Никола Тулечки: Всички социални мрежи са пропити от токсична информация и пропаганда

Никола Тулечки

© data-for-good.bg

Никола Тулечки



Никола Тулечки е лингвист, експерт по данни в "Онтотекст" от 2017 г. и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро". Част е от екипа на Factcheck.bg - първата платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите - инициатива на Асоциацията на европейските журналисти - България. Завършил е докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията. В "Онтотекст" работи по разнообразни научноизследователски проекти, където основно се занимава със семантично моделиране и интегриране на данни. В по-общ план се интересува от свързани отворени данни, както от структурна гледна точка, така и от гледна точка на тяхната обществена значимост. Води курс "Семантични технологии" в Софийския университет и в Нов български университет.


"Дневник" му зададе въпроси във връзка с мащабната дезинформация за войната в Украйна.


Проникването на лъжлива пропаганда през социалните мрежи е лавинообразно - първо сякаш беше глупостта с "норвежките влакове", които ще отнасят отвлечени от родителите им деца, после отричането на пандемията от COVID-19 и ползата от ваксините, сега втълпяването, че Русия освобождава Украйна от нацисти и отричането на бедствието, сполетяло украински народ. Какви са Вашите наблюдения?




- През изминалите няколко години ситуацията дееволюира впечатляващо. Глупостите с "норвежките влакове" основно се развиваха в няколко групи в социалните мрежи и в крайна сметка вълнуваха относително малка (но много шумна група активисти). Сега алтернативните наративи, свързани с коронавируса и с ваксините и от скоро проруските опорни точки относно конфликта в Украйна, бързо напуснаха социалките и пропиха всички ниши на обществото ни. Чуват се от разговорите на съседната маса в заведенията, повтарят се разговори между колеги, постоянно се въртят в почти всички видове медии (включително държавните) и са част от гръмки декларации от трибуната на Народното събрание.


Това потресаващо развитие не е случайно. То се дължи, от една страна, на упорит труд от страна на много сръчни пропагандчици и, от друга, на характеристиките на българската информационна среда, които я правят идеална за отглеждане и прокарване на дезинформационни и пропагандни наративи.


Това са най-вече комбинацията от високо използване на социални мрежи, ниска медийна грамотност и (до голяма степен заслуженото) ниско доверие на хората във всякакви официални наративи и традиционни медии. Затова не трябва да се изненадваме от успеха, с който пропагандчиците си постигат целите, и не бива да очакваме ситуацията да се промени много в близкото бъдеще.


Обяснете, моля, какво според Вас означава хибридна война - откъде тръгна този израз и в какво се изразява воденето на тази война?


- Руските военни определят "хибридната война" като стратегическото усилие да се влияе върху геостратегическата ориентация на дадена държава, в което всички действия (включително употребата на конвенционални сили) е подчинено на информационната кампания. У нас и на запад има известно объркване около този термин. Тук той сякаш се използва само за да се говори за информационния компонент, който бива наречен "хибриден". В руската литература обаче терминът е по-всеобхватен и представлява осъзнаването, че войните на 21-век се водят предимно на информационно ниво.


Доколкото в миналото по-важното винаги е било да докараш танковете и момчетата с пушките до столицата на противника и да забодеш там флага, сега целта е да оформиш информационната среда така че (в най-добрия случай) твоите сили да кацнат на летището като консултанти на новото правителство.


Може би е редно също да споменем, че според руснаците, "цветните революции" са резултат от хибридната война, която западът води срещу враговете си и донякъде рамкират собствените си усилия като модел за противодействие на тази заплаха.


Как става профилирането на потребителите на социалните мрежи и как се промъква заблуждаващото пропагандно съдържание?


- Донякъде социалните мрежи сами свършват голяма част от работата на пропагандчиците. Те разработват алгоритми, чиято единствена цел е да изберат съдържание, така че да задържи максимално много време вниманието на хората върху екрана на приложението. За да е това възможно, те създават профили на всеки потребител, въз основа на който избират съдържание, с което той или тя е най-вероятно да взаимодейства.


Така задачата на пропагандчика е да успее с най-малки усилия да генерира съдържание, което се харесва органично, и покрай него да прокарва идеите, в които иска да убеди хората.


Има множество примери. Един, който следим в момента и е плашешо успешен, се състои от серия страници във фейсбук с имена от сорта на "България", "Златна България" и "Обичам България". Те се следят от стотици хиляди потребители с патриотичен уклон, които искат да гледат и споделят съдържание, което отговаря на любовта им към Родината. Това са например снимки на красиви пейзажи, на исторически монументи, на деца и моми в носии, цитати на български герои и народни песни, изпети от красиви момичета. В това няма нищо лошо, но от време на време между гайдите и леденото хоро се пуска и по някоя статия за това как геройската руска армия спасява цивилните в Донбас от нацисти или как ваксините са вредни за здравето, като предвид популярността на страниците това съдържание достига моментално до екраните на устройствата на хората.


Второ, освен че са канали за разпространение на пропаганда, друг много важен аспект на социалните медии е че позволяват много бързо и евтино да се измери ефективността на дадено съдържание. Нещо, което преди е отнемало месеци и е изисквало е съставянето на фокус групи, сега е безплатно и мигновено. Пропагандчикът може да генерира 10 различни начина да предаде някоя опорна точка и за броени часове да преброи лайковете и споделянията да разбере кои два работят най-добре при потребителите. След това от тях ще направи нови 10 и ще повтаря процеса, докато не създаде оптималния информационен пакет за дадена група хора.


Последен аспект на социалните мрежи, който заслужава да бъде споменат, е това колко лесно там се отглеждат радикални потребители, които напълно доброволно и осъзнато се превръщат в усилватели и активисти за дадена идея. За тази цел стига да се намери начин да се породят силни емоции у хората и те да се убедят, че се борят за дадена кауза. Предвид ефикасността на процеса за оптимизиране на съдържание, който споменах по-горе, това далеч не е толкова трудно. След като се измисли "правилният" наратив и се създаде достъчно съдържание, което го подкрепя, самата социална мрежа, в стремежа си да задържи вниманието на потребителите си, започва да върши цялата тежка работата.


Алгоритмите предлагат все повече и повече от същия тип съдържание на потребителите и намират други потребители със сходен профил, на които също да го предлагат. От гледна точка на потребителя това изглежда все едно той сам е открил някаква истина, открил е общност, която споделя тази "истина", и изведнъж започва да получава много положителна обратна връзка от тази общност, споделяйки тази истина. Създава се един самоусилващ се цикъл, докато накрая тъпла хора не се изсипят пред норвежкото консулство, убедени, че се борят за бъдещето на децата на България.


Така социалните мрежи са не само канал за разпространение на пропаганда, но също и перфектният инструмент за нейната първоначална изработка и последващо рафиниране, както и за психологическо разработване на самите потребители, за да помагат в постигането на целите на пропагандчиците.


Еднакво уязвими за пропагандата на Кремъл ли са потребителите на фейсбук, "Туитър", "Телеграм", WhatsApp и останалите мрежи?


- Еднакво уязвими са, но по различен начин. Всички социалки са пропити от токсична информация и пропаганда. Липсата на каквато и да е модерация в платформи като "Телеграм" и WhatsApp прави така, че в тях има много по-голямо количество и много по-радикална информация. Има например една група от над 5500 члена в "Телеграм", в която предлагат да излекуват абсолютно всяко заболяване, известно на човечеството, чрез редовно пиене на белина. Това във фейсбук няма как да същестува заради техните правила, свързани с медицинското съдържание.


Същевременно "Телеграм" и Whatsapp не подреждат алгоритмично съдържанието и ако не се абонираш за тази група, няма да видиш нищо от нея, освен ако някой не го препрати в някоя друга група. С други думи, много по-малко допринасят за процесите на радикализация, които описах по-горе.


Как може да се ограничи заблуждаващата информация или поне да се разпознава? Да се маркира някак?


- Това донякъде е посоката, по която тръгнаха фейсбук и "Туитър". Там вече, ако някое съдържание е проверено от независима и сертифицирана фактчекинг организация, то се отбелязва като подвеждащо, слага се линк към проверката и не се предлага повече на хората. Също, ако дадена организация разпространява системно такова съдържание, нейната аудитория се намалява изкуствено.


По ред причини далеч не съм убеден, че това е решение на каквото и да е в глобален аспект. В България пък тези практики дойдоха прекалено късно и засега са крайно малки като мащаб, за да имат осезаем ефект.


В момента много хора трият от профилите си "приятели", които прокарват дезинформация - това решение ли е?


- Да, всеки е отговорен да не се превръща в усилвател на нечия пропаганда, като модерира тази част от споделената информационна среда, в която може да влияе върху съдържанието. Още повече наблюдаваме злонамерени потребители, които съвсем целенасочено търсят да се карат с хора, които имат много последователи, така че да си промотират посланието на възможно най-много хора.


Пропаганда
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Разбира се има и риск от усилване на процесите на създаване на балони и ехо стаи. Това, че не сме съгласни с някого, не значи, че той задължително произвежда дезинформация и фалшиви новини. Ако въпросният човек наистина е добронамерен, може да бъде по-смислено да се поспори с него, но ако единствената му цел е да си споделя лозунгите и пропагандата, нека го прави на неговата си стена, не на моята.


Хора, известни с антивоенната си позиция, тези дни се оплакаха, че са били блокирани профилите им във фейсбук злонамерено, без никаква причина. На някои дори са били изтрити, а възраженията им не са били приети. Какво можете да кажете за алгоритъма на фейсбук и онези невидими редактори, които вземат решенията кого да блокират или да изтрият?


- Тук може само да се спекулира. Има много оскъдна информация как точно работят тези процеси. Това е разбираемо. Платформите са притеснени те да не започнат да се използват като оръжие. Пропагандчиците пък се опитват с всички сили да влияят върху тях.


Доколкото знам, решенията не се взимат автоматично. Винаги се взимат от човек и има процес за възразяване. Вече как сработва той е малко въпрос и на късмет. Честно казано, преди да обвинявам платформите в пристрастия, бих се убедил, че случаят не е просто въпрос на лоша услуга от може би най-натоварения център за обслужване на клиенти на планетата.


Може ли да се твърди, че лъжливата информация получава ефир и в обществените медии? Това ретранслиране, без поставяне в контекст, не е ли криворазбрано представяне на "другата гледна точка"?


- Не съм експерт по традиционни медии, но съм се наслушал на толкова отявлени глупости, че ще си позволя да имам мнение. Стремежът да се представят всички гледни точки за мен е едно удобно оправдание да не си свършим работата или как с (без?) минимални усилия да генерираме съдържание, което да привлича вниманието на хората. Журналистите и редакторите, които следват тази линия, са абдикирали от ролята (и отговорността си) да помагат на обществото да живее в споделена реалност, крият се зад личното мнение на гостите и информаторите си и се превръщат и те в проводници на неистини, на усилватели на пропаганда и (както е в случая с коронавируса) на опасни за общественото зраве идеи.


Някъде прочетох, че ако гостът ти казва, че навън вали дъжд, правилното не е да поканиш някой, който да твърди, че не вали, а да погледнеш през прозореца и да провериш дали е така.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK