Здравка Калайджиева: Прокурорският "слон" отдавна е в стаята и е видим и отвън

Арестът на бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и говорителя на Борисов Севделина Арнаудова се коментират вече седмица. Във фокуса на вниманието продължават да са действията на МВР, а тези на прокуратурата останаха на заден план. "Дневник" потърси мнението по темата на Здравка Калайджиева - адвокат, правозащитник, съдия в Европейския съд по правата на човека от 2008 до 2015 година. Интервюто с нея беше направено преди изявленията на Татяна Дончева и Бойко Рашков в късния следобед вчера, които застъпиха същата теза.

Казусът с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова затъна в детайлите, а коментарите са фокусирани върху това законно ли е задържането или не е? Докато гледаме "дървото", не изпускаме ли да видим "гората"?

- Разгорещената обществена дискусия по този случай се фокусира около "законността" на конкретните действия и бездействия, а не върху основния проблем, който този случай за пореден път илюстрира - облеченият в закон потенциал на прокуратурата да предотвратява правосъдието, което трябва да се въздава от съда. Съдът обаче има думата само ако прокуратурата му я даде.

Излиза, че е без значение какво разследва МВР и какви престъпления се опитва да разкрие? Защото всичко зависи от вътрешното убеждение на съответния прокурор.

- Независимо от това какви доказателства са събрали и какво са разкрили разследващият полицай или следовател, по-нататъшният ход на наказателното производство и евентуалното изправяне на предполагаемите престъпници пред съд зависят изцяло от прокурорите, които държат "монопола" върху обвинението. Както е известно, те могат да внесат в съда обвинение за деяние, което законът не е обявил за престъпление, а могат и да не внесат обвинение за деяние, което според закона съставлява престъпление.

Свободата на прокуратурата за подобна избирателна преценка започва с възможността преписките по подадени сигнали за престъпления да прашасват с години, за да не се увреди нечие добро име (както прокурор Филипова обясни преди години) или папките да изскачат като фокуси от шкафовете, когато е дошъл подходящият момент за това (както се случи с избраната за конституционен съдия Венета Марковска).

Тази свободна преценка може да продължи с неподлежащия на съдебен контрол и понякога произволен отказ да се образува наказателно производство въпреки наличието на данни за извършено престъпление, със свободната преценка дали и кои от замесените лица да бъдат привлечени да отговарят като обвиняеми, дали, кога и колко да се събират доказателства в процеса на образуваното производство, дали и какви данни по делото да бъдат публично оповестени, срещу кого да започне производство за отнемане на имущество, да се прекрати ли образуваното наказателно производство, или пък да се възобнови въпреки че вече е било прекратено, дали срещу кого и колко качествен обвинителен акт да бъде внесен в съда. Или да изтече давността за наказателно преследване.

На практика това означава правомощия за осигуряване на безнаказаност и лишаване на жертвите и обществото като цяла от достъп до правосъдие, раздадено от съд.

Вярно е, че и в другите държави прокуратурата решава дали и кого да изправи пред съд, но не е вярно, че и там "вътрешното убеждение" на прокурорите може произволно и безнаказано да го замести. Този слон отдавна е в стаята и е видим и отвън. Неефективността на разследването е установена в повече от 50 неизпълнени решения на съда в Страсбург и е предмет на множество доклади от различни мониторингови механизми и на критики на международни органи. Той не мачка единствено ефективното разследване на лица от високите етажи на властта, а е годен да смаже всяко очакване на обществото за справедливост. Нека не забравяме, че по дефиниция прокуратурата следва да представлява обществения интерес от противодействие на престъпността и че когато представляващият не защитава интереса на представлявания, неговите пълномощия могат да бъдат оттеглени.

Казвате, че прокуратурата е пречка за правосъдието и законът й позволява това. Преди години бяхте казали в интервю, че съдебната реформа още не е започнала, нищо че тогавашните управляващи от ГЕРБ вече я бяха обявили за приключена. Въпросът е с какво да се започне.

- Многократно обявявана за успешно приключила, според мен неосъществената съдебна реформа би следвало да разгледа ефективността на съдебната система от гледна точка на правата на гражданите и възможността за упражняване на индивидуалното право на всеки гражданин на справедлив съдебен процес пред независим и безпристрастен съд, който да се произнесе по повдигнатите пред него спорове и обвинения. За разлика от прокуратурата, съдът не е страна в споровете, които решава, и не избира какво да си "причини". Той разглежда и решава делата си публично и по предвидени в законите процесуални правила с участието на страните, а не зад вратите на затворените кабинети.

Реформата следва да отчете, че прокуратурата не е съд и не бива да осъществява неподлежащи на контрол квазисъдебни функции на привременно правосъдие, с които безнаказано да засяга основни права и свободи както на жертвите, така и на обвинените в извършването на престъпления.

Дали законите осигуряват ефективното упражняване на гарантираните от Конституцията и Европейската конвенция права и тяхната защита, съвсем не е "отделен въпрос" (както заяви главният прокурор), нито е въпрос, който следва да се решава едва пред "специализирания съд" в Страсбург, докато присъдените от него обезщетения безропотно се плащат от джоба на данъкоплатеца. Че системата на прокуратурата е "открита за злоупотреби" и може "с лекота" да съсипе здравето, живота, името и бизнеса на някого не е мое откритие, а признание на един бивш главен прокурор.

Нито независимостта на прокурорите от изпълнителната власт, нито тяхната вътрешна йерархична подчиненост може да се тълкуват като свобода за произволни действия или бездействия, продиктувани от обосновано или необосновано "вътрешно убеждение", предпочитание, или просто мързел. Както при Вишински, така и във всяка система на прокуратурата, нейните представители носят отговорност за своите действия и могат да бъдат санкционирани и освобождавани от длъжност.

У нас те имат статут на несменяеми магистрати с функционален имунитет, обичайно дължим само на съдиите. Тяхната дисциплинарна отговорност е в крайна сметка в ръцете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, а както е известно, този орган е в ръцете на главния прокурор - лицето, което счита себе си за инструмент на Господ и според някои "обича да се прави на ударен". Че над него е само небето не е откритие на Страсбург по делото "Колеви", а признание на друг бивш главен прокурор.

Всичко, което трябва да знаете за: