Михаил Екимджиев: Мораториумът на царските имоти е противоправен, реституцията се решава от българския съд

Михаил Екимджиев

© Личен архив

Михаил Екимджиев



Решението на Страсбургския съд, което излезе на 7 септември, означава, че мораториумът върху разпореждането на Симеон Сакскобургготски с върнатите му имоти е противоправен, а реституцията на имуществото се решава от българските съдилища. Така обясни двата акцента в решението на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ адвокат Михаил Екимджиев, пълномощник на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза по жалбите им пред Страсбургския съд срещу мораториума и срещу решенията на Върховния касационен съд, с които хижата Саръгьол и къщата Ситняково (на Боровец) бяха присъдени на държавата.


Решението на ЕСПЧ обявява мораториума, наложен от парламента през 2009 г. с идея да действа "до приемането на закон", какъвто и досега не е приет, за противоречащ на Европейската конвенция за правата на човека, защото нарушава право на собственост заради възпрпятстване на търговска дейност в Рилските гори, върнати на Сакскобургготски и Мария Луиза.


Що се отнася до реституцията на имотите, ЕСПЧ препраща към мотивите на българския съд, като отчита, че решенията за Саръгьол и Ситняково са произнесени по време, когато българските съдилища са възприемали решението на Конституционния съд от 1998 г., което отмени одържавяването от 1947 г. на царските имоти, като акт, който не води пряко до реституция. След решението на КС от 2020 г. обаче ВКС присъди Царска Бистрица на семейството в противовес на произнасянията до този момент на долните инстанции. По същия начин и Софийският апелативен съд обяви през 2021 г. двореца Врана за собственост на Симеон Сакскобургготски. Делата за Врана и за Рилските гори са все още висящи. А чифликът Кричим въобще не беше реституиран. Хижата Саръгьол и къщата Ситняково са вече руини, тъй като държавата, въпреки че спечели окончателно делата, така и не започна да ги стопанисва.




Държавата в лицето на Министерството на правосъдието и Симеон Сакскобургготски имат три месеца срок за обжалване на решението на седемчленния състав на ЕСПЧ пред Голямата камара на съда, която се състои от 17 съдии. А след това в шестмесечен срок - да постигнат споразумение за обезщетение за възпрепятстваната от мораториума търговска дейност в Рилските гори.


Акцентите са на редакцията.


Кой е най-същественият извод според вас от решението на ЕСПЧ по казуса с царските имоти?


- Решението потвърди категоричната ми теза, моята и на юристите, запознати с Европейската конвенция за правата на човека и с правните стандарти на Европейския съд в Страсбург, че мораторимът, наложен през 2009 г. с решение на Народното събрание, който и до момента, в продължение на почти 12 години, не е отменен, е брутално нарушение на Европейската конвенция - както на правото на собственост, така и на правото на достъп до съд, тъй като съгласно практиката на българските съдилища актове на парламента не подлежат на съдебен контрол от гледна точка на тяхната законност, продължителност, непропорционалност.


Тоест отново през решение на Европейския съд постигаме защита на конституционни права, които българският Конституционен съд за съжаление прз 2010 г. отказа да защити въпреки че беше сезиран от тогавашния омбудсман. Но конституционните ни съдии тогава приеха, че нямат право да се произнасят за конституционосъобразност на решенията на парламента, а само по законите. Нещо, което бе въпрос на конформистко тълкуване на конституцията.


Какви конкретни нарушения на правото на собственост открива Европейският съд в резултат на мораториума?


- Независимо от това дали имат или нямат право на реституция царските наследници, съдът, оценявайки факта, че царското семейство е било въведено във владение на имотите, например Рилските гори, и не само са във владение, но са получени по закон разрешение и план за добив на дървесина, то този мораториум в продължение на 12 години е попречил да бъдат реализирани техните легитимни очаквания за добив в съответствие с изискванията на българското право.
И заради това съдът намира - само по отношение на тази дейност за дърводобива, нарушение на право на осбственост, което е нарушение на протокол 1 на ЕСПЧ.


А за другите имоти защо не се произнася?


- За другите имоти съдът не анализира този въпрос, защото няма данни те да са били разработвани за търговска дейност, в смисъл да бъдат отдавани под наем като хотели или резиденции. Само за Царска Бистрица се знаеше, че са продавани билети за посетители, тоест имало е минималистична търговска дейност, която мораториумът не е възпрпепятствал съществено.


За нарушението, свързано с търговската дейност по отношение на горите, съдът дава възможност в 6-месечен срок да се споразумеят страните, то е свързано само с вредите от невъзможността за търговска експлоатация на Рилските гори.


Каква сума би била получена, ако беше осъществявана търговска дейност с горите?


- Разполагаме с лесотехническа експертиза от края на 2018 г., според която само до тази дата сумата възлиза над 2 млн. лв. Така че въпросът не е за подценяване от имуществена гледна точка.


А по отношение на реституцията на имотите какво казва ЕСПЧ, коментарите са различни?


- Попаднаха ми медийни интерпретации, че съдът в Страсбург е потвърдил правилността и законността на решенията на ВКС по делата за Ситняково и Саръгьол, с които имотите са отнети от царското семейство, и че това едва ли не означавало, че реституцията на царските имоти противоречала на Европейската конвенция, и Страсбургският съд потвърдил правилността на ренационализацията, осъществена на тези имоти от българския Касационен съд.


За да ви обясня какво казва съдът, трябва да ви кажа какви бяха оплакванията на адвокатите на царя от решенията на третата и последна инстанция - ВКС, за Саръгьол и Ситняково.


Основните оплаквания бяха свързани с това, че Върховният съд не е направил собствен анализ на статута на интендантството (на което име са нотариалните актове на имотите - бел. ред.), а пряко се е доверил на изводите на ВКС по делото Кричим (2012 г., първото решение на ВКС по дело за царски имот - бел. ред). Което е нарушение на принципа на непосредственост при събирането на доказателства. Беше поискана комплексна експертиза, която, сравнявайки статута на подобни на българското интендантство институции в Европа, да даде заключение дали интендантството е публично-правна, държавна структура, респективно дали имотите, придобивани от него, са държавни, или обратно - това е институт, обслужващ царското семейство. Това искане беше отхвърлено от всички инстанции, включително от Върховния съд. И бяха безкритично приети мотивите по делото Кричим.


Затова ние твърдяхме, че делото е решено, без да са изложени убедителни мотиви. Тоест нашите оплаквания бяха свързани с процедурни нарушения. И Страсбург, както обичайно прави, припомня, че не е четвърта инстанция и че не може да се произнася, освен ако решенията са откровено произволни, и че все пак решенията по делата Ситняково и Саръгьол са мотивирани.


Страсбургският съд казва, че "не е готов" - този израз е употребен в решението, да се намеси с оценка на мотивите - какво означава това?


- Забележете, че съдът посочва, че решенията за Саръгьол и Ситняково са взети в ситуация, в която е доминирало разбирането, че решението на Конституционния съд от 1998 г. (което отмени одържавяването на имотите от 1947 г. - бел. ред.) има само декларативно значение и не води до реституция. И че това разбиране е преодоляно с новото решение на КС от 2020 г., което вече е отразено в окончаелното решение на ВКС за Царска Бистрица.


Тоест това, което казва Страсбургският съд, е, че въпросът за реституцията е от изключителната компетентност на националния съд. На няколко места не случайно съдът казва, че той няма да се произнесе дали царската фамилия има или няма право на реституция, а се доверява на изводите на националния съд. Както по отношение на изводите, направени по делата за Саръгьол и Ситняково, така и на противоположните изводи, направени от ВКС по казуса за Царска Бистрица, присъъждайки този имот на Симеон Саксобурготски след новото решение на КС (от 2020 г. - бел. ред.)


Тоест неверни са твърденията, че Страсбургският съд е оценил като незаконна реституцията на царските имоти. Той казва, че това е въпрос, който националните съдилища ще решат. Веднъж са го решили по един начин за Саръгьол и Ситняково по тогава действащата правна уредба, по друг начин - за Царска Бистрица след новото решение на КС. Съдът не взема страна, той не критикува нито мотивите, с които са уважени исковете на държавата по първите дела, нито решението по делото за "Царска Бистрица" в полза на Сакскобургготски, оценявайки еволюцията в разбирането на казуса след новото решение на КС. Съдът само казва, че и в единия, и в другия случай националният съд е изложил мотиви, които ЕСПЧ "не е готов" да ревизира.


Дворецът парк Врана. През юли т.г. Софийският апелативен съд реши: Врана е собственост на царското семейство, следва ВКС.

© Юлия Лазарова

Дворецът парк Врана. През юли т.г. Софийският апелативен съд реши: Врана е собственост на царското семейство, следва ВКС.


Какво следва оттук нататък?


- В тримесечен срок решението подлежи на обжалване пред Голямата камара на ЕСПЧ. Но такъв въпрос все още не сме обмисляли. Ако до 7 декември т.г. не бъде обжалвано, следва 6-месечен срок, в който страните имат възможност да постигнат споразумение, което да бъде одобрено от Страсбургския съд и така тази сага да приключи по цивилизован начин.


В противен случай след изтичането на този срок жалбоподателите г-н Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза ще формулират своите претенции, които ще бъдат базирани на актуализирания вариант на лесотехническата експертиза, за която споменах.


Аз проследих репортерски през годините делата за царските имоти и конкретно от първа до последна инстанция делото Кричим, видях как ВКС не само не обсъди, но направо игнорира почти половината представени от царските наследници аргументи. А в същото време държавата не представи и един документ, от който да е видно, че е участвала в покупката на земята или в строежа на тези имоти. Защо Европейският съд не коментира това?


- Защото не е негова работа. Многократно, включително и в това решение, Страсбургският съд преповтаря едно клише, което винаги се появява в неговите мотиви при подобни казуси. Той казва: Ние не сме четвърта инстанция. Ние не можем да ревизираме и да заместим националния съд в неговото вътрешно убеждение и в начина, по който то е формирано при непосредствено събиране на доказателства.


Припомням, че от 1 август т.г. влезе в сила Протокол 15 на ЕСПЧ, в който изрично е посочена субсдиарната роля на контрола, който ЕСПЧ осъществява спрямо решенията на местните власти. Тоест още веднъж е подчертано, че правата на човека по Европейската конвенция се защитават преди всичко от националните юрисдикции. И след това от ЕСПЧ. Това означава, че само когато решенията на националния съд са явно произволни, тогава ЕСПЧ се намесва.


А кога са произволни?


- Когато нямат мотиви например. Тогава ЕСПЧ би се намесил. Но не и когато са спорни, каквито са - съгласявам се с вас, решенията и за Кричим, и за Ситняково и Саръгьол.


Неслучайно в решението на Страсбургския съд се забелязва изключителна предпазливост, обмисляна, гледана сякаш под лупа, е всяка дума. Това е така, за да не могат изводите на ЕСПЧ в това решение да бъдат интерпретирани тенденциозно по висящите дела за Врана и Рилскте гори. Затова ЕСПЧ, фигуративно казано, бяга като дявол от тамян по отношение на изводи и оценки за това дали решенията както за Саръгьол и Ситняково (в полза на държавата), от една страна, така и за "Царска Бистрица"(/в полза на Симеон Саккобургготски), от друга страна, са правилни от гледна точка на конвенцията. Това е изключителен прерогатив на националния съд. И затова, за разлика от някои коментари в български медии, съдът не е оценил дали връщането на царските имоти съответства или не съответства на конвенцията.


Съдът казва: решенията на българските съдилища са мотивирани, не са очевидно произволни, което да налага наша намеса, и след като това е така, ние по тези конкретни дела нямаме причина да се намесим. Без да казва правилни или неправилни са решенията.


Един въпрос извън решението: Защо се стигна дотук Страсбург да решава български исторически въпрос? Как стана така, че стогодишни имоти, които всички български правителства са сочели за лични на царете, включително и отечественофронтовското след 9 септември 1944 г., изведнъж при демокрацията се оказаха за първи път оспорени и вкарани в безкрайна съдебна сага?


- Стигна се дотук в резултат на политика на реваншизъм, провеждана от бившия бодигард на г-н Симеон Сакскобургготски и неговите ортаци в парламента, наричащи се кой знае защо патриоти.


Решението на ЕСПЧ е добър повод, от една страна, и от дистанцията на времето - все пак г-н Сакскобургготски не е във властта от 12 години, да се стигне най-сетне до една разумна, балансирана и трезва политическа, правна и морална оценка на неговите роля и управление в най-новата българска история. Нямаме нужда нито от месианския възторг при неговото посрещане, нито от обругаването и демонизирането на наследниците на българската царска династия. Тя е част от българската история и всяка цивилизована държава цени и пази своите исторически символи и реликви.


И може би и затова 10 години повтарям, че най-разумно и цивилизвано е казусът с царските имоти да приключи със споразумение, подобно на спора между бившия крал на Гърция Константин и гръцката държава.


Но ЕСПЧ казва в решението, че не може да се прави паралел с гръцкия случай?


- Не може да се прави паралел само по един аспект: в делото на крал Констанин го няма този страничен шум, който се появява в нашия казус от неясното третиране на интендантството, а е прието почти без спор, че имотите са придобити лично. Но по отношение на възможностте за споразумение, паралелът е уместен и приложим.


Обобщете кратко кое според вас ще остане най-смущаващото или най-неприемливото от гледна точка на правото в тази дългогодишна сага?


- Най-неприемливото от гледна точка на върховенството на правото в правовата държава е, че държавата върна имоти на царското семейство, като някои, например двореца и парка Врана, още през 1999 г. бяха реституирани от кмета Софиянски, още преди влизането в управлението на Сакскобургготски. И не само върна, но въведе във владение, издаде констативни нотариални актове, взема данъци, направени бяха подобрения и ремонти. Минават години и изведнъж същата държава решава да ги вземе обратно. Такива ходове са характерни за страни от третия свят, не за европейска правова държава.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK