Божидар Янев, бивш инспектор на мостовете в Ню Йорк: Създадените с вдъхновение съоръжения издържат над 100 г.

Божидар Янев

© Георги Кожухаров

Божидар Янев



  • Бруклинският мост и Айфеловата кула са пипнати от гении
  • Проблемът на инженерите е, че си свършват прекалено добре работата
  • Отказвам да преподавам онлайн
Срещата с проф.д-р инж. Божидар Янев е в кафене на бул. "Витоша". Той е роден през 1947 г. и си спомня, когато булевардът се е наричал "Сталин" и как целият е бил в черни знамена след кончината на Сталин на 6 март 1953 г., а от Съдебната палата "бълваше" траурна музика. Три дни по-късно Божидар имал рожден ден, и родителите му покрили всички прозорци с одеала, за да не се вижда, че празнуват.


Баща му, строителният инженер Симеон Янев, е завършил Робърт колеж в Истанбул и Колумбийския университет в Ню Йорк, а през 1941 г. изгражда първото бетонно шосе в България - между Пазарджик и Пловдив, по което нямаше нито една дупка до асфалтирането му след близо 70 години.


Божидар Янев, след дипломирането си в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, защитава докторат по инженерна механика също в Колумбийския университет, а от 1989 г. в продължение на 30 г. отговаря в община Ню Йорк за управлението и инспекцията на 800 моста в града*.




Как избраха вас за тази отговорна длъжност в Ню Йорк?


- Назначиха ме с опита ми на консултант по мостовете в града, но и бях препоръчан от професорите в Колумбийския университет. Дадоха ми сравнително малък бюджет, няколко души персонал и в началото завеждах някакъв отдел по изследвания.


Само няколко месеца след назначението ми - през 1989 г., падна парче бетон от мост и уби шофьор. Тогава ми дадоха бюджет за 70 души и аз развих отдела за инспекция и управление на мостове. Веднага констатирахме, че рискови са половината, а това са 400 моста. Веднага обаче се появиха разни агенции, които търсеха начин да се включат и те в тази работа.


Искаха да ви изместят ли?


- Американците се дразнят, когато инженер е в управлението. В англосаксонската традиция инженерът е човек, който оправя машините. В английския engineer произлиза от engine - машина, и това се очаква от инженерите - да управляват асансьорите, трамваите Докато във френския думата ingénieur идва от un genie - гений, едва ли не. Самите конструкции се наричат и с ouvrages d`art, дума, която значи нещо като "произведено с изкуство".


Има идея в това, вероятно?


- Да, има. Има книга, в която се сравнява мостовото строителство през ХIХ век, главно във Франция и Англия. В нея се описва как французите тръгват от теорията, което аз наричам "отгоре-надолу". Англичаните пък тръгват от практиката, която е "отдолу-нагоре". В книгата се сочат примери на големите френски и английски мостови инженери от този период и излиза, че най-хубавите научни трактати за висящи мостове са на французина Навие. А най-забележителните мостове в Англия са на Телфорд и Брюнел. Те не са оставили трактати, но техните мостове и досега са там, поддържани и като исторически ценности. Докато висящият мост на Навие е трябвало самият той да го демонтира, защото материалите не са сработили.


Като инспектирате мостовете на Ню Йорк разпознавате ли чрез тях какъв е бил техният проектант?


- Да. Личи си. Бруклинският мост веднага се вижда, че е пипнат от гениален човек, защото когато е проектиран - в средата на XIX век, теоретичен строителен капацитет изобщо не е имало, той тепърва е започвал да се развива, а този човек - Рьоблинг, всичко е видял, всичко е усетил и всичко е предвидил.


Усетил?


- Абсолютно. Тази комбинация с "отдолу-нагоре" се е проявила в това, че Рьоблинг е производител на високоякостни стоманени жици, които влизат в кабелите и крепят моста. Този човек политически успява да организира силите на Ню Йорк и съседния град Бруклин да се обединят и да финансират построяването. Това са все работи, които се правят на терена, "отдолу-нагоре".


Бруклинския мост

© Suiseiseki

Бруклинския мост


Рьоблинг теоретически е видял, че по това време (построен е 1867-1883 г. - бел.ред) хората не знаят как да построят такъв дълъг мост (0.5 км) така, че да не го събори вятърът. И той измисля схема от кабели, окачвачи и диагонали-обтегачи, с които да си стабилизира моста. Тогава всички казват "Такъв мост няма как да стане!" Когато Бруклинският мост е реализиран започнали да казват "А, всеки знае, когато сложиш кабели, диагонали".


Критиците опитват да омаловажат идеята на проектанта?


- Да. Тогава той им казва "Действително слагаме допълнителни системи, но ако една от тях се компрометира, мостът може и да провисне, но няма да падне". И след повече от 120 години действително тези укрепващи системи корозират, един диагонал пада и убива пешеходец. Става ясно, че всички диагонали на моста трябва да бъдат сменени. И това става без да се прекъсва движението по моста - системата е тройно осигурена и диагоналите спокойно се сменяха един по един.


Още една полза от Рьоблинг - дал е урок на скептиците...


- Много години след него чисти теоретици пак умуват: "Да, ама Рьоблинг е емпирик и не е знаел това, което сега знаем ние. Затова ние сега ще съкратим системите и ще останат само най-необходимите". Започват да строят нов голям мост - Такома се казва, в щата Вашингтон. Построен е през 1940 г. теоретично правилно, но вятърът малко по-късно го събаря. След това пак преоткриват идеите на Рьоблинг в Бруклинския мост.


Мостът Такома, съборен от вятъра през 1940 г.

© Library of Congress, Washington, DC

Мостът Такома, съборен от вятъра през 1940 г.


Другите мостове на Ню Йорк също ли говорят за създателите си?


- Да. Например Уилямсбърг. Той, заедно с Бруклинския и още два - Манхатън и Куинсбъро, са над Ийст ривър. Уилямсбърг е грозноват и тромав мост, построен от солидни инженери, които са завладяни от амбицията на онова време да се разчита на стоманата. Те са били вдъхновени от Айфеловата кула, която също е продукт на гений. В нея се вижда, че всичко е функционално и същевременно много елегантно. Конструкцията е обезопасена с хиляди тънки изобретения в детайлите, които Айфел е измислил.


Както Рьоблинг за Бруклинския мост?


- Те се сочат като примери за кула и мост, пипнати от гений. И това личи. Айфел е имал конструкторско ателие и там са били начертали някаква кула, която е била безумно грозна. И изведнъж той я пипва и става това, което е сега.


Японците построяват кула в Токио, имитация на Айфеловата. Изградена е от високоякостна стомана, следователно е много по-лека, с което те се гордеят. За да има удобен асансьор в средата, има пети крак и цялата кула е грозна. Нямало го е Айфел!


Казахте, че и мостът Уилямсбърг е бил вдъхновен от Айфеловата кула.


- Но е грозен и тромав, иначе функционира. Проектантите са направили някои икономии тук-там и това е дало много лош резултат. Сега похарчихме милиарди, за да го рехабилитираме и да го спасим от пенсиониране.


Проектиран е правилно, но без вдъхновение, така ли?


- Определено, да. Съседният мост Куинсбъро е съвременник, но всъщност е старомоден. Построен е от старомоден австрийски инженер, който изобщо не е вярвал, че висящите мостове имат бъдеще. Затова е два пъти по тежък и като го погледне човек, вижда XIX век, макар да е построен през XX век.


През всичките години сте преподавали в Колумбийския университет. Какво мотивира днес младите да следват мостово инженерство?


- Един колега във Франция води кампания да убеждава родителите да не въздържат децата си, ако те искат да станат инженери - да не ги бутат към медицина, бизнес или политика.


Или право.


- Това е така, защото прависти и лекари боравят с въпроси, които нямат решение, всички хора ще боледуват и всички хора ще се съдят и спорят. Затова прависти и лекари винаги ще се търсят, докато инженерите решават проблема и го ликвидират.


През 1989 г. имаше смъртен случай на мост и затвориха някои други заради катастрофи. В резултат на мен ми дадоха огромен бюджет. Сега законът, който изисква инспекция на мостовете на всеки две години се обмисля да бъде заменен с "препоръка за инспекция", да не е задължителна. За икономия ще го направят. Та проблемът е в инженерите, че си свършват прекалено добре работата.


Сега гледам строителите правят-струват, но новите мостове след 30 г. имат нужда от капитално преустройство. А старите живеят над 100 г. и нямат нужда.


На въпроса ви - и при мен в Колумбийския университет най-светлите умове отиват в по-високо платените професии. В последните години най-много студенти има от Китай. Те всичко учат, всичко възприемат, много динамични са и тяхното мислене ми изглежда по-либерално от японското. По-склонни са да се нагаждат и да възприемат, понеже в Китай много се строи и те са мотивирани. Аз не случайно ги предупреждавам да не превърнат инженерството в състезателен спорт. Това е намек, защото японците бяха залитнали в тази посока.


Вашият син последва ли ви в професията?


- Не, никак. Той завърши Френския лицей в Ню Йорк, майка му е французойка. От лоялност опита да се насочи към математическите специалности и загуби малко време в опити да тръгне по този път. Казах му, че го виждам по-силен в езиците, в писането, в литературата. Сега е в тази област и пак е в Колумбийския университет. Трета генерация Яневи - баща ми, аз и синът ми, сме в този университет. Аз можах да отида, защото още помнеха баща ми.


Търсили ли са ви като консултант в България?


- Единствено от УАСГ (Университета за архитектура, строителство и геодезия в София). Там преподавах миналата и по-миналата година. Като минахме на Zoom не останах никак доволен и тази година не поисках да водя.


В Щатите ангажиментите ми също не са така активни. 30 години работих по 24 часа на ден и вземах две седмици почивка годишно. Сега вече съм пенсионер и водя курс в Колумбийския университет. Но ако и той е по Zoom, и него ще откажа.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK