Доцент Жана Попова, преподавател: Обществените медии са убивани бавно, докато ги превръщат в казино

Жана Попова

© Дарик радио

Жана Попова



  • БНТ има нужда от човек, който да разбира, че БНТ не е само "По света и у нас".
  • В медиите няма по-ценен ресурс от информацията. Правенето на телевизия е изкуство и много сложен процес.
  • Интернет е шансът на обществените медии да оцелеят.
  • По-голям състав на СЕМ би бил проблем.
  • Въпросът е и за ролята, която си избират журналистите

Доцент Жана Попова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Радио и телевизия". "Дневник" разговаря с нея за обществените медии и ролята на Съвета за електронни медии.


Какви са основните проблеми на Българската национална телевизия - тя отново става фокус на повишено внимание, защото предстои конкурс за генерален директор ?


- В края на мандата си Емил Кошлуков трябва да ни убеди, че си е свършил работата. Защото в ефир това не се вижда. Съветът за електронни медии (СЕМ) трябва да ни представи какво от програмата, с която е станал директор Емил Кошлуков, е свършено, какви са задълженията, какви приходите от продажбата на общ обществен ресурс. СЕМ няма правомощия да проверява какво декларират кандидат-директорите като кандидатстват, но всички - и СЕМ, и Кошлуков, отговарят пред нас как е изпълнена програмата на директора.




Иначе ще е странно как минават в СЕМ отчети на БНТ, а всички говорят със съжаление за лошото качество на телевизията после.

В момента Българската национална телевизия (БНТ) е превърната в псевдоправославен амвон с реклами на военни училища, които се редуват с хазартни игри. Някаква странна окултщина и военни. Нискокачествено заснети предавания, представяни като религиозни, с прихълцвания от ретродеколтета на рефрешнати естрадни звезди като Нели Рангелова, Орлин Горанов, Миро и т.н. и после - реклама на военно училище.

Предстои избор на директор - какъв трябва да е следващият генерален директор?


- По всичко личи, че политическите сили търсят "външния вътрешен човек", човекът, който е бил в БНТ. Обаче телевизията има нужда от човек, който да разбира, че програмата е 24-часова, че БНТ всъщност значи - бюджет, който трябва да стигне за четири програми и за обслужването на мултиплекс. Който да разбира, че БНТ не е само "По света и у нас", и да спре да повтаря, че ще прави детски и културни предавания, а да използва вече създадени модели и обмена на обществените телевизии.

Колкото по-слаба правят телевизията, толкова по-желано става това място - от него директорът през последните години си тръгва малко засрамен какво е обещал, а пък не е свършил, и какви дългове е натрупал, но после даже забравят срама как точно са си тръгнали. БНТ има гарантиран държавен бюджет, нито една друга медия няма толкова много сигурни пари за година.

Какво донесе мандатът на настоящия директор Емил Кошлуков?


- Кошлуков дойде с един много хубав лозунг - телевизията трябва най-напред да стане гледана, обаче след три години завършва мандат на скандали, глоби за негови грешки и усещането за връщане назад към модел на превръщането на част от външните продукции в "губещи", които в частните телевизии носят реклами, а в БНТ са на загуба и сякаш на продуцентите им се плаща за това.


Кошлуков използва принципа на телевизионния битак - първо изхвърляш всички стари предавания, за да покажеш на журналистите какво ги чака и след това показваш на зрителите, че журналистите са склонни на компромиси само и само да са на екран.


Никой от журналистите в БНТ не говори за миналото на Корпоративна търговска банка (KTB), за ТВ7 (Емил Кошлуков беше водещ в телевизията и изпълнителен директор впоследствие - бел ред.), за "близкото минало" на самия директор, за състоянието на медиите у нас.


И ако другите телевизии пазят незнайно защо корпоративно мълчание, БНТ трябваше да остане място за разговори, които да не превръщат телекомите, банките, фирмите за кредити и за хазартни игри - в тема-табу.

Това смълчване руши БНТ, защото на журналисти с умения в момента са зачулени в студиото и не произнасят никакви въпроси за миналото.

И ако журналистите в БНТ са затворени, биха могли хората от обществения съвет на телевизията да ги подкрепят в постепенното им омаловажаване като журналисти. Там има много журналисти, които крещят без звук. Това е отчайващо да си го представим, но в БНТ част от хората крещят наум.
Ако журналистите в БНТ можеха да говорят, всички бъдещи директори щяха да забравят да си помислят дори, че директорският кабинет е удобно място за зависими хора.

В медиите няма по-ценен ресурс от информацията. Правенето на телевизия е изкуство и много сложен процес, но зрителите не трябва изобщо да разбират колко е сложно да стига информацията до тях. А се случва обратното - непрекъснато някой ни занимава с бюджета на БНТ, с липсата на кадри на БНТ, с биографията на директора на БНТ. Телевизията трябва да информира, да забавлява и да свързва хората.


Навярно почти никой не знае името на директора на Би Би Си в момента, но всички цитират медиите с този знак. В БНТ за съжаление правят все по-малко телевизия и непрекъснато имитират "дигитално мислене". Това е излишно.


Обществените телевизии в по-голяма част от европейските държави в момента са изправени пред много сериозни затруднения. Моля се никога да не печелим конкурса "Евровизия", защото чрез него се насочва вниманието към държави, в които обществените медии са в криза или са временно затваряни - това се случи в Израел, в Гърция. Това не означава, че ние имаме добра телевизия. Просто има по-критични точки от нас.


Погледнете Австрия - там финансирането на медии е особен случай, даван понякога за добър пример. Но в момента разследват дали определени политически сили са поставили в зависимо положение медии около изборите, на които победи Себастиан Курц. Всеки модел на финансиране може да бъде опорочен, но трябва да бъдем още по-чувствителни, когато няма кой да ни съобщи дори новината, че медиите са мъртви.


В БНТ има много журналисти, които крещят без звук. Това е отчайващо да си го представим, но в БНТ част от хората крещят наум.



Двете обществени медии в България се оплакват от липса на достатъчно финансиране. Това как се отразява на програмата?


- Обществените медии търсят нови начини за финансиране, особено силно заради натиска, който им оказват икономически кръгове.


Предстоят промени навсякъде. Ние сме особен модел - 30 години не въведохме таксите, за които толкова много говорехме, защото нямало как да се събират. Хората, които работят, искат да дават пари за услуги - те плащат за интернет телевизия, за кабелна и сателитна телевизия, за Нетфликс, за куп платформи, в които се регистрират. Ако някой искаше да събира тези такси, щеше да го постигне.

Но не финансирането води до независимост на медиите. Трябват нови механизми за защита най-напред на журналистите, а с това и на медиите.

Окрупняването на частните телевизии е като гротеска - те са особена форма на частни колхози, в които една фирма, регистрирана в офшорна зона, купува цял пакет от телевизии като ония купувачи на пазарите, които ви продават три на цената на две телевизии.
Част от частните телевизии все повече са превръщани в корпоративни гета, в които журналистите се затварят и си повтарят мантрата, че налагат "дневния ред на обществото". А когато напуснат телевизията, разбират, че от тяхната затворена кутийка (понякога даже без прозорци) не само не са виждали никакво общество, ами са навредили на някого, който е можел да получи информация как се променя животът му.

През последните 30 години едни и същи играчи на пазара (обикновено те могат да се поберат на палубата на една яхта) купуват сателитни оператори или мобилни оператори, развиват ги благодарение на журналистите и след това ги продават за по-висока цена. А журналистите са оставени да говорят за свободата на словото, докато са безработни.


Телевизията трябва да запази най-доброто от телевизията, а това значи да те пренася в други светове. Само радиото може да бръкне толкова дълбоко във вътрешния ти свят, че да те зарадва, да те заболи, да те накара да изпиташ екстаз, да чувстваш какво мислят другите хора. Но телевизията може да те пренася надалеч. Затова тези две медии останаха живи, въпреки че толкова често предричаха края им.


Но напоследък все повече хората се информират от социалните мрежи и интернет. Телевизията сякаш отстъпва.


- Интернет е шансът им да живеят. Обществените медии са убивани бавно, докато ги превръщат в казино, в което журналистите са поставени като залог на масата.


Нито един видеоблог не може да те пренесе в света на хората. По същия начин, по който ние не можем отново да изживеем света на Великите географски открития, така и в телевизията не могат да очакват, че рециклирането на старите филми ще върне аудитория. Трябва да запазим същността на телевизионното изкуство, а не да откриваме пак телевизионните Америки.

Колко често ще си купите билет за церемония по откриването на Световното първенство по футбол? А телевизията може да ви достави това удоволствие - за БНТ някога беше привилегия да го направи безплатно за вас. Проблемът е, че корпоративните интереси в спорта и в препродажбата на телевизионни права погубиха тази красота.

БНТ трябва да ни среща не само с постиженията, но и с провалите и сблъсъците, със съмненията и обратите на европейското и световно изкуство и култура. А вместо това се показват филмчета, в които изкуството е обект за фотографиране. Къде са споровете на хората, къде са съмненията им?


По БНТ изчезна светът на измислящите хора, на ония, които наричахме поети, художници, откриватели. Сега "изкуството" е сведено до новина за продадена картина на търг за луксозен инвентар.


Какво още липсва в програмата на БНТ?


- Липсват разказите на хората за едно и също изобретение, което носи различно преживяване за мен и за човека, който има само езика и пише писма до общината, за да му помогнат да се придвижва в града. Ние никога няма да се видим в града, защото живеем изолирани, а телевизията трябва да ни помогне да се видим. Вместо това се правят предавания за "малцинствата". Всъщност трябва да е обратното - телевизията трябва да стане общо място. Иначе понякога програмата на БНТ изглежда сякаш вместо директор има цял кол център, който приема обажданията отгоре и ги разпределя надолу.


Каква е ролята на СЕМ?


- Важен е въпросът за смисъла на членството в СЕМ. Първо, абсолютно ясно е, че трябва да има такъв регулатор. Живеели сме в ситуация без такъв орган. Народното събрание директно казваше кой да е генерален директор на Българското национално радио и на Българската национална телевизия и това е нещо доста опасно.


Какво прави регулаторът? Той взима често решения, които са според закона. Но много често членовете на СЕМ започват да раздават присъди, стават някаква инстанция по казването кое е ляво, кое е дясно в България, кое е либерално, кое е консервативно.


Ако казусът с водещия от БНР Петър Волгин (СЕМ не откри нарушения в негово предаване, в което беше разпространена фалшива новина - бел. ред.) беше решен на ниво закон, тяхното решение е неоспоримо, но членовете на СЕМ не са там, за да говорят от своята лична позиция, а като членове на регулатора. Но те започват да казват кое е журналистика, кое е плурализъм, кое е неоспорима ценност. Мисля, че това е прескачане на собствената си роля и те започват да преподават една измислена обществена нагласа какво е гражданско общество.


Имаше период, в който съветът работеше много добре с неправителствените организации, с комисията по етика, дори със самите медии, участвайки не толкова като регулатор, а като модератор на една дискусия с тема как да вървим напред. Законът за радио и телевизия, в който са разписани правомощията на СЕМ, не е добър нито за обществените оператори, нито за частните медии, още повече по отношение на обществото за тези аудио визуални услуги, които получаваме през интернет.

Но въпреки всичко през цялото време в СЕМ повтарят как те са регулатор, как те нямат какво да направят, това са техните правомощия, а дават надежда през личните си позиции, че те имат огромна власт. Това е големият дисонанс, който се получава.

БСП споменаха, че може да предложат промяна на закона, така че съставът на СЕМ да се увеличи.


- Това е от дълго време застъпвана теза - да има гражданска квота. Но въпросът е, че каквото и да направим в регулатора, ще има политически интереси.

Големият проблем, е че в СЕМ няма експерти, които да следят всяко съдържание, всичко е много ограничено като ресурс.

Чисто технологично това не е институция, която може да следи всичко като процеси в България, което законът вменява на този орган. Прекалено много отдаваме на членовете на СЕМ, а е добре да отдадем значение на структурата, на тези, които работят вътре, на методологията, по която те правят техните доклади и анализи.


Но по отношение на промените, които се предлагат в закона, първо трябва да променим Законът за радио и телевизията по отношение на европейските директиви, по които България отдавна е закъсняла. Тук се получи нещо доста неприятно. По време на управлението на ГЕРБ беше внесен проект за промени в Закона за радио и телевизията, но той беше включен за разглеждане на първо четене преди края на предишния парламент, в който ГЕРБ имаше мнозинство. Този проект беше маркиран като проектът именно на ГЕРБ и в момента нито една политическа сила няма да го използва, за да го предложи. Този проект беше добър. Отлагането на разглеждането на закона забавя изключително много процесите.


Що се отнася до по-голям състав на СЕМ, в нашия случай, в който имаме парламент с все по-малка избираемост, това би било голям проблем.

Основната цел на регулатора е да има такава структура за вземане на решения, че да не се допускат фиктивни играчи в него,

а в момента един от членовете на СЕМ Галина Георгиева (избрана от парламента през 2019 г. - бел. ред.) е почти фиктивен играч, само за да прави мнозинство. Ако съставът на регулатора се разшири, това не гарантира нито независимостта на СЕМ, нито всичко за което мечтаем - как СЕМ ще се грижат за журналистиката.


Към СЕМ имаше очаквания по време на пандемията да реагират, че много от обществените и национални медии канеха за свои гости да коментират чувствителни теми политици, замаскирани като експерти. Можеше ли да реагира по друг начин?


- По отношение на БНР и БНТ може, там СЕМ има отговорността да следи за плурализъм. Ние трябва да разчитаме на отговорността на медиите. Медийните собственици не могат да бъдат безотговорни. Но когато говорим за обществените медии в ситуация на пандемия и война, е важно да изискваме като общество през цялото време медиите да носят отговорност. А какво се получава? Ситуацията с т.нар. друга гледна точка.

В журналистиката и в медиите няма две гледни точки

В нашия закон пише, че сме длъжни да отразяваме различни гледни точки, но това значи максимално повече, не само две. Ние разделяме една позиция, особено в дебата за ваксините, между "за" и "против". Ние не живеем така, има мнения, които са по средата.


През цялото време проблемът беше, че антиваксърите бяха изобразявани като една огромна група, което не е вярно. Те са малцинство, но медиите ги усилиха под предтекста, че това е плурализъм.



Не може да се счита за плурализъм това, че някой отрича ваксините. Забележете какво се случи. Антиваксърите станаха политици - професор Андрей Чорбанов (депутат от "Има такъв народ"), доц. Атанас Мангъров (кандидат дeпутат от АБВ и впоследствие симпатизант на "Възраждане") - през своето антиговорене. То даже не е антиваксърство, защото те не отричат ваксините по принцип, а отричаха прилагането на ваксината срещу COVID -19. И ако говорим за плурализъм, тогава къде е сега плурализмът. Доцент Мангъров беше застрашен, така да се каже, с едно предупреждение от прокуратурата и етичната комисия и внезапно медиите спряха да бъдат плуралистични и да го канят. Обществото беше поляризирано, защото така се управлява по-лесно, беше време на избори и сега никой не се интересува къде са антиваксърите.

С войната ситуацията е още по-сложна, мисля, че ако въпросът бъде зададен - харесвате ли войната или не - няма да имаме за и против, но въпросът е поставен по начин, по който внезапно другата гледна точканепременно трябва да е "за" Русия. Това не е другата гледна точка.

Въпросът е и за ролята, която си избират журналистите. На мен ми харесва, че Петър Волгин си е избрал позицията на друго мислещия журналист. Но този друго мислещ журналист винаги се оказва в някаква крайност - не разбирам защо трябва да е крайна позицията на журналиста.


Защо няма нюанс?


- Това, което той се опитва да прави, е да представи хора, които медиите не виждат. Част от тези хора имат семейства, чиито отношения вече са влошени заради позициите около войната. Нека не забравяме, че в България има много отношения, дори лични с Русия. Аз разбирам позицията на Петър Волгин, който иска да представлява тези хора. Има място за такива предавания. Но проблемът е, че когато гост е политик като лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, той направи това, което правят тези политици - използва една непотвърдена информация и разви своите спекулативни разсъждения, използва по всякакъв начин обществената медия, за да разпространи своите тези. И тук е въпросът - къде е границата между информацията, която ние като журналисти даваме, и мнението.

След всички тези сривове в отношението към фактите, ние имаме много по-голям проблем с мнението. Как да защитим и отстояваме хората, които имат мнение да останат в ефира, но в същото време това да не бъде усвоявано от политическите партии.


Нямам решение на този въпрос. Това е отворена тема. Все повече изчезва мнението, и то журналистическите форми, които са свързани с него - коментарът, анализа - те са претопени в дискусионни формати, в които журналистът е модератор.


Хората могат да се объркат допълнително в такива формати?


- Много е трудно, да. Журналистите в нашата ситуация са изправени пред политиците, които трябва да си дават сметка, че техните думи се превръщат във факти. Те го използват много добре. Въпросът е по какъв начин журналистите да поставят разликата между мнението на депутата и собственото си мнение, а от друга страна - да не се остави впечатлението, което много често се случва, че журналистите имат последната дума.


Къде е новината? Жанровете преди даваха тази представа. Сега всичко това е претопено заради бързане, заради невъзможност да се отговоря веднага и това се превръща в проблем.


Жана Попова е автор на монографиите "Диалогови модели. Между събитията и медийните образи" (УИ "Св. Кл. Охридски", 2013); "Жанрове и форми на телевизионното забавление" ("Полиграф ЮГ", 2015), на глава за историята на БНТ в сборника "БНР и БНТ - между държавата и обществото 1989-2015)" (УИ "Св. Кл. Охридски", 2017), на книгата "Медийните биографии на естрадните музиканти в България след 1989 г.". Наскоро беше издадена и сборника, на който е съавтор - "Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK