Съдия Мирослава Тодорова: Свободата на медиите се оказа тясно обвързана с независимостта на съда

Мирослава Тодорова

© Дневник

Мирослава Тодорова



Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, известна със своята критична позиция към политическата намеса и зависимостите в съдебната система, осъди държавата в Страсбург. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че е нарушено правото й а свободно изразяване на мнение. Като председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) преди години съдия Тодорова понесе тежки удари - беше уволнена от Висшия съдебен съвет (ВСС), а след като съдът я възстанови, беше отново наказана. Въпреки качествената й работа през годините беше оставяна без задължителната оценка, личните данни на семейството й умишлено бяха оставени да изтекат в публичното пространство. Съдия Тодорова се противопоставяше на нападките срещу съдии от страна на управлението на ГЕРБ и дори заведе дело за клевета срещу Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи.


Десет години след наказателната акция на ВСС срещу Вас спечелихте дело в Страсбург. Съдът не предожи ли на държавата да се споразумеете, преди да се произнесе? Защо не получихте извинение от управляващите?


- Както и във всеки друг случай, така и в този, по правилата за дейността му Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) предложи на правителството да се споразумее с жалбоподателя, т.е. с мен, но правителството не предприе такива стъпки. Мисля, че и тази позиция, и липсата на равносметка от правителството са логически съответни на цялата красноречива сама по себе си описана в решението история на настъпателните и агресивни опити на управляващите да подчинят съда и да го превърнат в придатък за реализиране на партийни цели. Овладяването на съда компрометира разделението на властите, свежда го до декоративна фасада, зад която реалните отношения между властите не са онези, които са посочени в Конституцията.




Поначало дейността на държавата по изпълнение на решенията на ЕСПЧ не е удовлетворителна и тук не изключвам отговорността на българския съд за част от нарушенията. Неколкократно Комитетът на министрите на Съвета на Европа приемаше междинни резолюции с констатацията, че България отказва да изпълни решения на ЕСПЧ. От една страна, това говори за институционална култура, която е склонна да омаловажава човека и неговите права.Свидетелство за тази нагласа е и случаят, по който през последната година двукратно си позволих да въвлека обществото и министъра на правосъдието - за отказ да бъде изпълнен съдебен акт от звено към Министерството на правосъдието за конвоиране на задържан на погребението на майка му въпреки осъждането на държавата от ЕСПЧ за сходен случай и въпреки медийното отразяване на определението на съда за разрешеното конвоиране ден преди погребението. След оповестяването на новото нарушение на правото на зачитане на личния живот на затворника, който не можа да присъства на траурния ритуал на майка си, и активността на съда са били променени правилата за конвоиране. Но това не е достатъчно същите органи, които не изпълниха съдебен акт и нарушиха основно човешко право на зачитане на личния живот, да не допуснат ново нарушение на други основни права и да не изпълнят друг влязъл в сила съдебен акт с различни указания. Изисква се работа с държавните служители - юридически ограмотяваща, която е предпоставка за промяна на манталитета, културата и нагласата "формално да се отбие номерът".


Това, което казвам, е общият контекст, в който са извършени нарушенията, установени по моето дело от ЕСПЧ. Но моят случай има и друга специфика. Решението показва, че имаме проблем не само с безразличието на институциите и недостатъчната последователност за премахване на причините за нарушенията на човешките права, но и с това, че е възможна целенасочена злоупотреба с власт за въздействие върху съдия, т.е. върху тази власт, която е призвана да даде защита на гражданите срещу всеки произвол, включително когато произволът идва от страна на държавата.


Историята на демократичния преход показва трайна тенденция управляващите да се опитват да подчинят съда. Политиците се сещат, че независимостта на съда е върховна ценност в правовата държава едва когато са в опозиция. Допускам, че именно това е причина да не бъде предложено споразумение и да се оказва дългогодишна упорита съпротива от политическите власти за такава реформа на съда, която да гарантира независимостта му от изпълнителната власт, прокуратурата и центровете на паралелна власт. За тяхното влияние върху ВСС имаше свидетелства от председатели на софийски съдилища след приключване на мандатите им. Тези твърдения така и не бяха проверени. В този смисъл не липсата на извинение, а липсата на истинска равносметка за случилото се и неговото правно значение според ЕСПЧ, за съжаление, напълно кореспондира с продължаващата упорита тенденция за държане на съда в подчинена позиция. Част от средствата са тези, които са отбелязани в решението.


Осъдихте държавата за погазена свобода на изразяване - това не е ли уникално дело: да се запушва устата на съдия. Звучи по-логично да се запушва устата на журналист. Щом на съдии у нас се запушва устата, каква е диагнозата за властта, упражнявана от ГЕРБ почти 12 години?


- ЕСПЧ признава за първи път, че българската държава е нарушила правото на свободно изразяване на съдия по общественозначим въпрос за независимостта на съда, което е нарушение по чл. 10 ЕКПЧ; за дискриминиране на съдия при упражняване на това право поради активно участие в Съюза на съдиите в България (ССБ) - нарушение по чл. 14 ЕКПЧ; и за използване на законни средства за постигане на паралегални цели - нарушение на чл. 18 ЕКПЧ.


Наистина това е тежка диагноза за състоянието на държавността. Трите десетилетия демократичен преход показват, че държавата срещна тежки затруднения за създаване на действителни гаранции за независимостта на съда и за свободата на словото. Това е така навярно поради факта, че тези две ценности са в основата на пълноценното демократично функциониране на всички останали компоненти на правовата държава.


Свободата на медиите у нас се оказа тясно обвързана с независимостта на съда. Въпросът за независимостта на съда и за управлението и отговорността на прокуратурата, в частност на главния прокурор, се превърнаха в големия политически въпрос. Съпротивата на политическите власти да се откажат от влиянието си върху съда доведе до това, че независимостта му в значителна степен е възможна, когато съществуват реални свободни медии, които достатъчно компетентно, отговорно и издръжливо информират и дебатират по тази тема и така въвличат обществото, повишават неговата информираност и способност да настоява за промяна. Получи се така, че съдът, т.е. същинската съдебна власт, навярно заради дългогодишното й омаловажаване и неглижиране от другите власти, заради публичното поругаване и овладяване чрез влиянието на партиите и прокуратурата във ВСС, продължава да разчита на институциите на гражданското общество.


В този ред на мисли изглежда еднакво възможна опасността да "бъдат запушени устата" и на журналист, и на съдия, който изразява становище за компрометирания модел на разделение на властите. Същевременно устата на съдиите "се запушва" и със създаването на впечатление от страна на кадровия органи и на изявени представители на политически партии, че съдиите трябва да се въздържат от този дебат. Решението на ЕСПЧ опровергава смисъла на подобна позиция.


Знаем от опита и на други държави в преход от тоталитарно към политически плуралистично управление или пък с проблеми с мафията, т.е. с навлизане на престъпността в държавната власт, че в такива времена на конституционни кризи, обществени сътресения и радикални социални трансформации активната роля на съдиите е от съществено значение за утвърждаване демократичния ред. В решението Lopez Lone и др. срещу Хондурас на Интерамериканския съд по правата на човека се казва, че в моменти на тежки кризи на демокрацията нормите, които обикновено ограничават участието на съдиите в обществения живот, не са приложими към действията им в защита на правовия ред.


В развитите демокрации лидерството на съдиите в дебатите за правосъдието и съдебната власт изобщо не се поставят под съмнение, напротив другите власти създават предпоставки за това съдът да бъде ефективно чут. Както казва председателят на Върховния съд на Великобритания през 2015 г., съдиите не могат да очакват другите да направят необходимото за защита на съдебната власт и правосъдната система. Изискват се активни действия от страна на съдиите.


Това решение на ЕСПЧ доказва ли зависимостта на тогавашното мнозинството във Висшия съдебен съвет от бившия премиер Бойко Борисов и неговия бивш вътрешен министър Цветан Цветанов? Вторият впрочем драстично смени отношението си към съдебната власт, след като мина през съда като подсъдим, днес дори е готов да закрива рожбата си - специализирания наказателен съд.


- ЕСПЧ изброява поредица от факти за периода, в който високопоставени представители на изпълнителната власт се изказваха по неприключили съдебни производства, нарушаваха презумпцията за невиновност, изразяваха становища как следва да приключат съдебни процеси, публично нападаха съдии. Имаше случай, в който полицейска операция по задържане беше озаглавена на името на съдия, който беше изменил мярката за неотклонение "задържане под стража" в по-лека на обвиняем. ССБ и аз като председател на управителния му орган многократно изразявахме публично позиции срещу този подход. Стигна се дотам, че поискахме професионална експертиза от Европейската асоциация на съдиите за състоянието на независимостта на съдебната власт. Заключението беше, че министърът на правосъдието нарушава принципа за върховенството на правото. Бяха направени тежки констатации и за липсата на прозрачност в дейността на ВСС, по-специално при назначенията и повишенията, като беше отчетено нежеланието на кадровия орган на съдебната власт да излезе публично в подкрепа на необоснованите атаки срещу съда на представителите на правителството.


Последва изборът на г-жа Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, който се определяше в медиите като предизвестен не поради доказани от нея качества при администрирането на съда, защото до този момент тя не беше взела отношение по нито един въпрос, свързан с функционирането на съдебната власт, а защото беше изнесена информация, че е близка семейна приятелка на министъра на вътрешните работи. ССБ реагира срещу този избор и поиска оставките на членовете на кадровия орган. По това време министърът на вътрешните работи ме нарече "най-големия ни критик". Заради отправени срещу мен клеветнически твърдения аз заведох наказателно дело от частен характер.


Това е само схематично и далеч неизчерпателно маркиране на обстоятелствата, в които започнаха и се развиха дисциплинарните производства срещу мен. ЕСПЧ разглежда дисциплинарните процедури тъкмо в контекста на изброените обстоятелства и стига до извода, че дисциплинарните производства не са преследвали законоустановената си цел, а са представлявали акт на отмъщение заради критиката ми към Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Акт, който е годен да сплаши съдиите и да ги възпре от участие в обществения дебат за модела на управление на съдебната власт и за гаранциите за нейната независимост от политически, икономически или криминални фактори.


Съдът казва, че критичните позиции, изразени от мен в качеството ми на представител на ССБ, изглежда са предизвикали реакция от ВСС и правителството. Цитира се едно от решенията на Върховния административен съд във връзка с последвалото ми уволнение, че в този момент ССБ и други неправителствени организации чрез множеството критични позиции са упражнявали форма на граждански контрол върху дейността на ВСС, който възприел това "едва ли не като обявена война". Всички тези събития като цяло - "военната ситуация", изключителната строгост на ВСС по отношение на мен и синхронът за започване на дисциплинарните процедури, тяхното развитие и завършек с изявления и действия на представителите на правителството в логическата им и хронологическа взаимовръзка, е основание за ЕСПЧ да приеме наличие на причинно-следствена връзка между дисциплинарните ми наказания и критичната ми позиция срещу изпълнителната власт и зависимостта от нея на ВСС.


По отношение на промяната на отношението на г-н Цветанов важи вече казаното, че за независимостта на съда политиците се сещат, когато са в опозиция и не са част от т. нар. оперативна власт (тази с директни правомощия за упражняване на принуда, т.е. правителството и прокуратурата).


Не поискахте обезщетение, което е много благородно към данъкоплатците, но не смятате ли, че конкретните отговорни за осъдителните решения в Страсбург реално дължат плащане на вредите, които причиняват?


- Нямам никакво съмнение, че гражданите с нарушени права трябва да търсят и да получават справедливо парично удовлетворение. Освен че е защита, която им е дължима, това е важен дисциплиниращ държавните власти фактор. Отделен въпрос е, че този фактор ще бъде истински ефективен, когато държавата започне да предявява регресни искове срещу виновните длъжностни лица от законодателната и изпълнителната власт. В моя случай положението обаче е различно.


От една страна, считам, че не е редно българските граждани да бъдат увредени два пъти - и поради нарушаването на конституционните принципи за разделение на властите и на независимостта на съда, които са причина за нарушенията на моите основни права, и поради това, че следва да плащат обезщетение за компрометираната държавна власт.


Има и нещо друго. Делото ми в ЕСПЧ е завадено преди всичко като работа за държавата. Важно е да стане ясно, че отстоявам правата си като част от борбата за кауза. На това положение не може да повлияе дисциплинарното ми наказване с удръжки от заплатата, с понижаване в длъжност или уволнение. Същевременно защитата ми за отстояване на тази кауза не се нуждае от парична стойност. Защитата ми е реализирана пълноценно с признаване от ЕСПЧ на извършените срещу мен нарушения.


Това решение на друго, по-високо ниво, поставя въпросите за реформа на ВСС, така че да бъде неутрализирана неговата склонност да се вслушва или да внимава за конюнктурните домогвания на властта. Все повече се стеснява възможността на политическите власти да не признават кой е големият политически проблем.


Съдиите бойкотирахте преди дни избора на нови членове във ВСС. Задава се и нов парламент, в който мнозинството вероятно ще е решено да прави драстични промени в съдебната власт. Каква според Вас е първата правилна стъпка за ограничаване на зависимосттите в кадровия орган на съдебната власт?


- Изисква се продължаване на започнатата реформа на модела на ВСС с разделянето на администрирането на съдилищата от това на прокуратурата. Прокурорите, които поради естеството на работата си трябва да са близо до изпълнителната власт, за да е ефективна борбата с престъпността, според международните стандарти нямат място нито в избора на председатели на върховни съдилища, нито в изработване и внедряването на електронно-информационна система за съдебните дела, нито в обучението на съдиите. Съдиите имат място в Прокурорската колегия, тъй като това се налага като противотежест на съществуващото правно положение повдигането на обвинението от прокуратурата да е нейно суверенно правомощие, което не подлежи на съдебен контрол, включително при започване на съдебната фаза на наказателния процес след внасяне на обвинителния акт. Подобна организация на обвинителната функция изисква в правната уредба да бъдат предвидени разумни механизми за оценка на качеството на обвинението, които да го превръщат в значимо обстоятелство за кариерата на прокурорите и следователите.


Предвиждането на такива адекватни кариерни механизми ще действа дисциплиниращо и ще способства за утвърждаване на ясна ценностна професионална йерархия. Същевременно се изисква промяна в структурата и състава на прокурорската колегия, така че тя да бъде превърната в ефективен инструмент за обществен контрол върху функционирането на институцията, като се постигне ясното принципно отграничаване на процеса на кадрово управление, дисциплиниране и обучение на прокурорите и следователите (различно от това на съдиите) и се гарантира функционалната автономност на редовите прокурори от горестоящите прокурори при работа по конкретни дела. Новият състав и структура на Прокурорската колегия ще даде възможност да се предвиди и нов състав и структура на Съдийската колегия, така че да се създаде мнозинство на съдиите, избрани от съдии. Това е основна гаранция за независимостта на съда, позната в демократичните държави, които са възприели модела за администриране на съдебната власт от съдебни съвети, и е повтаряща се препоръка от органите на Съвета на Европа от повече от десет години.


Освен това номинирането на кандидатите за членове на двете колегии на ВСС, избирани от Народното събрание, следва да се провежда така, че да бъде гарантирана неговата прозрачност и убедителност, т.е. да бъдат избирани не юристи, които за първи път вземат отношение по проблемите на съдебната власт, а хора с биография и професионален опит, от които може действително да бъде проверена компетентността им умело и почтено да администрират съдилища и прокуратури. Изисква се и създаване на процедура за разследване на главния прокурор, която да гарантира максимална безпристрастност и независимост на разследващите органи и да създава в обществото доверие в убедителността и ефективността на процеса. Нито една от тези промени сама по себе си не би била достатъчна, изисква се да се разработят комплексно, тъй като само цялостното им нормативно уреждане и точно прилагане може да доведе до положителен и убедителен резултат.


Кое е уникалното в решението по Вашия казус, как накратко бихте синтезирали посланието на Съда в Страсбург към българските управляващи?


- В решението за първи път се признава нарушение на чл. 18 ЕКПЧ по българско дело. Това е много важно и с конкретната си констатация, че Висшият съдебен съвет, инспекторатът към него и Върховният административен съд са злоупотребили с власт, като са допуснали дисциплинарните процедури срещу мен да не преследват законоустановените си цели, а да се употребяват като инструмент за сплашване, възпиране и отмъщение.


Важно е обаче и поради това, че в решението се извеждат критерии, по които може да се "дешифрира" и да се разобличава привидната, декоративната законност, зад която в действителност се упражнява злоупотреба с власт и държавен тормоз, нарушаващ човешки права. В ситуация като нашата, когато институциите не успяват да разсеят съмненията за завладени институции и изградени мрежи от процедурни привидности, решението окуражава и разширява възможностите за защита на всеки увреден.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK