Мария Зидар: Документалното кино дава човечност на истории, които иначе са само кратки новини

Мария Зидар с наградата

Мария Зидар с наградата



Мария Зидар с филма си "Покаяние" е големият победител в наскоро завършилия фестивал "София ДокуМентал" - тя спечели наградата за жена режисьор в конкуренция на силна селекция от заглавия. Тя е бивш журналист във водещия словенски всекидневник "Дело". Има докторска степен по социология от Университета в Любляна, както и бакалавърска степен по журналистика и английски език. Постепенно се насочва към документалното кино, както продължение на журналистиката с други средства. Първоначално е подготвяла сценарии за документални филми за словенската телевизия и е режисирала един от тях. "Помирение", който започва в Албания през 2014 г. и снима в продължение на 7 години, е дебютният й пълнометражен документален филм.


"Помирение" разказва за убийството на 18-годишната Джисте, застреляна през 2013 г. от Фран, братовчед на баща ѝ. Действието се развива в Северна Албания, където все още властва средновековен кодекс на фамилната чест. Според т.нар. закон Канун, познат още от XV век, ако член на една фамилия убие член на друга, близките на жертвата имат право на кърваво отмъщение. Това понякога въвлича цели родове и поколения наред в кървава вендета без край.


Какво Ви впечатли в историята, която разказвате във филма? Интересува ли Ви темата за помирението и прошката генерално или по - скоро само в този конкретен случай ?




- Тази история е анатомия на един конфликт, разказан през призмата на личната дилема за прошката и помирението. Конфликтите - както социални, така и лични - са много разпространени в региона. Едно 18-годишно момиче е убито в силно патриархална среда, където враждуващите страни - все мъже - не могат да се разберат как и защо се е стигнало до това, какво е причинило техния дългогодишен конфликт и коя ценностна система - закон, религия или стар кодекс - да се използват за разрешаването й сега.


На по-широко социално ниво открих в тази албанска история отзвук от това, което наблюдавах да се случва в Европа по същото време (през 2013 г.). Дясно популистките партии пропагандираха неотрадиционализъм, национализъм и връщане към патриархата. Масово на обикновени хора, лишени от права и глас, се продаваха стари решения за нови проблеми.


След края на комунистическата диктатура в началото на 90 -те години, Албания се оказва във вакуум на ценности. При липсата на функционираща държава и вследствие на социалните сътресения (новото демократично управление падна в края на 90 -те години), старият кодекс на закона Канун се възражда, ведно с религията и традиционните ценности. Като няма приемственост, като няма нови съвременни закони, древните правила и ритуали се претълкуват и интерпретират по начин, който често води до злоупотреба с тях.


През призмата на една дълбоко лична история, филмът показва този сложен конфликт между преосмислянето на традицията, религията и законите на страната.


Опитвате ли се понякога да се поставите на мястото на героите си и да помислите как бихте постъпили в тяхната ситуация?


- Да, винаги го правя. В документалните филми трудно можем да говорим за "герои", това са реални хора и техният живот. Като режисьор ти използваш емпатията, съпричастността си, за да предадеш на публиката преживяванията на други хора. Ти не си просто наблюдател на събития и истории, които заснемаш, ти си човешко същество и си повлиян от тези събитията.


Защо преминахте от журналистика към документалното кино?


- Няколко фактора оказаха влияние, сред тях и политическата ситуация в Словения по онова време (включваща и поглъщане на вестника, в който работех от дясно популистка партия), случаи на цензура, несигурност в работата и най-важното - все по-тясно пространство за задълбочени материали.


Намерих изход от всичко това в документалното кино. Днес документалните филми, чиито автори прекарват години в изследване и проследяване на определени теми, запълват важна празнина в новините чрез своите проучвания и дават човечност на истории, които иначе са само кратки новини.


"София ДокуМентал" дава награда за жена режисьор и вие я спечелихте. Защо жените трябва да бъдат подкрепяни в документалното кино или в киното като цяло? Какви трудности срещате по време на работа ?


- Мартичка Божилова, директорът на фестивала, има големи познания за киноиндустрията в региона и извън него и е напълно наясно , че има празнота, недостиг на женско присъствие в тази сфера и е необходимо да са даде по-голяма видимост и гласност на работата на жените-режисьорки. Аз бях на 26, когато в Словения излезе първият игрален филм, режисиран от жена. Започнах да работя по "Помирение" десет години по-късно. За тези 10 години друг филм на жена не излезе. Между 1995 и 2017 г. само един от 9 филма в Словения е режисиран от жена. Това е дори по-малко от средното за Европа- там са 5 от 10.


В същото време няма разлика в броя на мъжете и жените, които учат във филмови училища. Тоест женският талант някъде се губи. Във финансово отношение жените в кинематографията са много по-зле заплатени. Мъжете режисьори в Европа получават 3 пъти по-високи хонорари, несъответствие има и като цяло в договорните отношения с жените, касаещи вторичните приходи след пускането на един филм-от роялти, награди и други. Има и нещо друго - доминацията на мъжете в режисурата води до възпроизвеждането на едни и същи модели в гледната точка и интерпретацията на обществените процеси.


Още веднъж използвам случая да благодаря за тази награда за режисура, която спечелих в компанията на изключителни колеги, селектирани за участие в "София ДокуМентал"- от Марта Попивода до Ирина Цилик.


Мария Зидар с директора на фестивала Мартичка Божилова

Мария Зидар с директора на фестивала Мартичка Божилова


Наградата за жена режисьор "София ДокуМентал" връчва заедно с Българския фонд на жените. Журито в състав Велислава Попова, главен редактор на "Дневник", Волфганг Нопфлер, австрийски продуцент и Таня Хорилчук, оператор от Беларус избраха победителя сред 9 режисьорки на съвременни, модерни, дръзки филми, включени в състезателната програма.


Журито е било впечатлено от способността на режисьорката да каже толкова много с толкова малко думи, най-вече благодарение на нейния фин, деликатен визуален стил. "В едно общество, доминирано от мъже, женският персонаж говори ясно чрез своята тишина и в крайна сметка думата на жената е последната дума в историята", обоснова решението продуцентът Волфганг Нопфлер.


"София ДокуМентал" се организира от Балкански документален център, Фондация "Конрад Аденауер"и Чешки център и е единственият фестивала у нас с фокус върху човешките права.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2520 Неутрално

    Документалното кино внася развлекателен момент в историята,която разказва. Какво да се прави,такава му е природата на киното. Включително и документалното.

  2. 2 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    интересно интервю

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1852 Неутрално

    Подобна родова вендета има(ло) и на полуостров Мани на Пелопонес в Гърция.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK