Весела Чернева: Корупцията пречи не само за Шенген, но и на гражданите

Весела Чернева: Корупцията пречи не само за Шенген, но и на гражданите

© Дневник



"Дневник" препубликува от "Дойче веле" интервю с Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на софийския му офис. Заглавието е на "Дневник".


Австрия и Нидерландия блокираха приемането на България в Шенген. Колко тежка е тази оценка за българската политическа класа?


- Съгласна съм, че става дума преди всичко за оценка на политическата класа и на нейната амбиция да започне да действа, а не само да говори.




Още при приемането си в ЕС през 2007 година България обеща, че ще се справи с проблемите си с върховенството на закона. Впоследствие и заради Шенген през 2011 година бяха повторени тези обещания.


Но очевидно има страни членки, които продължават да не са убедени, че се предприемат действия. Най-малкото, което България трябва да направи, е да започне да прилага промените, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.


Политици, бизнесмени, включително и служебният премиер, заговориха за ответни мерки срещу Виена и Хага. Реалистични ли са те?


- Не виждам защо цялото общество трябва да плаща цената за провала на българските политици. Истината е, че в момента, в който ние започнем да налагаме вето и да се държим "по унгарски", ответните действия няма да са в полза на обществото. Виждаме как се действа по отношение на Унгария - има милиарди, които са замразени. В момента, в който ние започнем да говорим за бойкот, това трябва да се отнася и до големи фирми като "Лукойл", които също имат регистрация в Нидерландия.


Критиците на решението казват, че в Нидерландия и Австрия то е взето по вътрешнополитически причини. Виждате ли основание за подобна оценка?


- Има го и този елемент. Притокът на търсещите убежище от Северна Африка и Близкия изток се е увеличил. Голяма част от тях идват през т.нар. Западнобалкански маршрут. Една малка част - смята се, че не са повече от 5-6%, идват и през България, но очевидно това не е основното притеснение. Ако бяха тези 5%, вероятно можехме да обясним на Нидерландия какви мерки ще вземем.


Позицията на Нидерландия е последователна от 2011 година насам. Очевидно става дума за липса на видими усилия от българска страна за преодоляване на конкретни проблеми. Разликата с Румъния е видима. Към Румъния те са много по-благосклонни, защото Румъния направи много по-големи стъпки. Там политическата класа не е защитена от съдебно преследване, както в България. В този смисъл Румъния може да не е покрила всички условия, свързани с върховенството на закона, но показва положителна тенденция. В България перспективата не изглежда добре. Това казаха и нидерландски депутати.


Хърватия, която се присъедини към ЕС чак през 2013 година, бе допусната в Шенген. Тя ще стане член и на еврозоната от 1 януари 2023. Как да тълкуваме това?


- Има различни кръгове на интеграцията. На в колкото повече кръгове е член една страна, толкова по-близка е тя до вземането на решения от всякакъв характер. Не е добре за България да остава в периферията на европейската интеграция.


Какво трябва да направят българските политици, освен да сформират правителство?


- Много е важно да сформират правителство, което има реформаторски дневен ред. Много е важно това правителство да има доверието на нашите партньори в ЕС. Както и да се вкарат възможно най-бързо законите, които са условия за Плана за възстановяване. Те са основополагащи за нов тласък в съдебната реформа. В крайна сметка това би било началото на едно усилие, което България трябва последователно да полага - да изчисти своята институционална и политическа слабост, която ние наричаме "завладяна държава".


Опасявате ли се, че след днешното гласуване антиевропейските настроения в България може да се усилят?


- Възможно е, ако българските политици решат да прехвърлят отговорността върху Брюксел. България не е изключение, това се прави в много страни - когато има ползи, политиците си приписват успехите, но когато има лоши новини, казват: "Те са виновни".


Според мен българското общество разбира тези критики на Нидерландия и Австрия, защото борбата срещу корупцията и несправедливостите са притеснения и на българските граждани. В този смисъл мисля, че едно по-внимателно вглеждане в състоянието на върховенството на закона в България е съюзник и на българското общество. Трябва да се надяваме, че българските политици ще разберат този знак и ще предприемат съответните действия, за да може да се преодолее тази криза на доверието към България.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK