Емил Нешев, Планинската спасителна служба: Не става дума само за хеликоптери

© Цветелина Белутова, Капитал

• Планинската спасителна служба няма нужда от собствен хеликоптер.
• Не трябват просто хеликоптери, а цяла система за въздушно спасяване.
• Машините трябва да имат оборудване според целите си.
• Пострадалите често не са застраховани.

Старата година завърши и новата започна със спасителни акции в планините. За 2022 г. те са били рекорден брой - 167. Планинските спасители, които са доброволци, все още не могат да разчитат на въздушна помощ, с която да бъдат превозени пострадали или починали, защото такава техника няма. При последната акция под Вихрен бе поискана помощ от военните, но машината не можа да изпълни мисията. Защо покупката на няколко машини не е очевидното и просто решение на проблема, как се справя Планинската спасителна служба (ПСС) с всички ограничения, в които работи - по тези и други въпроси разговаряме с нейния директор Емил Нешев.

Появиха се противоречиви информации за това дали военните са отказали хеликоптер за свалянето на телата на загиналите под Вихрен, Каква е истината?

- С ВВС на Българската армия работим много добре. Правили сме две наземни тренировъчни срещи, а в момента имаме планове за продължаване на официални и тренировъчни занятия. Ние се познаваме много добре, изпълнили сме и няколко мисии съвместно. Хората ни се познават и физически, и на експертно ниво, всеки знае кой какъв е, какво прави, как го прави и т.н.

За да се вдигне хеликоптер, екипажът трябва да е мотивиран, да е наясно защо го прави, какви са условията на терен и много други подробности и детайли. В случая цялата информация за обстановката и ситуацията бяха ясни. Когато обаче командирът на полета е взел решение да прекрати мисията, със сигурност е имало защо. По никакъв начин не подлагаме под съмнение решението му. Както за нас, така и за командира решението за прекратяване на мисията е изключително трудно и щом той така е решил, вероятно това е било най-правилното решение.

Какво значи да бъде мотивиран?

- Да знае защо го прави, да знае какъв е смисълът от това нещо. В случая ставаше дума за две тела, но всъщност ние не вдигнахме хеликоптера за тях, а с ясната идея да спестим всички рискове, които поемаха в този момент планинските спасители на този терен, за да транспортират двете тела.

Рисковете бяха огромни, а се удвоиха в момента, в който бе открито и второто тяло. Тоест там трябваше да вкараме двойно повече хора в абсолютно див и опасен терен. Няма да навлизам в подробности защо е бил толкова опасен теренът. И военните разбираха, че става дума за здравето и живота на 20 планински спасители. Те знаеха за какво излизат и за да са се върнали, за да не са могли да изпълнят мисията, определено са имали причини, но не мога да говоря от тяхно име. Но, вярвайте ми, аз съм убеден, че взимането на такова решение е ужасно трудно.

Добре, но те какво ви казаха - причина са метеорологичните условия, теренът, техническите възможности на самата машина ли?

- Не мога да ги коментирам, не знам защо. За да се върнали, съм убеден, че имат основания и те могат да бъдат най-различни.

Но когато полетът е по заявка на ПСС, не получавате ли обяснение защо спира мисията?

- Тези неща се преценяват на място от екипажа, защото всичко друго е теоретично. Например нашата информация е, че в тази долина няма вятър. Но ние въобще не знаем на височината, на която е летял хеликоптерът, какви са били условията и не можем да твърдим нищо. Там екипажът взима решение, има командир на полета, който носи отговорността за 6-7 души плюс цялата машина, плюс още хора отдолу, които стоят под машината. Ако тази машина, не дай боже, загуби мощност и падне на терена, освен екипажа ще убие още 20 спасители.

Има граница на риска докъде можеш да го поемеш. Ако те са преценили, че не могат да изпълнят мисията, вярвайте ми, нямам никакво намерение да ги обвинявам в това, а напротив - разбирам ги и уважавам тяхното мнение. И кой каквото иска да говори, както иска да го говори, а още по-лошото е как го интерпретират медиите, защото това е супер специализирана дейност.

© Яна Киселова

Интерпретациите са там, където няма достатъчно информация. Но не разбрах не е ли практика при неизпълнението на мисия да се каже, че тя спира по еди-каква си причина тъкмо защото това има значение за работата на спасителите?

- Комуникация не е пряка с машината. Ако сте запознати технически, ние работим на един честотен диапазон, а авиационните радиостанции - в друг. Няма как ние да имаме помежду си радиокомуникация с машината, не могат да говорят по телефона, за да ни се обадят и да ни кажат това. За нас е ясно, че като мине хеликоптерът, обърне се и си замине, не могат да изпълнят мисията.

Вече няколко години България не разполага с нито един хеликоптер извън военните, с който да може да се реагира в такива случаи. В момента тече неуспешен засега опит да бъдат поръчани два. Това и случаят под Вихрен родиха дискусии в планинарските групи във "Фейсбук", че може би ще е по-лесно да съберем пари и да купим поне един хеликоптер. Как гледате на това?

- Не, не, моля Ви, не го правете, моля Ви, не го правете! Въобще не може да става дума за такова нещо, защото дори и да имаме хеликоптер, това е най-лесното от цялата задача. От там нататък следва другият въпрос - как ще си финансираме поддръжката на тоя хеликоптер? Откъде ще намерим екипаж на тоя хеликоптер без намесата на държавата? Държавата трябва по някакъв начин също да фигурира в този процес.

Притежанието на хеликоптер струва ужасно много пари, неговата поддръжка, само да седи на земята, хич да не го използваш, струва поне милион. Откъде такова финансиране?

Добре, в другите европейски страни с планини на какъв принцип действат тези хеликоптери и чии са - държавни, на спасителната служба или друго?

- Ние не говорим за спасителни хеликоптери, говорим за цяла система за въздушно спасяване.

Search&Rescue обикновено са държавни хеликоптери - на полицията, на граничната полиция, на данъчни служби и др.

© Анелия Николова

Но могат да се ползват и от планинските спасители?

- Да, но могат да се ползват и за други неща - за изчезнал овчар, над море за някаква ситуация и други опции. Там се използва всъщност въздухоплавателният ресурс на държавата, като под въздухоплавателен ресурс се разбира на всичките тези учреждения.

Системата на МВР се движи по други закони, а нашите мисии, когато ние имаме нужда от хеликоптер, те са граждански мисии. Те не са съвместими, освен ако не е регламентирано законово.

Тоест на нас ни трябва система. В случая и двете - HEMS и Search&Rescue, които да работят съвместно, така че участник в единната спасителна система да може да търси съдействие от този, който му трябва в момента.

Да, държавата е много общо казано, но тук се има предвид, че няколко министерства и ведомства трябва да се съберат да изградят визия, да създадат съответните условия законодателно, за да може такава система да функционира. Тук влизат Министерството на здравеопазването, където са центровете за спешна помощ, Министерството на транспорта, което сертифицира машините, Министерството на вътрешните работи, най малкото чрез системата на 112, Министерството на финансите, за да определи как ще се финансира и кой ще обслужва съответната система HEMS.

При изграждането на Search&Rescue е същото. При тях може би водещи трябва да са МВР заради мястото на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", но също и Министерството на транспорта, отново Министерството на финансите, за да се види как ще се финансират мисиите по издирване и спасяване. Отделно в тази структура машините трябва да могат да участват и при потушаването на пожари.

Досега не е известно да са водени дори разговори за такава голяма координация. Ако ПСС имаше по-различен статут, можеше ли да доведе до предлагане на подобни инициативи, защото се вижда, че в България институциите трябва да се притискат да вършат работа?

- Не е необходима промяна в статута, тя е регламентирана в Закона за Българския червен кръст. Държавата е делегирала задължението на службата да оказва помощ в планините, така че тази отговорност е регламентирана.

Съвсем друг е въпросът, че няма закон за планинското спасяване. По-лошият проблем е липсата на закон и законови нормативни уредби, които да регламентират дейността на доброволните планински спасители. Че е регламентирана службата, регламентирана е със сигурност. За това, което ни липсва, е изменение и допълнение на Закона за бедствия, където може да влезе нашата дейност по-сериозно и там да бъде регламентирана дейността на доброволните планински спасители. Защото другият вариант е да бъде създаван тепърва закон за доброволчеството, който обаче така или иначе не се случва.

Затова е най-добре да си влезем там, където сме записани - в закона за бедствията. Там може да влезе изменение допълнение. И другото, което е много важно, е да се добави нашата дейност или поне възможностите, които трябва да се дадат на доброволците. Тяхната дейност трябва да се запише и в Кодекса на труда, за да може работодателите да ги освобождават, когато има необходимост от оказване на помощ в планината.

Така че това са проблемите, а не че регламентирането на планинска служба е старо и недостатъчно.

Закон за планинското спасяване какво трябва да включва?

- Ще изпадна в трудна ситуация да обясня, защото това никога не е правено като предложение, а е имало само опити. В Закона за БЧК е описано с няколко изречения какво е планинската служба и за какво отговаря. А в закон се описва изцяло и регламентира дейността на планинска служба - как се разпределят финансиране, отговорности, задължения, права. Това ще даде точната рамка, ще ни даде достъп и до въздухоплавателните средства на системата за въздушно спасяване, когато има такава, и т.н. Там ще бъде урегулиран целият процес и това е, което ни липсва.

Това имам предвид с нужна ли е промяна в статута на ПСС, защото ако беше с отделен закон и отделна организация, можеше да дава предложения като това да се изгради тази система, за която говорим. Вместо само да констатираме проблемите.

- Ние и досега сме имали инициативи по различни проблеми. Такъв бе случаят, когато се опитвахме да сезираме държавата за системите за геолокация на джиесеми. Появиха се индикации, че държавата започва да работи по това, но после темата потъна. И какво като го предлагаме?!

Тоест, ако всичките неща са регламентирани законово, щеше да е много по-лесно. В момента на нас се гледа така малко с пренебрежение от гледна точка на това, че сме доброволческа структура.

ПСС получава известно финансиране от държавата. Какъв процент от разходите й покрива то?

- Финансирането на планинската служба е процент от субсидията на Българския червен кръст, който в годините е различен, но като цяло е около 15-20%. На практика по-голямата част от тази субсидия отива за заплати на щатните планински спасители.

Тоест нищожна част от разходите, предвид че трябва да осигурите екипировка за всички планински спасители, имате разходи по спасителните акции и други неща?

- Справяме се чрез собствени средства и чрез капиталови средства, които са също част от тези на БЧК. С тях купуваме автомобили, моторни шейни, радиооборудване, специализирана екипировка, спасителни колички, вакуум матраци и др. Под собствени средства имаме предвид приходи от застраховки при оказана помощ на застраховани планинари, от наеми и дарения и спонсорства. Но все още много хора в планините не се застраховат. Това е болна тема като цяло.

Какъв процент от хората, които сте спасявали, са застраховани?

- Приблизително от тези 167 акции за 2022 г. около 20-22% са имали застраховка, останалите не, но част от тях са платили в брой. Но е важно да знаете, че чрез тези плащания и чрез застраховките всъщност ние се опитваме да възстановим само част от разходите, които правим за планинско спасяване. Ние не можем да си възстановим изцяло средствата, които влагаме, и не е необходимо да бъде цялостно. Важно е за нас да се опитаме поне по някакъв начин да възстановим някаква част, защото наистина финансовото състояние на службата е важно, а спасяването е скъпо струващо.

В този случай под Вихрен какво ще можете да възстановите предвид разходите за тази операция?

- Няма спасителна служба да ви каже колко струва една спасителна акция. Давам ви пример - Вие ми кажете какъв е ценоразписът на труда на един доброволен планински спасител, колко би струвало? Няма цена, безценен е, разбира се. Освен това доброволците не получават нищо. Възрастният турист няма застраховка, за сръбския не знаем нищо.

Но ние и не искаме да взимаме. Ако държавата ни е финансирала достатъчно добре, въобще това няма да стои на дневен ред. А освен това се чувстваме унизително, когато се налага да търсим пари.