© Юлия Лазарова
- Масово не се разбира, че България е в различна ситуация спрямо останалите страни извън еврозоната
- Периодът на суверенна монетарна политика приключи през 1997 г. с масови банкови фалити и драматично обедняване
- Ние де факто сме във валутния съюз от самото му създаване
Макар темата за влизането на България в еврозоната да се използва предимно за политически цели, особено в условията на предизборна кампания, и преди това противниците на общата европейска валута лансираха различни тези. Една от тях е, че страни като Полша, Чехия и Унгария се възползват от свободата да лавират със силата на своите валути, а България се кани да предаде своя финансов суверенитет. Все още намират място и тези, че валутният борд е по-добрата възможност за България пред еврозоната, а също и такива, че са решени проблемите, заради които бордът бе въведен и е време да се даде възможност за по-големи харчове във времена на инфлация и недостатъчно високи доходи. По темата разговаряме с Евгений Кънев, д-р по икономика, управляващ съдружник на консултантска фирма за сливания и придобивания Maconis LLC.
Влизането на България в еврозоната се отдалечи за неопределено време. Това актуализира ли въпроса за премахването на валутния борд, което ще даде по-голяма финансова свобода - БНБ да може да финансира правителството и банките и т. н.?
- Ние сме в чакалнята на еврозоната, където имаме ангажимент да поддържаме валутния борд и фиксирания курс. Така че това няма как да стане без политически катаклизми. Ако вземем решение да напуснем чакалнята на еврозоната, за да премахнем борда, това означава в голяма степен движение към напускане на Европейския съюз, тъй като това е посока, обратна на поетите ангажименти в Лисабонския договор за присъединяване към еврозоната.
Тоест, няма логика в тезите, предлагани на обществото от някои политически сили: те дават за пример Полша, Чехия и Унгария, които разполагат със свободата да боравят със силата на своите валути?
- Това са драматично различни случаи. У нас масово не се разбира, че България е в различна ситуация спрямо всички страни в ЕС, които още не са станали членове на еврозоната, поради факта, че е във валутен борд. Това изцяло обръща логиката на разсъжденията, защото когато си във валутен борд, ти вече частично си се лишил от паричен суверенитет, доколкото монетарната политика почти изцяло зависи от валутните резерви в евро и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). И това касае както фиксирания курс - тоест, ние не можем да девалвираме нашата валута, за да насърчаваме износа и подкрепяме нашите производители, както го правят другите страни, така и самото парично предлагане, тъй като то е обвързано с наличието на валутни резерви в евро.
Разлика с тези постоянно цитирани страни има и във функциите на централата банка. У нас тя не може да финансира правителството и банките, които трябва да поддържат много по-високи минимални задължителни резерви точно поради факта, че сме в борд, финансовият и бизнес рискът е по-голям и се залагат допълнителни буфери.
Но де юре не сме, поради което поддържаме тази система на валутен борд и тя ни струва много скъпо. Защото не може да девалвираме валутата като клапан срещу ценови стрес и затова нашите производители потискат заплатите, за да са конкурентоспособни. Защото не можем да получаваме финансиране директно от ЕЦБ - най-вече банковата система, което значително утежнява условията на кредитирането у нас. Защото трябва да поддържаме нашите валутни резерви основно в първокласни ценни еврокнижа, които дълги години бяха с отрицателна доходност, т.е. загуби за наша сметка.
От тази гледна точка сравненията с другите страни са абсолютно алогични. Нещо повече, в борд сме в разкрачено положение - не можем да ползваме нито предимствата на пълноправен член на еврозоната, нито на страна с плаващи валутни курсове. Всъщност, ние вече сме били изцяло суверенни в нашата монетарна политика, който период приключи през 1997 г с масови банкови фалити, хиперинфлация и драматично обедняване - благодарение на тогавашния ни "суверенитет".
Но има и тези, че валутният борд е въведен, за да реши конкретни проблеми - огромната инфлация и рухването на множество банки в средата на 90-те години, тоест той е бил механизъм, който да действа временно...
- На практика, никой в България не го е искал този борд, той ни бе наложен. Тогава България за втори път бе изправена пред фалит и единственият начин да бъде избегнат, бе помощ от МВФ, но при едно условие: че се въведе валутен борд. И това бе причината да се въведе през 1997 г. И тогава дебатът бе да се обвържем с долара или германската марка и бе взето решение, че ще се върви към по-голяма европейска интеграция и затова бе избрано обвързването с марката.
Но още тогава се знаеше, че изходът от валутния борд е приемането на бъдещата обща европейска валута. Това е планирано много отдавна да стане по този начин. И тези дебати в момента са изцяло измислени и привнесени, според мен, отвън.
Предстоят избори, ако отново има голяма политическа съпротива под една или друга форма и България не изпълни изискванията не само по линия на законодателството, но и заради инфлацията, бюджетен дефицит, какво трябва да се прави?
- Въпросът за влизането в еврозоната е изцяло политически и той зависи от политическата воля. Ако има политическа воля за влизане в еврозоната, то чрез бюджетната политика ще може да се управляват и процесите, свързани с инфлацията - единствения маастрихтски критерий в момента, на който България не отговаря.
По линия на ЕЦБ, която повиши лихвите, и тук ще се вдигнат лихвите. Тоест, предпоставките са налице да намалява инфлацията. Така че при следващия период на замерване на инфлацията догодина, ще се замерват последните 12 месеца - от юни до юни, например, и тогава има всички шансове да покрием този критерий. Всичко зависи от това, доколко ефектът от войната ще бъде притъпен, защото това е нещо, което не може да се управлява. Но ако зависи в по-голяма степен от вътрешната политика - фискалната политика, работата на регулаторите, за които много малко се говори и заради които, според мен, има толкова висока инфлация, особено при храните, тези неща, ако се управляват с политическа воля - тогава ще се справим и с последния критерий.
Но не е това проблемът, а липсата на политическа воля да се направи редовно правителство, което попречи да влезем още сега. И липсата на ясно изразено желание на България да влезе в еврозоната. За разлика от Хърватия, която също не покриваше някои критерии, но над 70% от населението и политиците почти 100% имаха ясно изразено желание за влизане в еврозоната.
Но няма гаранция, че в следващия парламент ще има такава ясна политическа воля.
- Официално има такова воля. Ако се погледнат най-новите прогнози на две социологически агенции, те показват, че пет партии влизат в парламента, от които само двете последни са срещу членство сега, докато "Демократична България"- "Продължаваме промяната", ГЕРБ и ДПС, които вероятно биха имали конституционно мнозинство, те са "за", даже в предходния парламент приеха решение да се ускори подготовката за членството. Но тук въпросът е не дали има желание за приемане на еврото - такова има със сигурност, а по-скоро дали е възможно да се направи редовно правителство, което да придвижи този въпрос. Тъй като се вижда, че служебното правителство дали официално, защото няма достатъчно правомощия, или неофициално, защото саботира процеса - нещо средно между тези две неща, няма такава възможност. Нито пък е възможно да влезем в еврозоната със служебно правителство, така че това е въпросът.
България е най-подготвената сред всички в ЕС, а дори и сред много от тези, които вече са в еврозоната, за членство в нея, поради факта, че заради тези 25 години в борд ние сме синхронизирали нашия икономически цикъл с този на еврозоната, а също монетарната и дори в голяма степен и фискалната политика с основните членки. И от тази гледна точка, няма да има никакви сътресения за нас, ако влезем в еврозоната, а само предимства. И това трябва да се знае от всички, които се притесняват от някакви лоши последици за България от такова членство.
