Александър Симидчиев, пулмолог: Ваксинираните разпространяват коронавируса драматично по-малко

Александър Симидчиев, пулмолог: Ваксинираните разпространяват коронавируса драматично по-малко

© Велко Ангелов



  • Това, че сме първи по смъртност трябва да ни ангажира да се пазим повече като общност, а не който както си преценява.
  • За по-новите варианти на коронавируса ваксините са по-малко ефикасни срещу симптоматично боледуване, но срещу тежко боледуване, хоспитализиране и смъртност са достатъчно ефикасни
  • Хората, които са ваксинирани, по-малко разпространяват вируса, и то драматично
  • При новите варианти на вируса защитата на ваксините е по-ниска, когато са минали повече от три-четири месеца
  • COVID-19 удвои смъртността в България през изминалите две години

Александър Симидчиев е пулмолог, депутат от групата на "Демократична България". Той е зам.-председател на здравната комисия в Народно събрание. "Дневник" разговаря с него за ползите и ефектите от ваксинирането срещу COVID-19, потвърдени от научни данни, които Симидчиев е систематизирал в графики. Той аргументира и как заболяването COVID-19 е довело до рекордните нива на смъртност през последните две години. (Видео вижте в края на статията)


Интервюто бе проведено ден след участието на Симидчиев в спор в ефира на "Нова телевизия" с инфекциониста доц. Атанас Мангъров, който е известен с отрицателното си отношение към мерките и ваксините срещу COVID-19. В разговора доцентът не подкрепи изказванията си с научни данни. Мангъров твърдеше и, че в страната има около 500 души, починали от ваксините срещу COVID-19, което бе опровергано официално от Министерството на здравеопазването.


Показвате графика с дял ваксинирано население в държави по света. Веднага се посочва контратезата, че в страни с високо ваксинационно покритие отново има голям ръст на новите случаи, част от които влизат в болница. Това е ли е аргумент срещу ползите от ваксинирането?




- Наистина има хора, които се заразяват, но много малко от тях влизат в болница и много малко от тях загиват. В държавите с високо ваксинационно покритие смъртността и хоспитализацията, особено в интензивни отделения, са драматично по-ниски. Причината е, че ваксините са много ефикасни, включително и срещу боледуване, но за по-старите варианти.


Дял ваксинирано население срещу COVID-19 в държави по света

Дял ваксинирано население срещу COVID-19 в държави по света


За по-новите варианти са по-малко ефикасни срещу симптоматично боледуване, но срещу тежко боледуване, хоспитализиране и смъртност са достатъчно ефикасни.


Ваксинираните също се заразяват и заразяват други хора. Това не обезсмисля ли ваксинирането и сертификатите за това?


- Ако това беше вярно, щеше да обезсмисля т. нар. зелени сертификати. Но за щастие това не е вярно.


Хората, които са ваксинирани, по-малко разпространяват вируса, и то драматично.


Александър Симидчиев,

пулмолог и депутат


От трима човека двама няма да бъдат заразени, тоест над 60% няма да бъдат заразени, ако този, който в даден момент има вируса в дихателната си система, е ваксиниран.


Това е така, защото времето, в което вирусите се размножават в дихателната система, е много малко и съответно броят вируси, които са намножават и могат да излязат, също е по-нисък. Макар че, на пиковите стойности вирусите може да са идентични като товар, но времето, в което те са с толкова висок товар, е по-малко. Тоест, хората, които са ваксинирани, за много по-кратък период от време са заразни за околните.


Колажът визуализира каква е вероятността от предаване на заразата при хора със сертификат за изследване, ваксиниране, преболедуване и антитела

© Александър Симидчиев

Колажът визуализира каква е вероятността от предаване на заразата при хора със сертификат за изследване, ваксиниране, преболедуване и антитела


За всяка от цифрите на графиката има отделен източник. Това са всички хипотези на т. нар. зелен сертификат в България: при тестване с PCR или антигенен тест, ваксиниране, преболедуване и нива на антитела. Данни не успях да намеря за титри на антитела, които да предпазват от трансмисия, тоест заразяване, тежко боледуване и смърт. Затова този дял на сертификатите в България не помагат да оценяваме риска на този, който е преносител на такъв документ.


Но пък антителата се свързват и с ваксиниране, и с преболедуване?


- Така е, различните хора имат различни нива на антитела. Но след ваксиниране има контролирани проучвания на ваксинирани спрямо неваксинирани. От едно такова съм извадил цифрата 63%, която е показана в графиката.


Колегите са направили изследване на контактите в домашни условия. Вкъщи обикновено трансмисията е най-улеснена и така са установили, че ваксинирани спрямо неваксинирани намаляват с 63% вероятността човек да зарази друг човек. Другите цифри за ваксинираните са от кратките характеристики и последващите публикации, които показват, че тежкото боледуване от COVID-19 е със 70% по-малко, а смъртността е със 90% по-ниска. Затова в държавите, които са с високо ваксинационно покритие хората в интензивните отделения и смъртните случаи са малко, въпреки че те боледуват симпатноматично. Те пак се заразяват и боледуват, но не умират и не влизат в интензивни отделения.


На графиката виждам, че тежко боледуване е по-малко вероятно (с 80%) при веднъж преболедували отколкото при ваксинирани (със 70%). Правилен ли е този извод от обобщението, което сте направили?


- Това е така, защото с еволюцията на вирусните варианти от Алфа към Делта и сега Омикрон ваксината защитава срещу един белтък и това е спайк протеина (т. нар. шипест протеин - бел. авт.) и при новите варианти на вируса, освен че този протеин се е изменил и антителата не пасват толкова добре, тяхната защита е по-ниска.


Най-заразният нов вариант е Омикрон, който се разпространява с по-висока скорост от морбили. Омикрон много бързо се намножава в дихателните пътища на заразените и това много често може да надвиши нивата на антителата, които хората имат. Затова, ако е минал по-дълъг период след ваксинация, - повече от три, четири месеца - те са по-малко защитени.


За да бъда в ролята на скептик, бих казала, че според данните в графиката човек е по-добре да преболедува, за да има по-малък шанс от тежко повторно преболедуване, отколкото да се ваксинира, визирайки разликата между 70% и 80%


- Това изглежда като валидна логика, но Ви питам какво предпочитате: да са предпазите на 70% без особен риск от усложнения и продължително боледуване или да се предпазите на 80% при риск да имате т. нар. long COVID (от англ. език: пост-COVID синдром - бел. авт.) с дълготрайни странични ефекти и усложнения като дихателна недостатъчност, инсулти, сърдечни заболявания, новооткрит диабет, автоимунни заболявания и какво ли още не.


Една от последните публикация сочи, че след преболедуване нивото на автоантитела се покачва значително, докато след ваксиниране такова нещо не е открито. Тоест, склонността към автоимунни заболявания при преболедуване е много по-висока, докато при ваксинация нямаме такива данни.


Между неспециалисти много често се прави сравнение между България и Израел, тъй като държавата в началото на ваксинационната кампания бе на първо място по ваксиниран дял от населението. Сега често се посочва, че там отново има ограничения, въпреки че голяма част от хората имат и подсилваща, бустерна доза. Основателен ли е този скептицизъм за ефикасността на ваксините?


- Израел беше най-ваксинираната държава в началото и тогава нямаше нито боледуване, нито хоспитализации, нито смъртност. Но възникнаха нови варианти, в резултат на това, че други държави не бяха ваксинирани.


Индия беше с под 1% ваксинирано население, когато Делта възникна там. Поради това, че там вирусът може много да се разпространява, някои от вариантите може да се закрепят в популацията и на база на това да започнат да се разпространяват в света. Това се върна като Делта вълна към Израел. Понеже ваксината защитава по-малко от Делта отколкото от Алфа и хората започнаха да боледуват. При Омикрон се повтаря същото. Да, хората боледуват, но много малко влизат в болница, тоест не натоварват здравната система и много малко от тях загиват, което означава, че си пазим населението.


Починали от COVID-19 в България и Израел за период от три месеца

Починали от COVID-19 в България и Израел за период от три месеца


Драматичната разлика на Израел с България не е само на база ваксинацията, но е факт, че това е държава, която мисли за общността си и затова те първи приложиха масова ваксинация. Тази ваксина не е идеална, може да има много по-добри в бъдеще, но за момента тя е най-ефективното нещо, с което разполагаме за защита на населението.


Как коментирате контратезата, че здравната система в Израел е много по-добра и затова сравненията за смъртността са неприложими?


- Това щеше да е така, ако вирусът не удвояваше смъртността. Тук показвам данните на Националния статистически институт (НСИ) за смъртността по седмици.


Умирания в България по седмици в периода 2016 г. - 2021 г.

Умирания в България по седмици в периода 2016 г. - 2021 г.


Всяка седмица за последните четири години преди епидемията от COVID-19 в България смъртността върви без значими пикове - около 2000-2500 човека на седмична база загиват по каквито е да било причина. Когато имаме пикове през последните две години, се стигат до удвояване на пика: от 2 хил. на 4 хил. човека.


Свалих данните от тази графика и ги съпоставих с данните за диагностицираните болни с COVID-19 от Our world in data (от англ. език: "Нашият свят в данни", порталът е разработен от учени и се смята за достоверен източник на информация от редица световни медии, използва се в учебната програма на най-признатите университети - бел. авт.). Зеленото е смъртността преди 2020 г., синята линия е 2020 г., а червената е 2021 г.


Александър Симидчиев, пулмолог: Ваксинираните разпространяват коронавируса драматично по-малко


Ако правилно Ви разбирам, искате да покажете, че по-високата смъртност следва заразяването. Колко седмици по-късно?


- В първия случаи е от две до три седмици. Във втория и третия случай е почти идентично по редица причини. Част от тях са, че първоначално имахме хора, които превантивно се хоспитализираха, защото беше по-непознато заболяването. А след това хората започнаха да изчакват твърде много.


А как коментирате, че населението на България по принцип е по-болно от това на други държави и че преди COVID-19 също страната е била на челните места по смъртност?


- Нося и още една графика. Тя показва смъртността през последните 20 години, в които виждаме, че по-висока смъртност имаме единствено през 2020 г. и 2021 г. В останалите години, като максимумът е бил през 2000 г. със 115 хил. човека, всички стойности са по-ниски - около 107-109 хил. на година.


Починали в България по години

Починали в България по години


Системата ни не беше по-малко калпава през 2019 г., 2018 г. или назад. Беше същата, но върху нея се наслои една инфекция, която разбута всичко и смъртността тръгна нагоре.


Александър Симидчиев,

пулмолог и депутат


Затова се налагат обществено-здравни мерки: това са над 37 хил. човека на годишна база, които загиват в повече отколкото в стандартната ни калпава здравна система. Средната възраст в България е висока, българите са с повече хронични заболявания. Това са факти, но те не бива да оправдават защо имаме толкова висока смъртност, а да ни карат да имаме по-активно отношение към здравните кризи.


Формацията, от която сте депутат, е част от управляващото мнозинство. Вие какво смятате за новия правителствен план за справяне с кризата, по-конкретно за това, че водещият критерий е свободните интензивни легла?


- Първоначално излезе, че интензивните легла са факторът, който определя какво ще се случи. Затова още тогава възразих и казах, че това е фактор, който късно се проявява: човек трябва да се разболее, след това да се влоши, за да стигне до болница и след това да се влоши още повече, за да стигне до интензивно отделение и оттам до един от двата изхода: или да излезе от болница или да отиде там, откъде човек не се връща.


В този ред на мисли това е много късен параметър. Притесненията ми бяха успокоени, когато проф. Витанов (математикът от Българската академия на науките проф. Николай Витанов, който прави математическите модели за прогнозиране на хода на епидемията - бел. авт.) каза, че това е многофакторен модел, в който болничните легла имат по-голяма тежест.


Какви резултати очаквате от сформираната работна група към премиера с участието на "Възраждане"?


- Много ми се иска да вярвам, че това ще е работна група, а не група за натиск. И в парламента наблюдавам как изолирана фракция упражнява натиск върху мнозинството, и то натиск, който звучеше, че не трябва да има никакви мерки, никаква ваксинация. Не може така. Ние сме общество и имаме системи, които целят да пазят нашата национална сигурност. Здравеопазването е ключово за нашата национална сигурност.


Но тук някои биха казали: който е болен да се лекува, който е здрав, да е свободен.


- Всеки здрав може да стане болен. Няма такова разделение между болни и здрави. Има разделение при такива, които са в по-голям риск от боледуване и такива, които са с по-нисък риск от боледуване. Проблемът с боледуването е, че е свързано с рисковете, които COVID носи. Всички други органи могат да страдат, поради това, че вирусът атакува основно чрез кръвоносната система.


Много хора се притесняват от тромбозите при ваксините. Има ли тромбози при ваксинирането? Да, трикратно повишаване на риска спрямо здрав човек. Но: боледуването от COVID-19 повишава тромбозите трийсеткратно. Тоест, ваксините са десетократно по-безопасни от боледуването.


Когато говорим дали това заболяване е "грипче" или не, ето още един параметър: леталитет. Това е колко хора са починали от общо заразените. Заразените с грип са около 1 млрд. човека в света на годишна база. Починалите са между 300 хил. и 650 хил. Това са данни на Световната здравна организация.


Александър Симидчиев, пулмолог: Ваксинираните разпространяват коронавируса драматично по-малко


COVID-19 е заразил над 300 млн. човека, от тях над 5.5 млн. са починали. Това е леталитет около 2%, а при грипът е 0.06%, а в България леталитетът от коронавируса е много по-голям.


Да, здравната има система отношение, както и възрастта и боледуването, но това, че сме първи по смъртност трябва да ни ангажира да се пазим повече като общност, а не който както си преценява.


Александър Симидчиев,

пулмолог и депутат



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK