Атанас Пеканов: Има риск за евросредства от Плана за възстановяване, ако не си свършим работата

Атанас Пеканов: Има риск за евросредства от Плана за възстановяване, ако не си свършим работата

© Юлия Лазарова



На 15 октомври служебното правителство изпрати на Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост, с който трябва да се излезе от кризата и да се модернизира българската икономика до края на 2026 г. В него има десетки проекти с предвидени за тях инвестиции, както и политики, включително по върховенството на правото, борбата с корупцията и отговорността на главния прокурор. Докато Европейската комисия започва обсъждането на българския план, разговаряме за него с вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов.


Г-н вицепремиер, нека уточним още в самото начало - Механизмът за възстановяване и устойчивост не е списък от някакви пожелания за възстановяване на икономиката след пандемията и модернизирането на България, а е акт, правно обвързващ българската държава. Това е съвсем конкретен ангажимент за действия, инвестиции, реформи и пари от бюджета на България, нали?


- Така е. Механизмът (той е по-популярен като План за възстановяване и устойчивост - бел. ред.) е уникален нов инструмент в отговор на пандемията и икономическата криза. Той отговаря на една дългосрочна дискусия, която водехме между икономисти, мислещи как Европа да се справя по-добре с кризи. Дискусията, която водехме, е за това трябва ли европейските пари да бъдат строго обвързани с различни реформи.




Дълго време имаше гледна точка, че това не е нужно, защото страните в ЕС трябва да разберат, че така или иначе трябва да правят реформите. Но аз виждам сегашния подход като правилния - да се обвържем с това, че в следващите години ще правим нужните стъпки и в замяна на това да получаваме средства за важни проекти.


Тук е важно името - "за възстановяване и устойчивост". Възстановяване е за по-краткосрочния стимул към икономиката - сериозна част от програмата за икономическа трансформация ще отиде относително бързо към бизнеса.

Но по-голямата част от плана - и така е и в другите страни - е за устойчивост, т.е. как да направим икономиките и обществата ни по-устойчиви предвид две големи предизвикателства, каквито са зеленият преход и цифровизацията.


Голямата част от проектите се рамкират в тези приоритети, а такова беше и желанието ни - да повишим амбициите в тези две сфери.


Поради тази причина в плана са записани конкретни проекти и инвестиции, както и конкретни реформи, срещу които няма записани средства по обясними причини. Какви са те?


- В плана има 57 инвестиционни проекта. Те варират между образование, здравеопазване, енергетика, цифровизация, местно развитие... Във всеки от 12-те компонента има и реформи - общо 46 на брой. Ние допълнихме предишната версия на плана с 13 нови реформи, които смятаме за много важни.


Ще дам няколко примера. Реформа за законови изменения, насърчаващи присъединяването на ВЕИ към електропреносната мрежа, за споделяне на енергията между съседни имоти - нещо, насърчаващо зеления преход. Друга реформа е свързана с електромобилността, трета е за насърчаване на предприемачеството...


Всички тези реформи трябва да се случват в стъпки чрез законодателни промени. Важно е да се каже веднага, че за определени реформи не сме задали с какъв конкретен закон ще бъдат приети, тъй като това е прерогатив на бъдещ парламент. Тоест трябва да допуснем малко гъвкавост, да не връзваме ръцете на бъдещи управляващи и парламенти, за да могат правят в зададените насоки необходимите стъпки.

Същото е и за върховенството на закона - тема, по която сме търпели критика години наред. Тук в много кратък срок се опитахме да отговорим колкото може повече на зададени от европейските институции приоритети. Те (институциите - бел. ред.) не ни дават конкретна насока как да ги решим - в крайна сметка това са решения от национален интерес, които само ние можем да вземем. Смятам, че успяхме буквално в последните седмици доста сериозно да надградим тази част за върховенството на закона.


Много трудно и важно е да обясни, че се търси фин баланс между това колко може да обещае един служебен кабинет. Смятахме например, че не е правилно служебно правителство да обещава неща, изискващи промени в конституцията. Относително ограничени сме в това, което можем да заложим. От друга страна, искаме да заложим колкото се може повече важни реформи, които смятам, че наистина България дълги години е пренебрегвала. Всяка година получаваме доклад [на Европейската комисия] за върховенството на закона и в него няколко теми са повдигнати, а смятаме, че успяхме да отправим предложения, които - ако се реализират - да отговорят на тези проблеми.


Върховенството на закона е записано и в Европейския семестър (рамка за координация на икономическите политики в Европейския съюз и възможност на страните от ЕС да обсъждат икономическите и бюджетните си планове и да следят напредъка в определени моменти от годината - бел. ред.), в условията за кандидатстване за членство в еврозоната... Това е материя, която в известна степен е извън правомощията на правителството поради конституционни причини. Но все пак с плана не оставяте и много място за импровизации на тези, които идват на власт след вас, нали?


- Търсим баланс, задаваме неща, които трябва да се правят. Предприемане на стъпки за отчетността и отговорността на главния прокурор - нещо, за което сме критикувани от години. Действия за обществените поръчки, при които много голяма част се раздават без конкурентна процедура - 29% при средно 6% показател за ЕС, изключително притеснителен показател.


Споделям притесненията на европейските институции, че с този голям ресурс (само безвъзмездните средства за България по плана са близо 6.6 млрд. евро - бел. ред.) не можем да си позволим да продължаваме с това. Поради тази причина сме задали в следващите години да се стигне в България средноевропейското равнище. Това минава и през професионализация на възложителите на поръчки, градене на административен капацитет, намаляване на инхаус процедурите...


Но при правораздавателната реформа сте зависими от съвсем друга власт, от Висшия съдебен съвет. Защо записахте ангажимент в плана второто тримесечие на 2022 г. като срок за реализиране на тази реформа, което изглежда в момента абсолютно непостижимо?


- Това не е ключовият момент. В предстоящите технически разговори с Европейската комисия ще решим дали ще се изпълни реално във второто или в последното тримесечие на годината. Важното е какво ще се направи в България. Тук подкрепям предложенията на Министерството на правосъдието - да се даде възможност прокурори и следователи да разследват главния прокурор, да се гарантира кариерната им независимост по време на този процес - не могат да бъдат освободени в хода на този процес и се гарантира кариерното им развитие след приключването му. Все посоки, в които България е била критикувана.


В Плана не всичко е разписано детайлно именно защото в крайна сметка това ще са стъпки, решени от парламента.



В края на юли представих тогавашната версия на плана и ясно заявих на парламентарните партии, че искам да чуя от тях мнение по две теми: върховенство на закона и енергетика.

За съжаление имаше голяма фиксация върху инвестиционните проекти и защо няма пари за едно или друго. Не бих казал, че се стигна до сериозни предложения от тези партии, какъвто трябваше да бъде според мен правилният подход.


В крайна сметка стигнахме до момент, в който трябваше да подадем плана на Европейската комисия и тези проблеми да се разрешат.


Имаше други два казуса за върховенството на закона, които са надградени, така че да носят реформи в следващите години. Първият е за повишаване предсказуемостта на законодателните процедури - оценка на въздействието на всякакви предложени закони, общественото им обсъждане, намаляване възможностите за промени между двете четения и за вкарването им през преходни и заключителни разпоредби. Второто е засилване капацитета на различните антикорупционни органи.


Атанас Пеканов: Има риск за евросредства от Плана за възстановяване, ако не си свършим работата

© Юлия Лазарова


Всъщност процесът продължава - предложихте проекта за българския План, но следва разглеждане от Европейската комисия, както и в комитет на Съвета на ЕС. Това ще отнеме месеци - обичайното е между 6-8 седмици срок за комисията и през това време продължава комуникацията с българското правителство...


- Точно така, ще мине известно време и докато Съвета на ЕС ги одобри. Именно в тази насока опитахме да отговорим за върховенство на закона и енергетиката на голяма част от запитванията и притесненията на европейските институции. Предстоят технически преговори доколко реалистично е това да се случи.


Имайте предвид, че поради забавянето заради уникалната политическа ситуация и политическа несигурност, през лятото се промениха първоначално заложените дати, включително за реформи, които трябваше да се случат още тази година. Но те няма как да се случат поради очевидната липса на работещ парламент.


Означава ли това, че - технически погледнато - няма как да получим авансовите средства от около 1.6 млрд. лв. тази година?


- Работим за това да получим средствата възможно най-скоро. Ако може, още тази година. Но всичко зависи от преговорите по споменатите две теми.


Предвидените средства не могат да се използват за друго - за подкрепа на бизнеса или пенсии, както понякога се спекулира. Не, по план те трябва да отидат за описаните проекти.


Защо бързахте да внесете плана с поемане от България на конкретни ангажименти и срокове при отсъствие на действащ парламент? Защо не изчакахте още няколко седмици политиците да се уморят да правят избори, да създадат стабилен парламент и правителство? Това засяга в някаква степен и легитимността на подобни действия от страна на служебно правителство.


- През лятото няколко пъти казах, че е по-добре България да има стабилно редовно правителство. Но за съжаление политическите партии не намериха решение, а ние не бива да рискуваме изпълнението на плана, на всички тези проекти и реформи, които трябва да се случат до средата на 2026 г.


Времето тече и стигаме до момент, в който планът трябва да бъде подаден, такова беше и желанието на бизнеса, те поискаха безвъзмездната помощ да дойде възможно най-бързо и да се използва от тях за инвестиции. Такова е мнението и на различни министерства. За някои от проектите 5 години не е много време за реализиране.


Затова беше важно с подаването на плана в Брюксел да фиксираме голямата част от проектите и да останат за изговаряне в официалните преговори на големи теми като върховенство на закона и енергетиката. По всички други да започне подготовката на тръжни процедури, обществени поръчки, насоки за кандидатстване, разговори с бизнеса и профсъюзите как да се реализират всички тези неща... Не трябва заради годината, в която за съжаление политическите партии не можаха да намерят решение на това как трябва да изглежда едно стабилно управление, да бъдат рискувани и средствата за изпълнението на тези проекти и реформи.


В предадения в петък план отстранихте ли по някакъв начин съмненията, че в пролетната му версия имаше предрешени инвестиции за "наши хора"?


- Преработихме около 50% от проектите...


А отпаднаха ли цели проекти?


- Да, отпаднаха два-три проекта. Но преработихме същността на други. Например изграждането на индустриални зони вече ще става с участието на европейски партньори в лицето на Европейската инвестиционна банка, която ще може да контролира целия този процес. Същото стана с програмата за икономическа трансформация, където има грантови финансови инструменти, управлявани също с европейски институции, но не е фиксирано още кои точно ще са те - такива са Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд... Това е важен механизъм отвън да се упражнява контрол, така че средствата да се използват по възможно най-добрия начин.


Атанас Пеканов: Има риск за евросредства от Плана за възстановяване, ако не си свършим работата

© Юлия Лазарова


Важен е механизмът за финансиране - как точно ще се случва всичко? Ако Министерството на финансите ще прави авансовите плащания и Еврокомисията по-късно ще ги възстановява, това предполага в бюджет 2022 да има специално разчетено такова перо?


- Различно е по различните проекти, специфично е в отделните министерства. Те в крайна сметка подготвят проектите, а финансовото министерство трябва да следи изпълнението на описаните цели по тримесечия, включително реформите или отделни стъпки по тях. Европейската комисия потвърждава това и тогава стават плащанията.


Голяма част от плащанията ще са за приключени проекти с нещо измеримо, построено, проведени обучения, изградена инфраструктура, модернизирана структура или предприятие.


А ако определени проекти не се изпълнят докрай или изобщо не са започвани, ако има отстъпление от поети ангажименти, има ли риск българските разходи по цялото направление, в което са те, да не бъдат признати от Европейската комисия или Съвета на ЕС?


- Има рискове към отделни 6-месечни плащания (два пъти в годината се преглежда в Брюксел изпълнението на ангажиментите - бел. ред.). Част от тях няма да бъдат изплатени, ако нещо не е направено. И това според мен е правилно - такъв трябва да е механизмът. Парите се дават за смислени неща, постигане на резултати, движение напред.


Затова е много фин балансът между това да си поставим амбициозни резултати, но не и невъзможни и нереалистични. Не забравяйте, че говорим за уникален инструмент, никога в Европа не е правено подобно нещо - общ европейски отговор на кризата. В бъдеще ще бъдат напаснати регулациите, разбира се, ще има променящи се условия, променящо се търсене за различни инвестиции - да кажем, за изграждане на ВЕИ по покривите на компании и частни къщи. Но технологиите и средата се променят и може да последват корекции.


Да поговорим за конкретен пример от плана. В частта "Иновативна България" при "Образование и умения" е записана "Инвестиция 3: Обучения за цифрови умения и изграждане на национална онлайн платформа за обучение на възрастни". За нея са предвидени почти половин милиард лева, включително за мрежа от 750 дигитални клуба (само за тях са планирани над 87 млн. лв.). Какво точно ще представлява тези мрежа - държавата ще изгражда интернет клубове? Дадена ли е на бизнеса възможност да вземе предвидените цифрови ваучери и да решава сам при кого да обучава персонала си според специфичните нужди?


- България не се справя много добре с цифровизацията, а тя е една от главните възможности за реализация в XXI век. Проектът цели разработване на голяма платформа - с онлайн и физическа част - с ново съдържание, напаснато както към сегашния век, така и към реалностите в страната. Клубовете са физическата част. Решението е, че не е достатъчно само онлайн решение, което да си пуснеш на компютъра вкъщи, а и да има обучение на място.


Министерството на образованието е носител на този проект. В неговата компетенция е да определи сертифицирането кой да бъде обучаващ. Там имат мнение кой може и кой не.


Бизнесът ще проверява в списък със сертифицирани и да си избере най-удобната за него компания, но някои негови фаворити може да не са там?


- Това е обект на допълнителни разговори. Нищо не е предопределено. При реализацията на проекта смятам, че всичко ще може да бъде изговорено и да се намери приемливо решение.


Какви са lашите планове след края на служебния кабинет? Виждате ли се като евентуален кандидат за министър в правителство с участието на "Продължаваöе промяната"?


- По принцип съм тръгнал по една по-академична кариера през последните години, преподавам в икономическия университет във Виена. Не съм мислил за промяна. Взел съм временна и многf важна и отговорна позиция в отговор на поканата от президента Румен Радев. Не съм имал досега помисли да се присъединявам към текущ политически проект.


Очаквате оферта, за да имате помисли, или...


- Не. Казвал съм много пъти, че за мен е важно не някакво съзвездие, а политиките зад него, програмата. Още не съм видял програма на проекта "Продължаваме промяната". Не мога да се обвържа с какъвто и да е проект, за който не е ясно какви политики ще предлага.


През годините като макроикономист съм говорил, че в България не е правено достатъчно за адресиране на социалните неравенства, дисбалансите в страната между развитието на столицата и недостатъчно развитие на регионите, проблеми в данъчната и социалната сфера, за доста консервативната ни фискална политика... Това са възгледите ми и мога "да мисля" само когато чуя, че други имат такава споделена визия.


Изброеното звучи малко като "леви политики с десни средства"?


- О, не бих казал.


Накрая - оптимист ли сте след тази изключително необичайна политическа година за България?


- Сблъсках се с много проблеми и е важно да не ги прикриваме. За върховенство на закона, критиките за корупцията, за неизвършените реформи и стратегии в енергетиката и много други. В много министерства години наред не е изграждан капацитет. Много е важно всяко ведомство по всяка тема или въпрос за решаване да има подробен доклад от истински експерти, за да можем да взимаме правилните решения.


В изминалите месеци се срещнах и с много страхотни амбициозни хора, някои от тях завърнали се от чужбина, искащи България да се развива по-добре. В тях именно виждам надеждата, че страната може да бъде много по-добра и че всички неща, заложени в плана, ще се изпълняват в следващите години, че ще има хора, които ще следят за това. Надявам се това да е визията за страната - да е много по-успешна България.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK