
© Bonn International Centre for Conflict Studies (BICC)
Професор д-р Андреас Хайнеман-Грюдер
Професор д-р Андреас Хайнеман-Грюдер е германски политолог, преподавател в Рейнския Фридрих-Вилхелмов университет в Бон и старши изследовател в Бонския международен център за изучаване на конфликтите (BICC). Роден е през 1957 г. в Потсдам. Хайнеман-Грюдер има дългогодишен опит в проучването на политиката и кризите в постсъветското пространство, възраждането на авторитаризма и въоръжените сблъсъци по цял свят. Съветвал е Външното министерство в Берлин, Федералната криминална служба, Бундестага, ОССЕ, НАТО и други международни структури. Завършил е история и политика в Свободния университет в Берлин, защитил е дисертация в Московския университет "Ломоносов".
Как оценявате развитието на войната?
- Русия атакува инфраструктурата на Украйна, за да разруши условията за живот на страната и да изтощи украинците морално и физически. Русия ще се опита да увеличи зоната на бойните действия - да разшири фронта - но вече не е ясно какво конкретно иска да постигне, освен да задържи анексираните области.
Двете страни ще понесат значителни загуби като войници. Войната показа, че руската армия е корумпирана, зле организирана, оборудвана с остаряла техника и зависима от отрядите за убийства на групата "Вагнер". Както по време на националсоциализма СС се сдоби с власт - така и сега ролята на нередовните военни структури като "Вагнер" ще нараства.
Какво показа храбрата съпротива на украинския народ?
- Съпротивата показа, че Русия наистина може да нападне Украйна и да причини неизмерими щети, но не и да спечели умовете и сърцата на украинците. Украинците не искат да са колония на Русия. Войната води до това, че Украйна се "дерусифицира" - точно обратното на онова, което Москва всъщност искаше да постигне.
Какво очаквате от 2023 година - в каква посока ще върви войната?
- Войната се разви в позиционна война, която може да продължи още дълго. Същевременно тя се води вече не само на украинска територия, а засяга и военни обекти в самата Русия. Руското ръководство повече не може да игнорира икономическите последствия от войната. Вероятно ще има локални и временни примирия. Но не очаквам да се подпише мирно споразумение през 2023 година.
Каква е поуката от миналата година - за Европа и за западните демокрации?
- Живеем в ново системно противопоставяне. Русия се опитва да подкопае и западните демокрации. Икономическата взаимосвързаност не води до умиротворяване на един агресивен, автократичен и империален режим. Нуждаем се от експертиза за стратегическо предвиждане. Украйна днес нямаше да съществува без САЩ и Великобритания, така че Европа най-накрая трябва да инвестира в стратегическата си способност да действа. Сплотеността срещу Русия е силата на Европа. В крайна сметка Русия не предлага модел за справяне със задачите на XXI век, руският елит живее в миналото. Бъдещето все още принадлежи на Европейския съюз, ако той си напише домашното.