Правосъдният министър: Реформата трябва да започне с Висшия съдебен съвет, членовете му - сами да подадат оставки

© Надежда Чипева, Капитал

От началото на седмицата текат преговори за съставяне на правителство между "Продължаваме промяната", "Демократична България", Има такъв народ и БСП. Една от големите теми, които партиите обсъждат, е реформа в съдебната система. "Дневник" разговаря със служебния министър на правосъдието Иван Демерджиев за изборите, които в годината на избори следващото управление трябва да направи, за да гарантира чрез законодателни промени ефективно правосъдие, отчетност на главния прокурор и независим Висш съдебен съвет. Видео вариант на интервюто - в края на текста.

От няколко дни текат преговори за съставяне на правителство между "Продължаваме промяната", "Демократична България", Има такъв народ и БСП. Получавали ли сте покана да останете на поста си ако бъде съставено редовно правителство?

- Не съм получавал до момента такава покана, не знам и дали са водени персонални разговори доколкото това, което получавам като информация е, че се обсъждат политики.

А ако Ви поканят, бихте ли обмислил и бихте ли приел?

- Самият факт, че съм в Министерството на правосъдието означава, че съм се ангажирал с дейностите в сферата на правосъдието и естествено, че бих обмислил такава покана, ако я получа.

Бихте ли останал като заместник министър?

- Бих обмислил поканата.

Как оценявате приоритетите, за които се договориха четирите партии? Те са в няколко основни насоки.

- Първо бих искал да адмирирам процеса, по който стана това договаряне и който даде яснота на всички, на цялото общество кои са приоритетите, които се обсъждат и какви са позициите на отделните политически сили по тях. Това съответно даде възможност и на нас в Министерството на правосъдието да узнаем за тези приоритети.

Всъщност голяма част от заявените приоритети са теми, по които ние работим от няколко месеца. По някои от тях сме в много напреднал етап, дори бих казал с готови законопроекти. Удовлетворен съм да видя, че програмите, около които се обединяват политическите сили, водещи преговори за евентуален коалиционен кабинет, са много близки до темите, по които ние работим.

Едно от предложенията, които се обмислят, е закриване на спецправосъдието. Такъв законопроект бе разглеждан и в предходното Народно събрание, но мина само на първо четене.

- Като министерство имаме трайна позиция по този въпрос и тя не е само наша, а всъщност наличието на специализирано правосъдие е в следствие на препоръки, които идват по линия на Съвета на Европа, по линия на ЕС и според мен специализирано правосъдие трябва да има. Въпросът е каква да бъде формата, под която то да се осъществява и какъв да бъде предметният му обхват. При всички случаи този обхват към момента е изключително разширен, трябва да се дебатира професионално до какви граници той да бъде стеснен, за да бъде действително специализирано това правосъдие, а не по-близко до извънредното, както наблюдаваме сега това да се случва.

Нашите предложения са в две насоки. Едното вече го оповестихме като възможност да се реформират сериозно специализираните съд и прокуратура в петте апелативни района.

Това също намираме за един компромисен вариант, който може да работи доста добре и ефикасно, защото ще се ползва потенциалът на специалните знания, които се предполага да имат прокурорите по определените производства.

Но в същото време техните актове няма да бъдат предмет на проверка от друга сходна, сродна, сраснала се с тях институция, а ще бъдат предмет на проверка от всички общи съдилища и вярваме, че това, съчетано с предложението ни за въвеждане на много по-широк съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, ще доведе до целения резултат - законосъобразно протичане на тези производства.

Като че ли нагласата обаче е по-скоро революционна за пълно закриване на тези структури.

- Пълното закриване на тези структури ще породи незабавна реакция и проблеми. Това ще бъде стъпка назад и аз не бих го препоръчал. Надявам се, че ще водим такива разговори и в хода на тези разговори ще защитавам именно тази позиция - че трябва да има специализирано правосъдие с доста по-ограничен обхват и с промяна на форма в посоките, които преди малко коментирах.

По отношение на предложението за разделяне на антикорупционната комисия КПКОНПИ на две какво е становището Ви?

- Мисля, че е резонно това предложение. Освен всичко друго ние в момента проучваме добрите практики в Европа по този въпрос и също готвим концепция, която да предложим на народните представители когато се изчисти мнозинството и вече влезем в някакъв професионален дебат. Опитваме се да помогнем с идеи без претенции да налагаме тези идеи. Обратното - те ще преценят дали да ги възприемат или не, но мисля, че наш дълг е да подготвим такива, защото давам за пример предходното Народно събрание, където се внесе проектът, касаещ специализираното правосъдие и Висшия съдебен съвет, то имаше доста недостатъци, които ние изчистихме със съвместна работа с вносителите и в крайна сметка доби вид, който позволяваше да бъде приет.

Сега се опитваме да спестим донякъде това технологично време и по темите, по които сме работили да предложим завършени в правно-техническо отношение законопроекти, които вече е плод на политическо решение дали ще бъдат възприети или не.

Има ли сериозни разлики между вашата концепция за преструктуриране на антикорупционната комисия и предложенията, които се обсъждат в момента?

- Не. Насоките са такива и те следват препоръките на Съвета на Европа, на Венецианската комисия. Споделяме ги и мислим, че това е правилната посока.

Но това са по-скоро дългосрочни мерки?

- Не са дългосрочни, защото голяма част от предложенията, които сме направили могат да бъдат решени с изменения в Закона за съдебната власт и законите, без да се пипа Конституцията. Краткосрочни са за мен и работим по конкретни текстове, които да предложим.

Кои други промени биха могли да бъдат постигнати в следващите 100 дни?

- Според мен първата стъпка трябва да бъде реформа на Висшия съдебен съвет. Там препоръките са ясни - включване на повече съдии, преобладаващи спрямо броя на прокурорите, както и включване на представители на други правни общности, които да влизат по линия на политическите квоти т.е. едно пренасищане с магистрати не е много полезно за ВСС, защото води до капсуловане на системата и невъзможност по някакъв начин тя да приема и да предава отвън и навън.

Неслучайно се изисква броят на прокурорите да е по-малък, защото се разбира ясно от всички, които имат отношение към процеса, че те са йерархически зависими от главния прокурор и наличието на много прокурори във ВСС води до притеснение за начина за формиране на тяхната воля. Един човек по такъв начин йерархически зависим трудно може да изразява свободна воля в рамките на един орган.

Другите предложения, които се правят по линия на Съвета на Европа и на Венецианската комисия, са да се включат представители на други правни общности в тази квота, която ще избира парламентът например. Това също заслужава внимание, за да не се капсулова системата.

Каква е оценката ви за предложението за орязване функциите на главния прокурор в Закона за съдебната власт?

- При всички случаи ние сме го заложили като концепция в Плана за възстановяване и устойчивост. Първата стъпка трябва да бъде правомощията на главния прокурор да бъдат вкарани в конституционната рамка, тъй като според нас те са разширени за момента в ЗСВ и смятаме, че първата стъпка, която трябва да се направи, е да се върнат в границите, предвидени в Конституцията. След като се направи тази стъпка и при наличие на конституционно мнозинство си струва да се обсъди въпросът кардинално с правомощията на главния прокурор, които са изключително широки и притесняват както обществеността в България, така и споменатите от мен международни организации.

Трябва да ви кажа, че огромна част от дебата, който водихме с ЕК по повод на Плана за възстановяване и устойчивост бе свързан с две неща - ограничаване на изключително широките правомощия на главния прокурор и въвеждане на надежден механизъм, с който да се контролира законосъобразността на неговите действия, т.е. да може да му се търси наказателна отговорност при действия или бездействия по служба.

Личностен ли е проблемът или системен за прокуратурата?

- Комплексен. Системният проблем с фигурата на главния прокурор и огромните правомощия на тази фигура го виждаме вече години наред. Просто г-н Гешев допълни към този проблем личностният проблем, това засили ефектът и стана много по-видим. И понеже стана много по-видим, стана и нетърпим. Не познавам г-н Гешев, нямаме лични конфликти с него.

Но сте призовавал за неговата оставка.

- Да, както и призовавах да не бъде назначаван за главен прокурор, защото още тогава процедурата по избора, за мен си беше назначение, стана ясно, че личностните качества на този човек не отговарят на стандарта за главен прокурор, не защото имам някакви лични забележки към него или че не го харесвам или нещо друго.

А това ли е причината за атаките срещу вас? Тази Ваша позиция?

- Да, това е причината. Те са в много посоки тези атаки. Започнаха още през 2019 г., когато Пловдивската адвокатска колегия излезе с тази позиция и не са спирали и до днес. Понеже натискът върху г-н Гешев се засилва, съответно атаките стават по-яростни и доста по-нечистоплътни бих казал.

Под каква форма са те? Видими, невидими?

- Част от тях ги видяхте. Невидимите, които не виждате, са свързани с много интензивни проверки по делата, които съм водил като адвокат и търсене на повод там да се намери нещо, което да се ползва срещу мен.

Невидими също мога да кажа - след една статия, която излезе преди около две седмици с мое интервю, разбрах, че следовател, който е работил по досъдебно производство, в което съм изнесъл обстоятелства, заявени в статията и стоя зад всяка дума и зад нейната истинност, аз съм ги заявил като свидетел по досъдебно производство, а преди това и по две полицейски преписки и това не е нова информация. Тази информация е стигнала до органите много по-рано - 2020 г. по полицейските преписки и 2021 г. по досъдебното производство. Веднага след като излезе тази статия разбрах от следователя, че е бил върнат в структурата, от която е дошъл и няма поглед върху разследването. Така елегантно, както каза той, е бил върнат и му е било възложено пак да се занимава с цитирам "тривиални производства".

Какъв знак е това?

- Ами, тълкувайте го вие.

Може ли отговорът на Конституционния съд да забърза процедура по предсрочно освобождаване на главния прокурор във ВСС, ако съдът се произнесе в тази насока, че министърът на правосъдието може да поиска това.

- Нашето твърдо убеждение е, че министърът на правосъдието разполага с такова правомощие. Естествено пък на свой ред КС е единственият орган, който може да се произнесе по това дело. Надяваме се да се произнесе в кратки срокове. Съответно ние работим по подготвянето на второ искане за отстраняването на г-н Гешев.

Какво съдържа то?

- Съдържа разнопосочни основания, част от които са решения на европейски съдилища, които намират проблеми в работата на прокуратурата, а ние смятаме, че при сегашната уредба отговорност на главния прокурор е веднъж да съблюдава собствените си действия и втори път - да организира работата на прокуратурата по начин, че тя да бъде законосъобразна, прозрачна и да бъде много ясно за обществото как се развиват наказателните производства.

Тоест според нас всички пороци в организацията на работата на прокуратурата са пороци, които трябва да бъдат отнесени към работата на главния прокурор и да държи отчетност за тях, както и да отговаря, ако допуска такива. Това е първата група от основания. Втората група основания касаят вече конкретни сигнали, част от които касаят и действия, лични на самия главен прокурор.

Какви например?

- Аз вече споменах, че те са доста пресни. За съжаление постоянно постъпват нови и нови материали и ние искаме да ги обобщим, тъй като според мен не е разумно да внасяме твърде много искания и формирайки такова искане сме длъжни да изчерпим предмета му, защото това е въпрос на уважение към ВСС и към обществеността. Така че към момента аз не съм сигурен, че този процес е приключил, защото буквално всеки ден идват най-различни материали, а ние сме длъжни все пак да ги проверим и да отсеем тези, които са релевантни и да отсеем тези, които според нас нямат отношение към въпроса.

И на трето място - да се дебатира в рамките на Европейския парламент проблемът с прилагането на върховенството на правото в България. В рамките на тези дебати също се повдигнаха доста теми и въпроси, които са именно въпроси за начина на организиране на работата на прокуратурата. Пак казвам - тази отговорност изцяло лежи върху главния прокурор и той трябва да я упражнява.

Как гледате на идеята Конституционния съд да бъде сезиран с искане да се установи, че ВСС е в противоконституционен състав и трябва да се разпусне, след което нов състав на ВСС да смени главния прокурор?

- Аз бих заложил на законодателна реформа, която ще доведе в определени хипотези до разпускане на този състав на ВСС. Това бих предприел, ако аз трябва да предложа нещо. Има и основание за това впрочем.

Този ВСС и по принцип ВСС трябва да представлява съдебната власт и на практика трябва да има доверието на съдебната власт. Това са първите му функции - да отстоява нейната независимост.

Доколко реалистично е това обаче?

- Ако е въпрос на етична преценка, мисля, че е реалистично и би трябвало те да я направят. Трябва да има и някакъв реализъм. В един момент когато реалностите налагат определено действие, интелигентните хора го предприемат, а не чакат някой друг да предприеме други действия, каквито всъщност манифестираха и от политическите партии.

Тъй като предстои избор на председател на Върховния касационен съд, достатъчно легитимен ли е този състав на ВСС да избере кой да ръководи съда?

- Той страда от пороците, които преди малко коментирахме и които трябва да бъдат отстранени. Един съдебен съвет, доминиран от прокурори, няма как.

А и с непопълнен състав от двама съдии?

- По-скоро поредността на събитията я виждам през реформа на ВСС, а след това всички други процеси да протекат - както разглеждането на искането евентуално за отстраняване на главния прокурор, така и избор на председател на ВКС. През ВСС минава реформата в съдебната система, т.е. тя трябва да започне с реформа на ВСС.

Главният прокурор се ползва с доста солидна подкрепа във ВСС, особено видимо в прокурорската колегия, а и не само. Има ли възможност и опасност прокурорската колегия да бламира този избор, ако този състав избира председател на ВКС?

- Естествено, че има.

Вие предвиждате ли такъв резултат?

- Аз не мога да знам какви са плановете на прокурорската колегия, но би могло и отново се връщаме на темата - начинът на структуриране на ВСС предполага един такъв проблем. Не може хора, които по дефиниция и по служба са йерархически зависими от един човек, много сериозно са обвързани с този човек професионално, влизайки за заседание на ВСС изведнъж да се еманципират и да вземат решение самостоятелно.

Много пъти сме ставали свидетели как в синхрон гласуват прокурорите било в пленума, когато се гласуват тези въпроси. Така че тази тенденция е притеснителна и видима, но не само за нас. Тя е притеснителна и видима и за Съвета на Европа, и за Венецианската комисия. Има много на брой препоръки. Извадили сме всички и сме ги проследили, които са все в тази посока - ограничаване броя на прокурорите, които да влизат във ВСС. Те не са случайни, те са плод на наблюденията за изкривяване при резултатите от различни гласувания и при разглеждане на различни въпроси.

Направихте искане за дисциплинарна проверка на трима прокурори по случая "Осемте джуджета". Прокурорската колегия изиска от Вас да представите доказателства и факти. Внесохте ли вече документите и какво се съдържа в тях?

- На 25 ноември дойде искането за тези материали. В момента окомплектоваме преписките и ще ги изпратим.

За нас основният и най-важният въпрос, който привлече вниманието ни, беше доклад на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Служителите, които са участвали в тези събития, много подробно са изложили и хронологията на събитията, и участието на тримата прокурори, всеки един от тях каква роля има в тези събития. Това е основният документ, на който сме стъпили, но разглеждайки този документ сме го съпоставили с изнесената в медиите информация от различни други участници в събитията и в огромната си част информацията съвпада, което ни кара да мислим, че е достоверна и което беше и мотив да внесем искането. В срока, който е определен, ще бъдат изпратени всички материали на прокурорската колегия.

Каква е вашата прогноза за развитието на този случаи?

- Не мога да прогнозирам как други органи ще упражнят правомощията си. Тревожна е за мен тенденцията, която има в действията на този ВСС в сегашния му състав, да бяга от решаването на проблемите с различни процедурни похвати, така че не искам да предвиждам. Ще бъде изненада за мен, ако те застанат директно срещу проблема и вземат конкретно решение.

Защо прокуратурата отказва да разследва подобни случаи - "Осемте джуджета", снимките от спалнята на бившия премиер Борисов?

- Не знам защо отказва, но знам, че това, че отказва, е сериозен проблем. Прокуратурата всъщност, такъв разговор водихме преди време и с г-жа Кьовеши, защото твърде много се акцентираше на това, че исканията към прокуратурата да си върши работата са намеса в нейната независимост. Тя сподели виждане, което и аз споделям - че исканията към прокуратурата да провери определена информация, да излезе с категорично, ясно становище, прозрачно за обществото, не са намеса в нейната независимост. Напротив - тя дължи това на обществото и в рамките на няколко месеца, както сподели в разговора г-жа Кьовеши, се очаква от прокуратурата да даде отговор на подобни проблеми, които вълнуват цялото общество т.е. тя не може да се скрие от тези въпроси, да не разследва, да не проверява.

Тя трябва да провери и да заяви своята позиция съвсем ясно. Това не се наблюдава и това притеснява българските граждани, притеснява ме и мен като човек, който следи тези процеси и като човек, който се бори отдавна тези процеси да влязат в други релси.

Има ли някакви законови механизми, по които прокуратурата да бъде принудена да разследва ефективно такива случаи?

- Има механизми, но тя не може да бъде принудена ги разследва. Има механизми все пак, които да преборят част от порочните практики. Предвиждаме и един такъв механизъм - да могат да се атакуват отказите да се образуват досъдебни производства, естествено на основание извън директното решение по съществото на спора, но има достатъчно такива. И на второ място това, което предвиждаме да се случи по тази линия, е да се разшири обхватът на съдебния контрол не само по линия на отказите да се образува досъдебно производство, но и да се разшири обхватът на съдебния контрол за всички стъпки на разследването.

Наред с това предвиждаме възможност лицата, които са подали сигнали, също да обжалват действия или бездействия на прокуратурата. Сега само т.нар. пострадали лица могат да го правят, а най-съществените престъпления са престъпления против държавата и против реда на управление, а там нямаме класическата фигура на пострадал и няма кой да атакува действията или бездействията на прокуратурата.

С този механизъм, който сме заложили в Плана за възстановяване и устойчивост, ще може да има един ефективен контрол. Той първо ще бъде разписан като процесуален контрол, а вярвам, че той ще доведе и до обществен контрол.

Ще Ви върна на случая с "Осемте джуджета". Защо не сезирате адвокатурата за бившия следовател Петьо Петров и съпругата му Любена Петрова? Има ли такава възможност?

- Адвокатурата и сама може да се сезира и има възможност.

А защо не се случва?

- Защото сигналът, който беше при нас и който разгледахме и докладната записка на нашите служители, касае действия на нотариус и действия на прокурори, Преценихме, че нотариусът не е извършил нарушение дотолкова, доколкото той е бил допуснат по разпореждане на прокурорите там. Нямаше данни за действия на адвокат, които да ни послужат за основание да сезираме адвокатски съвет. Вероятно има такива действия, но те не се съдържат в тази преписка и не се съдържат в конкретния случай, който беше обект на разглеждане.

Докъде стигна прехвърлянето на имущество от Бюрото по защита на свидетелите и какви са основните проблеми, с които се сблъскахте там?

- Проблемите са само едни - че с три заповеди на зам.-главен прокурори в процеса, в който Народното събрание разглежда Закона за изменение и допълнение на закона, с който Бюрото премина отново в Министерството на правосъдието, са извадени от активите на Бюрото и са преместени в структурата на прокуратурата доста вещи, които са служили за нуждите на Бюрото. Сред тях има важни такива - единствените два бронирани автомобила. Сами разбирате, че, за да изпълнява успешно функциите си това Бюро, то трябва да има бронирани автомобили, защото именно защитата на лицата понякога налага това.

Има още 13 автомобила извън тези, които са пръснати в различни структури на прокуратурата и които се оказва, че са необходими, защото сега на бюрото си имам искане от директора на Главна дирекция "Охрана" за 5 автомобила, които са необходими именно по повод на преминалите служители на Бюрото към ГД "Охрана". Така че ние не търсим тези вещи като вещи, а ги търсим като имущество, което трябва да обезпечи изпълнението на задачите на Бюрото и ще продължаваме да ги търсим. Изключвам хладилници, косачки, дивани и други подобни. Но тези, които са необходими, тези, които трябват на Бюрото, за да си изпълнява функциите, ще ги търсим със сигурност до момента, в който ги предоставим на служителите си, за да могат да ги ползват по предназначение.

И вторият проблем е едно забавяне в оформянето на преминаването на сградата, в която се помещава Бюрото, към Министерството на правосъдието, което също създава трудности например с плащането на сметките за ток и т.н. В интензивна комуникация сме с ВСС, много се надявам на съдействие от тяхна страна. Защото това са вторични проблеми, но проблеми, които в момента ангажират вниманието и на ръководството на Бюрото, и на ръководството на министерството с въпроси, които не би трябвало да са център на внимание сега.

Още в началото на мандата служебното правителство започна проверка на обществените поръчки и откри нарушения, включително и чрез ин хаус възлагане. Нужен ли е нов Закон за обществените поръчки?

- Работим много интензивно по този въпрос и то не само ние, но и много други органи под ръководството на Министерството на финансите. Повдигнахме темата с ин хаус възлагането, но се оказа, че има и други елементи на обществените поръчки, които трябва да бъдат внимателно проверени и преценени. Вчера участвах в междуведомствен експертен съвет, представен на ниво министри и експерти. Разгледаха се подробно проблемите при ин хаус възлагането, фиксираха се тези проблеми, ще се създаде междуведомствена работна група, която да отсее тези части на проблемите, които следва да бъдат решени чрез законодателни изменения и тези, които са плод на лоши практики и съответно ще препоръча начини, чрез които тези практики да бъдат изкоренени.

Обсъждахме и министърът на регионалното развитие и благоустройството постави на вниманието и темата с инженеринга, тя също ще бъде разгледана от този съвет.

Аз на свой ред поставих темата за концесиите, която е следващата, след приключване на обществените поръчки, която трябва да бъде във фокуса на вниманието на съвета. Защото веднъж трябва да бъдат проверени действащите договори - дали се изпълняват и как се изпълняват, втори път - трябва да се провери също законодателството така, че да обезпечи ясни, прозрачни концесионни процедури и в крайна сметка краен финансов резултат близък до този, който има в ЕС, защото, предполагам знаете, има много изследвания, че цената, която се плаща по тези договори у нас понякога е в пъти, да не кажа понякога много по-ниска, отколкото обичайната цена за подобни природни богатства или други ценности в Европа, а и не само е Европа.

Интервюто с министър Иван Демерджиев гледайте и във видеото: