Нели Огнянова: Дали да се ваксинираш, или да се страхуваш от 5G пряко зависи от медийната грамотност

Нели Огнянова

© Юлия Лазарова

Нели Огнянова



Професор Нели Огнянова е един от авторите на мониторинга на медийния плурализъм - документ, използван от множество институции (вкл. от Европейската комисия за нейния Доклад за върховенство на правото) като авторитетна оценка. Той е изработен за Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) към Европейския университет във Флоренция. В последното му издание една от констатациите е, че рисковете за разнообразието на българските медии са много големи и има нужда от спешни мерки за намаляването им, като през последната година рискът се е повишил значително заради държавно регулиране на ресурсите и подкрепата за медийния сектор. По този повод "Дневник" разговаря с Нели Огнянова.


Защо докладът за медийния плурализъм е важен?


- Мониторингът на медийния плурализъм е научно изследване. То е принос към данните за европейската медийна индустрия - с единна методика за всички държави от ЕС и държавите в процес на присъединяване. Изследването се провежда всяка година. Така се гарантират сравнимост и анализ на динамиката на медиите, включително очертаване на основни рискове и тенденции.




Нарастващият масив от данни дава възможност за формиране на адекватни политики както в съответните държави, така и на наднационално равнище. Както знаем, ЕС настоява за политики, основани на данни.

В това отношение България среща големи затруднения поради липса на механизми за генериране, съхраняване, анализ на данни за медийния сектор.

И накрая, мониторингът е източник на данни за оценка на по-голямата картина в ЕС - състоянието на демокрацията, защитата на правата на човека, върховенството на правото. Чрез ежегодната оценка на върховенството на правото, която включва и оценка на медийния плурализъм, докладът има изход към евентуално ограничаване на европейското финансиране за държави, в които не се установява върховенство на правото.


Кой е най-тревожният сигнал от последното изследване, в частност за онлайн медиите у нас.


- Онлайн новинарските медии са по-слабо познат сегмент засега, за разлика от радиото и телевизията, за които България има задължение да следи определени тенденции и да информира Европейската комисия. Отскоро и Изборният кодекс, и Законът за радиото и телевизията разширяват обхвата си и вече включват част от онлайн съдържанието. Също отскоро онлайн медиите са предмет и на мониторинга за медиен плурализъм.


Саморегулирането се отнася до онлайн медиите, но изискването е да са се присъединили доброволно към Етичния кодекс на българските медии.

Неясна собственост, медийни концентрации, дезинформация, незаконно и причиняващо вреда съдържание - това са някои от основните проблеми.

Една от тревожните констатации в доклада е че при онлайн платформите рискът от концентрация и от задушаване на конкуренцията достига "максимално възможното ниво от 97%". Как може да се противодейства на това?


- Медийната концентрация е общ проблем за българските медии. Може да се противодейства с обединените усилия на медийното и конкурентното право, на медийния и конкурентния регулатори. В момента в Закона за радиото и телевизията съществува най-общо изискване кандидатите за лицензии да отговарят на изискванията на конкурентното право. Това не се оказва достатъчно, а в Закона за защита на конкуренцията разпоредбите са хоризонтални, без оглед на спецификата на сектора.


В доклада се говори за това, че "друг сериозен проблем е липсата на базови данни за оценка на действителната степен на концентрация и това само по себе си е риск". Какъв е рискът и какво може да произтече от това?


- Липсата на данни е в основата на липсата на адекватни мерки за противодействие на рисковете. Политиките се основават на данни. Законите трябва да се основават на познаване на тенденциите. Същото се отнася за регулаторните оценки. Вместо конкурентният регулатор да констатира концентрации в областта на разпространението на печата, той излезе със заключение "няма данни, които да ми позволят да направя оценка".

Да, липсата на данни е риск, който позволява на политиците да се отнасят произволно, дори партизански, към сектора.
Каква е ситуацията в България по отношение на медийната грамотност. По какъв начин медийната грамотност може да подобри медийния плурализъм?


- Медийната грамотност не е медийна тема, медийната грамотност определя нивото на разбиране какво се случва с нас - и съответно изборът на индивидуално поведение. Дали се ваксинираш, за кого гласуваш и дали се страхуваш от 5G пряко зависи от медийната грамотност: какво четеш, коя телевизия гледаш, на кого избираш да вярваш.

В днешно време войните, които водим, са информационни войни - и в тях жертвите са също истински.
Липсата на медийна грамотност в политиката е фатална. Ако спечелилите изборите бяха чували "медията е съобщението", нямаше да се опитват да ни убеждават, че нямало значение кой, как и откъде говори, важното било какви са посланията.
Би могъл някой, който е чувал за Маршал Маклуън, да ги извади от това заблуждение.


​​​​​​​Медийната грамотност - да си избираш източниците, да познаваш цифровите си права, да можеш да се изразяваш в цифрова среда- определя качеството на живот и качеството на демокрацията.



Държавната администрация, образователната система, медиите, гражданските организации, семейството носят отговорност за медийната грамотност. У нас изменение на Закона за радиото и телевизията от 2020 г. предвиди изработване на национална политика за медийна грамотност. На неправителствено ниво работи Коалицията за медийна грамотност.


Един от изводите на доклада е, че медийни собственици влияят системно на редакционното съдържание на новинарските сайтове. Ясно ли е как и как може да се противодейства?


- Това е част от по-общия проблем за редакционната независимост. Влиянието минава през избора на теми, съответствието на темите на обществения дневен ред, избора на източници, експерти и събеседници, както и през интерпретацията на събитията и направените коментари.


Качествената журналистика спазва журналистически стандарти по всеки от посочените въпроси, а отразяването е балансирано и основано на факти. За съжаление полето на качествената журналистика е силно свито, нерядко липсва разграничаване между факт и коментар, среща се и разпространение на дезинформация и откровено поръчкова журналистика.

Дори обществените медии не винаги отразяват адекватно обществения дневен ред и не са лишени от някои общи дефекти.


Целта е да се разширява зоната на качествената журналистика. Медийната грамотност е ключов фактор за създаване на обществена нетърпимост към източниците на дезинформация и хибридни заплахи. Укрепване на саморегулирането също има известно значение за спазване на журналистическите стандарти. Насърчаване на качествената журналистика с публичен ресурс е възможност, която също заслужава внимание.


Как силната концентрация при телевизиите се отразява на онлайн медиите?


- Концентрацията е кросмедийна. Двете най-големи частни телевизионни групи притежават и значителна част от радио пазара, Освен това "Юнайтед" чрез компанията "Нет Инфо" (сайтовете АБВ Поща, Nova.bg, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg и др., платформите Vbox7 и NovaPlay) придоби и изданията "Телеграф", "Монитор", "Мач Телеграф", "Политика", "Europost" и притежаваните от дружеството "Вестник Телеграф" ЕООД сайтове.


Очевидно тези процеси силно засягат медийния плурализъм, при който, според известното определение на британския медиен регулатор, следва "да се предотврати съществуването на субект, който има твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическата програма." Е, у нас такива субекти има.


Кой е добрият пример - има ли държава, в която са приложени ефективни и интересни решения във връзка с проблемите, засегнати в доклада?


- Сравнителният анализ разширява хоризонта на националния законодател, когато обмисля и избира най-подходящите решения. Същевременно специфичните национални характеристики ограничават приложимостта на чужди модели. Например швейцарското правителство предложи на гражданите си да бъде отменен данъка за обществените медии - 400 шв.франка (около 670 лева) годишно на домакинство, но на референдум швейцарските граждани гласуваха за запазване на данъка. Този модел може да се трансферира само заедно с гражданите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK