Адвокат Тодор Табаков: И офшорните фирми без дейност задължително се декларират

Тодор Табаков

© Блумбърг ТВ

Тодор Табаков



Преди дни Международният консорциум на разследващите журналисти (чийто партньор е Bird.bg) оповести т.нар. Досиета "Пандора" - разкрития за финансови тайни на политици и бизнесмени по цял свят, извършвали сделки с обща стойност милиарди долари през офшорни сметки. Според разкритията двама бивши политици от България са засечени, че имат офшорни участия и сметки, които не са вписали в имотните си декларации. Единият от тях е Делян Пеевски, който вече се яви в ДАНС, за да даде обяснения. Ден по-рано той направи изявление до медиите, в което отрече да е нарушил закона и посочи, че офшорните му компании, за които излезе информация, "никога не са извършвали дейност, не са притежавали активи и чрез тях не са осъществявани каквито и да било сделки".


Какво представляват "Досиетата Пандора" четете тук.
Какво досега беше известно за българската връзка четете тук.
Сръбски министър се оказа с имоти в България - четете тук.


За офшорните зони и тайните сметки разговаряме със столичния адвокат Тодор Табаков, съдружник в адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници". Той е работил за Комитета по данъчни въпроси към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж. Бил е старши юрисконсулт и началник управление "Международни финанси" в Министерството на финансите.




По информация от февруари 2021 г. 12 юрисдикции фигурират в списъка на неоказващите съдействие на ЕС: Американска Самоа, Ангила, Доминика, Фиджи, Гуам, Палау, Панама, Самоа, Сейшелски острови, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови и Вануату. Други девет са поели ангажимент да реформират данъчните си политики: Австралия, Барбадос, Ботсуана, Есватини, Ямайка, Йордания, Малдиви, Тайланд и Турция.


Г-н Табаков, всеки път, когато излезе новина като тази с досиетата "Пандора", реакцията е как богати хора са хванати с незаконни сметки. След това нищо не следва. Можете ли да обясните на читателите какво представляват офшорните зони, незаконни ли са участията във фирми и държането на сметки там и кога има нарушение на закона?


- Като данъчен адвокат, работил с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие още през 90-те години, когато проблематиката за офшорните зони беше обект на много висок интерес, натрупах знания в тази насока. Какво означава незаконни сметки? Какво означава закриване на офшорните зони, както се изрази един лидер на политическа партия в праймтайма на националната телевизия? Това са поредните коментари на хора, които нищо не разбират от проблематиката.


Става дума за държави и юрисдикции, които по една или друга причина са допуснали данъчни облекчения във вътрешното си законодателство и по този начин привличат ресурси, които не биха могли да осъществят от друга стопанска дейност. Например Нидерландия с Аруба, холандските Антили и др. - ако не са офшорните режими, фактически Нидерландия трябва да отдели огромни ресурси, за да издържа тези територии. Този режим обаче трябва да бъде прозрачен. Ако имате сметка в една такава юрисдикция, там се спазват същите правила за мерките срещу изпирането на пари, които се спазват и в останалите държави.


Проблемът е, че хората, които говорят по телевизиите, нямат понятие от офшорни зони, затова се говори за люксембургска офшорка, швейцарска офшорка, ирландска офшорка и каква ли не. Това не са офшорни режими. Кипър, Малта, Лихтенщайн не са офшорни юрисдикции. Офшорни юрисдикции са тези, които са посочени в списъка на министъра на финансите и в параграф 1 т. 64 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).


Да вземем този списък: в Хонконг корпоративното подоходно облагане е 14%. Но Хонконг прилага териториалния принцип на облагане - не облага доходи с източник от чужбина. И по този начин създава благоприятна възможност в Хонконг да се регистрират фирми, но те, според мен, не са офшорни. Първо, защото там се прилагат стриктни критерии по отношение на източниците, с които се финансират стопанските операции, и оттам нататък всеки има право да си регистрира дружество и да работи чрез него.


Проблемът не идва ли от това, че хора от властта по този начин получават възможност да укрият свои доходи чрез непрозрачна фирма, тъй като официално неин представител става адвокат, а собственикът е невидим за публиката?


- Само да отбележа, че "невидим" доскоро беше е и собственикът на акции на приносител в акционерните дрпужества. Запазването на анонимността не означава престъпление или закононарушение.


Въпросът е данъчните имат ли достъп до тази информация и могат ли да контролират произхода на парите?


- Данъчните имат пълен достъп до тази информация въз основа на мултилатералните инструменти (многостранните споразумения - бел. ред.) като конвенцията под егидата на ОИСР, по силата на която от 2017 г., а за някои държави 2018-2019 г., се получава информация за всички финансови сметки, които са регистрирани в тези юрисдикции. И оттам е много лесно проследимо кой кой е, защото те имат информация за т. нар. краен собственик.


Само държавите от списъка на ЕС, който е възприет и у нас, които не предоставят информация на ЕС, са непрозрачни. Целта на Съвета на Европа и на ЕС е да направят тези юрисдикции прозрачни и те да започнат да обменят информация. "Пандора гейт" е функция именно от това - изсветляването на бизнеса в офшорните зони. Например Британските Вирджински острови не са офшорна зона, защото имат спонтанен обмен на информация.


Така че всички, които са включени в глобалния форум за прозрачност и по отношение на които имаме автоматичен обмен на информация, те не могат да бъдат считани за несътрудничещи юрисдикции, не може техните банки да се считат за такива, които откриват незаконни сметки, нито дружествата да бъдат белязани с щемпел на незаконосъобразност.


Критериите са няколко: Първият е с какви ресурси е започнат даден бизнес. Ако от гледна точна на регламента за мерките против изпирането на пари произходът е законен, не можем да говорим за незаконосъобразност на бизнеса.


Вторият е свързан с данъчната прозрачност. Тя се постига чрез законодателство за контролираните чуждестранни дружества. То казва така: когато създаваш дружество в чужбина, то трябва активно да упражнява стопанска дейност. Ако то е пасивна структура, която крие парите ти, ресурсите му ще са доход на лицето, което е създало дружеството, а не на самото дружество. Данъчните органи на съответната държава гледат през това и облагат дохода на тази "черупка" на личните доходи с данъка на държавата, в която е местно лице учредителят. И по този начин се решава въпросът.


Нека да бъдем ясни: в България този въпрос е решен половинчато, и то само по отношение на корпоративните структури. Има съответните регулация в ЗКПО, но те не са въведени изцяло, както трябва да бъдат.


Каква е причината да не са?


- Като представител на Българската търговско-промишлена палата съм поставял този въпрос няколко пъти на ниво бюджетна комисия, но всички пазеха едно оглушително мълчание. Явно има интереси, които налагат тази регулация да бъде окастрена. И много скоро е възможно да имаме процедура от Европейската комисия заради непълното въвеждане.


Имаме точно такъв пример - български представител, който не е декларирал офшорни фирми в имотната си декларация и неговото оправдание е, че те не били действащи. Това означава ли, че нашите данъчни власти нямат информация за това?


- Той е длъжен да ги декларира в приложение 8 към годишната си данъчна декларация.


Но той твърди, че не бил длъжен, защото били дъщерни.


- Значи е длъжен да ги декларира като съучастие в отчетите на дружеството майка. Това, че нямат дейност, не означава, че тези фирми не съществуват. Аз не искам да се намесвам в личен спор, но принципът, критерият не е дали са действащи или не, а а дали са учредени и съществуващи към момента на попълване на годишната данъчна декларация.


Въпросът е защо нашите данъчни власти не са получили досега тази информация и защо се налага едва сега да започва проверка? Къде се е изгубила тази информация?


- Има обмен по отношение на финансовите сметки. Няма обмен по отношение на участието на български лица и дружества. Данъчните органи имат възможността не по линия на спонтанния обмен на информация, а имат право да поискат обмен на информация за дружествата въз основа на сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за обмен на информация.


Тоест ние трябва да сме активната страна, за да получим информация?


- Трябва да правим разлика между спонтанен обмен на информация, който е свързан с финансовите сметки, и обмен на информация, който е свързан с участие на българи в такива дружества, което вече е въпрос на специално искане, което трябва да бъде отправено до приходната администрация на съответната друга държава.


Хипопетично погледнато, ако имаме нарушение при годишните отчети и непосочването на такива участия в чужбина, ако действително няма дейност, то тогава данъчният ефект от едно такова разследване ще бъде равен на нула.


Но след като данъкоплатците търпят санкции при недеклариране дори на недействащи фирми, и политиците са длъжни да декларират.


- Така е, да.


Кото говорите за спонтанен обмен, се сещам как предишният главен прокурор се хвалеше как по тази линия е получил списък със сметки в чужбина и дружества на магистрати и политици. Така и не разбрахме какво се случи с тях. Смятате ли, че има последствия?


- О, разбира се. Като адвокатско дружество ние имаме клиенти, чиито имена бяха оповестени в тези списъци и по отношение на които НАП започна проверки и ревизии. Вероятно сме имали десетки такива случаи.


Имаше ли сред тях магистрати и политици?


- Политици имаше, но някои от тях вече не са между живите и затова бих се въздържал. Но това е един въпрос, който е изключително важен: Когато откриваш сметка в чужда банка, която на жаргон е офшорна, първото нещо, което ще те накарат да подпишеш, е декларация, че не си лице с политическа експозиция. И там фигурират всички критерии от четвъртия регламент за мерките срещу изпирането на пари. Когато едно лице декларира, че е било министър, депутат, тези банки стават изключително внимателни. Наши клиенти са ни разказвали, че от много банки са им направили отказ заради съмнения, че са заемали политически позиции в държавата, в която са местни лица.


Имаме и примера с Христо Бисеров, за когото прокуратурата не успя да получи информация от швейцарска банка и загуби дело срещу него. Това беше казус на политическо лице с недекларирани сметки, според прокуратурата.


- В Швейцария неплащането на данъци не е престъпление. За да можеш да получиш информация, трябва да докажеш, че е извършено друго престъпление в страната, от която се иска обмен на информация по наказателно-правната конвенция за обмен на информация. И когато това не може да бъде доказано, Швейцария отказва информация.


Сега пак се говори за швейцарски сметки.


- Има си много сериозна логика в това Швейцарската конфедерация да не счита неплащането на данъци за федерално престъпление. На всички ни е ясно колко много хора, които не са местни лица, държат парите си в швейцарските банки. Това е залогът на швейцарското икономическо чудо, на финансовата позиция на Швейцария в света. И макар че през годините те се отказват бавно и постепенно от привилегиите, които създава този режим, в никакъв случай не биха го отменили, както някои български политици пледират, считайки Швейцария за офшорна юрисдикция. Аз категорично не я считам.


Теоретично какво би трябвало да последва, ако двама българи бъдат уличени в недеклариране в свои офшорни участия и сметки?


- В идеалния случай трябва да се провери дали те са задължени в държави въз основа на мултилатералните конвенции, или става дума за държави, с които имаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и споразумение за обмен на информация. И ако има основание да се направи искане за предоставяне на пълна информация за дейността на тези дружества, за участието, за финансовите сметки и т.н. Финансовит сметки, така или иначе, са в рамките на спонтанния обмен. Тоест ако не са в черния списък на ЕС за несътрудничещите юрисдикции, при всички случаи ще се получи информация.


След това тази информация трябва да се провери от прокуратурата, от гледна точка на това дали имаме съмнения във връзка с изпиране на пари и дали не са извършени данъчни престъпления. А вероятно ще се сезира и Националната агенция за приходите, за да установи дали не е нарушено българското законодателство и за да изследва източникът, с който са правени тези инвестиции.


Тоест всичкият този шум ще се сведе до две производства. Би се включила и антикорупционната комисия, ако в рамките на разследването се установи, че ресурсът е свързан с корупционни престъпления в резултат на политиеската дейност на съответното лице.


Оптимист ли сте, че от тези разкрития може да се стигне до разнищването на конкретни случаи?


- Зависи от конкретните факти. В преобладаващия брой от случаите лицата, които използват такъв тип структури, за да осъществяват бизнес, имат консултанти, които много сериозно ги пазят да не извършат престъпления в тази юрисдикция. От гледна точка на законосъобразността в повечето случаи там всички изисквания от закона са спазени. Тоест ние трябва да проверим дали българското законодателство по някакъв начин не е било нарушено. Това е начинът, по който евентуално може да се стигне до реализиране на отговорност.


Какво мислите за капацитета на приходната ни агенция?


- Приходната администрация на България израсна изключително много през последните години. И наред с ревизионни актове, които не й правят чест, има и изкючително подготвени колеги, които в много дълбока степен са навлезли в сложни проблеми и казуси. Не може да се каже, че в приходната администрация няма подготвени хора. Въпросът е това да бъде общото ниво. А това е изключително трудна задача и изисква много средства и много четене.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK