Ивайло Хлебаров от "За Земята": Нискоемисионните зони в София са пълна имитация

Ивайло Хлебаров

© "За Земята"

Ивайло Хлебаров



Избори 2022

Столичната община предстои да въведе от 1 декември зони с ниски вредни емисии, където е ограничено движението на някои автомобили, както и отопляването с твърди горива - дърва и въглища. Проектът за новата наредба бе внесен от кмета Йорданка Фандъкова за гласуване в Столичния общински съвет, но на сесията на 21 юли не получи одобрение. Ивайло Хлебаров от екологично сдружение "За Земята" участва в сформирания от общината Програмен съвет, където се обсъжда разработването на тези зони, както и изпълнението на Програмата за качеството на въздуха в София с хоризонт до 2026 г.


- Определяте като неамбициозна новата наредба за нискоемисионни зони в София. Защо?


Първо, зоната не трябва да работи само три месеца в годината - декември, януари и февруари. Логиката на Столичната община, залегнала в наредбата е зоната да се активира в месеците с най-замърсен въздух. През зимата обаче основен замърсител с фини прахови частици (ФПЧ), 10 и 2.5 микрона, е битовото отопление. При ограничаването на колите в този период сметките на общината показват, че намаляването на ФПЧ ще е минимално.




Има по-голяма логика зоната с ниски емисии да оказва влияние върху азотния диоксид, с който по официални данни нямаме проблем, но нашите изследвания вече втора година показват друго - че на много места в София целогодишно има много високи стойности. Методиката ни е призната в Европа, ползва се в Германия.


Места в София, където "За Земята" измерва средногодишните стойности на азотен диоксид за 2021 г. Най-вдясно са показателите на шестте станции на държавната агенция "Околна среда"

© "За Земята"

Места в София, където "За Земята" измерва средногодишните стойности на азотен диоксид за 2021 г. Най-вдясно са показателите на шестте станции на държавната агенция "Околна среда"


Затова нискоемисионната зона за автомобили има смисъл само ако е целогодишна, за да ограничава тези вредни емисии азотен диоксид във въздуха, които идват от автомобилите.


- Все пак три месеца ограничаване на замърсяващите автомобили в центъра не е ли едно добро начало?


Голям ефект върху азотния диоксид ще има, ако зоната за автомобили е целогодишна, защото автомобилът е целогодишен замърсител. Това показват нашите изследвания - целогодишно във въздуха на София има азотен диоксид и ако го ограничим само три месеца, ефект няма, защото през останалите месеци замърсяването продължава. Това не е стимул за хората да слязат от автомобилите.


Десетте най-замърсени с азотен диоксид точки в София, средногодишно за 2021 г., на база изследването на "За Земята".

© "За Земята"

Десетте най-замърсени с азотен диоксид точки в София, средногодишно за 2021 г., на база изследването на "За Земята".


- Защо Столичната община и Фандъкова предлагат само три месеца да действа зоната?


Единствената цел е да се изпълни решението на Софийския градски съд от ноември 2021 г. - в срок от 12 месеца общината да предприеме мерки за подобряване на качеството на въздуха в София, като за отоплението и автомобилите срокът дори е 6 месеца. От самото начало се виждаше, че всичко е имитация с тази наредба за нискоемисионните зони.


- Но и вие в Програмния съвет на общината сте участвали в изготвянето й?


Този Програмен съвет е създаден по инструкция на Министерството на околната среда и водитe, за да подпомага общината при разработването и изпълнението на Програмата за качеството на атмосферния въздух в София за периода 2021-2026 г. Това е консултативен орган с 34 членове, който не взема решения.


През октомври 2021 г. казахме на зам.-кмета (по екологията) Десислава Билева, че този процес на изготвяне на наредбата трябва да е отворен и най-вече приобщаващ хората. Да се каже на гражданите на София какви планове има за зона с ниски емисии, те да са в публичното пространство, да се представят анализите, върху които ще се базира тази зона и наредбата. Отговориха ни "Да, да, ще го направим" и толкова.


Зоните бяха представени за пръв път през месец май с чернова на наредбата, но в нея нямаше мотиви. Частични мотиви представиха в началото на юни и по-пълни - на 16 юни, при началото на общественото обсъждане. В тях се посочва, че 70% от тези, които ще бъдат засегнати от нискоемисионната зона (собственици на дизелови коли над 18 години и бензинови - над 19 години), твърдо заявяват, че ще търсят обходни маршрути. Те ще са по-дълги, значи ще се замърсява повече. Едва 20% от засегнатите, са казали, че ще слязат от автомобилите си. Затова ние смятаме, че тази нискоемисионна зона не е амбициозна.


- По-амбициозна ли е нискоемисионната зона, където е забранено отопляването с твърди горива в девет района на София?


Ситуацията е сходна. Предлага се от 2025 г. да се забрани отопляването на твърдо гориво в девет района, които са предимно в центъра - "Оборище", "Средец", "Триадица", "Красно село", "Лозенец", "Илинден", "Възраждане", "Изгрев" и "Студентски".


Основен район на твърдо гориво е Витошката яка - кварталите в полите на Витоша, а те са пропуснати в наредбата на Столичната община, както и районите "Красна поляна", "Сердика", "Връбница" и други. Там, където се отопляват на твърдо гориво, ще е до 2030 г., когато ще се забрани изцяло ползването му в София. Доброто решение тук е зоната да включва повече райони, защото основното мото на такава мярка е да започне от там, където е най-голямо замърсяването.


- Тогава по-добре ли е, че общинският съвет не прие засега тази наредба?


Да, това е нашата позиция. Когато самата наредба и предлаганите зони са недодялани, вероятността хората да се настроят срещу тази мярка е много голяма. Въпреки това Столичната община ще приеме тази наредба, каквато е, защото Софийският градски съд изисква сега да има мерки за подобряване на качеството на въздуха в София, но не е посочил какво точно качество да се постигне.


- Възможно ли е тя да се поправи, преди да бъде гласувана отново в СОС през есента?


Възможно е, ако има желание в общината. В тази отсрочка до есента е добре да се опитат да я подобрят в някои от параметрите - зоната по отношение на трафика да е през цялата година или поне шест месеца, за да има някакво подобрение, защото три месеца са нищо. Така - целогодишно, работят зоните във всички градове в Европа с изключение на Италия. За твърдите горива трябва зона с по-голям обхват, в който да е цялата Витошка яка. Там хората са по-платежоспособни и най-бързо ще намерят алтернативни решения за отопляване с малка или никаква подкрепа от общината.


Но първо Столичната община трябва ясно да обясни каква е целта на тези зони - просто да кажем, че ги имаме, или да влезем в нормите за качество на въздуха? Ако е второто - да се посочи какви трябва да са нискоемисионните зони, за да се постигнат тези норми. Като няма ясна цел, няма и ясни количествени параметри - с колко трябва да се намалят вредните емисии и концентрациите на замърсяване в София и кога ще постигнем нормите? А това е минимумът, който трябва да се постигне, защото от 2023 г. ще се приеме обновена европейска директива за допустимото замърсяване на атмосферния въздух. Тя се базира на новите насоки на Световната здравна организация от 2021 г., където допустимите нива на замърсяване са много по-ниски, тоест по-строги норми.
Бих обобщил така: Сега всичко е в ръцете на Столичната община и от нея зависи дали ще подобри предлаганите зони и оттам здравето на хората или просто ще си измие ръцете за пред съда.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK