Мария Черешева, журналист: Трябва да се създават разследващи медии

Мария Черешева е един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти в България. Има над 15-годишен опит като журналист в различни български и международни медии. Водеща е на актуалното предаване "Кой говори" по "Дарик радио" и работи на свободна практика с медии като ZDF, Balkan Insight, Deutsche Welle, BBC, и др. Участвала е в различни трансгранични разследвания в областта на човешките права, трафика на оръжия, корупцията и др. Последното подобно разследване, в което участва, разкри практики на българската полиция спрямо бежанците по българско-турската граница (повече тук и тук). То предизвика председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) да нападне Черешева персонално и да отправи забележки (по нейните думи) към разследването. Заради коментарите й от Българския хелзинкски комитет (БХК) и Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) поискаха оставката на Момчилова, а "Репортери без граница" нарече поведението й неприемливо за позицията, която заема.

Разследването показа притеснителни практики по българско-турската граница. Какво най-много ви смути и притесни от нещата, до които стигнахте и видяхте?

- Не бих казала, че нещо ме е притеснило и смутило в хода на работата ми. По такъв начин работят журналистическите разследвания, получаваш сигнал и работиш по него, докато не потвърдиш нещо. Ние имахме многобройни сигнали за неправомерни действия по границата.

Но и в момента, в който отидеш от турска страна и започнеш да говориш с всичките хора, които са връщани, разбираш, че проблем има. Когато говориш с хората, които живеят по селата и посрещат групи от хора, които са измъчени, пребити и голи, става ясно, че това е една добре пазена тайна, която се прикрива. И това са разкази на хора, които нямат никаква мотивация да вредят на имиджа на България. Просто това е повсеместно. Вярвам, че работата на журналистите е да разкриват именно такива неща, които са далеч от очите на хората, и вярвам, че в този случай абсолютно умишлено се прикриват тези случаи.

МВР досега не са признавали за насилие по границата, не е известно да има и прокурорски разследвания за насилие по границата.

- Бих казала, че МВР за първи път признаха, защото служебният вътрешен министър Иван Демерджиев каза, че България е била помолена от турските власти да се отнасят по-хуманно с мигрантите. И след този апел се виждала разлика и турските власти са признали за такава промяна. Тоест за първи път човек от властта индиректно призна, че такива процеси е имало. И ако не се беше появила тази информация, това никога нямаше да се чуе от представител на българските власти. Това са незаконни практики, които не отговарят на международните стандарти.

Как се прави толкова широко и трудно разследване. Какви бяха трудностите да се работи със седем медии едновременно?

- Всъщност нямаше никакви трудности. Това, което ме натъжава, е, че подобен тип работа в България би била невъзможна.

Защо?

- Заради конкуренция, заради погрешно разбиране какво представлява разследващата журналистика и какви са нейните цели. Аз не за първи път работя по трансгранични разследвания и затова бях потърсена в този конкретен случай. Това е бъдещето, за да може да се появяват големи и качествени разработки. И ако колегите от тези световни медии, които имат в пъти по-големи бюджети от всяка една българска медия, са го осъзнали това, и го правят, то реалността за нас е доста тъжна. Че такива неща не могат да се случат.

А защо не могат да се случат?

- Всеки търси да е ексклузивен и да е първи с ексклузивни кадри. Това се вижда при големите телевизии. Тук няма истории на подобен тип колаборации. В САЩ например, когато има избори, повечето медии и организации се обединяват, за да проверяват това, което говорят политиците. Защото са наясно, че нито една медия сама няма капацитета да извърши подобна работа. Не знам защо в България не може да се случат тези неща.

Може би отчасти причината се дължи на факта, че нямаме журналистическа гилдия. Нещо, което се вижда и в момента, така че сме на светлинни години от такава колаборативна журналистика, за която светът говори и я прави, както се вижда от години наред.

В консорциума, в който участвах, това са наистина медии, които биха имали интерес да изкарат колкото е възможно по-бързо въпросните сензационни кадри, но докато всички от екипа не са се съгласили и не са проверили информацията и не са стигнали до финал, материал не се публикува.

Също така си делим работата - едни хора отиват на българско-турската граница, други изпращат въпроси, а трети се занимават с анализа на отворени данни - последното е огромна тенденция в световната журналистика, която в България също не съществува. На базата на тези данни са събрани доказателства за въпросната стрелба на границата.

Тъжно е, че сме на светлини години от всичко това.

Защо няма журналистическа гилдия?

- Реакцията спрямо това разследване наподобява тоталитарните времена, когато всички журналисти се мятат да защитават държавата, вместо да си вършат работа. Но дори по тоталитарни времена е било различно, защото гилдията е била по-силна, защото журналистите са се подкрепяли един друг и са се опитвали между редовете да пуснат нещо, което е критично към властта.

В момента няма държава, която официално да ни мачка, а журналистите са се предали и изпълняват функцията на говорители на силните на деня - политици, министерства, държавни органи или олигарси. Според мен от толкова време съществува автоцензурата и натиск, че не се налага поръчката да идва отгоре, тя се изпълнява самоотвержено вътре в самите редакции.

Какъв е механизмът това да се промени?

- Единственият начин за някаква промяна е да се работи с новото поколение журналисти, защото съществуващата среда е твърде покварена. И те да бъдат обучавани в духа на най-високите журналистически стандарти и да виждат ефектите от професията в най-ранна детска възраст. Опасявам се, че когато млад човек влезе в някоя напълно зависима медия, той по-скоро бива повреден, а не научаван как се прави журналистика. От друга страна, всеки, който има желание да прави нещо, би трябвало да си обменя информация с други колегии.

Защо и в България да не правим такива колаборации - има журналисти, които много добре работят с обработка на данни, други са много добри репортери, трети са добри оператори, така че медиите могат само да спечелят от такъв тъп кроссекторна работа, но те не са готови за това. Тук си мерим ексклузивността.

Трябва да се създават разследващи медии. На този етап това няма как да стане в големите медии у нас, особено в обществените, което също е изключително неприятно. В консорциума, в който работих, има две обществени медии - германската и швейцарската, т.е. това са медии, работещи с парите на данъкоплатците на съответните страни.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) имаше професионални по нейните думи забележки към разследването, които обаче преминаха и в лични нападки към вас. Как ще ги коментирате?

- Не бих ги коментирала.

Каква е надеждата ви за журналистическата професия и за средата в България?

- Труден въпрос. В момента не бих казала, че имам големи надежди. Надявам се, че с работата си напомнихме какво представлява журналистика и че нейната идея не е да обслужва интересите на властта, а да бърка в рани, да показва проблеми, които евентуално да доведат до качествена промяна.

Защото нечовешкото отношение към хора говори за цивилизационното развитие на една страна в много отношения. Надеждата ми е наистина в младите хора. Защото те нямат толкова теми табу. За тях теми като човешки права, климатични промени, на които предишни поколения журналисти дори и в България се присмиват, са важни неща.

Те са доста по-смели, доста по-критични. И са израснали в други времена, мисля, че в тях има голяма надежда, както и в създаването на все повече медии в обществен интерес, които работят по този начин. В България обществените медии не изпълняват такива функции, така че трябва да се търсят алтернативи.

С повече обучения може ли да се промени съществуващата среда?

- В България има добри, качествени журналисти, които въпреки средата работят и правят разкрития, не може да пренебрегнем това. Проблемът е системен. Това, че има теми, по които не се работи и са табу, не означава, че журналистите не знаят как се прави разследваща журналистика в България. Проблемът е, че нямат условия, в които да я правят. Тя е скъпа, изисква време, ресурси, умения, смелост и подкрепа. Каквито трудно се намират.

Светът се развива ужасно бързо. Новите технологии дават възможност за проверка на информация по методи, които в България не са много познати, защото медиите нямат възможност да отделят този ресурс да обучат екипите си. Това, което ми прави впечатление, е, че на обученията, които от АЕЖ организираме, че голяма част от медиите не отпускат дори по един почивен ден на служителите си, за да дойдат и да се учат от най-добрите. Ние каним доста качествени международни лектори в страната.

За съжаление да работиш като пощенска кутия и да повтаряш политически опорки не изисква никакви ресурси.

Какво би ви отказало да се занимавате с журналистика?

- Няма какво да ме откаже. Няколко пъти съм се опитвала да поема по друг път, различен от журналистиката, но съм се връщала. И съм намерила за себе си начин да го правя, така че това да е основната ми професия. Реакции като сегашната ме натъжават, не за самата мен, а за средата като цяло. За условията, в които работят колегите, и за невъзможността им да правят журналистика. Журналистиката е страхотно нещо и е най-интересната професия.

Всичко, което трябва да знаете за: