Ерик-Еманюел Шмит: Човекът днес не е по-умен и добър, отколкото по времето на Платон

Ерик-Еманюел Шмит с издателката на книгите му за България Саня Табакова при гостуването му в София през 2020 г.

© Леге Артис

Ерик-Еманюел Шмит с издателката на книгите му за България Саня Табакова при гостуването му в София през 2020 г.



  • Всеки път когато човечеството се променя, то печели нещо, но и губи нещо.
  • Решили сме, че природата е единствено материя, и това ни е довело до планета с изчерпани ресурси.
  • Да приготвиш хляб е също толкова важно, колкото да познаваш метафизиката на Аристотел.

В рамките на Пролетния базар на книгата в София в началото на юни издателство "Леге Артис" представи първия том от мащабния роман на Ерик-Еманюел Шмит "Пътуване през времето". Той се състои от 8 части и започва с "Изгубеният рай", преведен на български от Зорница Китинска. Досега авторът е написал три от книгите от амбициозния си проект, като вторият том също вече разполага с български превод и е заложен в плановете на издателството.


Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра съвременни френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди "Молиер" и "Гран при" за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Особено популярен е цикълът му "Кръговрат на незримото" - 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: "Миларепа", "Г-н Ибрахим и цветята на Корана", "Оскар и розовата дама" и др.


Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: "Сектата на егоистите" (награда "Гонкур" за дебютен роман), "Евангелие според Пилат", "Когато бях произведение на изкуството", "Одисей от Багдад", "Жената с огледалото", "Папагалите от площад Арецо", "Любовен еликсир" и "Любовна отрова", "Нощта на огъня".




Ерик-Еманюел Шмит е майстор и на късия разказ. Силно въздействие оказват сборниците му "Одет Тулмонд и други истории", "Мечтателката от Остенде", "Концерт в памет на един Ангел" (с награда "Гонкур"), "Двамата господа от Брюксел" и "Отмъщението на прошката".


Емблематичният автор е гостувал на два пъти в България - през 2010 г. във Варна и през 2020 г. в София, като и двата пъти срещите му с публиката се превръщат в истински литературни и драматургични събития. Във връзка с излизането на първата част на романа му "Пътуване през времето" издателство "Леге Артис" любезно предостави на "Дневник" интервю със световния автор, взето специално за българските му читатели от преводачката на неговите пиеси от френски Снежина Русинова-Здравкова през юни 2022 г..


Интервюто е преведено от Зорница Китинска, а "Дневник" го публикува в две части.


Ерик-Еманюел Шмит и Мариус Донкин на сцената на Народния театър "Иван Вазов" през 2020 г.

© Саня Табакова

Ерик-Еманюел Шмит и Мариус Донкин на сцената на Народния театър "Иван Вазов" през 2020 г.


Добър ден, Ерик-Еманюел Шмит. Щастлива съм, че имам възможността за тази виртуална среща с вас. Тя е по повод съвсем скорошната поява на български език на първия том от вашата сага "Пътуване през времето", под заглавие "Изгубеният рай" в превод на Зорница Китинска в българското издателство "Леге Артис". Доколкото знам, тази идея не се е родила внезапно. Тя е назрявала двайсет, трийсет години и не е била в днешния си размах, нали така?


Идеята ми хрумна, когато бях на двайсет и пет. А на двайсет и пет бях в състояние да стигна до замисъла, но разбира се, не бях в състояние да го осъществя. Първо, защото той изисква огромни познания и работа върху история на науката, на философията, история на религиите, на обществата, история на медицината, история изобщо. Освен това на двайсет и пет години все още не владеех писателските способи, с които разполагам днес. Затова идеята, която ми хрумна на двайсет и пет - да разкажа историята на човечеството чрез един безсмъртен герой, който крие своето безсмъртие и ни разказва важните преломни моменти на човечеството, моментите, чрез които постепенно сме стигнали до обществото, в което живеем днес - тази идея се превърна в жизнена програма и си дадох среща със самия себе си в някой по-късен момент. Казах си: "Един ден трябва да бъдеш способен да напишеш тази книга."


И тъй, десетилетия наред я подготвях, работих по нея, но също и придобих известна увереност, защото човек не се впуска в подобен проект, ако не е овладял в определена степен своите възможности и ако не е преодолял известно количество писателски трудности. След това много пъти отивах на определената среща и си казвах: "Готово, сега е моментът." Много пъти се разочаровах и много се ядосвах на самия себе си. Не бях готов. И ето че преди малко повече от три години отново опитах и книгата изведнъж избликна. Както останалите ми книги. Което означаваше, че романът е готов и трябва само да го запиша.


За един писател и драматург, превеждан по целия свят на повече от 40 езика, това е белег на смирение.


Знаете ли, смятам, че докато работи, всеки писател е смирен. Във външния свят някои се предпазват, като се показват надменни и необщителни или се преструват, че нещата идват лесно. Но работата е смирение, то е да осъзнаваш ограниченията си и да се мъчиш да надскочиш своите граници. Обожавам работата. Вероятно обожавам смирението.


И сте го доказвали неведнъж. Но мислили ли сте, представяли ли сте си "Пътуване през времето" като сага от самото начало?


Да, да, веднага осъзнах, че това ще бъде огромен роман, съставен от няколко тома, тъй като щях да разделя разказа, за да очертая преломните моменти в нашата история. Затова веднага видях мащаба на проекта и това, което той щеше да ми коства. Затова и ми отне толкова време - трябваше да обмисля роман от 5000 страници в няколко тома, които да имат всеки свое начало и край, и тази работа, построяването на плана на романа, изискваше много усилия.


За да изясня идеята за нашата публика, сега ще си си позволя да цитирам казаното от журналистката Полин Елтер по време на представянето на първия том от сагата: "Ерик-Еманюел Шмит смесва история, наука и техника като великите енциклопедисти. За пореден път перото вземат едновременно и разказвачът, и философът, за да нахвърлят картина, чийто главен образ е лирическият герой Ноам, безсмъртен човек, когото ще срещаме през цялата сага..." Какво ви предизвика да изберете заглавието "Изгубеният рай" (на фр. език в мн. ч. - бел. прев.)? Честно казано, когато получих книгата и за пръв път видях заглавието, първата ми асоциация беше с песента на Кристоф. Разбира се, защото тя е доста известна. Иначе текстът на песента няма нищо общо с книгата, наистина нищо. И си казах, че ще ви задам този въпрос при първия удобен случай.


Трябва да ви призная нещо - не познавах тази песен. Сега вече я знам, понеже всички говорят за нея. Взех заглавието "Изгубеният рай", което е заглавие и на една дълга поема на английския поет Милтън, но го сложих в множествено число. Исках веднага да покажа, че не се каня да създам линеарна история на човечеството, възприемана като прогрес. Исках да покажа, че всеки път когато човечеството се променя, то печели нещо, но и губи нещо. Освен това, когато човечеството се променя, то не знае, че се променя.


Например ние, които преживяхме революцията в информатиката, в момента, когато се появиха първите домашни компютри, съвсем не си давахме сметка, че това ще открие пътя на интернет, на светкавичната комуникация с целия свят и т.н. Човек никога не осъзнава какво ще се разгърне като следствие на някакво техническо изобретение например. Това променя нашия живот, без да сме го предвидили и без ние самите да сме избрали животът ни да се промени. Затова исках още със заглавието да заявя, че се каня да пристъпя с острието на бръснача, а не с теорията "Уау, човечеството върви напред".


Не смятам, че днес човекът е по-добър, отколкото по времето на Платон или Дидро, нито пък, че е по-умен. Всъщност при днешните сътресения в европейската история отново наблюдаваме конфликти и противопоставяне на първични сили. Тъй че да говорим за напредък ми се струва чиста илюзия.



В първия том се връщам към нашите предтечи отпреди 8000 години, в новокаменната епоха, която наричам "изгубен рай", защото наистина ми се струва, че това е бил момент от историята, когато хората са обитавали земята по един прекрасен начин, който днешните хора сме изгубили. Нашите предци, практикуващи анимизма, са виждали духове навсякъде - имало е по един дух в реката, в ствола на дървото, в цветето, във вятъра и в падащия мрак.


Вие го виждахте в огъня...


Точно така. Нашите предци не са смятали, както ние днес, че човекът единствен притежава дух. Те са приемали, че цялата природа е пълна с живот и значи одухотворена. Като заключение, човекът не се е смятал за различен и не се е смятал за по-висш. Не те, а ние сме решили, че природата е единствено материя и че можем да правим с нея каквото пожелаем. И днес това ни е довело до една планета, която започва да изчерпва своите ресурси, която се променя под натиска на човека и която поставя под въпрос оцеляването поне на част от човечеството и на земите, каквито те са днес.


И тъй, този изгубен рай е бил различно пространство и време, но и различен начин да се обитава светът. По-мъдър начин, смятам аз, тъй като е по-почтителен към околната среда, към всичко живо, било то флора или фауна, защото човекът се е мислел за едно живо същество сред другите живи същества, без привилегии и господстваща позиция, тоест винаги застрашено. И именно това се опитва да разкаже този първи том - възприятието на природата като майка, която ни обгръща, която има своите сурови и брутални страни, но и от която ние представляваме един-единствен елемент. За мен изгубеният рай са именно това смирение и тази скромност.


Благодаря ви. Колко време ви беше нужно, за да напишете този първи том?


Трийсет години и осем месеца. Трийсет години да изградя проекта и осем месеца същинско писане.


Това все пак не означава, че и следващите томове ще изискват толкова дълго време, нали?


Не знам. Знам, че са тук, че е достатъчно да седна на бюрото и героите идват, аз ги следвам, вслушвам се в тях и записвам. В началото този проект доста ме беше изплашил, защото си казвах, че се обвързвам с 8 тома (сега завършвам третия), ала после открих, че това не е затвор. Бих казал дори обратното, особено по времето на локдауна през пандемията, светът беше затвор за мен, а аз можех да се измъкна от него, да замина, да сменя пространството и епохата, да вляза в друга кожа, накратко, цялото онова блаженство, което литературата носи.


А обиколихте ли местата, които описвате в "Пътуване през времето"? Или поне тези от първите три тома?


Да, да. Но да си призная честно, не съм ходил в Ирак, макар да описах онова, което наричаме Месопотамия. Защото всеки път когато исках да ида в Ирак, посолството ми казваше, че заради политическите проблеми е по-добре да се въздържа. А там съм четен и превеждан и можех да открия много интересни хора. Но да, за първия том... Всъщност той се развива недалеч от вас.


Да, след малко ще поговорим отново за това.


Третият том говори за Египет, разбира се, там съм ходил. Разказът започва в сегашно време в Бейрут, град, който обичам страстно. В повечето случаи съм ходил на местата, които описвам. Но от друга страна, не е от особена полза да се ходи днес на места, които са се променили и в които дори климатът сега е различен. За тях човек трябва да се опре на сериозна документация и на вече съществуваща литература, за да може не да хване самолета, а да полети на крилете на въображението.


На крилете на въображението, да, но едновременно с това и с помощта на доста технически и научни познания. Как събирате този вид информация - по интернет, с консултация със специалисти или пък четете други автори?


Десетилетия наред чета. Знаете ли, в академия "Гонкур", Бернар Пиво, който ѝ беше президент, ме беше нарекъл "хипермнезичния" (човек с извънредно развита способност за запаметяване - бел. прев.). И това е вярно. Помня. Да, запомням всичко, което може да ме заинтригува. Понякога правя проверка за нещо, което съм научил преди десет, двайсет или трийсет години, и установявам, че съм го запаметил. Имам типа мисъл, който ми позволява да осъществя подобен проект.


Освен това много съм чел, и то най-различни специалисти - етнолози, археолози, историци, зоолози, биолози, хора, занимаващи се с история на медицината, разбира се, философи, специалисти по религиите. Всичко това много ме вълнува. Знаете ли, когато бях на двайсет и пет, защитих дипломната си работа върху Дидро. А защо Дидро? Защото е енциклопедичен ум и е измислил първата енциклопедия в света. Аз съм привърженик на Дидро, естествено, но също и привърженик на енциклопедичното познание.


Какво е енциклопедично познание? Това е познание без йерархия. Да приготвиш хляб е също толкова важно, колкото да познаваш метафизиката на Аристотел. Всъщност май е по-важно. Притежавам същия начин на мислене като енциклопедията от XVIII век - еднакъв интерес към технологиите, философията, науките и литературата. Затова и се впускам с огромно удоволствие във всички пътища, по които мога да поема в този огромен роман.


Значи без приоритет?


Без приоритет. Но, разбира се, при мен духовните, философските и религиозните наблюдения винаги стоят на предно място. Защото интересното в процеса на писане на "Пътуване през времето" е пътуването през мислите, пътуването през начина, по който нашите предци са мислили света, по който са мислили себе си в света. Вярно е, че това ме интересува извънредно силно. И беше голямо щастие, че в първия том, "Изгубеният рай", открих анимистичната мисъл и показах какво отношение към света носи тя. Във втория том това беше мисълта на жителите на Месопотамия, а в настоящия момент е мисълта на египтяните.


Сега мисля като египтянин от 1650 г. пр. Хр. И това е интересното в романа и което едно есе или един исторически труд не могат да дадат - чрез художествения текст и героите, които ви влизат в душата, можете да стигнете дотам да мислите като египтянин, като някой от нашите прадеди събирачи и пр.


Напълно съм съгласна. Но когато замисляте един роман, вероятно имате любима част - изграждането на действието или героите, или както вие определено обичате и в театралните си пиеси, и в романите, и в разказите си - да създавате напрежение. Имате ли си приоритет? Защото героите ви са толкова живи и естествени.


Това е най-голямата ми страст. Първата ми страст са героите.


Това означава ли, че имате реални хора за прототипи?


О, не. Нямам нужда от това. Героите просто ми се явяват. Нямам представа откъде идват, но просто се явяват. В крайна сметка аз съм техният първи зрител. Те ме интригуват, вълнуват ме, трогват ме, разтърсват ме. Да, това наистина е най-голямата ми страст - страстта към героите.


Героите ми винаги са сложни. Искам да кажа, няма добри и лоши. Те всички имат по някаква извратена и някаква добра страна. И точно това ме пали. Наистина, най-голямото щастие от писането, e да бъда в услуга на моите герои и, както казахте, винаги да има съспенс, някакво очакване.



Съвсем не съм автор на криминални или полицейски романи и т.н., но съм запазил тази структура на очакване. И винаги искам читателят да очаква нещо. А след това се опитвам да го изненадам в неговото очакване, едновременно да задоволя, да разочаровам или да пренасоча неговото очакване. Това е важно.


Обичам и онзи миг, когато моите герои ми освобождават малко пространство да разсъждавам, да поразмишлявам за човешката природа, за нас, за начина, по който се обичаме, по който се желаем, по който си представяме Господ, по който се боим от болестите и от смъртта. Това е възможност да кажа нещо, защото писателят съвсем не е човек, който знае повече от другите, той е само човек, който умее да го изкаже.


Да. А по отношение на театралните обрати мисля, че съм в добра позиция да ги познавам.


Да, защото превеждате моя театър.


Това е само между другото. Има ли епохи, които са поставили пред вас повече трудности от други? Казахте, че събирате документация за всичко и че героите просто идват при вас, но има ли герои, живеещи в епоха, чийто дух е по-труден за възстановка?


Да. Египет. Египет е епохата, която ме затрудни най-много, но в крайна сметка успях. Защото си мисля, че нашата цивилизация се основава на Изхода от Епигет. И тук няма да се задоволя да цитирам Библията с извеждането на евреите от Египет, Мойсей и т.н.


Хората са излезли от Египет по два начина: както евреите, посредством монотеизма ,или като гърците, посредством философията. Така или иначе разполагаме се в един Изход от Египет. А на мен ми се наложи да се върна към една чувствителност, от която прадедите ни са пожелали да излязат, било то еврейските или гръцките ни прадеди. И това беше едно огромно пътешествие назад. Но готово, сега вече стигнах. Между другото сега вече не ми се иска да изляза от Египет, защото разбрах начина им на мислене. В третия том разказвам за това.


Островът на свободата
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


А какви са общо трудностите около този огромен проект? Като ви слуша човек, му се струва, че просто сядате на компютъра или, както се казва, хващате перото, започвате да пишете и той сам се излива, все едно няма нищо трудно.


То е, защото хващам перото, когато най-сетне е станало лесно. Тоест когато съм завършил подготвителната работа и романът вече може да се излее. Помня, че когато учех философия, подхождах по същия начин към всеки философ и мислител. Концентрирах се върху всяка философия, за да я разбера, като я разчленявах и я преструктурирах. Помня, че преподавателите ми казваха: "Това е невероятно, Вие сте изчели целия Кант, целия Хегел, целия Хайдегер." Не, не бях изчел всичко, а бях чел добре. Тоест бях се добрал до екзистенциалната и концептуалната сърцевина на тези философски системи и оттам нататък можех да продължа пътя си сам. И изглеждаше лесно.


Помня, че когато преподавах философия, все на мен даваха да преподавам на студентите най-трудните автори, защото с мен те ставаха достъпни. Не мога да взема думата, докато нещата в главата ми не са станали прости. Всъщност опитвам се да описвам сложното чрез простото. Смятам, че това е сред най-големите ми цели в моя писателски живот - да казвам сложните неща ясно и просто.


Значи философското ви образование е много полезно, за да можете да обхванете основните проблеми на човечеството?


Изгубеният Рай (Пътуване през времето 1)
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Напълно. Мога да кажа, че философията води до всичко, при условие че успееш да се измъкнеш от нея. Това означава, че тя е най-прекрасната кутия с инструменти, която някой може да даде на човешкия ум. Набор от инструменти, който ви позволява да мислите сами, да мислите дори срещу самите себе си, да мислите по различен начин от самите себе си. Изумителна е силата, която ви дава философията. Наистина.


И помня, че когато преподавах философия за няколко години, тъй като успехът много бързо ме застигна, още с първите театрални пиеси, които написах, и тогава напуснах университета, в който преподавах, та тогава казвах на студентите си: "Не казвайте каквото казвам аз, не мислете онова, което мисля аз, а правете каквото правя аз", т.е. раз-съж-да-вай-те сами. Честно казано, не бих могъл да напиша това "Пътуване през времето", ако не разполагах с набора си от философски инструменти.


Втората част от интервюто очаквайте в събота, 9 юли.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK