрепа и т.н.

Това отвори вратата за истинските нападки към радиото от определени кръгове, които нямат интерес БНР да бъде управлявано по начин, както аз управлявам - да бъда независим и да отстоявам определени принципи. Понякога се питам кое е накарало тези хора, които нямат управленски познания да си помислят, че може да въздействат върху генералния директор по толкова подмолен начин.

Какви са вашите хипотези?


- Имам две, които едва ли някога ще мога да подкрепя с факти. Първата е, че може и да се опитвали да прокарват икономически или политически интереси. И фактът, че дори от вътре аз не мога да бъда манипулиран, ги е поставило в незавидна ситуация.


Вторият е его. Вие знаете, че в организациите има хора с формална и неформална власт. И когато загубиш неформалната власт, която може би си имал при предишни директори, тогава усещаш, че губиш зоните си на влияние. А аз още при представяне на концепцията си казах, че ще бъда гарант за независимо обществено радио и ще се съпротивя и на натиск отвън, и на натиск отвътре.


Ако не бяха и другите фактори, само заради натиска отвътре, който твърдите, бихте ли се отказал да бъдете генерален директор?


- От ден първи, още преди да бъда избран, атаките и помията, които се изляха върху главата, ми бяха с кофи.

За 20 години, особено животът ми зад граница, ме е научил да живея в реалността, т.е. когато някой се опитва да създава паралелна реалност и така да бъда изваден от равновесие, няма как да успее.
Трудно е, когато трябва непрестанно да се бориш с опити за саботаж, но не е невъзможно да се управлява. И аз съм го доказал през изминалите 18 месеца.


Нямаше да си подам оставката, ако имаше само тези опити за саботаж.


А какъв е третият фактор?


- Третият фактор, който не е по-маловажен от първите два, е липсата на секторна подкрепа от журналистите в България. Ужасно е човек да се чувства сам. Не казвам, че съм бил сам в радиото. И програма "Хоризонт", и част от регионалните директори, част от ръководния ми екип, винаги са стояли зад мен и винаги са ми давали тази форма на управленска подкрепа, от която има нужда всеки един ръководител.


Но една промяна не може да се случва, ако ти не усещаш, че това, което правиш, няма благодатна почва. И тоталната липса на подкрепа с изключение на една журналистическа организация - Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) застанаха няколко пъти зад мои позиции, наистина ме накара да се замисля докъде мога да докарам едва такава реформа.


Защото радиото не може да съществува във вакуум. БНР е остров на стабилността от момента, в който влязох. Хората са свободни, могат да творят. Но за да бъде устойчиво такова състояние, трябва целият сектор, не само аудиторията и публиката, трябва да разбират колко е важно да има такива медии в България.

БНР отново си върна онзи блясък, който имаше в годините преди навлизането на комерсиалните телевизии в България. Политици и държавни ръководители започнаха отново да приемат БНР като фактор. Самите медии започнаха да ползват съдържание, което ние създаваме много по-често, т.е. влиянието, което БНР има и продължава да има в българското общество, нараства.

Но така и не можах да разбера защо българският журналистически сектор по никакъв начин не реагира на сигналите, които и аз, и моят ръководен екип давахме за секторна промяна.


Каква подкрепа очаквахте, как трябваше да реагират останалите журналисти и медии?


- Има няколко примера, в които публично съм заявявал за проблеми, но след това не е последвала никаква реакция. Миналата есен, когато подадох оставка заради сменената версия на промените на Закона за радио и телевизия. Три месеца след моята реакция нямаше обществени дискусии, професионални дискусии, нямаше опит за провокиране на общественото мнение или най-малкото на професионалното мнение по отношение на обществените медии. Нула. Работата на генералния директор не е да изработва закони. Но аз показах един дефект, който специалисти и професионалисти в България да поемат, да направят една такава дискусия сред преподаватели, докторанти, студенти.


Когато поставих въпроса за бюджета на БНР (субсидията на радиото беше намалена два пъти през пролетта тази година - бел. ред.), никой не се опита да осмисли казаното. Моето мнение се тълкуваше като противопоставяне на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков и с новия директор на БТА Кирил Вълчев, което е последното ми желание.


Моята цел беше БНР да не бъде дискриминирано спрямо другите медии, които получават някакъв бюджет чрез държавен трансфер. Нямаше такава дискусия, нямаше дори политическа партия, която да говори за нов закон за радио и телевизия или за промяна в начина, по който се управляват и финансират радиото и телевизията. Няма никаква дискусия, никакво желание за промяна.


Как си го обяснявате?


- Летаргия. Липса на желание човек да излезе от зоната си на комфорт. Липса на инициативност, липса на усещане за професионална и обществена отговорност.


Как може да бъде сплотена една гилдия?


- Във всяка една система, в която съм работил, ситуацията е такава, каквато е в България. Има журналисти, които спазват основните принципи, има журналисти, които по някакъв начин са обвързани с политически и икономически групи. Но и организации с такава кръвоносна система, която всъщност създава имунитет за самата професия да се съпротивлява на подобни явления, които изкривяват принципите на професията. Не е извинение, че в България такива били журналистите. Не е вярно, в България има много стойностни журналисти и издания, които спазват тези принципи. Надявам се, че и във факултетите по журналистика в България има такива кадри, които подготвят тази толкова основна за една демокрация професия.


Защо не се е случило? Нямам представа. Не съм имал като идея и като цел да променям и сменям закони, които 22 години една гилдия не може да смени. Мислих, че е мой дълг да покажа, да изсветля дефектите на съществуващото законодателство и те да бъдат коригирани. Вярвам, че финансирането на БНР и БНТ ще бъде тема, издигната над хоризонта, за да се изработи нови законодателство, така че да се гарантира на обществото, не на политиците, независими обществени медии.


Доколко обществените медии в България са независими?


- Начинът, по който управлявах аз, е независим. Аз постоянно трябваше да влизам в някакви конфликти. Знаете, управителният съвет към БНР е с политически обвързани хора. Преди време говорих за паяжината. Тя съществува и вътре в радиото. Да, определени членове на управителния съвет имат подобни връзки с групички в радиото и работят да бъда ако не саботиран, то възпиран, защото не отговарям на конкретните им интереси. Когато има подобна вътрешноорганизационна динамика, която работи да подкопае устоите на едно ръководство, много по-лесно атаките отвън стават успешни.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK