Здравка Евтимова: Човекът сам става ножа, с който слага край на човешкото в себе си

Здравка Евтимова: Човекът сам става ножа, с който слага край на човешкото в себе си

© Цветелина Белутова, Капитал



  • Георги Господинов е напълно достоен за Нобел
  • Когато талантът на човека угасва, той се превръща във вълк
  • Затварянето в "балон" показва страх

Здравка Евтимова няма особена нужда от представяне. Тя е един от най-превежданите и оценени български писатели в чужбина, а всяка нейна нова книга е културно събитие у нас. Такъв е случаят и с последния ѝ роман - "Резерват за хора и вълци" от ИК "Жанет" 45, чиято официална премиера бе в четвъртък, и събра завидно количество публика.


В последните дни името ѝ се свърза с новината за номинацията на Георги Господинов за Нобелова награда за литература. Номинация, която бе приета с радост, но и със съмнение от част от културната общност у нас.


Като председател на ПЕН-център България, който изпълни процедурите за номиниране на Шведския нобелов комитет, тя обясни пред "Дневник" как точно се е случило всичко и дали коректният термин е "предложен за номинация" или "номиниран".




И междувременно отговори и на няколко по-философски въпроса относно хората, вълците и резерватите, които обитават те.


Госпожо Евтимова, узряла ли е според Вас България в културно отношение да излъчи свой нобелов лауреат?


- Смятам, че да и че Георги Господинов е един много достоен писател. И ако той спечели Нобеловата награда, ще бъде съвсем заслужено.


Времеубежище
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


А възможно ли е според Вас това да се случи?


- Не знам какви са процесите в нобеловия комитет. Идеята за неговата номинация дойде от професор Амелия Личева. Съобщих я на всички 51 члена на ПЕН-център България, те единодушно застанаха зад тази кандидатура.


Подготвихме необходимото, т.е. нашето писмо с номинация, като първо питахме самия Георги Господинов дали е съгласен. Неговият екип ни помогна със събирането на всички нужни материали, които ни предоставиха на английски, така че да бъдем абсолютно сигурни в информацията, с която кандидатстваме.


В срок изпратихме неговата кандидатура, така че сега стискаме палци. Не знаем каква е процедурата от новия комитет.


Например миналата година комисия от академичния състав на ПЕН клуба беше предложила за Нобелова награда за литература Владимир Зарев. По същия начин изпратихме писмо с номинация за него, но изобщо нямахме обратна връзка с комитета.


Ние сме го номинирали, всичко от наша страна е направено и сега стискаме наистина палци. И си мисля, че да - Георги Господинов не само с това, че печели толкова международни награди, но с качеството, с идеите си, особено с "Времеубежище", наистина е не само достойна кандидатура, а според нас има и много високи шансове това да се случи.


В крайна сметка коя е правилната формулировка - "предложен за номинация" или "номиниран"?


- Номиниран. Номиниран е от ПЕН-център България.


На какво се дължи получилото се недоразбиране във връзка с номинацията на Георги Господинов за Нобелова награда, предизвикало известни спорове в културните среди?


- Аз не знам какви са и защо са тези спорове, но за мен няма никаква възможност за неразбиране. Когато го номинирахме, изпратихме писмото с цялата наша обосновка защо го номинираме до всички 51 члена на ПЕН-център, това е много прозрачен процес. Имаше пълна яснота, пълна прозрачност. И никой не е изисквал от нас да пазим тайна.


Да приемем тази тема за изчерпана и да поговорим малко за новия Ви роман "Резерват за хора и вълци", чиято премиера бе вчера. Добрият човек застрашен от изчезване вид ли е напоследък и приближаваме ли момента, в който ще имаме нужда от резервати за хора, метафорично казано?


- Мисля, че всеки един човек носи в себе си този резерват на съхранението на човещината в себе си. Често съм си задавала въпроса дали е необходимо да има такива резервати.


Човекът е сплав от мрак и от светлина. Ние не можем да искаме да премахнем мрака, защото човекът ще остане непълен. Ще остане просто една половина. Не би могъл да оцелее.



Важното е как човекът ще използва мрака в себе си. От него зависи. Дали ще превърне този мрак в една спокойна нощ, през която децата ще отдъхват, хората, трудещи се по цял ден упорито за хляба на масата, ще съберат сили за утрешния ден.


Резерват за хора и вълци
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Или пък ще превърне този мрак в нощ, надвиснала над собствената му глава или над главите и гърлата на хората, които не са му приятни. Всичко това е заложено във всеки един човек.


Човекът е и резервата и ножа, с който ще сложи край на човешкото в себе си.


Така че благодаря на моя редактор Красимир Лозанов, който ми подари това заглавие. Аз нямах такова заглавие, той ми го подари.


И си мисля, че онова, което е общо между хората - независимо дали човекът е просяк или милиардер, дали е учен или не особено грамотен, имат една и съща допирна точка. Това са милионите години човешка еволюция.


Езикът на тази еволюция може да бъде разбран от хората, но не и от вълците. Защото когато човекът извърши някаква подлост, дори да получи блестящ материален приход от това, той ще се събужда посред нощ с една болка в гърдите. И тази болка е езикът на еволюцията през годините. А вълкът не я усеща.


Опитвала съм се да видя дали е възможно - човек може да се превърне във вълк, т.е. да заглуши докрай езика на еволюцията, но съм се питала дали обратното е възможно, дали вълкът може да стане човек?


Точно това е и следващият ми въпрос. Можем ли да изкараме повече от доброто в себе си или съвсем сме се овълчили?


- Аз виждам в този въпрос огромен трагизъм. Представям си, че всеки човек носи в себе си някакъв талант. Било то литературен - да пише, било то философски - да вижда смисъл в живота, в неща, които на пръв поглед нямат смисъл, било то да създава двигатели за машини, да оправя скъсани обувки. Всеки човек има талант.


Но когато човекът наложи на своя талант да работи в полза на идея, която е отвратителна на самия него, тогава талантът му угасва. Този талант безвъзвратно загива.


Точно това се случва в процеса на превръщането на човека във вълк. Този талант е бил до такава степен унижаван, смазван, че вече няма съпротивителни сили.


Човекът може би ще се събуди с някаква огромна материална придобивка, с голяма банкова сметка, но сметката на сърцето му, на духа му, ще бъде изцяло изчерпана.



Затова въпреки надеждите ни, че вълкът отново може да стане човек, аз виждам трагизма и най-вече това - огромната загуба на талант. Талант, който съвсем съзнателно е смазан, въпреки че човек осъзнава, че най-светлото в него си отива, когато той върши мерзости.


Напоследък все по-често се използва понятието "социален балон" - среда, в която се изолираме от различните от нас, избягваме сблъсъка с хора, с които имаме идеологически различия или не приемаме по други причини. Но всъщност така не се ли затваряме сами в едни своеобразни човешки резервати, които ни предоставят лъжлива защита и губим връзка с реалността?


- Аз мисля, че лъжлива защита просто не съществува - тя или е реално действаща, или просто е химера, която ни праща в едно духовно небитие.


За мен този социален балон е лъжливо изобретение. Затваряйки се където и да е, дори в една измислена чиста среда сред съмишленици, ние обричаме себе си не само на изолация, обричаме себе си на край. И като мислители, и като хора с позиция.


Да се затвориш в балон означава да си страхлив да заявиш позицията си пред света. Ти хубаво живееш в този балон, но кой те знае, че живееш там, какво мислиш.

Ти може просто да криеш в този социален балон своя страх и невъзможността, неумението си, а защо не и липсата на качества да изразиш тази позиция. Липсата на знания, с които да обясниш защо си стигнал до нея. Липсата на достатъчно постоянство и последователност да изследваш явленията.

И затова оставаш в едно въображаемо пространство, което на пръв поглед само изглежда сигурно. То не е сигурно - то не съществува.


Кръв от къртица
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Не може дори да се сравнява с плацебо-ефекта, защото плацебо-ефектът има това свойство да извиква силата в човека, да го подготвя за очакване за подобряване. Докато като се затвориш встрани, ти не можеш да се подобряваш, може само да се влошаваш, да спадаш, да губиш качества. А животът е именно натрупване на качества.


Качествата се трупат, когато се срещаш с позицията, която е противоположна на твоята. Така че това за мен лично, като човешко същество, е неработещо.


Взехме ли да губим надежда, че сме в състояние да приемаме различията и да съжителстваме в мир с тях? Или съвсем сме се обострили едни към други?


- Лично за мен различията са нещо градивно. Защото няма нищо по-страшно от хора, които повтарят една и съща мантра, които повтарят някакъв лозунг и не се оглеждат встрани.


Когато има различия, това означава да бъдеш винаги на гребена на вълната. Да следиш какво е съдържанието на мисълта на човека, стоящ на противоположна позиция.


Даже за мен, когато някой ме ругае мен лично, за мен това е изключително полезно. Защото когато човек е гневен, когато е обзет от много остри, избухливи чувства, тогава той е искрен. Той не се преструва, той не раболепничи пред вас, може да изрази в много сбит вид онова, което чувства спрямо вас и вашите идеи.


Искреността напоследък се превръща в нещо изключително рядко. Както са редки скъпоценните камъни, както е рядка златната жила. Затова нека има различия.



Тези, които крещят може би не следва да ги посрещаме с крясък и обида, а да помислим кое е предизвикало техния крясък. И като се вгледаме в техните мотиви, дори да са много неприемливи, ние ще изясним себе си. Колко е силна нашата собствена позиция.


Дали сме се изострили един спрямо друг? Да, изострили сме се, но това са гребените на две вълни. Между двете вълни има вода, има море. Така че дори и най-страшният ураган да бушува, ще дойде време, когато вълните накрая ще поемат своя естествен ход. И пак ще бъдем част от този океан.


Пак ще сме готови за ураган, но ще имаме едно наум как нашата вълна да бъде чиста. Да я изчистим от мръсната пяна отгоре, защото по време на ураган излизат онези отпадъци, които някой хвърля в океана и го замърсява. И ние като вълни ще го изтласкаме отгоре.


Ще получим точно този процес - да изхвърлим мръсотията и да останем по-чисти. Да бъдем едни чисти вълни.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK