Петър Петров, директор на НИНКН: От общ интерес е собствениците на недвижимо културно наследство да бъдат подпомагани

Скрийншот от изслушването на Петър Петров в Министерството на културата.

Скрийншот от изслушването на Петър Петров в Министерството на културата.



Арх. Петър Петров оглави Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), след като преди близо два месеца спечели обявения конкурс за директорското място. Той има близо 15 години професионален опит в областта на културното наследство и работа по над 75 обекта - недвижими културни ценности, както и над 13 години управленски опит.


Магистър е от катедра "Теория и история на архитектурата" във ВИАС, като има специализации в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция, е посочено в биографичната справка, публикувана в сайта на Министерството на кутурата. Стипендиант е на френското правителство. Работил е в 4 френски архитектурни бюра, а също и в НИНКН като експерт в община Асеновград, старши експерт и главен архитект на район "Централен" в Пловдив. Бил е управител на "Архитектура и наследство" ООД в Пловдив. Петров е трикратен носител на награди в националния конкурс "Сграда на годината". "Дневник" разговаря с него за задачите и целите, които си е поставил.


Кои са първите неща, с които се заехте, откакто бяхте назначен за директор на НИНКН?




- Да направим така, че Националният институт за недвижимо културно наследство да защитава и пази наистина националното ни наследство. Това е негово задължение по Закона за културното наследство. В момента то е неизпълнимо. Одитен доклад на Сметната палата от 2019 г. констатира същото. Концепцията, с която се кандидатирах за директор, казва същото. Международните документи в сферата на опазване на културното наследство, ратифицирани от Народното събрание, също ни задължават да осигурим адекватна защита на недвижимото културно наследство.


Затова първо и неотложно трябва да променим структурата на института, за да изпълнява задълженията си, които законът му е вменил. Подготвям предложение за промени.


В момента нямаме център за световно наследство, за мониторинг на националното културно наследство, нямаме химическа лаборатория. Трябва да създадем активни местни структури, които наблюдават и контролират състоянието на културното наследство по региони. Тяхната задача е да изготвят становища за всеки проект за интервенция, свързан с културното ни наследство. Институтът трябва да има относителна финансова самостоятелност, която да позволява да извършваме навреме и ефективно неотложните дейности.


Служителите на института са малко повече от 50, отговорността им е огромна, заплатите им са срамно ниски и, естествено, текучеството е голямо. В същото време от колегите се изисква висока компетентност, която се постига с дълго обучение и предаване и предаване на опит и знания. Трябва да успеем да задържим тези качествени професионалисти.


Как може да се ревизира паметник на културата - да се промени статутът му? Бихте ли инициирали преразглеждане на регистъра на паметниците на културата?


- Да. Спешно трябва да актуализираме списъка на недвижимото културно наследство и режимите на опазването му. Регистърът не е обновяван от 30 години. Това е законовата рамка, която регламентира намеса в историческата среда, дава предписание за начина на опазване и допустимите намеси, свързани с инвестиционни намерения. Регистърът е фундаментално важен, защото засяга пряко собственици, инвеститори, общините, всеки град и цялото общество.


Кога може да стане това?


- Има ясно разписана процедура, която искам да започне веднага. Необходимо е добро желание и сътрудничество между НИНКН и общините, университетите и колегията - Камара на архитектите в България и Съюза на архитектите в България, които имат необходимата експертиза.


Започнах преговори с кметовете на историческите градове. Законът задължава местните власти да се грижат за опазването на културното наследство на техните територии. При актуализацията на списъка голяма част от сградите на недвижимото културно наследство вероятно ще отпаднат по различни причини. Не защото ги няма или са съборени (в тези случаи законът задължава собствениците да ги възстановят), а защото критериите на предишния режим са били различни. Пример: сгради без културна стойност, но свързани с партийни личности или събития, са били обявени за исторически паметници. От друга страна има много други сгради, които през тези 30 години са се превърнали в наша обща културна ценност, но липсват в списъка на недвижимото културно наследство.


Т.е. е възможно съвременни сгради с архитектурни качества да получат статут на паметник на културата?


- Разбира се. От епохата на т. нар. социализъм има много сгради, които според критериите на закона трябва да бъдат съхранени. Това са сгради от минала епоха, ярки представители на архитектурна, художествена или историческа памет, създадени през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век.


А съвременни сгради, които са построени в последните години?


- Не, такива сгради не могат да получат закрила от Закона за културното наследство. Има други механизми за опазването им: когато една сграда е завършена, собственикът й може да постави изисквания към ползвателите и на практика да въведе мерки за опазване. Например да не се правят промени по фасадите, да не се подменя произволно дограма, да не се добавят своеволно елементи, които биха променили облика й... т.е. да се създадат собствени режими на експлоатация на тази сграда.


Как би могла да се облекчи, опрости процедурата по опазване на важни паметници на културата? Да им се повиши статутът, например, от местно в национално значение?


- С актуализацията на списъка на недвижимото културно наследство е възможно да настъпи промяна в статута или категорията на една сграда. Това е и идеята на актуализацията - да се разгледат категориите и режимите на опазване на недвижимото културно наследство с критериите на днешната дата и с мисълта да съхраним реликвите.


Ще бъдат ли подпомогнати реално собствениците на къщи - паметници на културата?


- Не само е възможно, но е и задължително. Поддържането на културното наследство е споделена отговорност. То дава облика на историческите центрове на градовете. Туристите посещават града не за да видят новите сгради, а да се потопят в атмосферата на историческата среда. Тя се поддържа с много повече средства и към собствениците на историческите сгради има много повече изисквания и ограничения, отколкото към собствениците на новите сгради. От общ интерес е собствениците на сгради, които са общо културно наследство, да бъдат подпомагани. Редно е да има споделеност при поддържането на ценните образци на градската среда. Виждаме, че когато това тежи само на плещите на собствениците в един момент сградите започват да придобиват окаян вид. Някои от тях вече са се самосрутили.


Подпомагането в грижата за недвижими културни ценности е практика в почти всички европейски страни.е практика в почти всички европейски страни. Във Франция например неговият дял достига до 80% от стойността на реставрационните работи, но срещу строги изисквания към изпълнението на проекта и на предписанията за поддръжка. Това е механизъм, който трябва да създадем и в България. Сега няма разписани точни правила. Да, законът изисква да има общински фонд "Култура", но е напълно неясно по какви правила и начини този фонд може да подпомага собствениците на недвижимо културно наследство


Какво може да направи НИНКН за знакови къщи- паметници, които запустяват или са умишлено оставени на разруха?


- Към Министерството на културата е създадена Главна дирекция "Инспекторат по опазване на недвижимото културно наследство", която, заедно с местните власти, би трябвало да следи за състоянието на сградите, да дава предписания, да следи за изпълнението на тези предписания и ако те не се изпълняват, заедно с общината да предприема действия по аварийно укрепване и т.н. Необходимите действия са описани в закона, но механизмът е много тежък и на практика законът е неприложим в сегашния си вид.


Вие какви промени в режимите за опазване смятате, че са необходими?


- Всяка сграда, всяка среда, всеки град трябва да имат индивидуални предписания, съобразени с индивидуалната им културна стойност. Конкретни правила за конкретно място. Няма как режимите в София да се приложат във Велико Търново или Пловдив, или в Златоград. Има основни, общи положения, но спецификата е различна и подходът трябва да е различен, ако искрено искаме да опазим културното ни наследство.


Промени в режимите на опазване могат да настъпят при установено несъответствие на културната стойност на изследвания обект с действащите към момента режими за обекта.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2409 Неутрално

    Разбира се. Идват един ден с кашони и чували и те освобождават от маса грижи по съхранението. Тва не е ли подпомагане?

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  2. 2 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1640 Неутрално

    Културното наследство требе да мине към министерството на туризЪма. У противен случай ний ще си построиме к'вото си искаме и ще го кръстиме както си сакаме, казали мутрагените

  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1727 Разстроено

    За съжаление нинкн е спирачка и проблем, а не част от решение на проблемите с недвижимото културно - историческо наследство!!!

  4. 4 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2409 Неутрално

    А пък в Хасково е разгадана тайната на Храма на нимфите. Оказва се, че когато римляните дошли по нашите китни земи, първата им работа било да построят баня. По-късно дошли българите и започнали да се чудят: куй туй? куй туй? Храм ли е, музей ли е или нàучен център? И така допреди няколко дни.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  5. 5 Профил на val1320
    val1320
    Рейтинг: 467 Неутрално

    Арх. Петров,вече 4 (четири) години чакам височайше мнение от НИНКН!Четири години!Та,въпросът ми е-ще доживея ли да видя решението ви?!

  6. 6 Профил на кукувица
    кукувица
    Рейтинг: 15 Неутрално

    Като главен арх на центъра в пловдив работеше със скоростта на охлюв , айде сега да те видим !!!

  7. 7 Профил на crq18506084
    crq18506084
    Рейтинг: 983 Неутрално

    Като главен арх на центъра в пловдив работеше със скоростта на охлюв , айде сега да те видим !!!
    —цитат от коментар 6 на кукувица


    Но вече е калинка на ДБ. Жена му назначи и сега ще го гони да върви далаверата по-бързо. В културното наследство има повече рушвет от колкото при главен архитект.

  8. 8 Профил на Brasil
    Brasil
    Рейтинг: 371 Неутрално

    Ясно. Значи къщи отпреди 1944 г. ще отпаднат, щото, видиш ли, вече не заслужават да са паметнил на културата, но соц лайна като чинията на бузлуджа и други подобни грозилища ще ги включим в списъка. Машала.

  9. 9 Профил на Toshko Afrikanski
    Toshko Afrikanski
    Рейтинг: 2148 Неутрално

    Значи държавата ще плаща за поддръжката на старите сгради със статут на паметници, а не собствениците?
    Че то много сладко така.

  10. 10 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1083 Неутрално

    От общ интерес е някой да накара собствениците на недвижимо културно наследство да бъдат накарани да го поддържат в прилично състояние.
    Ако не го направят в определен срок, общината наема изпълнители и им предоставя сметката.
    Ако нямат пари, недвижимото културно наследство се обявява за публична продан и с част от парите общината си възстановява разходите, а наследството се сдобива с платежоспособен собственик, който да го поддържа.
    Ей тъй са го измислили германците и холандците, затова в центровете на градовете там има историческо наследство, а не руини, собственост на 100-годишни реститутки, които копнеят само едно - да инкасират наеми.
    Но ние, разбира се, ще измислим нещо по-така, например с общите пари да правим ремонти на нашите "бедни" другари.
    Типично...

    Знанието е сила, информацията - власт
  11. 11 Профил на TPOTOAP
    TPOTOAP
    Рейтинг: 558 Неутрално

    Тоя ли обяви тоалетната чиния на Бзлуджа за културен паметник?

  12. 12 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 1042 Неутрално
  13. 13 Профил на кукувица
    кукувица
    Рейтинг: 15 Неутрално

    До коментар [#11] от "TPOTOAP":чинията е призната от световни архитекти за Чудо на архитектурата !трябва да се реставрира и да печелим от нея!!!

  14. 14 Профил на TPOTOAP
    TPOTOAP
    Рейтинг: 558 Весело

    До коментар [#13] от "кукувица":

    Верно си кукувица. Нищо не може да се спечели от тоя кенеф. Милиони годишно струва само поддръжката.

  15. 15 Профил на В. Вождовъ
    В. Вождовъ
    Рейтинг: 10 Весело

    "Дайте да дадем, другари"... и ще видите как изведнъж ще пребъде цялото културно наследство.
    Много интервюта, много нещо.
    Някой май сериозно се е заел да гради имиджа на Петър Петров.
    Министър ли ще го правим, що ли?
    Той, милият, е най-вече мъж на жена си и много обича да кърши рамене и да обяснява как въпреки цялото му добро желание, ръцете му са вързани и нищо не може да направи.
    Затова пък на жена му, Петкана Бакалова, ръцете ѝ са много дълги - чеше си петите без да се навежда.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK