-
- Няма област от управлението и общественото развитие на България без съдействието на княза за модернизацията им.
- В устрема на пробуждащата се България княз Фердинанд и семейството му инвестират милиони франка лични средства.
- Българският цар лежи непогребан в подземието на "Св. Августин" в Кобург заради последното му желание да бъде погребан в България и очаква християнската милост на своите сънародници или поне историческа обективност за делата си.
Новата Ви книга е поредната за княз, а от 1908 г. цар Фердинанд. Какво ви мотивира за темата и какво ви впечатлява най-силно в неговата личност и дело?
- Още от доктората си във Виена насам през далечната 1998 г. се занимавам с проблемите на държавния глава през Третото царство и постепенно задълбах в цар Фердинанд. Тогава започнах с образа му през призмата на австро-унгарската дипломация през 1890-те години. По-късно се върнах към интересния период на Междуцарствието от 1886-1887 г., разглеждайки различните кандидати за нашия престол след абдикацията на Александър I и идването на новия княз Фердинанд. Миналата година пуснах от печат една монография за родословието, произхода и семейството му, даваща широка картина на детството, ранните години, образованието и житейската мотивация на Кобурга.
И ето, най-сетне, имаме и една дебела книга, резултат от дългогодишни изследвания в архиви, музеи и библиотеки в държави като Австрия, Германия, Словакия, Русия и България, на чиито исторически територии се е развил животът и дейността на българския владетел Фердинанд I, на неговите предци и семейство. На фона на десетки публикации по отделни аспекти на тази дейност, това е първото обобщаващо и обхватно изследване в световен мащаб, базирано изключително на научни данни и факти за целия мирен период 1887-1912 г.
Не е редно да се лаская с новото си отроче, по-скоро съм щастлив, че българската наука направи поредният опит за обективен и хладен разрез на една епоха, повлияна в голяма степен от талантите и недостатъците на този човек. Историята ни от Освобождението до 1944 г. не познава друга личност, която да е имала такава видима и продължителна като време доминация, дори и синът му Борис III.
Фердинанд е имал историческият шанс да бъде държавен глава на България в една ключова епоха на залпова модернизация и връщане в лоното на европейските държави. И това е безспорно въпреки провала на войните за национално обединение.
В модернизацията на кои области на държавното управление и общественото развитие се е проявило най-активно участието на монарха?
- Няма област, която да не е засегната от процеса на европеизация в края на 19 и началото на 20 век, затова и участието на монарха е практически навсякъде. Къде повече, къде по-малко, то се усеща в множество детайли, в законодателство, в социална среда, сгради, армия, инфраструктура и разбира се в духовната сфера и изкуствата. Бързам да подчертая, че приносът на царя не бива да се схваща винаги като нещо непосредствено - той не е лепил фаянсови плочки в коридорите на министерствата.
Няма положително начинание на което и да е правителство, което да не е подкрепено от държавния глава и това ясно личи в съдържанието на тронните слова на царя и отговорите на тези слова от страна на министрите. Да не говорим за сфери като военната, архитектурната, духовната или дипломацията, където влиянието на Фердинанд I може буквално да се "пипне".
Това е и причината моя милост да върви в изследването си по основните глави на държавната дейност, като нарочно съм оставил външната политика за отделно изследване, каквото тя заслужава. Финансите и икономиката - ключови отрасли - с радост ще останат при колеги, по-компетентни от мен.
Личните заслуги на княза, който идва в България с архитекти, строители, паркоинженери, бяха по правило премълчавани. Има ли данни за използване на лични финансови средства - чела съм, че интериорът и мебелировката на "Евксиноград" например са осъществени с лични пари на майката на Фердинанд, княгиня Клементина, която идва в България заедно с младия княз?
- Нека тръгнем от най-видимото. Минете през центъра на София и - въпреки бомбардировките и естетическите престъпления на комунизма - вие ще видите почти стопроцентов резултата на епохата, която наричам "Фердинандеум". Това важи и за Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Шумен и други по-големи градове. Не всичко, разбира се, е завършено до края на Първата световна война, но с малки изключения основите са поставени тогава, а върху наследеното е надградено.
Първата вълна от архитекти са чужденци, основно от Централна Европа, а скоро ги следват млади българи, абсолвенти на чужди университети. Епохата, за която говорим, е и времето на дейност на имена като Лазаров, Миланов, Ненов, Фингов, Торньов, Ничев, Момчилов и т.н. И това е просто един мимолетен преглед над архитектурата и строителството, но така е и в останалите сфери. Независимо дали става дума за научни институти, театри, зоологически градини, прелестни европейски сгради, пътища и железници, пристанища и църкви: епохата от 1887 до 1912 е време на истинска и безапелационна модернизация на бившата османска
провинция.
Това е и първата вълна на европеизация на България и чак сто години по-късно е втората вълна от края на 1990-те години, в края на която станахме и член на ЕС. © Държавен архив Княз Фердинанд, 1895 г.
В устрема на пробуждащата се България държавният глава и семейството му инвестират милиони франка лични средства, което от гледна точка на днешната морална нищета е необяснимо и изглежда дори наивно.
Княгиня Клементина (майката) инвестира само в първата година на управлението на сина си над 4 милиона златни франка в усядането на Фердинанд и в най-модерните клонове на държавното развитие. Тя дава личен заем на правителството за ускоряване на ж.п. мрежата, дарява локомотив (наречен "Баба Клементина"), строи болници и ги издържа до смъртта си. Сумите на царското семейство далеч надхвърлят параметрите на обикновената, да не говорим за рекламната благотворителност.
Да се върнем на личността на младия Фердинанд : как е намерил кураж да приеме престола на България в оня момент, когато европейските велики сили боязливо се отнасяли към българския стремеж за независима държава, за да не се конфронтират с Русия, която твърдо не допуска българския суверенитет?
- Заради официалната идеологическа дамга, поставена върху образа и делото на цар Фердинанд след 1944г., създаването на българската царска династия се представя като "заченато в бардак", което е дилетантско изнасилване на фактите. Обстоятелството, че през лятото на 1887 г. принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски става княз на българите, не се дължи нито на целенасочен избор, още по-малко на строг съревнователен подбор.
В основата на това решение стоят случайността и безалтернативността, а не безспорната интелигентност и образованост на Фердинанд. На езика на реалностите "богоизбраността" и "знакът на съдбата" се превеждат с готовността на кобургския принц да приеме номинацията на българите, с куража да предприеме вратоломното пътуване без одобрението на Силите и против волята на Русия и да поеме управлението на Княжеството, непризнат от никого.
Също така е неправилно да се гледа на успеха на принц Фердинанд в това общоевропейско наддаване за българския трон като на дългогодишна, целенасочена и предначертана стратегия на Кобургското семейство, започнала към 1883 г. и завършила с избора му. Освен две дипломатически донесения за изказвания на Фердинанд, целящи да изтъкнат предимствата му в очите на Русия при едно хипотетично овластяване, не разполагаме с никакви доказателства за наличие на подобна стратегия. Същинската му подготовка за България започва едва през пролетта на 1887 г.
С възшествието на Фердинанд I се отваря напълно нова страница в българския политически живот. Най-бързо това проличава в дворцовия живот: мястото на дружелюбния, открит и наивен войник Батенберг е заето от високообразован, високомерен и често двуличен ренесансов монарх, чиято майка е позната из Европа като "Мария Медичи".
Още от началото на управлението враговете и заговорниците имат в лицето на Фердинанд противник, подценяването на когото рано или късно заплащат с живота или кариерата си. През 1904 г., посещавайки за лечение курорта Мариенбад, князът признава пред един адютант на крал Едуард VII, че още при встъпването на трона е бил твърдо решен - при бъдещи случаи на политически убийства в България - да бъде на страната на убийците, а не на жертвите.
Възшествието на новия български княз е своеобразен вододел и в европейската политика. Преодоляната в голяма степен Българска криза и стабилизирането на управлението в София са ярка манифестация на провала на руската политика на Балканите и в Ориента, за сметка на възхода на австрийското и английското влияние. С края на Междуцарствието се слага окончателен край на (и без това лабилното) единство между Петербург, Виена и Берлин и Съюза на тримата императори, като причината - за наше изумление - може да се търси и в развитието на събитията в София.
© Изгубената България Цар Фердинанд І със своя щаб се отправя към войсковите части, обсаждащи Одрин, посрещнат от местното българско население, март 1913 г.
Премълчава се у нас, че цар Фердинанд е пожелал да бъде погребан в България. Смятате ли, че стигмата над "единствения грешник" може някога да се вдигне и да бъде изпълнено неговото последно желание?
- От абдикацията си през 1918 г., та чак до късната си кончина през 1948 г., царят живее във виртуалния свят на една "паралелна България". Именията му из Европа често се превръщат в паралелни столици на българското, въпреки някои елементи на театралност, към която той има склонност. Монархът в изгнание живее един пълноценен делник на аристократ, интелектуалец, учен и светски ментор, винаги разпознаваем като "българският цар", задочен посланик на второто си отечество, не пропускащ възможност да не се оплаче, че е възпрепятстван от външни фактори да се върне обратно в любимите си планини и езера на юг.
За съжаление, българският политически и военен елит след 1918 г. е отказал да поеме своята част от голямата вина за провала на отечествените идеали през войните, хвърляйки върху бившия цар наметалото на универсален грешник.
Необективната оценка за Фердинанд започва приживе, най-малкото защото до 1944 г. не съществува нито едно сериозно изследване на неговия период на управление. По времето на комунизма образът на "Кобурга" стана нарицателно за най-тежки престъпления и синоним на Сатаната. Мисля си, че отдавна е дошло време в Европа на XXI век да разсъждаваме за миналото и да го изследване без предубеждения, отдавайки нужното почитание на свършеното добро и не спестявайки провалите.
Нямаме право като мислещи хора да отказваме да изучаваме новата си история, защото тя е на първо място наша история, на нашите семейства, на предците ни, които са направили - воглаве с царя - България една европейска държава.
Колкото до последното желание на цар Фердинанд, през 1948 г., преживял гибелта на България и смъртта на двамата си сина, той нито за миг не е смятал за реалистично някога да е възможно връщането му тук. Но е факт, че той лежи непогребан в подземието на "Св. Августин" в Кобург и очаква ако не християнската милост на своите сънародници, то поне човешко признание за добрата част от делата си и да му отдадат ако не вечен покой, то поне историческа обективност.
* Проф. д-р на историческите науки Петър Стоянович е възпитаник на Университета във Виена, Австрия. Работи в Института за исторически изследвания на БАН. Преподавател в Шуменския и в Софийския университет. Сферите на неговия интерес са "дългият XIX век", българска династическа история, дипломация и отношения Балкани - Австро-Унгария.
Най-известните му монографии са:
• Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд I Български в очите на австро- унгарската дипломация 1894-1898. С., ЛиК: 1999.
• Известният непознат. Иван Стоянович - Аджелето (1862-1947). С., Сиела: 2012.
• Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886-1887): солисти и статисти - от Батенберг до Кобург - с поглед върху медийното им отразяване. С., Захари Стоянов: 2017.
• Zar Ferdinand I. (geb. Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha): Seine Herkunft, Bildung, Motivation und der Aufbau des modernen Bulgariens 1861 - 1887 - 1912. Wien, LIT Verlag: 2021.
• Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. Велико Търново, Фабер: 2021.
Виж видео 
