Йордан Славейков: Пиша само за неща, които не ми дават да спя и да се храня

Йордан Славейков и Августина-Калина Петкова в "Ембриони"

© Георги Сиркатов

Йордан Славейков и Августина-Калина Петкова в "Ембриони"



  • Права, които буквално довчера сме мислили като сигурни, могат да бъдат отнети
  • Има творци, които улавят бъдещи важни социално-политически размествания
  • Не само болките и травмите, а и човешките радости са деликатна материя


Тази седмица в културния афиш на София вниманието привличат две събития от два различни вида изкуство - театър и литература. В сряда в I AM Studio се състоя премиерата на постановката "Ембриони" от Йордан Славейков, а тази вечер (2 юли) от 18.30 ч. в книжарница "Хеликон" на бул. "Витоша" предстои премиера на книгата "Празнично семейство". Отново на Йордан Славейков.


"Ембриони" е документална пиеса, която разказва истинските истории на десет жени, преживяли аборт - умишлен или спонтанен, които самият автор и режисьор на постановката представя на сцената, заедно с актрисата Августина-Калина Петкова. Дълбоката емоционалност и трагизъм на сюжетите са преплетени със суха статистика и случайни факти от периода, в който са се случили, което прибавя обществен контекст към историите и потапя публиката в дълбочината на проблема - едновременно личен и социален.




Ако могат да се сведат до някакво "най-малко общо кратно" темите на разказите в "Празнично семейство" и "Ембриони", то в тях става дума за любов. Но не романтична, сладникава или всеобхватна, а ръбата, болезнена, метафизична любов, която остава като рана след смъртта на обичания обект, или пък се разгаря със страшна сила дори когато той изобщо не успява да начене живота.


Тъй като и двете творби са своеобразна покана за откровен разговор по теми, които много хора предпочитат да отбягват, "Дневник" реши да я приеме и да предизвика Йордан Славейков да сподели своите лични основания да ги повдигне пред публиката.


Йордан Славейков: Пиша само за неща, които не ми дават да спя и да се храня

© Личен архив


Не са много авторите, които могат да се похвалят с премиера на постановка и премиера на книга в рамките на четири дни. Търсен "ефект" ли беше това или случайният естествен ход на успоредни творчески процеси?


- Така съм устроен, че в главата ми винаги има идеи за поне една пиеса, която искам да напиша и друга такава, която искам да поставя. Компания им правят и идеите ми за разкази, романи, сценарии за филми. В момента в ума ми съжителстват, без много да си пречат, идея за пиеса за голяма сцена и идея за роман, плюс идеи за още два спектакъла. Не беше търсен ефект, а закономерна случайност "Ембриони" и "Празнично семейство" да се появят по едно и също време.


Не може да не забележим и друго съвпадение. Постановката "Ембриони", в която представяш различните обстоятелства или причини на десет жени да направят аборт, се играе за пръв път пред публика броени дни след предизвикалото бурни протести решение на Върховния съд в САЩ да отмени конституционното право на аборт. Имаш ли усещането, че си предвидил завръщането на актуалността на този проблем?


- Решението на Върховния съд на САЩ е дълго и старателно подготвяна стъпка за ограничаване правото на жените там да разполагат по своя воля с телата си. Тя само привидно започна с назначаването на двама съдии от бившия вече президент Тръмп. В основата на възможността изобщо да има назначение на тези консертвативни съдии стои лидерът на републиканците Мич МакКонъл, който пък успя да блокира назначаването на съдия в последната година от втория мандат на Обама. Убеден съм, че има творци, които понякога по логичен, друг път - по почти мистериозен начин улавят бъдещи важни социално-политически размествания. През последните дни се хващам как мисля, че за мен ще е голяма лична отговорност да съм сред тях.


"Ембриони" се опитва да разкрие поне част от емоционалната палитра, през която преминават жените, преживели аборт. В течение на личните им разкази публиката сама осъзнава, че по този казус е буквално невъзможно да се отсъди еднозначно, абсурдно е всички случаи да се сложат под общ знаменател. Възможно ли е законодателите на една демократична държава да не могат да проумеят това?


- Всичко е възможно за съжаление. Мисля, че има опасност от сериозна заблуда как всички политици, или поне болшинството от тях, са отговорни, почтени, некорумпирани стожери на човешките права, как те знаят и разбират повече, как работят за благото на всички членове на обществото. А истината може би е далеч по-прозаична.


Ние, избирателите, гласуваме за подобни на нас политици. Религиозните за религозни, консервативните за консерватори, националистите за националисти, скептиците за скептици, либералните за либерали и т.н. Освен това сме подложени на денонощна медийна атака на тема кое е най-добро за нас, кой е врагът. Знаейки това, ми е с една иде по-лесно да разбера защо Върховният съд на САЩ на практика отмени на федерално ниво правото на жените да правят аборт.


Притеснен ли си от това, че обществото като че ли някак започва да се връща назад в развитието си и на неочаквани места отново се забраняват права, които не чак толкова отдавна са били извоювани с много усилия? И не заприличва ли светът на един театър на абсурда, в който на 18-годишни младежи се позволява да си купят оръжие, а на зрели жени се забранява да направят аборт?


- По отношение правата на жените от една страна България е своеобразен пристан. Законодателството във вече бившата Народна република България се е произнесло. И абортите у нас са разрешени още от 1953 година. По времето на така наречния "зрял социализъм" е имало немалко спънки пред правото на жените да прекъснат бременността си, но този закон не е отменян. Така че в това отношение сме стъпка напред пред САЩ.


От друга страна у нас не беше приета "Истанбулската конвеция". Мен лично ме ужаси не фактът, че тогавашният Конституционен съд гласува против. Ужаси ме, че болшинството в него - пет човека - бяха жени. И всички те до една гласуваха против.



Вижда се, че навсякъде по света права, които буквално довчера сме мислили като сигурни и неотменни, гарантирани от Конституцията, могат да бъдат отнети. Така, че всички ние трябва да сме готови за борба за връщането им, ако бъдат отнети.


Празнично семейство
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Има една определена тема, която е водеща нишка и в разказите, и в постановката ти - осиротялата любов към изгубен или неосъществен живот. Това тема, която те занимава лично теб ли е, или смяташ, че е нещо наистина важно, към което като творец трябва да насочиш вниманието на публиката си, колкото и това да е болезнено?


- Това е тема, която ме занимава мен лично. Винаги е било така. Пиша само за неща, които ме вълнуват лично, които са важни за мен, които не ми дават да спя, да се храня, които ме вдъхновяват или разболяват. И ако се случи, че читателите или зрителите ги намерят за вълнуващи, това е истинската добавена стойност към писането ми.


В "Празнично семейство" впечатлява необичайната лекота, с която разказваш едни изключително трагични истории. Как намираш баланса хем да дълбаеш директно в човешките болки и травми, хем да не изпадаш в дълбок психологизъм или да се взимаш твърде насериозно?


- Точно тези думи ми каза на следващия ден по телефона моя близка, която гледа премиерата на "Ембриони". Не търся специален баланс, водя се от свой вътрешен компас, ако мога да го нарека така. Освен това знам, че не само болките и травмите, а и човешките радости са деликатна материя. И затова работя с тях деликатно. Дълбокият психологизъм е налице, просто не е преекспониран. В "Разкажи ми приказка" и в "Език" (два от разказите в сборника "Празнично семейство" - бел.ред.) мисля, че градира до трагизъм. Не понасям хората, които се взимат твърде насериозно.


Йордан Славейков е завършил театрална режисура в НАТФИЗ, автор е на монодрамата "Виктория" (преведена на украински, сръбски, македонски, руски и английски език) и съавтор на "Паякът". Сред текстовете, които е режисирал, са "Оскар и розовата дама", "Енигматични вариации" и "Стъклената менажерия". Освен на новия сборник с разкази "Празнично семейство" е автор на романа "Последна стъпка", издаден през 2015 г. и преиздаден през 2020 г. от ИК Жанет 45.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK